Университет по архитектура, строителство и геодезия
гр. София
Катедра: Геотехника
Сектор: Инженерна геология и хидрогеология
УЧЕБНА ПРАКТИКА
по
ИНЖЕНЕРНА ГЕОЛОГИЯ
Изготвили: Невена Христова ф.№2721
Радослава Тодорова ф.№2765
Антон Цветанов ф.№
Венцислав Атанасов ф.№
ТС II курс 2 група
Заверил:
/Гл.ас.Филипов/
ПАНЧАРЕВО-КОКАЛЯНЕ – ИНЖЕНЕРНОГЕОЛОЖКА
ХАРАКТЕРИСТИКА ОБЩА ЧАСТ
1.ФИЗИКО-ГЕОГРАФСКО ОПИСАНИЕ НА ПРОУЧВАНИЯ
РАЙОН
1.1.МЕСТОПОЛОЖЕНИЕ
Районът на ъчебната практика се намира на около 15 кm югоизточно от София.
Включва пролома на р. Искър между Лозенската планина (от изток) и Витоша и Плана
планина (от запад). Районът включва землището на Панчарево и Кокаляне и яз.
Панчарево. През района преминава шосето София-Самоков, което следва долината на
р. Искър.
1.2.РЕЛЕФ
Релефът на района е нископланински, силно е разчленен от хидрографската мрежа
на р. Искър.
Главни геоморфоложки елементи са долината на р. Искър и нейните склонове.
Склоновете на Лозенската планина са стръмни (10-40°). Покрити са с дървесна
растителност.
Наклонът на склоновете на Витоша и плана е 3-5 до 25-30°. Върху тях са разположени
землището и вилната зона на Панчарево и Кокаляне.
Долината на р.Искър е заета от заливната и незаливнаи речни акумулационни тераси.
Широчината на акумулативните тераси по двата бряга на реката е различна и зависи от
положението на талвега на реката.
Хоризонталното разчленяване на релефа (дължината на линията на талвега на
постоянните и временните водни потоци на единица площ) в района е средно 0.5-1.5
кm/кm
2
.
Вертикалното разчленяване на релефа (максималното относително превишение на
единица площ) е 100-200 m/km
2
. Най-малко (0-10 m/km
2
) е вертикалното
разчленяване в долината на Искър; най-голямо (100-200 и повече m/km
2
) – по
склоновете на Лозенската и Плана планина.
Надморската височина е между 600 (за долината на реката) и 800 m (за околните
височини).
Районът е отворен на север към Софийската котловина.
1.3.ХИДРОГРАФИЯ И ХИДРОЛОГИЯ
Територията на района е част от хидрографската мрежа на р. Искър (Искър,
Панчаревска Бистрица и др. по-малки временни потоци).
Искър е главна отводнителна артерия на района. Нейните водни количества са
силно редуцирани (дебит Q=3.5-4.0 m
3
/s в района на Кокаляне) след изграждането на
яз. Искър.
Панчаревска Бистрица е ляв приток на Искър и понастоящем се влива в язовир
Панчарево. Нейните водни количества са ~0.1-0.3 m
3
/s и в течение на годината се
изменят силно в зависимост от количествата на валежите.
В района е разположен язовир Панчарево – дневен изравнител на каскада Среден
Искър. Минералният извор Панчарево (каптаж тунелен тип във варовиците на Т
2
–
разположен на левия бряг на Искър и каптаж шахтов тип – на левия бряг на Искър,
непосредствено преди язовирната стена) е разположен близко до стената на
яз.Панчарево. Има изградена баня за лечебни и хигиенни нужди.
2.ГЕОЛОЖКИ СТРОЕЖ
По отношение на геоложката си основа районът на Софийската котловина,
Кокаляне и Панчарево попада в Средногорската тектонска зона. Средногорската
тектонска зона е тектонска макроструктура, обособена между Западната част на
Балканидната тектонска зона и Родопския срединен масив.
Средногорската тектонска зона в района, е ограничена от дълбочини и разломи. От
север е Задбалканския дълбочинен разлом (разделя Софийската котловина от Стара
планина), а от юг Пернишкия разлом – западно продължение на маришкия дълбочинен
разлом.
Най-голямата тектонска структура в разглежданата част на Средногорската
тектонска зона е Софийският синклинорий.
2.1. СТРАТИГРАФИЯ
Характерно за геоложкия строеж на Средногорската тектонска зона е широкото
развитие на нейната стара подложка (Докамбрийският и Каледоно-Херцинският
структурен комплекс, образувани преди Алпийската тектонска епоха).
ДОКАМБРИЙСКИ СТРУКТУРЕН КОМПЛЕКС
Докамбрийският структурен комплекс е процепен от огромни гранитоидни батолити,
образувани през каледоно-херцинската епоха.Комплексът е предтавен от две свити-
пъстрова свита и гнайсова свита:
•Пъстра свита (биотитови до амфиболови гнайси, обща дебелина 1300m). Лежи в
основата на докамбрийския структурен скален комплекс. Свитата е процепена от
аплитоидни гранити.
•Свита на мигматичните гнайси ( дебелина 1000-1200m). Лежи над пъстрата
свита. Изградена е от двуслюдени гнайси, над които следват биотитови гнайси с
