Големина на текста:
РЕФЕРАТ
ТЕМА: „Развитие на началното училище в
България- кратък исторически преглед”
Началното обучение на българските деца е свързано с основните идеи и
направления в тази област с другите страни и култури, с които българите имат
взаимоотношения и обществени контакти. Местоположението на страната ни,
което често и основателно се нарича „кръстопът на народите”, е благоприятно
условие за отразяване на образователните идеи и практики по света. Но в
нашата културна история има нещо много характерно, значително, което
бележи българския принос в световната култура- това е разцветът на
просветното и образователното дело по нашите земи през „Златния” ІХ век.
Този културен скок или възход се бележи преди всичко с великото дело на
братята Кирил и Методий и техните ученици. Благодарение на всеотдайния им
труд и дипломатически усилия, славянобългарският език е признат от папата в
Рим за език, на който може да се проповядва божието слово и децата да се
обучават в грамотност.
Началото на учебното дело в България полагат учениците на Кирил и
Методий- Климент, Наум и Ангеларий. Те усвояват от своите несравними
учители проповедническата и учебно- преподавателската дейност, която по-
късно прилагат успешно в България. Първите български училища възникват в
последното десетилетие на ІХ век като необходима институция от
славянобългарската феодална държава. Началното обучение през този период
се свързва главно с Охридската книжовно- просветна школа, създадена от
Климент. Неговите основни педагогически идеи са: идея за изграждане на
самобитна култура; идея за обучението и възпитанието на роден език; идея за
взаимоучителния метод; идея за индивидуален подход при обучението; идея за
възпитателно въздействие на знанието; идея за ролята на личния пример на
учителя; идея за трудово възпитание.
Историческият резултат от разпространяването на грамотността на
славяно- български език е не само елиминирането на гръцкия език от
богослужението, но и изграждането на нова българска духовност. Тази
духовност е следствие и условие за укрепването на българската държава. През
ІХ- ХІV век българското начално училище окончателно се утвърждава и има
основание да се счита, че представлява система. Известни са повсеместните
църковни и манастирски училища, създавани към съответните църковни енории
и манастири. Неговият облик на просветно и духовно средище се запазва до
края на Второто българско царство. Възпитателният идеал и в едните, и в
другите е бил религиозният, но общата възпитателна насоченост е за
принадлежност към българския народ. Необходимо е да се подчертае, че през
всичките векове от съществуването на нашата държава духовното и
националното са неделими- религиозният и просветният идеал са
представлявали едно цяло. При това и по нашите земи, както по света, да си
грамотен, да владееш писмеността е било приемано с респект от останалите
хора.
Целият духовен живот във Втората българска държава от времето преди
турското завоевание минава под знака на признатото за официална
православна вяра мистико- аскетично учение, известно като исихазъм. Един от
представителите на това движение е Евтимий Търновски. В неговата школа се
набляга най- вече върху подготовката на учениците за книжовна и просветна
дейност, а не само върху личното спасение чрез вътрешно съзерцание. От
неговата школа излизат високо просветни черковници, дейци и общественици.
Той предприема правописна реформа с дълбоко демократичен характер.
Изправянето на ръкописите променя и методите на обучение. Ученикът на
2
Евтимий, Константин Костенечки, като учител и писател в Сърбия, прави опит
да наложи своя версия на Евтимиевата правописна реформа. Той отхвърля
буквения метод за начално ограмотяване и препоръчва звуковия. Той смята, че
за да се научи азбуката, трябва да се произнася фонетичната стойност на
буквите, а не да наизустяват техните наименования. Препоръчва ученикът да
научи азбуката от „двете страни”, за да запомни всяка буква според мястото и в
азбуката. Смята за правилно едновременното обучение по четене и писане.
Той обръща внимание и върху възпитанието на децата в училище. Костенечки
съветва учителите да не приучават учениците си към нещо лошо, защото е по-
лесно децата да се предпазят от лошото, отколкото веднъж вкоренено, да бъде
премахнато. Препоръчва учителите да бъдат възвишен нравствен пример на
своите ученици. Той е първият сред българските и славянските учители, който
последователно се опитва да въведе и наложи звуковия метод за обучение в
начална грамотност. Той смята за основна задача на първоначалното обучение
ученикът да се научи да образува от звуковете срички и изрази. Това е
достижение на средновековната българска методика на обучението през ХІV в.,
с което се изпреварва развитието на европейската педагогическа мисъл с
няколко века. Прилаган за кратко време и в ограничен брой училища, звуковият
метод не се налага.
В дългите векове на робството просветното дело е мъждукало единствено
в манастирите и в килийните училища. Османските поробители съзнателно са
ликвидирали българската аристокрация и църковна интелигенция. От
източниците по история на българското образование се знае, че началното
образование, което протичало в тези училища съдържа обучение по четене,
писане, смятане и църковно пеене. Пише се с намазани с восък плочки-
пиканиди, а по- късно, след като овладеят ограмотяването, учениците изписват
къси текстове върху по- големи плочи или свитъци- питакиони. Липсва програма
за обучението, система за приложение на методите и средствата, за подготовка
на учителите. Учители са били грамотни занаятчии, монасите, свещениците.
Вместо от учебници, децата се учат да четат по най- разпространените
религиозни книги- „Светчето”, Апостолът”, „Псалтирът”. Независимо от
елементарният характер и незавидното ниво на обучението, килийните
училища изиграват своята културно- просветна роля, като запазват духа и
стремежа на българина към силата на знанието, не позволяват да помръкне
съвсем направеното от преди робството велико книжовно дело.
С Възраждането настъпва и нов период от развитието на българското
начално училище. То е сред обществените фактори, които изиграват голяма
роля за пробуждане националното съзнание и стремежът у народа ни да се
освободи. За това съдействат и плеяда наши просветители- народни будители,
част от които са получили по- високо образование в свободния свят и стават
двигатели на най- значимите възрожденски процеси и за обновяване на
образованието. Основна грижа е именно началното училище- те всички се
стремят да помогнат за неговото модерно устройство и да обогатят
съдържанието на обучението по европейските норми. Достатъчно е да се
споменат Петър Берон, Неофит Рилски, Васил Априлов.
Пътят към създаването на възрожденското училище като институция и като
съдържание на образованието е изключително труден. Всички просветни дейци
са били наясно, че новото време изисква да се скъса с учебните заведения от
типа на килийните и да се премине към светско образование, което да отразява
новите научни области, новото научно познание, науките, които дават облик на
3

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.
КОМЕНТАРИ
(1-10 от 1)
milena0622142 написа на 12 май 2009 ОТГОВОРИ
студент на 23 години от Благоевград , Югозападен университет "Неофит Рилски"
 
Домашни по темата на материала
интеркултурно образованоие
добавена от anchi_96 05.01.2017
1
8
трябва да напиша доклад за една от двете книги 10-15 стр
добавена от dreamteo 02.05.2016
1
6
Подобни материали
 

Довиждане детска градина

15 ное 2011
·
3,242
·
10
·
1,486
·
4,927
·
16

Сценарий на тържество за раздяла с детската градина...
 

Методи на обучение

19 апр 2010
·
1,024
·
10
·
3,396
·
1,851
·
6

Методи на обучение, използвани при поднасянето на учебното съдържание по роден край, родинознание и природознание...
 

Празник на буквите - сценарий

09 окт 2011
·
2,243
·
7
·
1,205
·
4,591
·
14

Сценарий за провеждане на "Празник на буквите" в първи клас...
 

Сценарий "Вълшебство в детската градина"

28 ное 2011
·
1,936
·
3
·
663
·
3,878
·
8

Предварителна подготовка - децата от всички групи са облечени в карнавални костюми. Водещите са облечени като клоуни. Децата са през залата, подготвена за празника, и влизат по даден сигнал, като се започва от най-малките....
 

Педагогическа диагностика с количествени методи

09 юли 2010
·
241
·
10
·
333
·
663

Педагогическа диагностика с количествени методи - задачи и решения...
 
Онлайн тестове по Педагогика
Изкуство и възпитание
изпитен тест по Педагогика за Студенти от 5 курс
Учебен тест от материала по "Изкуство и възпитание" за студенти магистри. Въпросите имат само по един верен отговор.
(Труден)
47
1
1
19 мин
03.10.2019
Тест по социално партньорство
тематичен тест по Педагогика за Студенти от 5 курс
Тестът е предназначен за студенти, магистри от специалност "Управление на образованието". Всички въпроси имат само един верен отговор.
(Труден)
20
11
1
6 мин
12.09.2013
» виж всички онлайн тестове по педагогика

Развитие на началното училище в България

Материал № 16937, от 06 фев 2007
Свален: 701 пъти
Прегледан: 431 пъти
Качен от:
Предмет: Педагогика
Тип: Реферат
Брой страници: 12
Брой думи: 2,900
Брой символи: 25,617

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Развитие на началното училище в България"?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Намери частен учител

Борислав Борисов
преподава по Педагогика
в град Пловдив
с опит от  5 години
1 14 1

Виолета Филипова
преподава по Педагогика
в град София
с опит от  23 години
9 1

виж още преподаватели...
Последно видяха материала
Сродни търсения