Големина на текста:
1.Възникване и развитие на финансите и
финансов.с-ма
Понятието финанси произхожда от лат. „financia” и се
тълкува като доход, наличност (съвкупност от парични
отнош., които се създават в процеса на набирането на
парични средства и изразходването им, свързани със
съществуването на държавата).Финансите се появяват като
практика под формата на финанс. отношения, които
съпътстват развитието на производителните сили и
усъвършенстването на размяната. Дейността по оценка на
стоките, подлежащи на размяна, уговарянето на формата,
времето и мястото на възмездяване по същество са
финансова дейност. Възникването на парите като всеобщ
еквивалент и измерител на стойността дава възможност да
се въведе порядък. Държавната институция въвежда
сигурност, като регламентира паричната размяна и създава
институции за осъществяване и контрол на финанс. дейност
(монетен двор, национална банка, закони, наредби, правила
и др.).
Финансовата дейност включва: публичните финанси
(свързани с формирането и изразходването на държ.
бюджет), местните финанси (свързани с формиране и
изразходване на бюджета на общините), фирмените ф.
(свързани със стопански субекти, извършващи
производствена дейност), застраховането и соц.
осигуряване.
Субекти на с-мата на националните сметки са звена,
които осъществяват стопански операции. Наричат се
институционални сектори. Обединяват се в 5 групи:
нефинансови частни и държавни предприятия (произвеждат
стоки и услуги за пазара, целящи печалба), финанс.
учреждения (юридически лица, които се занимават с
финанс. операции с цел печалба – централна банка,
застрах.компании, спестовни каси), органи на държ.
управление (министерства, армията, полицията,
задравеопазване и образование), частни нетърговски
учреждения (доброволни сдружения на частни лица,
обслужващи населението и нецелящи парична печалба),
домакинства (на постоянно живеещите на територията на
страната лица).
Финансите са наука за управление на парите и начините за
превръщане в други ликвидни активи. Към публичните
финанси се отнасят – държ. приходи и методите за събиране
на държ. приходи, държ. разходи и управл. на държ. дълг,
дейността на централната банка по управление и
балансиране на държ. бюджет.
Парите са основен инструмент на финансите. Възникват от
необходимостта за всеобщ еквивалент, с който да се измерва
стойността на стоките и услугите. Осн. форми, в които
функционират парите в страни с пазарна икономика са:
монети, книжни пари и чекови депозити. Функции на
парите: средство за изразяване на стойността на стоките и
услугите, средство за обръщение, средство за разплащане, за
съхраняване и натрупване на крупни инвестиции,
м/ународно платежно средство.
Паричното предлагане се формира от парите, които се
намират в обръщение. Включва двете осн. ф-ми на парите:
наличните (в книжни пари и монети) и безналичните пари
(пари по сметка).
Под пари в обръщение се разбира сумата от всички
банкноти и монети, които се намират в населението, в
касите на учрежденията, предприятията и оборотните каси
на търговските банки. Пътят на парите в обръщение след
емитирането им от центр.банка през оборотните каси на
търговските банки, предриятията и учрежденията към
населението се нарича канал на обръщението. Показателите
за измерване и регулиране на паричната маса в обръщение,
се наричат парични агрегати. Обемът на парите в
обръщение се планира, контролира и управлява от БНБ.
Покупателната сила на парите се заключава в способността
им да се превръщат в стоки и др. ликвидни активи. Парите
се превръщат в ненужна хартия, ако загубят покупателната
си сила. Количеството пари в обръщение и количеството на
стоки и услуги, които се предлагат за покупка, формират
цените, а оттам и количеството стоки, които могат да се
купят с една парична единица.
Обезценяването на паричната единица се нарича инфлация.
Най-точната мярка за силата на инфлацията е дефлаторът на
брутния вътрешен продукт, който може да бъде изчислен
след приключване на стопанската година като съотношение
на номиналния и реалния брутен вътреш. продукт.
Регулиране на паричн. обръщение – повлиява се от
търсенето и предлагането на пари. Функциите по регулиране
на паричн. обръщение се осъщ. от централната банка, като
целта е да се поддържа покупателната способност на
национ. валута и да се създаде благоприятен финанс.
климат.
Търсенето на пари е свързано главно със закупуване на
стоки и услуги с потребителско и производствено
предназначение и със спекулативна цел.
Предлагането на пари се извършва чрез кредити от
търговските банки. Инструментите, с които централната
банка въздейства в/у паричното обръщение са: операции на
открития пазар (покупко-продажба на държ. ценни книжа),
промяна в осн. лихвен процент (въздействие в/у условията,
при които търг. банки могат да получат кредит от цент.
банка) и промяна в задължителните резерви на търговските
банки, съхранявани в централната банка.
Кредитът е средство за отложено плащане. Появяват се
отношения м/у кредитор (който предоставя кредита) и
длъжник (кредитополучателя). Тези отношяния са
продължителни и са необходими гаранции, че уговорената
еквивалентност в размяната ще бъде спазена след
изтичането на определен срок. В зависимост от надежността
на гаранциите за издължаване расте и продължителността на
периода, за който се отпуска кредитът. Основни звена на
парично-кредитната политика са валутната, депозитната и
инвестиционната политика.
Получаването на кредит е свързано със заплащане от
ползвателя на определена цена, която е обезщетение затова,
че кредиторът временно се лишава от възможността да
използва полезността на предоставената сума.
Кредитополучателят е длъжен да заплати уговорената лихва.
Лихвен процент, който се прилага от центр. банка при
кредитирането на търг. банки се нарича осн. лихвен
процент.
2.Публични разходи
Публичните (държавни) разходи се възприемат като цена
за удобствата, които държвата предоставя на населението.
Тази цена се определя от външни (заплахата от война,
комуникациите, науката, здравеопазването) и вътрешни
фактори (ефективността на местната икономика и на
публичния сектор).
Размерът на публичните разходи се определя от
неотложните потребности за минимума и от доверието в
държавата и ценностната с-ма на обществото за максимума.
Най-перспективен от гледна точка на обществото начин за
увеличаване на публичните разходи е осигуряването на
допълнителни държавни приходи от ограничаване на сивата
икономика, която осъществява нелоялна конкуренция на
коректните данъкоплатци.
Обемът и структурата на публичните разходи се основават
на няколко принципа – да допринасят обществена полза, да
се осигури ефективност, да се насочат към създаване на
възможности, да се определят по общоизвестни критерии и
приоритети.
Класификация на публичните разходи – планови
(предварително се правят разчети, но могат да се окажат
неточно направени) и извънредни (разходи, за които не са
направени предварителни разчети.
Класификация по предназначение на разходите
производителни (създават предпоставки за производство на
допълнителен брутен вътрешен продукт) и
непроизводителни (за текуща издръжка – соц. помощи,
помощи при безработица).
Класификация според характера на благата, в които се
превръщат държавните разходи – капиталови (за
закупуване или създаване на дълготрайни активи) и текущи
(за функциониране на бюджетните организации – заплати,
осигуровки, охрана).
Класификация според същността на субекта,
осъществяващ публ. разходи и пътя им до превръщане в
публ. блага – преки (действителни) и непреки (трансферни).
Класификация в зависимост от целите, които се
постигат с държ. разходи – за държавно управление, за
отбрана, за културни и соц. дейности, за опазване на
околната среда, по обслужване на държавен дълг.
Основни групи публ. разходи - разходи за държ.
управление (управлението на държавата и осъществяването
на външната й политика да първични потребности и се
финансират от държ. бюджет), разходи за националната
отбрана (второто публично благо, за което се харчат
значителни средства- преки, косвени и скрити разходи),
социални разходи (образованието, здравеопазването, соц.
осигуряване, културата, спорта), разходи за икономическо
регулиране (държавата поема обществено необходими
икономически функции, които трябва да се предлагат на
достъпни цени и поради това са неефективни),
външноикономически разходи (свързани са с участието на
страната в м/ународни производствени проекти, финансови
операции с цел печалба, покупка на продукция със
специално предназначение), разходи по обслужване на
държавния дълг (служат за посрещане на неотложни
държавни разходи)
Субвенция – държавна финансова помощ на местни органи,
отрасли от стопанството и др. за определени нужди.
Дотация – безвъзмездна парична помощ от държавния
бюджет на предприятие или държ. учреждение.
Субсидия – парична помощ с целево предназначение.
Добролетие – пълноценен и щастлив живот.
Икономическо регулиране – пазарни похвати, с които в
демократичните общества с пазарно стопанство държавата
насичва икономическото развитие в интерес на големи соц.
групи, райони или в общественозначими направления.
Държавен дълг – външни или вътрешни парични
задължения на държавата под формата на различни дългови
инструменти с различен срок на погасяване, със или без
първоначален гратисен период.
Валутен борд – законоустановени правила за управление на
финансовата с-ма, целящи стабилизация и ограничаване на
инфлацията чрез рестриктивни фискални мерки,
гарантиране на конвертируемост на националната валута
спрямо специално избрана чуждестранна валута и строг
контрол на държавните разходи.
3.Публични приходи
Осн. източник на държ. приходи е брутният продукт,
създаден в страната. Измерва се с показателите за брутен
вътрешен (пазарна стойност на стоките и услугите,
произведени през определен период от факторите на
производство на територията на дадена страна) и брутен
национален продукт (пазарна стойност на стоките и
услугите, произведени през определен период от факторите
на споизводство, собственост на дадена страна).
Производствен метод за получаване на стойността на БВП -
сумата от стоките и услугите, създадени от икономически
субекти резиденти за период от 1 год., намалена със
стойността на стоките и услугите, потребени в процеса на
производството. Полученият резултат (брутна добавена
стойност) се коригира с перата (+акцизи, - косвено измерени
услуги на финанс. посредници, +ДДС, +мита в/у вноса) и се
получава показателят за брутен вътрешен продукт.
Стойностен метод – сумират се компонентите на брутната
добавена стойност по фактори на производството.
Метод на крайното използване – сумират се разходите,
направени от крайните потребители.
Резултатите от трите метода трябва да съвпадат.
Субектите, които участват при създаване на БВП,
осъществявайки стопански операции, са: нефинансови
частни и държавни предприятия (с цел производство на
стоки и услуги за пазара и печалба от тях), финансови
учреждения (занимаващи се с финанс. операции с цел
печалба), органи на държ. управление (парламент,
министерства, армия, полиция, съд и др.), частни
нетърговски организации, обслужващи населението (не се
финансират от държавата, а от фондове, членски внос или
благотворителност), домакинства (на постоянно живеещите
на територията на страната лица).
При формиране на БВП се отчита дейността само от
стопански субекти – резиденти (чието седалище или
управление и производствена дейност се намира в страната).
Дейността на стоп. субекти нерезиденти се отчита по
аналогичен начин, но отделно (чрез добавянето към БВП на
салдото от сделки с чужбина се получава показателят за
брутния национален продукт).
Когато всички възможности за централизиране на средства
за сметка на БВП са изчерпани, се прибягва към използване
на резервите на страната – дълготрайни и краткотрайни
материални активи, имущество на населението за
дълготрайна употреба, природни ресурси. До тази крайна
мярка се прибягва ако всички възможности на финанс. с-ма
са вече изчерпани. Външните източници на приходи за
държ. бюджет са брутния продукт и национ. богатсто на др.
държави.
При икономическа класификация на приходите се
обособяват следните групи – приходи от облагане на
потреблението, от облагане на доходите, от облагане на
богатството и приходи от др. дейности.
При социално-икономическата класификация на
приходите се обособяват селдните групи – приходи от
частните и държавните фирми (данък в/у печалбата, вноски
от общините), приходи от облагане на доходите на
индивидите, от облагане на доходите на предприемачите, от
вноски за соц. осигуряване и от др. приходи.
Практическата класификация на приходите ги свързва с
методите за набирането им – данъчни (ДДС, акцизи,
подоходен данък и др.), неданъчни (кредити,
приватизационни, от отдаване под наем) и данъкоподобни
приходи (такси, самооблагане, вноски за соц. осигуряване).
Методи за акумулиране на средства в публичните
фондове – данъчен, данъкоподобен и кредитен методи,
емисия на книжни пари от централната банка, доброволни
дарения и приходи от публична собственост.

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.
КОМЕНТАРИ
(1-10 от 2)
arkich646 написа на 07 апр 2010 ОТГОВОРИ
студент на 21 години
ЛЕКЦИАТА НЕ Е МНОГО ПАЛНА
arkich646 написа на 07 апр 2010 ОТГОВОРИ
студент на 21 години
 
Подобни материали
 

Финанси

15 дек 2007
·
1,625
·
1
·
1,184
·
412
·
1

Същност на парите (вид стока): -Сметна единица за измерване цените на благата. -Всеобщо средство за обръщение. -Платежно средство. -Средство за натрупване. Изучават се от паричната теория.Възникнали са независимо от развитието на държавата...
 

Капиталови пазари

23 мар 2009
·
317
·
7
·
1,202
·
341
·
1

Капиталовите пазари са важен елемент на финансовата система,чрез тях се решават проблемите на икономическите агенти, които търсят или предлагат пари. Главен инструмент на търсещите капитали е емисията на дългосрочни ценни книжа, които...
 

Социално осигуряване

27 дек 2010
·
202
·
33
·
1,960
·
353

Лекция по социално осигуряване за 2 курс специалност ИБ...
 

Публични разходи

17 апр 2011
·
198
·
5
·
1,252
·
364

Същност и характеристика на публичните разходи. Анализ разходи - ползи. Видове публични разходи ...
 

Социално осигуряване

11 яну 2012
·
119
·
5
·
1,326
·
320

пищови за държавен изпит по специалността финанси - социално осигуряване...
 
Онлайн тестове по Финанси
Публични финанси
междинен тест по Финанси за Студенти от 2 курс
Тест по Публични финанси, предназначен за студенти от втори курс. Съдържа 12 въпроса от затворен тип с по един верен отговор.
(Лесен)
12
1
4 мин
01.04.2022
Тест по Финанси за 2-ри курс относно Договорно-спестовните институции
междинен тест по Финанси за Студенти от 2 курс
Междинен тест по Финанси за студенти от 2-ри курс, съдържа 15 въпроса, само един верен отговор на всеки въпрос.
(Труден)
15
6
1
5 мин
07.08.2018
» виж всички онлайн тестове по финанси

Публични финанси

Материал № 168808, от 25 юни 2008
Свален: 493 пъти
Прегледан: 180 пъти
Качен от:
Предмет: Финанси, Икономика
Тип: Пищов
Брой страници: 9
Брой думи: 4,750
Брой символи: 30,471

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Публични финанси"?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Последно видяха материала
Сродни търсения