Големина на текста:
ВЪВЕДЕНИЕ:
Космосът крие опасности. Никога не може да сме сигурни какво ще
ни връхлети, с каква големина и каква сила. Не е ясно също колко бързо
бихме могли да отреаргираме, но едно е сигурно – човечеството трябва да
бъде подготвено за неизбежното! Планетата Земя съвсем не е толкова
сигурна, както се е учило преди години.
„Това е като да си под дъжд от куршуми, който продължава вечно... Те СА куршум;
това са куршуми от космоса. Те са удряли Земята в миналото; те ще продължават
да я удрят и в бъдеще, а това ще предизвика катастрофа, която многократно
превъзхожда всички известни природни бедствия.”
/ Джийн Шумейкър /
„Огромен скален къс лети от дълбокия Космос към директен сблъсък
със Земята. Когато я удари предизвиква глобална катастрофа...” Това не е
научна фантастика - това се е случило... преди 65 млн.години. Голяма част
от живота на Земята, включително динозаврите, загинали. Днес много
учени смятат, че това не е еднократно събитие, че унищожението на
динозаврите може да се повтори и следващите може да сме ние. „Дали ще
се повтори ударът? Със сигурност! Ще се случи отново! Земята стои като
мишена.” Но къде са тайнствените нападатели? От къде идват и ако един
от тях пак заплаши Земята ще можем ли да го спрем...навреме!?!
І.
1
„Звездни рани”
Въпросът за заплахата идваща директно от космоса, в този момент
трябва да вълнува както много и различни организации, така и цялото
човечество! За нас кометите са зрелищни небесни красоти. Повечето са
безобидни и обикалят безопасно около слънцето, но някои от тях
неизбежно ще се блъснат в друго тяло, като например Земята... и то със
скорост 40 000 км/ ч. Дори малък комсически нашественик може да
предизвика страшни разрушения, да не говорим ако се изпречим на пътя на
нещо, което е с диаметър 1-2 км и то удари Земята.Това ще предизвика
катастрофа, която превъзхожда всички останали природни бедствия
многократно. Фактически, освободената енергия ще е равносилна на
изваждане на всички ядрени оръжия в света, струпването им на куп и
едновременното им взривяване. Всъщност, отделената енергия ще е дори
малко повече.
Изследването на запазените метеоритни кратери, т.е. вдлъбнатините
в земната повърхност, образувани при падането на гигантски метеорити,
ни дава възможност да добием представа за големите древни космически
катастрофи, сполетели нашата планета. По лицето на Земята има стотина
астропроблеми, или „звездни рани” – следи от древни космически
катастрофи. Пример за това е зейналата дупка в Аризонската пустиня от
преди 50 хил. години. Всичко започва с една ярка светлинка в северното
небе... свършва за секунди. Огромната скала почти 20 м. в диаметър прави
кратер дълок 230 м. , с диаметър почти километър и половина. В
космически мащаб това е относително слаб сблъсък. Ако същата скала
падне днес само 50-тина километра назапад тя би унищожила град
Флагстаф в щата Аризона и населеинето му от 56 хил души. Удар от
комета или астероид ще убие толкова хора и ще доведе до дългосрочни
изменения на околната страна, че може да се нарече пълна катастрофа за
цялото човечество!
Най-големият недискусионен, а напълно достоверен метеоритен
кратер се намира в Сибир, в долината на река Попигай. Външният кратер
има диаметър близо 100км., а вътрешният- 75 км. Катастрофата е станала
преди 30 млн. години. За силата и може да се съди по това, че намерените
в кратера минерали могат да се получат при температура около 1500 ?C и
ударно налягане над 1 млн. атмосфери.
Учените смятат, че едно единствено попадение от космоса
унищожава динозаврите преди 65 млн.години. Комета или метероит с
диаметър около 10 км. пада на п-в Юкатан в Мексико. Изравя кратер почти
200 км. в диаметър дълбок 30 км. за по-малко от секунда и отприщва
експлозия по-мощна от всички ядрени оръжия на света взети заедно.
Ударната сила предизвиква земетресения по цялата Земя и вдига цунами
из океаните. Огромен облак прах се вдига на киломенри в небето, покрива
2
цялата земя и скрива слънцето за години напред. Динозаврите бавно
измират.. и не само те. Повече от половината земни видове също са
унищожени. В нашата слънчева система има 2 вида космически коршуми,
които са в състояние да предизвикат разруха в планетарен мащаб-
астероиди и комети. Астероидите са всъщност малки планети- плътна маса
от скала и метал, останали при образуването на Слънчевата система преди
4 млрд. и 600 млн. години. Повечето се намират между Марс и Юпитер-
част от т.нар. астероиден пояс. Кометите от друга страна са много по-
загадъчни. Макар и също образувани при раждането на Слънчевата
система, те са съставени от скала и лед. Много от тях като Халеевата
комета обикалят Слънцето по предвидима траектория и с предвидим
график. Но има безброй други, за които не знаем нищо. Те профучават
през Етера с невъобразима скорост повече от 30хил. км/ч. За учените които
наблюдават космоса те изглеждат като „буца въглища на черно платно” –
невидими, докато не ни се появят пред носа. Едва в близост до Слънцето
кометите се откриват по-лесно. Ледените тела изпускат газ и прах, когато
слънцето ги нагрее. Когато светлината огрее парчетата камък, те
заблестяват, стават видими и могат да бъдат видяни от милиони километри
разстояние, но до този момент ако са напът към нас, вече може да е
прекалено късно да бъдат спрени! Към днешна дата са открити над 1000
комети. Всяка година наблюдаваме за пръв път може би около 100 комети
навлизащи във вътрешната част на Слънчевата система и всяка нова
комета увеличава вероятноста една от тях да удари Земята. Земята е едно
космическо стрелбище. Нас ни удрят парчета от комети и астероиди с
всякакъв размер, а големите определено представляват реална опасност.
Въпрос на време е да настъпи момент когато кометата или астероидът ще
се сблъскат със Земята. Огромни белези по цялата ни планета
свидетелстват за минали нападения. Тези сблъсъци може би са по-чести от
колкото бихме искали да мислим. Последният е станал преди малко повече
от век. През 1908 г. областта около река Тонгуска в Сибир, Русия е
разтърсена от силен взрив. Очевидци описват летяща звезда с огнена
опашка. Небето се разтворило и от него потекла светлина по-ярка от
Слънцето. Астероид или комета, при сблъсъка със земната атмосфера с
такава висока скорост триенето причинява взрив във въздуха. Скалата е
навлязла в земната атмосфера в 7 часа сутринта на 30 юни, движейки се
със скорост около 35 км./с. срещу посоката на въртене на Земята.
Скоростта и спаднала до 15-20 км./с. и на височина 8-10 км. над земната
повърхност се взривила. Взривът се чул на разстояние повече от 1000 км.
Зловещото му сияние осветило небето и достигнало чак до Англия.
Осветява атмосферата в продължение на дни. В Европа може да се чете
нощем. Тонгуската катастрофа, както я наричаме сега, е по-силна и по-
голяма от изригването на вулкана на остров Света Елена. Енергията на
този небесен взрив е отговаряла на взривяването на 3-3,5 милиона тона
3

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.
Последно свалили материала:
ДАТА ИНФОРМАЦИЯ ЗА ПОТРЕБИТЕЛЯ
14 май 2015 в 13:14 ученик на 24 години от Пловдив - ЕГ "Пловдив", випуск 2015
 
Подобни материали
 

Съзвездие - групиране на звездите, съставящи въображаема картина в небето

21 фев 2007
·
854
·
3
·
641
·
269
·
1

Съзвездието е изкуствено определена област от небето, чиито граници са установени с международна спогодба.
 

Развитие на Вселената

17 юли 2007
·
480
·
2
·
390
·
140
·
1
·

Изчислено е, че само след една секунда температурата на огненото кълбо е спаднала от 100 на 10 млрд. градуса, докато радиусът се е увеличил десет пъти. Само след 100 секунди радиусът е нараснал 100 пъти.....
 

Големият взрив

17 юли 2007
·
242
·
2
·
322
·
36

Да предположим, че идеалният космологичен принцип не е верен и че Вселената е една и съща навсякъде, но не винаги. Това означава, че тя еволюира във времето. Но в кое време? Може би в това, което отмерват нашите часовници? Положително не.
 

Кратка история на времето (от Големия взрив до черните дупки)

15 дек 2006
·
946
·
89
·
33,897
·
599
·
1
·
4

Повечето от нас биха приели представата, че нашата вселена е безкрайна кула от костенурки като твърде нелепа, но защо смятаме, че знаем повече?
 

Възникването на Земята

07 дек 2006
·
532
·
2
·
661
·
119
·
3

Доскоро в учебниците ни по геология пишеше, че земята и другите планети са се откъснали от Слънцето. Преди да застинат, в ранните етапи от своето развитие, те били горещи, огнени кълба. Тези схващания вече са остарели. Според съвременните възгледи...
1 2 3 4 5 » 11
 
Онлайн тестове по Астрономия
Тест по астрономия
изпитен тест по Астрономия за Студенти от 2 курс
Общ тест по астрономия от Нов български университет. Всички въпроси имат само един верен отговор.
(Труден)
24
9
1
16 мин
10.09.2013
Тест по астрономия
кандидат-студентски тест по Астрономия за Студенти от 3 курс
Теста е с повишена трудност, предназначен за студенти и за ученици с интерес към астрономията.
(Труден)
12
143
1
13.10.2011
» виж всички онлайн тестове по астрономия

Космически заплахи

Материал № 167672, от 21 юни 2008
Свален: 61 пъти
Прегледан: 37 пъти
Качен от:
Предмет: Астрономия
Тип: Реферат
Брой страници: 13
Брой думи: 2,655
Брой символи: 20,970

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Космически заплахи"?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Намери частен учител

Светослав Иванов
преподава по Астрономия
в град София
с опит от  8 години
194

Мариана Русенова
преподава по Физика
в град Стара Загора
с опит от  32 години
98 14

виж още преподаватели...
Последно видяха материала
Сродни търсения