Големина на текста:
УВОД
Източниците на самостоятелния правен ред на ЕО и ЕС са уникални както със
своето многообразие, така и със своя йерархичен правопорядък, който
принципно се различава от международното и националното право.
Източниците на правото на ЕС традиционно се делят на 2 групи според начина
на създаването им: първични (създадени от суверенните държави на основата
на международното право) и вторични (създадени на основата на първичните
от органите и по реда, предвиден в тях).
В действителност обаче се прави още едно разграничение – на източници в
тесен смисъл, която група обхваща първичните и вторичните източници, и на
източници в широк смисъл, обхващащи всички други приложими в
Общностното право норми като общите правни принципи, неписаните
източници, международните договори на Общностите с трети страни или други
допълнителни източници.
От момента на присъединяването на една държава към ЕС всички тези
източници в своята съвкупност стават приложими в нея и всички действащи
правни норми стават действащо право на цялата й територия. При прилагането
им в случай на противоречие се ползват с предимство пред всяка национална
правна норма.
? ИЗТОЧНИЦИ НА ОБЩНОСТНОТО ПРАВО
Правото на Европейския съюз в тесен смисъл (stricto sensu) се формира от:
- първично право - учредителните договори с приложенията и протоколите към
тях и с техните изменения
- вторично право – актовете, приети от институциите в приложение на тези
договори
В широк смисъл в правото на европейския съюз се включва още:
- външни източници – договори с трети страни или международни
организации
допълнително право – договори, сключени от държавите-членки
- неписани източници
- правен обичай
- общи правни принципи
- съдебна практика
1. ПЪРВИЧНО ПРАВО
Стои на върха в йерархията на правната система на ЕС и има предимство пред
всички останали източници. То е нормативно основание и рамка за актовете,
приемани от институциите, като нарушаването на това императивно изискване
води до отмяна на такъв акт.
Първичното право е създадено пряко от държавите-членки в рамките на
Междуправителствени конференции (МПК) и облечено в юридическата форма
на Договори, за които са в сила всички принципи на международното право.
УЧРЕДИТЕЛНИ ДОГОВОРИ:
Отделните УД са независими един от друг, но наличието на общи за трите
Общности институции оказва влияние върху автономията им.
Договорите, учредяващи трите общности са:
- Парижки договор – Европейска общност за въглища и стомана (1952 г.)
1
- Договор за създаване на Европейска икономическа общност (Рим 1958 г.)
- Договор за създаване на Европейска общност за атомна енергия ЕВРАТОМ
(Рим 1958 г.)
Целта на тези договори е да създадат общ пазар (секторен в ЕОВС и ЕОАЕ и
общоикономически в ЕИО ) и да изградят неговата институционална рамка.
Съдържание на тези договори включва както икономическа регламентация,
така и институционни разпоредби, поделени в четири групи:
-Преамбюл и уводни разпоредби - очертават целите и общите принципи, чиито
конкретен израз са разпоредбите в съответния договор. Те служат като база за
тълкуване на останалите текстове и за запълване на празнотите в първичното
право.
- Институционални разпоредби - формират институционната рамка на
Общностите като уреждат състава, организацията, задачите и функциите на
основните органи.
- Материалноправни норми - техният относителен брой е най-голям, тъй като
уреждат различния предметен обхват в трите договора, обусловил
използването на различен подход за правно регулиране.
С оглед на действието им по отношение на частноправните субекти,
материалноправните норми се делят на две групи: норми с директен ефект,
които пораждат пряко права и задължения в правната им сфера, и такива,
които не притежават директен ефект, а действието им се предпоставя от
допълнителен акт било от органите на Общностите, било от държавите-
членки – който се явява прекият източник на права и задължения в
националното право на тези субекти.
- Заключителни норми -уреждат влизането в сила, срока на действие и
начините за изменение на съответния договор. Изменението на учредителните
договори не може да стане нито само по волята на държавите-членки, нито
само с акт на институциите, а само в съответствие с предвидената от Договора за
Европейския съюз процедура.
ДОГОВОРИ, ВНАСЯЩИ СЪШЕСТВЕНИ ИЗМЕНЕНИЯ В УЧРЕДИТЕЛНИТЕ
ДОГОВОРИ:
oЕДИНЕН ЕВРОПЕЙСКИ АКТ
Той е подписан в Люксембург и Хага и е в сила от 1987 г. Той внася съществени
изменения в Римския договор за ЕИО обновява легалната дефиниция на
Общия пазар; прогласява принципа за икономическа и финансова
солидарност; институционализира Европейския съвет и определя състава му и
други.
oДОГОВОР ЗА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ
Той е подписан в Маастрихт на 7 февруари 1992 г. и влиза в сила през 1993 г.
ДЕС се окачествява като нов етап в процеса на европейската интеграция. Той не
отменя трите учредителни договора, а инкорпорира съдържанието им, като
запазва в рамките на своята структура тяхното автономно съществуване. В
следствие на това продължават да съществуват като самостоятелни субекти и
трите Общности – ДЕС не ги влива в Съюза, който има само политическо, но не
и правно съществуване като самостоятелен правен субект.
Без да замества ЕИО, ЕОВС и ЕВРАТОМ, като единствено преименува
“Европейската икономическа общност” в “Европейска общност”, ДЕС създава
нова правна конструкция – ЕС, съществуваща наред и независимо от
2
Общностите. Според 1 чл. той “се основава на Европейските общности,
допълнени от политиките и формите на сътрудничество, създадени от този
договор”. Общоприето е тази структура да се оприличава на гръцки храм с три
стълба : един главен общностен (communautaire, community I стълб),
включващ ЕИО, ЕОВС и ЕВРАТОМ, допълнен от два междуправителствени –
Обща политика в областта на външните отношения и сигурността /ОПВС/ (II
стълб) и сътрудничество в областта на правосъдието и вътрешните работи
/СОПВР/ (III стълб). За да бъде завършена метафората “общите разпоредби” на
ДЕС се разглеждат като “покрив”, а “заключителните разпоредби” като
“основа” на храма.
Договорът за Европейския съюз се състои от Преамбюл, 8 раздела и 10
протокола към него:
- Раздел I “Общи разпоредби” - включва текстове, в които се определят целите
не Съюза, установява се единната му институционална рамка, посочват се
ценностите и принципите, върху които той се изгражда, както и последиците в
случай на тяхното нарушаване от страна на държава-членка.
- Раздели II, III и IV - това е централният “интеграционен стълб”, включващ
разпоредби относно измененията на учредителните договори. Най-
многобройни и съществени са те в ДЕИО, което отразява надхвърлянето на
чисто икономическите оригинерни цели на Общността.
- Раздели V и VI - регулират материи, излизащи извън обсега на Общностите –
това са ОПВС и СОПВР. Основните действащи лица в тези два нови
“междуправителствени стълба” не са общностните институции, а държавите-
членки и органите, които изразяват техните интереси – Съветът на министрите
и Европейският съвет. Европейският парламент и Комисията са с ограничени
правомощия. Съдът на ЕО не е компетентен да правораздава в тази материя.
Основният метод за вземане на решенията в тези стълбове е консенсусът
(единодушието). Правото, което те пораждат няма характера sui generis на
правото на Общността, а е традиционно международно право.
- Раздел VII - съдържа разпоредби относно т. нар. “засилено сътрудничество”,
позволяващо определен кръг от държави-членки да влязат в по-тясно
сътрудничество в дадени области, по отношение на които не всички държави
имат готовност или желание да участват.
- Раздел VIII “заключителни разпоредби” - те са общия “фундамент” и за трите
стълба, гарантиращ единството на институциите на Съюза. Разпоредбите им
третират материи, като процедурата за изменение на договора, приемането на
нови членове в Съюза, ратификацията на ДЕС, правораздавателната
компетентност на Съда на ЕО и други.
oДОГОВОР ОТ АМСТЕРДАМ
Той е подписан в Амстердам и влиза в сила през 1999 г. Той разширява
чувствително социалните измерения на ЕС и усъвършенства уредбата на ОПВС.
Измененията засилват правовия характер на Съюза чрез укрепване на
гаранциите за зачитане на основните права и свободи на гражданите и
разширяването на съдебния контрол.
oДОГОВОР ОТ НИЦА
Той е подписан в гр. Ница и влиза в сила от 2001 г. Той е замислен да отстрани
недостатъците на договора от Амстердам – т. е. институционалните проблеми,
свързани с разширяването. Той третира състава на Комисията, тежестта на
гласовете в Съвета и разширяването на областите, където решенията могат да се
3

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.
Последно свалили материала:
ДАТА ИНФОРМАЦИЯ ЗА ПОТРЕБИТЕЛЯ
12 апр 2018 в 18:53 студент на 26 години от Велико Търново - Великотърновски университет "Св.Св.Кирил и Методий", факулетет - Юридически факултет, специалност - Право, випуск 2018
13 апр 2015 в 15:12 студент на 46 години от Ботевград - Международно висше бизнес училище, факулетет - Задочно обучение, специалност - Бизнесадминистрация, випуск 2015
02 апр 2015 в 22:57 студент на 28 години от София - УНСС, факулетет - Общоикономически, специалност - Застраховане и социално дело, випуск 2015
21 ное 2014 в 13:34 студентка на 40 години от Габрово - Технически университет, факулетет - Стопански факултет, специалност - Публична администрация, випуск 2014
 
Подобни материали
 

Конституционно право

10 дек 2008
·
172
·
13
·
6,508
·
147
·
1

Още от римско време се обуславят ЧП и ПП, които са запазени и до сега.Подотрасъл е групи от норми, подчинени на общи принципи и обща логика и се подчинява на различни правни принципи... ...
 

Конституционно-правни норми

17 юни 2008
·
92
·
4
·
494
·
65

Основен структурен елемент на отраъла е правната норма. Под правна норма се разбира общото правило за поведение на правните субектил.
 

Източниците на Европейското право

05 дек 2007
·
444
·
11
·
3,493

Правото на Европейския съюз (ЕС) възниква през 50-те години на ХХ век, когато шест европейски държави (Франция, Германия, Италия, Люксембург, Белгия и Холандия) сключват последователно договори за създаването на общности, чиято цел е чисто икономическа.
 

Разработки по Конституционно право

20 фев 2009
·
287
·
34
·
8,872
·
212
·
1

Това са разработки на 45 въпроса по Конституционно право.
 

Конституционно право - лекции

08 авг 2008
·
256
·
21
·
10,401

Това е краткия лекционен курс проведен от проф. д-р Снежана Начева и старателно стенографиран. Забележка: възможно е в материала да са допуснати стилистични или правописни грешки, което е породено от бързината на водене на лекциите...
 
Онлайн тестове по Право
Тест по Търговско и Финансово право за студенти
тематичен тест по Право за Студенти
Тестът обхваща въпроси от търговско и финансово право - 15 въпроса, някои от тях имат повече от един верен отговор.
(Лесен)
15
49
1
1 мин
28.10.2016
Тест по Право за ученици, студенти и учители
любознателен тест по Право за
Тест по Право за ученици, студенти и учители. Съдържа 10 въпроса с по един верен отговор.
(Лесен)
10
24
1
1 мин
31.07.2018
» виж всички онлайн тестове по право

Право на ЕС

Материал № 167364, от 20 юни 2008
Свален: 288 пъти
Прегледан: 53 пъти
Качен от:
Предмет: Право
Тип: Курсова работа
Брой страници: 17
Брой думи: 4,235
Брой символи: 38,354

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Право на ЕС"?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Последно видяха материала
Сродни търсения