Големина на текста:
Управлението в образованието като научна област
В какво се изразява спецификата на управлението в образованието в сравнение с
родовата наука „социално управление” или „мениджмънт”? Защо управлението на
образованието или образователният мениджмънт е самостоятелна научна дисциплина, а
не е част на педагогиката, нито пък на икономиката и административното право,
наречено условно „училищно законодателство”? Какво отношение има управлението в
образованието, ако то не е част и не влиза в педагогическата наука?
Управлението на образованието представлява съвкупност от взаимно
проникващи един в друг процеси, които се допълват както в рамките на
образователните организации, така и между тях и вътре в себе си, за осъществяване на
желаните цели в образователно-възпитателната работа. Управлението на образованието
се дефинира като пълно овладяване на образователното дело в страната с различните
му подразделения и прилагане на такива методи, които са съобразени с изискванията на
обществото и политиката установена в областта на образованието.
Управлението на образованието е прилагане на практика на политически идеи,
теории или философия. То представлява средството за насочване на социалните
промени и културните тенденции към положителна или отрицателна посока и е
основен фактор за улесняване на промяната и постигане на стабилност, тъй като
образованието е основният път за реализиране на националните задачи, като спомага за
подготовката на подрастващото поколение, което да поеме своята социална,
икономическа и политическа роля, когато целите бъдат реализираниl
Трябва да се отбележат големите различия между образованието и бизнеса. Това
налага управляващите и работещите в образованието винаги да решават управленски
проблеми и задачи от друг характер в сравнение с управляващите в бизнеса и другите
сфери на материалната и духовната дейност. По тази причина не става въпрос за
механичен пренос на общи принципи на общия мениджмънт в образованието, а за
утвърждаване и развитие на особена наука - образователен мениджмънт, в рамките на
която става конкретизирането на общите закони и принципи на управлението на
социалните системи. Но тя открива и специфичните закономерности, които на свой ред
водят до обогатяването на общата теория на управлението.
Съотношението между управление и педагогика
Oтносителната самостоятелност на науката за управление на образованието и/или
образователния мениджмънт:
1. Наличието на обособен предмет и обект на изследване. Без да претендираме за
пълното на въпроса, може да се каже, че управлението в образованието има в
качеството на свой обект функциите на управление, които непрекъснато се развиват и
разширяват с еволюцията на управленската мисъл и с усложняването на управленската
практика и са присъщи за образователната система и организации, както и за другите
социални структури. Това означава, че в обекта на изследване попада една от базовите
видове човешки дейности – управленската дейност, която служи за реализация на
тези функции, осъществяващи се в образователната система на различни равнища –
висше, средно и низово, процеси, условия и резултати от управлението на системите
т.е. управляващата система като компонентна образователната система.
Доколкото управлението е част, подсистема на по-сложни, социални /в случая
образователна/ система, науката за управление в духа на системния подход не може да
не се интересува от по-широкия обект на изследване, който едновременно е и обект на
управление. Теорията на този обект може да се разглежда или като съставна част на
1
науката за управление, или като най-близката до нея гранична дисциплина. За
вътрешноучилищното управление и/или училищния мениджмънт това са теорията за
училището (университета) като образователна организация (организационен
мениджмънт на училището/универ-ситета). За теорията на териториалната система на
управление (област, община) – съответно теорията за муниципалното (местно) и
регионално образование (административно управление на образованието или
държавна и местна администрация на образованието).
В този смисъл и предназначението на управлението в образованието е да осигури
целенасоченост и организираност на съвместната дейност на хората в образователните
организации с помощта на специфични видове действия (планиране, организиране,
мотивиране, консултиране, ръководство, контролиране, диагностика и т.н.) и постигане
на тази основа на поставените цели. Предполага се, че именно управлението в сферата
на образованието допринася за интеграцията на съвместните усилия, за съхранение и
развитие на целостта на управляващата система и в частност-за решаването на
проблемите на изграждането, израстването, оптималното функциониране и
прогресивно развитие и промяна на образователните системи и структури.
Доколкото смисълът на всяка наука се изразява в търсенето на закономерни
връзки и зависимости на изучавани явления, може да се каже, че предмет на
управленските изследвания е търсенето на обективни и съществени връзки между
определените свойства на управлението, процесите на управление и неговите
резултати. Според руският учен В. С. Лазарев „науката за управление на училището е
призвана да изучи специфичните закономерни връзки между това, какви задачи и как
се решават в процеса на управление на училището – и резултатите от неговото
функциониране и развитие в различните външни и вътрешни условия” (Лазарев, В.,
2000). И така, науката за управлението на образованието има свой специфичен предмет,
макар че досега не е осмислен в достатъчна степен, поради „детската възраст” на този
частен клон на управленската наука.
2. Науката за управление на образованието и/или образователния мениджмънт
притежава специфичен език и понятийно-терминологичен апарат. Може безусловно да
се твърди, че той съществува неразличен от езика на педагогиката, икономиката,
правото и другите науки,като в последните години се развива и обогатява с бързи
темпове. Недопустимо е да се игнорира спецификата на понятийния апарат на
управлението на образованието и да се отнасяме с небрежност към понятийните
проблеми в изследванията по въпросите на управлението на образованието. Понятията
„функции”, структура на управление, йерархични равнища, педагогическо лидерство,
стил на ръководство, организационно развитие, организационно консултиране,
организационна диагностика, мисия на училището, организационна култура, училищна
супервизия, образователен маркетинг, управление на образователните иновации,
управление на промяната в образованието, управленски анализ, управление на
персонала и много други са именно управленски понятия. Научният плурализъм в
последно време поражда редица обективни трудности в разкриване на съдържанието на
непрекъснато увеличаващ се понятийно-категориален апарат на образователния
мениджмънт и науката за управление на образованието. В тази връзка ценен източник
на познание са както изследванията на водещите изследователи на управлението в
образованието у нас и в другите страни, така и енциклопедиите и речниците по
образователен мениджмънт или образователна администрация.
3. Управленската наука има своя специфична картина за света. Важно е да се
осъзнае, че разглежданите реалности в областта на образованието са едновременно и
предмет, и обект на изследване от различни науки - педагогика, философия,
психология, право, кибернетика, политология, социология, икономика и др., които
2
използват различни методологии за тяхното описание и осмисляне. Управлението
(мениджмънтът) притежава своя гледна точка, откроявайки управленския аспект на
образователния и педагогическия процес в дейността на образователните организации.
Образователните и педагогически проблеми на училището и образованието могат и
трябва да се решават с управленски средства. Освен това, някои реалности в
образованието въобще не са обект на други науки. Така например ресурсното
осигуряване на училището е специфичен предмет на управлението на училището.
Интегриращата роля на управлението позволява обектите да се разглеждат в тяхната
цялостност и синергетичност, да се открои многообразието на процесите и
тенденциите в организационните системи и те да се направляват за постигането на
общосистемните цели и ценности.
4. По-сложно стоят нещата в управлението на образованието и методите на
изследване. В управленските изследвания се използва широк арсенал от качествени и
количествени методи и методически инструментариум на т.н. поведенски социални и
хуманитарни науки: емпирична социология, психология, статистика, модернизация,
прогнозиране, проектиране, експертни оценки, контент-анализ, диагностика, различни
видове управленски анализи и наблюдения и др. Много важна роля в изследванията по
управление играе формиращият експеримент. В практиката по диагностика и
управленско консултиране на организационните системи са създадени множество
специфични и напълно оригинални модели, методи и похвати, характерни именно за
управлението. В управленските изследвания се използват методи на други науки, но те
придобиват специфична насоченост и водят към получаването на специфични
резултати. Спецификата на образованието и педагогическия процес като обекти на
управление е причина за сериозни ограничения при използването на силно
формализираните, пазарни количествени статистически и математически методи за
анализ на ефективността, качеството, конкурентноспособността и продуктивността на
образованието.
5. Структура на знанието по образователен мениджмънт. Анализът на тези четири
признака, характеризиращи относителната самостоятелност на всяка дисциплина, дават
основание да се твърди, че управлението на образованието и/или образователният
мениджмънт може да има статус на дисциплина и професионално направление в
рамките на образователните науки и общия мениджмънт. Управлението на
образованието включва в себе си крупни раздели, посветени на равнищата на
управление в образователната система:
макроуправление на образователна система, наричано още държавно
управление, административно управление или образователна администрация;
мезоуправление на териториалните системи на образование, наричано още
теория на управлението на муниципалните образователни системи /муниципално
управление на образованието/или регионално управление на образованието;
макроуправление или теория на управлението на образователните
организации, наречено „вътрешноучилищно управление”, „училищен мениджмънт”,
„управление на училището”;
групово управление, наричано още „Управление на класа /паралелката/”,
„мениджмънт на класа”.
Всяко от равнищата на управляващата система в образованието има свои граници
на обхват, предмет на дейност, субект и обект на управление, цели, стратегии, политика
и критерии за резултатност. Отношенията между отделните равнища на управление са
изключително сложни, основани на правни норми и връзки на принципа на йерархията
и властта; на централизацията или децентрализацията; на департаментизацията и
деконцентрацията на властта; на училищната автономия и вътрешноучилищното
3

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.
КОМЕНТАРИ
(1-10 от 1)
aalex_74 написа на 24 апр 2010 ОТГОВОРИ
родител
mnogo blagodarq
 
Подобни материали
 

Управление на образованието

13 фев 2009
·
92
·
3
·
699
·
116
·
1

У-ние на ВУЗ. Научни степени и звания. Програма за развитие на средното образование.
 

Управление на училищната и предучилищната подготовка

15 апр 2011
·
177
·
6
·
830
·
2

Управление на образованието – дейност, подчинена на социални цели. Повишаване на образователното ниво на населението. *класификация...
 

Същност и основи на мениджмънта

12 яну 2008
·
463
·
2
·
775
·
261
·
2

Управлението като човешка дейност (практика) възниква в дълбока древност. Потребността от извършване на съвместна дейност неизбежно поставя въпроса за съгласуване, координиране усилията на всички изпълнители за постигане на поставената цел - управление...
 

Същност и съдържание на мениджмънта

17 фев 2008
·
601
·
5
·
1,598
·
1

Основи по маниджмънт -същност, планиране, организиране.
 

Бизнес-план на фризьорски салон

30 юни 2010
·
227
·
10
·
1,019
·
292

Сектора на услугите с течение на времето е достигнал значително развитие. Политиката на фирмата ще бъде ориентирана към клиенти със средни доходи, което води до използването на вече познати и наложени продукти и технологии...
 
Онлайн тестове по Мениджмънт
Тест по външнотърговски мениджмънт за студенти
изпитен тест по Мениджмънт за Студенти
Изпитен тест по външнотърговски мениджмънт на индустриалния бизнес за студенти. Състои се от 11 въпроса, някои от които имат повече от един верен отговор.
(Труден)
11
6
1
20.02.2014
Тест по експортен маркетингов мениджмънт за 5-ти курс
изпитен тест по Мениджмънт за Студенти от 5 курс
Тестът е предназначен за студенти магистри дистанционно обучение. Съдържа 10 въпроса, всеки от които има само един верен отговор.
(Лесен)
10
7
1
1 мин
26.08.2014
» виж всички онлайн тестове по мениджмънт

Управление на образованието като научна област

Материал № 167278, от 20 юни 2008
Свален: 642 пъти
Прегледан: 462 пъти
Качен от:
Предмет: Мениджмънт, Икономика
Тип: Курсова работа
Брой страници: 9
Брой думи: 2,305
Брой символи: 22,476

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Управление на образованието като научна област"?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Последно видяха материала
Сродни търсения