Големина на текста:
РЕШАВАНЕ НА КОНФЛИКТИ В УЧИЛИЩЕ В МУЛТИЕТНИЧЕСКА СРЕДА
Знанията, давани насила, душат разума.
А. Франс
Днешната социално-икономическа ситуация в страната се характеризира с висок динамизъм,
непредсказуеми промени и усложнения в обществения живот. Това неминуемо води до увеличаване на
проблемите във възпитанието и обучението, които са свързани с резките промени в изискванията към
личността от страна на обществото в страната и глобална Европа. Отсъствието на обща култура на
фона на ниско социално ниво на живот, рязкото деление на населението според материалната си
обезпеченост, обезценяването на човешкия живот и общочовешките културни ценности засягат една
от най-незащитените категории в обществото - децата.
Въпреки че всеки е убеден в значението на взаимопомощта в отношенията, на практика
бездушието, конкуренцията и експлоатацията често доминират във връзките ни дори и с най-близките.
Конфликтният тип на поведение е начин на самосъхранение при нелоялен натиск, чрез който се
постига балансиране на отношенията при натрупани противоречия. Сблъсъците между личностите са
главният източник на лошо настроение. За всяка кавга винаги се плаща скъпо, което става за сметка на
положителните емоции. А емоциите се определят от потребностите на личността. У себе си и у
другите човек трябва да възпитава не емоциите, защото това е невъзможно, а тези потребности, които
могат да бъдат групирани по следния начин:
-физически потребности – храна, жилище, транспорт, здраве, защита от
вредни за здравето условия на живот, от нарушаване на личните права, от несправедливост и
дискриминация, от експлоатация и насилие / физическо, психическо, сексуално / , от престъпност, от
телесни увреждания и др.
- емоционални потребности любов, безопасност, осъзнаване и зачитане на личната
индивидуалност, достойнство, чест, щастие, гордост, увереност в собствените възможности.
-социални потребности – семейство, приятелски отношения, хора, от които се
взема положителен пример и опит, разбиране и осъзнаване на собствената етнокултурна
принадлежност, свобода на сдруженията и равноправно участие при вземане на решения в общността;
- потребности от развитие – разбиране, съпричастност и дружба с “достойни възрастни хора”,
образование, отчитащо възможностите за достъп според етнокултурната и възрастовата специфика и
потенциала на детето, подготовка за пълноценен и продуктивен член на обществото, игра и др.
- духовни потребности свобода на мисленето, съвестта и религията, морална устойчивост,
разбиране на основните етични категории, осъзнаване на ценността на човешкия живот, доброта и др.
Когато говорим за конфликт, несъзнателно го свързваме с неговите негативни измерения.
Конфликтът руши отношения между приятели, между групи и държави, създава враждебност,
недоверие. Такъв е традиционният подход на разглеждане на конфликта. Интерес представлява
съвременният подход към неговото разглеждане, където се приема, че конфликтът може да е и
конструктивна сила в човешките взаимоотношения. Съвместната дейност по решаването му може да
създаде по-добри отношения, може да служи за изграждане на нови планове, за задоволяване на нови
интересни потребности. Оттук логически следват двете му основни функции: деструктивна функция
и конструктивна функция( Петровская Л.А О понятийной схеме социально-психологического
анализа конфликта. М., 1977, с 131.).
Явлението “конфликт” е реално и познато в междуличностните отношения в училище. Но то се
свързва с негативни асоциации – “враждебност”, “насилие”, “гняв”, “ причиняване на болка”, а
изходът за единия е победа – удовлетворение, защото е прав в спора, а за другия е загуба, в която той
се чувства самотен, но може би и решен да възбуди нов конфликт. Така конфликтът се превръща в
спирачка в развитието на отношенията в класа и групата.
Конфликтът, с който децата най-често се сблъскват в училище, се явява насилието
физическият, словесният и емоционалният натиск. Закачките, демонстрацията на сила, а нерядко и
прякото й приложение, се смята за нещо обикновено в процеса на развитие на учениците. Но тези
прояви на характера носят негативни последствия както за жертвата, така и за самият ученик – драка.
Училището е институцията, която се гради на хуманните ценности: доверие, свобода, уважение
към личността. Сега, когато протичат реформите в образованието, когато се говори за десегрегация на
деца с малцинствен произход, педагогът не бива да допуска ситуация на проява на неравенство сред
децата в правата и задълженията. Различието в национално-етническите особености, на които
учениците често придават оценъчен оттенък, семейният ред, традициите слагат определен отпечатък
върху поведението и на взаимоотношението на децата с обкръжаващите го. Ние, педагозите, сме тези,
които трябва да научим децата от предучилищна и начална училищна степен на умения за
разрешаване на конфликти. Много важно е да ги възпитаваме в толерантност – търпимост, признаване
правото на уважение на личността, които отварят пътя към мира и културата. Културата е резултат от
обучението, а възпитанието е обучение, на основата на което лежат културните ценности на
обществото: правата на човека, демокрацията и толерантността.
Министерството на образованието излезе със становището: “Учениците от 9-и до 12-и клас да бъдат
учени от преподавателите си как да се отнасят с роми, хора с увреждания, гейове, лесбийки и хора с
различна от тяхната вяра. Това ще става в часовете по антидискриминация.” Всички ще се съгласим с
необходимостта от тези часове, имайки предвид и публикувания през първата половина на 2004
година доклад от Европейската комисия по борба с расизма и нетърпимостта, в който се разглеждат
случаи на проява на расизъм, ксенофобия, антисемитизъм и нетърпимост в няколко страни, в това
число и в България. Комисията стигна до извода, че в страната ни, както и преди са се съхранили
предразсъдъците и дискриминацията в отношенията на българите с представителите на малцинствата,
особено към циганите. Тя отдава голямо значение на проблема за сегрегация на децата – роми в
училище. Негативното отношение към циганите в училище води до това, че “децата не искат да се
учат и отпадат от системата на образованието". Говорейки за решаването на този проблем категорично
бе изказано мнение против създаването за циганските деца отделни училища и класове и че е нужно да
се осъществи интеграция без асимилация. Трябва да се поощряват циганите да се записват в училище
заедно с българските деца, но като се въвеждат за тях специални поддържащи програми.
Обучението в толерантност, в това число и етническа, в поощряване образованието на деца от
малцинствен произход трябва да започне още в началните класове – а какъв по-добър нагледен
материал от този клас или група, в която вече се учат и играят деца с различен етнически състав.
Целта на педагогическата дейност в началните класове в ОУ “Свети Иван Рилски” с. Балван,
общ. Велико Търново е да се достигне максимална адаптация в условия на мултиетническа среда като
се формира желание сами конструктивно да разрешават конфликтите помежду си чрез осъществяване
на опитно-експериментална работа по възпитаване на етническа толерантност, обезпечаване
реализацията на личността на всяко дете, утвърждаване на неговите достойнства и качества, достигане
на успехи и признание от другите членове в колектива.
За достигане на тази цел е необходимо:
1)отчитане на психологичните особености на децата в класа и групата;
2)създаване на специални ситуации и мероприятия, позволяващи на всеки ученик да изяви своите
положителни качества;
3)да не се допуска потискане, засягане на собственото достойнство на едно дете от друго;
4)да се достигне правилна позиция у лидерите, организаторите на работа в класа и групата;
5)обезпечаване сменяемост на ролевите позиции у децата, лидерите, организаторите в зависимост от
извършваните дейности; създаване на ситуации, стимулиращи взаимопомощта между децата в класа и
групата, ситуации на успех чрез успеха на другия, успех на групата;
6)с цел развитие на контактите и обогатяване на опита на общуване да се използват различни начини
за формиране на микрогрупа ( по желание, по способности, по интереси и стихийни причини);
7)да се достигне самокритичност и обективност у децата, използвайки самооценка и оценката, давана
от другите в групата, умения коректно да се изказва мнение за поведението и действията на другите,
да се отчете оценката от взаимоотношенията на децата, комфортността на всеки член в групата, да се
покаже значимостта на действията на всеки при достигане на общите резултати.
8) Отдаване първостепенно значение на връзката училище – родители.
За първи път училище в с. Балван се открива през ноември 1879 г. от учителя Иван Свилчев с
20-25 ученици. Местоположението му го е наложило като училище за деца с различна социална и
етническа принадлежност. То вече се превърна в средищно училище за деца от близките села.
Училището има собствен облик в даване на стабилна общообразователна подготовка, пренасяне на
народните традиции и обичаи сред поколенията, което се дължи на професионалните качества на
педагогическия колектив. В основата на неговата работа, един от главните акценти е този върху
гражданското образование. Първостепенна наша задача е да научим да общуват пълноценно деца
българи и роми, деца от селото и града, здрави и деца със специфични потребности.
І. Характеристика на децата, обучаващи се в училището:
1.По етнически белег – В ОУ “Св. Иван Рилски” с Балван се обучават деца от български, турски
и ромски етнос – деца на уседнали и деца на пътуващи, търсещи сезонна работа в селото ромски
семейства.
2.По социален статус – децата са от средностатистически семейства, деца от непълноценни
семейства, деца от семейства, живеещи на ръба на социалния минимум или живеещи при крайно лоши
условия, деца, възпитавани в специализирани институции за деца лишени от родителски грижи.
3.Трудности при обучението на децата:
- децата нямат необходимите умения за справяне със задачите на своето развитие – недостатъчно
развитие на интелекта и комуникативните навици. Според специалисти, децата, които прекарват по-
голяма част от живота си на улицата, са с проблеми в психичното си развитие, ниска самооценка и
ниска мотивация за учене.
- липса на родителски контрол, не рядко родителите са неграмотни;
- системни отсъствия на учениците от учебни занятия, основно за да гледат по-малките си братчета и
сестричета или да помагат в занятието на родителите си;
- голямото текучество през учебната година нарушава нормалния ритъм в работата на колектива с
непрекъснато вграждане на нови деца от различни райони на страната;
- класовете и групите са с ученици с голяма възрастова разлика: имаме и 15-16 годишни
първокласници и второкласници.
- Разноезичието в ученическата среда често води до избирателност в общуването, до етническа
изолираност на групи ученици.
За съжаление, децата с малцинствен произход изначално се смятат за слаби ученици и така
попадат във второразредния сорт. Проблемът обаче е в това, че тези деца не завършват училище.
Такива са болшинството: частично успяват да завършат начално училище, а основно образование
повечето не завършват. Виновна е средата и незаинтересоваността на родителите. Ще се съгласите с
мнението, че много от чертите на характера, способностите, уменията и знанията зависят от
възпитанието т. е. от това, което първо родителите, а после и учителите са заложили в съзнанието на
детето, от това как те са му представили този свят, на какво са обръщали вниманието му. Така се
изграждат неговия мироглед и кръгозор, увлечения, характер, нрави. Сега има много причини, заради
които тези деца не посещават училище. Но една от тях е самата особеност на тези деца – те са
затворени и стеснителни, въпреки че дават вид на деца активни и подвижни, но те имат проблеми с
общуването с другите деца. Някои от тях не могат да издържат влиянието на средата, притеснението
си от учителя, граничещо дори със страх. Децата идват на училище, психологически, както и всички
останали деца, разчитат на успех в учението, на достойно положение в клас, на добро отношение към
себе си от страна на учителя и съучениците, макар по обективни обстоятелства повечето да не са
готови за това. В такъв случай ученикът ще получи двойка. Така оценките, забележките стават също
основна причина за отпадането му от училище - те се смятат вече за глупави и неспособни. Оттук
заключаваме, по възможност да се избягва поставянето на слаби оценки. Така засягаме въобще
спорния въпрос за поставянето на оценки в началните класове, например често децата приемат
шестицата като “О, Мендуха, имаш шестица, значи госпожата много те обича! или “ …значи много си
слушала… А двойката не стимулира ученика да я поправя, напротив – унищожава желанието на
децата да учат.
Самоуважението на учениците, умението да ценят себе си също е предпоставка за изграждане
на толерантност към другия човек. Като етапи на програма на работа с учениците по разрешаване на
конфликти могат да се набележат следните моменти:
- да изследват своята уникалност;
-да осъзнаят по какво индивидуалностите си приличат и по какво се различават;
-да научат повече за ценностите, чувствата и предпочитанията на другите ученици;
-да разберат и приемат, че различните хора могат да реагират различно в една и съща ситуация;
-да се научат да приемат различната гледна точка;
-да разберат, че е важно да се “изследват и двете страни”;
-да развият чувството за отговорност за своите чувства и действия, че не всичко им е позволено
от гледна точка на бъдещи граждани на това общество, а непозволените неща не остават безнаказани.
Нашата практика в този случай показва:
Главна роля в процеса на образование на децата в мултиетническа среда има личността на
учителя. Природната емоционалност, склонност към експресия, образно възприемане на света – това
са особеностите на децата с ромски и турски произход, които трябва да има в предвид обучаващият ги
педагог. Дружбата му с ученика е крехка и лесно може тя да се разруши.
1. Учителят трябва да направи така, че децата да не чувстват качествената разлика в училищната си
готовност, да не се отбелязват слабите им страни.

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.
Последно свалили материала:
ДАТА ИНФОРМАЦИЯ ЗА ПОТРЕБИТЕЛЯ
10 сеп 2021 в 20:19 потребител на 45 години
 
Подобни материали
 

Християнския празник Цветница

06 яну 2008
·
126
·
2
·
250
·
142
·
1

Традицията го свързва с тържественото посрещане на Исус Христос в Йерусалим с палмови клонки, възславян като Месиански цар. Той влиза в града на магаренце и е приветстван от хората с "Осанна”, задето е възкресил Лазар предния ден – в събота...
 

Коледни обреди

20 яну 2008
·
178
·
2
·
235

Бъдни вечер е един от най-хубавите семейни и християнски празници . Той е свързан с раждането на Исус Христос и е на 24.12 - вечерта срещу Рождество Христово...
 

Лазаровден- обичаи

18 мар 2007
·
273
·
1
·
221
·
107
·
1

Навсякъде лазарките благославят труда на работливите стопани, пеят за нивите, за къщята, за стоката - домашните животни.
 

Сведения за ромите

12 мар 2008
·
257
·
6
·
1,319
·
183

Според историците, прародината на ромите се намира в Северозападна Индия в областта, наречена Пенджаб. През V – VІ век циганите напускат Индия и поемат на първото си голямо преселение към Европа...
 

Русалска неделя

07 дек 2006
·
142
·
6
·
1,667
·
83
·
1

Русаля - седмицата след петдесетница (50-ия ден след Великден), в някои райони дните от Спасовден до Петдесетница.
1 2 3 4 5 » 11
 

Решаване на конфликти в училище в мултиетническа среда

Материал № 166197, от 17 юни 2008
Свален: 366 пъти
Прегледан: 384 пъти
Качен от:
Предмет: Етнология
Тип: Реферат
Брой страници: 7
Брой думи: 2,596
Брой символи: 22,832

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Решаване на конфликти в училище в мултиетническ ..."?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Последно видяха материала
Сродни търсения