Големина на текста:
Домашното насилие
Все по-голям е броя на децата станали жертва на домашно насилие в България.
Какво кара много от родителите и познатите на семействата да нараняват децата по
толкова жестоки начини? Кой е виновен това да се случва? Как може да се намали
семейното насилие и как да помогнем на тези деца? Това са много въпроси на които си
мислим, че знаем отговора но истината е друга.
Доказано е, че в най-честите случай малтретираните деца са от по бедни
семейства, с по-ниско образование. Не винаги е така. Физическите насилници са хора
по-слабо образовани от по-ниските слоеве на обществото. Докато психическите
насилници са добре образовани хора, в чести случаи от по-високите слоеве на
обществото. Независимо от това най-голямата причина за домашното насилие си
остава липсата на средства.
При домашното насилие в повечето случаи насилника е бащата. Обикновено
изкарващ не достатъчно средства, с които да издържа семейството си или пък
безработен. Много от бащите често се прибират в къщи ядосани и отчаяни, че не
осигуряват достатъчно пари за семейството и тогава най-лесния начин да излеят яда си
е да наранят беззащитните си деца или съпруги.
Не е задължително детето да е пряка жертва на насилие, за да е наранено. Дори
когато майката е малтретирана, детето става несъзнателна жертва на насилие. То
изживява тежко преживяното от неговата майка и в чести случаи изпитва вина за това,
което се случва.
Детето може да е жертва и на физическо насилие. Трябва да се обръща много
внимание на децата. Малките наранявания, за които детето не може да даде адекватно
обяснение със сигурност, са признак на физическо насилие. Но ако на тези малки
наранявания не бъде обърнато внимание, те непременно ще бъдат последвани от по-
големи травми, които могат да доведат и до смърт.
Деца станали жертва на физическо насилие могат да реагират по два начина.
Единия, при който търсят всевъзможни начини да наранят себе си, за да подтиснат
душевната болка. Те смятат тялото си за обвивка, която служи само да бъде наранявана
и да правят каквото си искат с нея. Другия начин е да се запишат да тренират бойни
изкуства, за да могат за в бъдеще да се защитават. Много от тези деца го правят само за
да могат да имат поне за кратко и те надмощие над някого.
Друг вид насилие на който детето може да бъде подложено е психическото
насилие. То е много по-страшно и по-трудно преодолимо от физическото. Болката,
синините и счупванията с времето отминават, никои не е казал, че става бързо и лесно,
но все пак отминават. Докато увреждания в следствие на психическо насилие оставят
дълбоки следи за цял живот.
Психическото насилие може да се изразява под всякаква форма. Едно от най-
разпространените действия на родителите е да хвърлят цялата вина за проблемите си на
първородното си дете. Голяма част от първородните деца не са били планувани. За това
при появата на второ дете, първото бива обвинявано за всичко, независимо дали го е
направило то или по-малкото. Много често децата биват обвинявани за отношенията
между родителите им. За паричните проблеми в семейството. Голяма част от
родителите в изблик на гняв обвиняват децата си в случай на развод. Карат ги да се
чувстват виновни и да се самообвиняват за всички проблеми.
Деца жертва на психическо насилие непрекъснато са обиждани и сравнявани с
други деца, които са постигнали малко повече. Много от родителите си мислят, че това
сравнение ще стимулира детето им да постигне повече. Това е една голяма заблуда. В
тези случаи детето се подтиска, започва само да си втълпява, че е глупаво и че не може
да постигне нищо. Психическото насилие е може би най-тежкото. То обременява
децата за цял живот.
Друг вид насилие, който е прилаган при деца на по-малка възраст, когато още не
осъзнават какво точно им се случва е сексуалното насилие. Колко трябва да е извратен
човек, за да посегне на малко дете само за да си достави удоволствие? Дълго време се е
смятало, че сексуалните насилници не познават жертвите си. С времето обаче е
доказано, че процентът при който сексуалното насилие се извършва от роднини на
детето или познати на семейството, е много по-голям от колкото при насилие
извършено от непознат. Най-дълготрайната вреда след преживяно сексуално насилие е
липсата на самоувереност и самочувствие, което може да продължи и в зряла възраст.
Такива деца започват да се държат по същия начин със всички възрастни. Не скрито
правят сексуални намеци на свой връстници или на възрастните. Детето си мисли, че
само така може да достави радост на по-големите, защото такъв е бил примера, който
му е даден от насилника. По-малките деца станали жертва на сексуално насилие може
да не осъзнават случилото се или да мислят, че това не е необичайно и се случва във
всички семейства и открито говорят за това или го пресъздават в ежедневните си игри.
Дете станало жертва на насилие в последствие се превръща в насилник. Не
винаги е така, но при повечето жертви на насилие за жалост се случва точно това.
Децата се раждат като бял лист хартия, по който отговорните възрастни пишат. Те
определят какъв ще е характера на детето и как ще се справя то с живота. Когато едно
дете в ранна детска възраст стане жертва на какъвто и да било вид насилие, то
възприема отношението към него като нормално и когато порасне, то постъпва с хората
по същия начин.
В повечето случай насилието в семейството се повтаря с поколенията. Малко са
децата които успяват да се спасят от този затворен кръг. За да успее да преодолее
преживяното, детето трябва да има силен характер и някой, който да го изслуша и да
му помогне. За огромно съжаление обаче има родители, които не обръщат внимание на
това, което се случва с децата им. Някои от тях си мислят, че след като детето им е
малко то няма да помни какво му се е случило. Но не е така, то помни повече лошите
моменти от колкото хубавите. Травмите се запечатват в съзнанието му за цял живот. И
ако на това дете не се помогне, след години спомените ще се появят в съзнанието му
след като дълго време са останали скрити. За това много възрастни търсят помощ, за да
се справят с проблемите от детството си, ако дотогава не им е било помогнато.
Децата преживяли какъвто и да било вид насилие имат два вида поведение.
Агресията, която се е натрупала у детето може да е насочена към другите или към него
самия. Когато насочва агресията към околните то се държи грубо, обижда хората около
себе си и съзнателно нарушава правилата. Това са така наречените „проблемни деца”.
Оказва се, че в същност възрастните, които са ги наранили, са виновни те да са такива.
Много по-лошо е когато агресията и гнева на детето е насочена към самия него. То се
затваря в себе си, запазва всичките си чувства и мисли, не споделя с никои. И когато
всичко, което е било дълбоко скрито стане прекалено много и прекалено тежко за
детето и то не може да се справи само, а и не търси помощ, може да се стигне до
емоционален срив. Тогава става още по-трудно да му се помогне. Такива деца мислят,
че никога няма да успеят да се възстановят след преживяното. И когато пораснат и
самите те станат отговорни възрастни, те са вече неспособни да създадат пълноценни
връзки, в които да споделят с някого.
Често децата не искат да споделят какво са преживели. Те се срамуват и
изпитват вина за случилото се. Мислят си, че с нещо са предизвикали възрастните, дали
са им повод да ги наранят. Станалите жертва на сексуално насилие деца трудно се
доверяват. Детето първоначално пробва дали може да вярва на избрания възрастен на
който е решило да сподели. Лесно може да се отрече от думите си ако усети заплаха за
себе си. Страх го е, че може да не му повярват и че ще бъде наказано за лъжата.
Много от нас си мислят, че знаят какво изпитва дете преминало през целия този
ад, но може и да не е точно така. Повечето деца, които са разказали за това, което им се
е случило искат само насилието да спре, а всичко друго да си бъде както преди. Те не
искат да променят средата в която живеят, не искат да търсят нови приятели или да
бъдат изведени от семейната среда. В много от случаите детето обича насилника си, ако
той е единия от родителите. А мрази само това, което му е било причинено. Ако
насилника трябва да напусне дома, защото е решено, че така ще бъде най-добре, детето
се чувства виновно. Мисли си, че то е виновно за загубата на единия от родителите и
разпадането на семейството.
Как би трябвало да реагират възрастните които решават да помогнат на детето
да се справи с травмите след преживяното? Много родители си задават този въпрос.
Най-важното е да се потърси специализирана помощ. Родителите имат важна роля в
оздравителния процес. Както родителите, така и психолозите трябва да обяснят на
детето, че то няма никаква вина за случилото се и че ще му бъде оказана помощ това да
не се повтори. Когато детето сподели, не трябва да се демонстрират силни реакции. Не
трябва да показват отвращението, което вероятно биха изпитали, защото детето може
да си помисли, че са отвратени от него самия.
Психолозите и другите възрастни, които помагат на детето, трябва да знаят, че
да дават оценка за родителите на детето, ако те са насилници е абсолютно грешно.
Колкото и да е било малтретирано от родителите, за него те са най-важните възрастни и
то ги обича независимо от всичко.
Детските души са крехки и лесно раними. Нека всеки родител, който е на път да
посегне на детето си, да не го прави. Детето е това, което осмисля живота на всеки
родител. Нека не обременяваме живота на своите деца.

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.

Домашното насилие

Все по-голям е броя на децата станали жертва на домашно насилие в България. Какво кара много от родителите и познатите на семействата да нараняват децата по толкова жестоки начини? Кой е виновен това да се случва? ...
Изпратен от:
Алекс
на 2008-06-15
Добавен в:
Реферати
по Педагогическа психология
Статистика:
382 сваляния
виж още
 
Подобни материали
 

Агресивността и детето

03 ное 2006
·
3,667
·
6
·
1,133
·
301
·
1
·
5

Агресивността е поведение, насочено към причиняване на определена вреда на друга личност. Това поведение предполага негативно отношение, болка, унижение, обида... (съзнателно намерение за причиняване на зло)...
 

Децката агресия


Това ми е дипломнара работа в четвърти курс . Тематично изследване на общественото мнение по проблема с детската агресия в България...
 

Агресия и подражание: кога децата и юношите са склонни да имитират агресивни модели на поведение?

18 апр 2008
·
725
·
13
·
1,818
·
321
·
2

Що е агресия? Колко вида агресия познаваме? Кои са факторите, които влияят върху нея? Каква е разликата между агресия и насилие? Влияят ли медиите върху формирането на агресивни модели на поведение сред подрастващите?
 

Сексуално насилие над момичета в семейството

11 сеп 2014
·
1
·
6
·
1,469
·
7

Физическото и психичното малтретиране на деца е многостранен проблем с медицински, психологически, соцялни и други”. Всекидневно във вестниците четем за насилие, не е рядкост да прочетем, че някое момиче е изнасилено от непознат за нея...
 

Психологически анализ на играта


Подготовката за живота е едно от основните положения на индивидуалната психология, според което всички явления на душевния живот трябва да се разбират като подготовка за една предстояща цел.
 
Онлайн тестове по Педагогическа психология
Тест по педагогическа психология: комуникация, мотивация, саморегулирано учене
междинен тест по Педагогическа психология за Студенти от 2 курс
Тестът има за цел да провери знанията ви върху теми като комуникация и общуване, мотивация по отношение на ученето, саморегулирано учене. Всички въпроси имат само един верен отговор.
(Труден)
10
74
1
1 мин
19.06.2013
» виж всички онлайн тестове по педагогическа психология

Домашното насилие

Материал № 164738, от 15 юни 2008
Свален: 382 пъти
Прегледан: 189 пъти
Предмет: Педагогическа психология, Психология
Тип: Реферат
Брой страници: 3
Брой думи: 952
Брой символи: 7,591

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Домашното насилие"?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Последно видяха материала
Сродни търсения