Янко Иванов
преподава по Философия
в град Търговище
Големина на текста:
Силвия Ангелинова Ангелова
(есето е добро-с него ме изпратиха на олимпиада по Философия:)
Фридрих Шилер: „Човекът играе само там, където е човек в пълното значение на
думата и е изцяло човек само там, където играе”
„Познай себе си !” - апелира още древният филисоф Сократ, защото човекът е
обречен цял живот да се стреми към познанието и никога да не го достига напълно.
Човекът се нуждае от покоряването на целия сват , а играта е само средство за
възпитание на общителност, колективност и социалност. Играта е низ от правила и
свободни действия, позволяващи ни да стигнем до нас самите, до идентичната ни
същност.
Раждаме се чисти и любопитни за света. Смеем се, плачем, играем. По-късно
овладяваме изкуството да живеем истински и да превърнем играта в удоволствие.
Крайната цел на тези начални стъпки сякаш е достигането до пълно овладяване на
определена дейност. Стремежът да достигнем желаното ни тласка към постоянно
движение, насочено към играта.
Човек играе навсякъде. За Шопен играта е неуловима страст, за Джон Ленън-
екстаз, а за Паганини казват, че е съизмерима на съюз с дявола. И все пак нима смисълът
на битието ни е да играем? Да игаем това, което можем пламенно и с изключителна
задълбоченост, да откриваме нови перспективи по вече отъпканата пътека, да
преоткриваме овладяното и да го превръщаме в съвършенство.
Светът на един човек може да бъде измерен с целите на живота му, пътят на
устремлението му към тях и евентуалната им реализация. Живот без път, живот без
развитие, живот без реалното усещане, че сме личности и умеем да „играем” , е живот без
мисия и смисъл. Животът може да бъде една голяма игра. Различните ситуации в нея и
начините за тяхното преодолване правят играта на живота интересна и значима, а човека
превръщат в актъор. Познанието и трудът изграждат процеса на личностното
окачествяване у „актъора”.Те утвърждават сентенцията и правотата на персоналния
избор на личността. Творческият труд придава смисъл на живота ни, разкрива нашите
възможности. Собствената изява е много по-убедителна от безплодните намерения.
„Човекът играе само там, където е човек в пълното значение на думата...” – благодарение
на положените усилия човек се адаптира към средата, към света и се превръща в активно
същество. Учим се да живеем. Живеем, за да учим. Трудим се и творим, за да продължим
да живеем. Играта обаче е безкористна. За да я играем е нужно единствено да се
подчиняваме на нейните правила, но без да се превръщаме в нейни роби.
Крилатата фраза на Шекспир: „Животът е сцена и ние всички сме актъори” също ни
асоциира с безмълвни и покорни пешки, ситуирани в полето на играта. Всеки участва в
някаква игра, но трябва да открие в коя е най-добър. Раждаме се и знаем за какво сме
родени, осъзнаваме своята принадлежност към играта на един точно определен свят. И
всеки ден се молим тази игра да не спира, смелият глас, който ни подтиква към
задълбочаването и, да не стихва. Отваряме очи с необходимостта от свобода. Затваряме
ги с надеждата, че пак ще ги отворим, и че точно тази свобода ще съчетае ползата и
наслаждението, трудът и усвояването в едно общо пространство-вечността.
Но свободата в рамките на правилата сякаш е неистинска, а играта без правила-
хаос, безплоден труд, безсмислена активност. Ала нима несъвършенството на
Давидовите ръце превръща Микеланджело в нечестен ирач? Нима „Рапсодията” на
Гершуин би могла да отговаря на някакви други точно определени нюанси, освен на
синия? Точно тази дейност-свободата, тази на горепосочените личности е същинската,
смятаната в епохата на Просвещението за идеал. Умението да прогресираме,
способността да се развиваме противно на установените норми, но успешно, е умението
да играем и да оцеляваме в играта. Според една друга мисъл на Фридрих Шилер: „За
добрите актъори няма лоши роли. ” В този смисъл човек „е изцяло човек само там, където
играе” , там където се развива. Но човек е човек навсякъде. Той се е родил като такъв и
не може да бъде нищо друго. Следователно човекът, където и да е, играе една от многото
си роли. Развитието в пространството „там” може да бъде разглеждано от две различни
гледни точки. В първия случай „там” е преходно понятие. Умението да отразяваме
човешката си същност в различни среди, е умението да играем навсякъде, умението да
живеем в реалността. Във втория обаче по-важно е присъствието в играта на живота, а не
личностната изява на фигурата в обществото. И все пак сякаш не е от особено значение
как играем. Важното е да не се оставяме на течението, а да се борим докрай, да
присъстваме в играта до самото и приключване. В дуела с живота човек трябва да се
чувства пълноценен, за да излезе от него като победител, а дали е изцяла Човек само
там, където играе-това остава един от най-важните екзистенциални въпроси. Колкото и
един човек да е различен от останалите, то той никога не живее сам и изолиран, защото
живее в общество и е социален индивид. Всекидневния сблъсък на този индивид с други
такива го прави свидетел на други животи, от които често взима пример-добър или лош.
Но независимо колко са участниците в играта и колко неща са усвоени от другите, винаги
трябва да остане и нещо лично, собствено, уникално, което да отличава отделните
човешки същества. Защото животът ни е устроен като най-сериозната игра, и защото ние
трябва да сме най-сериозните участници- това са причините да играем от сърце. Когато
играта става част от културата, тогава задача и дълг се сливат.
Важно е да останем в играта на дните до самия и край. Важно е да дадем всичко от
себе си, за да направим играта по-красива, по-смела и по-истинска. Важно е и
следващите играчи да имат перспективата да играят навсякъде като самите себе си,
защото както е казано от мъдреците, Творецът е създал света, за да му се наслади.

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.

„Човекът играе само там, където е човек в пълното значение на думата и е изцяло човек само там, където играе”

Есето е моя разработка, с него ме изпратиха на олимпиадата по философия (2008г.) Това е мисъл на Фридрих Шилер
Изпратен от:

на 2008-06-13
Добавен в:
Есета
по Философия
Статистика:
105 сваляния
виж още
 
 
Онлайн тестове по Философия
Философия, ценности и норми
междинен тест по Философия за Ученици от 9 клас
Тестът е разработен от учебник по Философия за 9. клас на издателство "Анубис". Въпросите са само с един верен отговор.
(Лесен)
8
17
1
13.08.2019
Тест по философия за студенти 2-ри курс
междинен тест по Философия за Студенти от 2 курс
Тестът съдържа 20 затворени въпроса само с по един верен отговор. Предназначен е за студенти, изучаващи философия във 2-ри курс.
(Лесен)
20
53
1
27.08.2013
» виж всички онлайн тестове по философия

„Човекът играе само там, където е човек в пълното значение на думата и е изцяло човек само там, където играе”

Материал № 163562, от 13 юни 2008
Свален: 105 пъти
Прегледан: 147 пъти
Качен от:
Предмет: Философия
Тип: Есе
Брой страници: 2
Брой думи: 524
Брой символи: 4,275

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "„Човекът играе само там, където е човек в пълно ..."?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Намери частен учител

Наташа Басарова
преподава по Философия
в град Плевен
с опит от  19 години
98 8

Янко Иванов
преподава по Философия
в град Търговище
с опит от  5 години
29 8

виж още преподаватели...
Последно видяха материала
Сродни търсения