Големина на текста:
СТОПАНСКА ИСТОРИЯ
ВЪПРОС №1 – СТОПАНСКАТА ИСТОРИЯ КАТО НАУКА. ПРЕДМЕТ, МЕТОД
И ЗАДАЧИ НА СТОПАНСКАТА ИСТОРИЯ. ПЕРИОДИЗАЦИЯ НА
СТОПАНСКО-ИСТОРИЧЕСКИЯ ПРОЦЕС.
Стопанската история е обществена наука, която изучава начина на
производство на материални блага, т.е. производствените блага и обусловилите
ги производствени сили в тяхната хронологическа последователност в отделните
страни и народи. Тя изминава дълъг и сложен път до обособяването й като
самостоятелна наука. За това изиграват роля две обстоятелства:
-обществено-икономическото развитие на света през втората половина на XIX
век и началото на XX век
-развитие и диференциране на човешките знания и по-точно на историческата и
икономическата наука
Стопанската история се ражда в спор между две научни направления между
английския теоретичен икономикс с представители Смит и Рикардо и немските
прагматици и историци с представители Зомбард, Шмолер, Бюхер. Английските
теоретични икономисти смятат, че стоп. история трябва да изучавя общите
закономерности на икономическото развитие.Другата школа се насочва към
конкретния исторически анализ на отделните стопанства като отделни цивилизации,
не може да се отрази спецификата на всяка държава.Немската школа поставя началото
на сравнителния стопански анализ. Това е по благодатен метод-прави възможно
сравнението между отделни стопанства. Историята се нарича”сравнителна стопанска
история”.
Неин предмет са главно производствените отношения, икономическата база на
дадено общество. Като икономическа наука, тя трябва да изучава и начина на
производство, т.е. и производителните сили, главно техния характер и развитие през
определени епохи на даден народ. Тя е част от общата история на човечеството и на
отделните негови общности, което й позволява да изследва в дълбочина социалните,
политически и културни процеси в историческото развитие на дадено общество.
Основни методи на стопанската история са: икономически анализ в
сравнителен план, статистически и математически методи за обработка на
количествена информация, а също така и историческия метод.
Една от най-важните задачи на стопанската история е периодазацията на
световния стопанско-исторически процес. Да се направи периодазация означава да се
разграничат основните епохи в този процес.
Периодизацията на стопанско-исторически процес е много сложна и
субективна.
Важно място заемат изследванията на Фридрих Лист и Хиндебронт. Според
тях има 5 етапа в стопанското развитие на човечеството:
1. Диво състояние – лов и риболов
2. Опитомяване на животните
3. Поява на земеделието
4. Съчетаване на земеделие с промишлена дейност
5. Наличие на развити земеделие, промишленост и търговия
Една от най-известните периодизации е на американеца Ростоу – той взема за
критерий развитието на техниката. Според него има 5 стадия на развитие на всеки
народ:
1. Традиционно общество – характеризира се с дохютоновска техника
Стр.
1
СТОПАНСКА ИСТОРИЯ
2. Предпоставки за подем-формиране на световен пазар, развитие на търговията,
науката и техниката. Преминава се в етап на реагранизация. В резултат на
индустриалната революция се стига до подем.
3. Подем – това е най-важният стадии.
4. Преход към технологична зрялост- през този период 40-60 г. населението изравнява
потреблението с производството. В момента на изравнаването е постигната
технологична зрялост. Стопанствата преминават в етап на устойчивост.
5. Високо равнище на масово потребление-очертава се дефицит в инфраструктурата на
производството, екологични катастрофи и т.н.
Не липсват и автори, които отричат възможността стопанско-исторически
процес да се периодизира. Такъв е Едуард Майер – той възприема историята на
човешкото общество като смяна на 2 цикъла – древен и нов. Във всеки цикъл има
само 2 социални форми – феодализъм и капитализъм, сменящи се една след друга.
Шпенглер разглежда историята като съвкупност от несвързани помежду си
култури (осем на брой) всяка от които преминава през едни и същи цикли на
възникване, развитие и упадък.
Популярна е и теорията на Попър – според него в развитието на човечеството се
сменят едно след друго „закрити” и „открити” общества. Закрити общества са
първобитното, феодалното, социалистическото – личността се подтиска от колектива,
а открито е капиталистическото общество.
Маркс и Ленин стигат до извода че критерии за периодизация е
разграничаването на отделни исторически епохи в зависимост от т. нар “начин на
производство”, като в основата на това понятие лежи следното - производствени сили
и производствени отношения. Конфликтът между тях води до ново качество и нова
настройка. Теорията на Маркс определя 5 обществено-икономически формации
валидни за всички страни и народи, за всички общества:
1. Родово-общинна – няма наличие на класи и има ниска степен на развитие на
производителните сили.
2. Робовладелска-обществено икономическа формация – роби и робовладелци
/основна производствена сила/. Конфликтът между двете сили води до нова формация.
3. Феодална – два нови полюса: крепостни и феодали.Стига се до буржоазни
революции.
4. Капиталистическа – пролесари и капиталисти.
Ако се е осъществила революция между тези два полюса обществото трябваше да
премине в комунистическо.
5. Комунистическа – възможна е само сато химера.
Слабата страна на тази методология е унифицирането на човешките общества.
Стр.
2
СТОПАНСКА ИСТОРИЯ
ВЪПРОС № 3 – АГРАРНО РАЗВИТИЕ И ОСОБЕНОСТИ НА ФЕОДАЛНИТЕ
ОТНОШЕНИЯ В ЕВРОПА И АЗИЯ. СТОПАНСКО РАЗВИТИЕ НА
СРЕДНОВЕКОВНИЯ ГРАД.
Феодализмът се заражда в недрата на робовладелието. Термина „феодализъм”
произлиза от понятиетието ”феод” (поземлено владение), дадено на васал от неговия
господар срещу изпълнение на определени задължения.
В Европа феодализацията протича в специфична обстановка. В резултат на
Великото преселение на народите Европа е залята от варварите, които играят важна
роля за феодализацията. Най-характерната черта на западноевропейския феодализъм е
господството на едрата поземлена собственост – нейна основа е феодалното имение.
Друга важна черта е тясната обвързаност на политическата власт със
собствеността върху земята – многократно раздробяване на земята, докато тя не
стигне до селянина. При тази делба сюзерена запазна върховна собственост върху
земата, но заедно е него право на собственост имат и феодалите, които придобиват
земята.
За разлика от Западна Европа във Византия и балканските държави не се
изгражда йерархична структура на обществото.
Феодализма в Азия се характеризира със сравнително забавени темпове на
развитие. Те се дължат на това, че основа за развитие са старите първообщинни,
патриархални структури, които се отличават с голяма консервативност. Формирането
на феодализма в Азия протича при силен контрол на държавата, която има собственост
върху цялата земя /най-силно това е изразено в Китай/. Феодалната експлоатация
приема централизиран характер, като рентата се отъждествява с данъците. Влияние
оказват и религии като ислям, будизъм и др.
Феодалните отношения гарантират просперитет поради по-голяма
заинтересованост на непосредствения производител от резултатите, тъй като част от
тях остават за него. От XI век нататък Европа и Азия навлизат във фазата на развития
феодализъм. Усъвършенстват се оръдията на труда, подобрява се обработката на
земята, извършва се колонизация на големи масиви от необработваеми земи. Всичко
това води до повишаване производителността на труда и до натрупване на излишъци в
селското стопанство, което стои в основата на отделянето на занаятите от земеделието
и възникването на средновековните градове. Те се появяват в Италия, Византия и
Южна Франция през IX-X век, а в останалата част от континента през XI-XII век. По
външния си вид средновековните градове приличат на крепости. Те били обградени от
стени и ровове. Нощем вратите им се затваряли и мостовете им се вдигали. Вътре били
неуредени, мръсни, кални. Развитието на градовете не става изведнъж, а под влиянието
на фактори като класовата борба, крепостната зависимост на село, кръстоностните
походи.
Развитието на градовете било свързано с остри класови борби. Първоначално
срещу феодали на чиято земя бил градът (комунална революция). Борбите завършвали
по различен начин-някъде се освобождавали, на други места оставали под феодалния
гнет. А трети имали променлив успех.
Вторият етап на класовата борба е цеховата революция. Тя се водила от
цеховите занаятчии, срещу т. нар. средновековен патрициати, т.е. срещу градските
богаташи. Борбата завършвала или с победа за населението или за патрициатите.
През XIV-XVв. борбите вече се водили между занаятчийските маси и цеховите
първенци. Вътре в цеховете изпъквали група от богати майстори, които експлоатирали
Стр.
3

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.
КОМЕНТАРИ
(1-10 от 4)
toxic_tm написа на 20 яну 2010 ОТГОВОРИ
студент на 20 години от София , УНСС
Направо си за 2 каси синьо Джони! ЗЛАТО ОТ КЪДЕТО И ДА ГО ПОГЛЕДНЕШ!
DoubleTrouble написа на 20 яну 2010 ОТГОВОРИ
ученик на 20 години от София , 127 СОУ "Иван Николаевич Денкоглу"
lubomira1986 написа на 31 май 2009 ОТГОВОРИ
студент
kraspega написа на 15 фев 2009 ОТГОВОРИ
ученичка
 
Домашни по темата на материала
изследване на факторите на икономическия растеж
добавена от todor.karadjov.7 16.04.2013
0
25
есе ,,Икономически рентабилно ли е робството
добавена от nina.1980 07.03.2018
1
5
Стопанска политика на правителствата на Стефан Стамболов и Константин Стоилов
добавена от lpetrova97 01.05.2017
1
13
Подобни материали
 

Стопанска История - Първа Леция

28 сеп 2009
·
81
·
2
·
315
·
160

Първа лекция от курс по стопанска история в УНСС. Преподавател доцент Костов...
 

Сравнителна характеристика между кризата от 1907г, "Великата депресия" 1929-1933г и настоящата финансова криза

06 яну 2010
·
118
·
9
·
267
·
127

Казусът представкява сравнение между трите най-големи икономически кризи в модерната история- банковата криза от 1907г, "Великата депресия" от 1929-1933г, и настоящата финансова и икономическа криза...
 

Възлови моменти в световната стопанска история. Първа икономическа революция

23 мар 2006
·
386
·
40
·
7,283
·
94

Един от основните изводи на предходната лекция е, че неокласическата икономическа теория има известен проблем с разказването на стопанската история.
 

Лекции по стопанска история

08 апр 2008
·
503
·
11
·
2,255
·
273

Обективните трудности за стопанска и търговска дейност в Империята не са в състояние да спрат новите тенденции, които особено силно се изявяват в отделни по-големи селища и райони.
 

Ранно средновековие

13 апр 2009
·
162
·
8
·
2,186
·
278
·
1

Вътрешно средновековната епоха за европейския континент се разделя на Ранно средновековие - от 5-11 век, Същинско средновековие - от 11-15 век, Късно средновековие - от 16 до първата половина на 17 век. За Азия тази периодизация търпи...
 
Онлайн тестове по Стопанска история
Тест по Стопанска история за 2-ри курс в УНСС
изпитен тест по Стопанска история за Студенти от 2 курс
Общ тест върху лекциите от УНСС по Стопанска история за 2-ри курс. В помощ на бъдещите курсисти. 20 въпроса, само един верен отговор.
(Труден)
20
5
1
6 мин
03.08.2018
Тест по Стопанска история за 1-ви курс
изпитен тест по Стопанска история за Студенти от 1 курс
Тестът се състои от 15 въпроса, всеки въпрос има само по един верен отговор. Предназначен е за студенти в 1-ви курс, изучаващи Стопанска история.
(Труден)
15
42
1
06.10.2016
» виж всички онлайн тестове по стопанска история

Стопанска история

Материал № 162962, от 12 юни 2008
Свален: 1,002 пъти
Прегледан: 526 пъти
Качен от:
Предмет: Стопанска история, Икономика
Тип: Тема
Брой страници: 71
Брой думи: 17,145
Брой символи: 153,720

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Стопанска история"?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Последно видяха материала
Сродни търсения
българското стопанство в годините на войните икономическа експлоатация на окупираните стени защо в българия броя на селскостопанското произвоство непрекъснато намалява ikomicheskoto razvitie na golemite darjavi ot evropaaziq i amerika следвоенно възстановяване и стабилизация на световното стопанство плана дауес осъществяване на индустриалната революция в българия стопанска история в паисий хелиндарски регионални особености в икономическото възстановяване и развитие на третата българска държава 1877 1912 стопанска история в пу аграрните реформи на българските земи през xxв стопанска политика на българските правителства 18791886 възстановяване на третата българска държава стопанска политика отражение на световната икономическа криза в българия и нейното преодоляване през 1929 1939г османската стопанска система 15 17 век изява на държавата в икономиката bulgarskoto stopanstvo v godinite na voinite 1912 1919 предпоставки за извършване на индустриалната революция особености на стопанското развитие на страните от третия свят след втората световна война