Етиен Бенов
преподава по Психология
в град София
Големина на текста:
24.11.2006 (петък)КОГНИТИВНА ПСИХОЛОГИЯ
Възниква през 70те години на 20 век. 7 е особено число – (7+/-2) формулата на
Милър, 7 психологични школи. Школа – група учени със сходни идеи, изследват сходни
проблеми. През 70те години Милър публикува изследването си върху кратковременната
памет. Школа, в която се изследват познавателните процеси (когнитивна школа). Но още
Вунд изследва познавателен процес. Изследвайки процесите на познанието възникват и
други школи (гещалтпсихология – процесите на възприятието и ученето).
Възникване и основни проблеми на изследванията в сферата на когнитивната психология
Интересът към изследването на психичните възможности за познанието на света
води своето начало от изследванията, които провежда Вилхелм Вунд в своята лаборатория.
Първият психически процес, който той изследва, е най-елементарният психически процес –
усещането. По принцип в съвременната психология се изследват 3 групи психически факти:
1.психически състояния
2.психически качества и свойства на личността
3.психически процеси
1. Психическите свойства са характеристики, които отразяват устойчивостта на
психическия факт, неговата закрепеност и повторяемост в структурата на личността.
Например такива психически свойства или качества са чертите на характера,
характеристиките на темперамента, способностите (музикални, езикови, математически),
характеристиката на умствените способности (гъвкавост, дълбочина на мисленето).
2. Психически състояния – дефинират определен статичен момент, т.е. те определят
относителното постоянство на факта. Примери – прояви на чувствата (настроение, афект),
прояви на вниманието (съсредоточеност, разсеяност), прояви на мисленето (съмнение), на
волта (увереност/неувереност).
3. Психическите процеси са тези факти, при които се подчертава процесуалността,
динамиката на факта, т.е. това са психически факти, при които точно и ясно може да се
определи момента на възникването, продължителността и края. В същото време един и същ
психически факт е възможно да се разглежда от гледна точка на характеристиките му като
психически процес, свойство или състояние.
Например психическият факт афект. Ако трябва да му направим анализ от гледна
точка на характеристиката му като психически процес, то би следвало да проследим
динамиката на развитие на чувството чрез последователно сменящите се стадии. Ако го
анализираме от гледна точка на проявата на този психически факт като психическо
състояние, то следва да се направи анализ на афекта като психическата дейност на човека
за определен период от време. Като психическо качество – да се определи проявата му като
черта, свойство на личността, проявяващо се в избухливост, гневливост и т.н.
Когнитивната психология има за свой предмет на изучаване психическите процеси –
тези психически факти, които се характеризират с динамика, процесуалност.
В зависимост от възможността, която психическите процеси осигуряват за
познанието на света, на външната обективна действителност и на субекта самия себе си,
психическите процеси се делят на 3 групи:
1. към едната група психически процеси са онези, с помощта на които се получава
нова информация – тя може да идва отвън или от вътрешния свят. Различието между тези
психически процеси се състои в сложността на информацията, която човек получава чрез
тях. Към тези психически процеси, с помощта на които се получава нова информация –
усещане, възприятие, мислене, въображение.
2. Има и други психически процеси, които не доставят нова информация, но
пронизват цялостната психическа дейност на човека. Някои специалисти ги обозначават
като несамостоятелни психически процеси – памет, внимание, реч.
3. Специално място се отрежда на два други психически процеса, които могат да се
разглеждат като състояние – емоции, воля.
1
Ако се проследи степента на изследване на психическите процеси, най-изследвани
са усещане, възприятие, мислене, памет, реч, дори и емоциите. Когнитивната психология
обаче изследва най-вече паметта и вниманието. Най-слабо изследвано е въображението –
трудно е да се изследва експериментално и да се създадат методи.
В емоциите има и елемент на познание – не мога да кажа дали нещо ми харесва, ако
нямам познание за това.
При волята също има елемент на познание – искам да постигна нещо, преодоляват
се трудности, трябва да познавам своята цел /на границата на познавателните и
несамостоятелни качества/.
ОБЩИ ХАРАКТЕРИСТИКИ НА ПСИХИЧЕСКИТЕ ПРОЦЕСИ
1. Механизмът на протичане на психическия процес и интегралната характеристика
на резултата от него се отнасят към различни обекти. Единият е физиологическият носител,
а другият е обектът, който се познава.
Например: възприемаме даден обект, защото го виждаме ако се изследва
механизма на протичане на психическия процес, трябва да се изследва окото
(физиологически носител), а интегралната система се отнася към обекта за познаване.
2. В картината, която се получава като резултат от психическия процес, остава
съвършено скрита динамиката на протичане на измененията в органа, осигуряващ
възникването на психическия процес. (Когато ни попитат дали отразяваме даден обект,
отговаряме положително, но никой не описва физиологичния процес как клетките
отразяват образа, тази динамика остава скрита). Тази динамика може да се регистрира със
специална апаратура. С тази апаратура може да се разчете дали очите са били отворени,
но не може да се каже какво се е видяло.
3. Характеристиката на резултата от психическия процес не е достатъчна за
непосредствено познание (не мога да отразя непосредствено онова, което другите имат
като образ на възприетия обект. За да проверя какво предизвиква даден стимул, трябва да
намеря начин да предизвикам външна изява, реакция, така че да разбера какво виждат
другите).
4. Психическите процеси се характеризират с възможността да се проявяват във
външни реакции, поведенчески актове, действия, благодарение на които може да бъде
познат.
Възможно ли е човек да познава света е проблем, който идва от философията
(познаваме света обективно или субективно). От психологична гледна точка е възможно да
опознаем обекта, макар и опосредствано.
Най-елементарният психически процес е усещането, но то е с най-голям принос за
възникването на психологията.
СЪЩНОСТ, ОСНОВНИ ХАРАКТЕРИСТИКИ И ЗАКОНОМЕРНОСТИ НА
УСЕЩАНИЯТА КАТО ПОЗНАВАТЕЛЕН (КОГНИТИВЕН) ПСИХИЧЕСКИ ПРОЦЕС
Усещанията са на границата между физиологическото и психическото.
Усещането е познавателен психически процес, който осигурява най-елементарен вид
информация. Друга характерна особеност е, че се намира на границата между
физиологичното и психичното. Това е психически процес, същността на който се състои в
улавяне и трансформиране на физическата енергия в нервни импулси, които предизвикват
субективна информация. Друг начин за определяне на усещането е: процес на отражение на
отделни свойства на стимулите, въздействащи непосредствено върху адекватна сетивна
система.
1. Според това определение усещането е един от видовете отражение (процес на
въздействие на една система върху друга система, при което втората система се променя).
В този смисъл отражението е механичен, химичен, физиологичен процес. Може да е и
2
психически процес. Основното различие между психичното и другите видове отражения –
психичното отражение е активно.
2. С помощта на този процес се познават само отделни свойства на стимулите.
3. това е психически процес, който възниква при непосредствено въздействие върху
някоя от сетивните системи.
Информацията, която се получава при непосредственото качество на обекта, е
познание на равнище усещане.
Познание на равнище памет – ако сме яли лимон и знаем, че е кисел.
Познание на равнище въображение – без да сме яли лимон знаем, че е кисел.
С помощта на усещанията се отразява пространственото разположение на стимула,
отразяват се модалностни (качествени) характеристики (това е желязо, грапаво, тегло) и
интензивностни характеристики (силата, с която въздейства стимула – стайна температура,
хладно и т.н.)
Закономерностите, с които се характеризират усещанията, в много голяма степен се
определят от възможностите на сетивните системи (зрение, вкус, обоняние). Една от
общите закономерности на усещането се определя от абсолютната чувствителност.
Абсолютната чувствителност на сетивната система се определя с долен и горен абсолютен
праг. Долният абсолютен праг е равен на минималната сила, с която е необходимо да
въздейства стимула, за да може той да се отрази субективно (от човека). Горният
абсолютен праг се измерва с максималната сила, с която стимулът въздейства върху
адекватната сетивна система, при което той все още се отразява точно. По-нататъшното
нарастване на силата на стимула предизвиква усещане за болка. Между долния абсолютен
праг и абсолютната чувствителност съществува обратно-пропорционална зависимост
колкото е по-нисък долния праг, толкова е по-висока абсолютната чувствителност.
За да заработи сетивната система, стимулът трябва да е с определена сила. Ако
тази сила е под необходимия минимум, сетивната система не се задейства, не отразява.
диапазон на абсолютна чувствителност на слуха
12 14долен 16-20 Hzгорен16-20 000 Hz
не се чува праг праг
Долен абсолютен праг – минимално необходимата сила за въздействие.
Друга закономерност, с която се характеризират усещанията, е диференцировъчната,
или различителна чувствителност. Измерва се с най-малкото различие в изменението на
стимула, при което той се отразява като друг.
(Например кога един предмет тежи повече. Или ако избираме копче с цвят като на
дрехата, купуваме копчето като сравним непосредствено с другия цвят или по спомен).
Усещанията се променя при продължително въздействие на стимулите върху
сетивните системи. Промяната на чувствителността на сетивната система под влияние на
продължително въздействие на стимулите се обозначава като адаптация. Когато промяната
се изразява в повишаване на чувствителността, адаптацията се определя като
положителна. А когато промяната се изразява в понижаване на чувствителността,
адаптацията се определя като отрицателна.
Пример: при преминаване от светло помещение в тъмно – положителна адаптация
(повишила се е чувствителността).
Влизаме в помещение, което мирише, след време не усещаме мирис – отрицателна
адаптация.
3

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.
Последно свалили материала:
ДАТА ИНФОРМАЦИЯ ЗА ПОТРЕБИТЕЛЯ
19 юни 2019 в 04:27 потребител
12 апр 2019 в 23:52 потребител
 
Подобни материали
 

Социална психология

23 ное 2008
·
372
·
8
·
1,799
·
358

Социалната психология изучава фактът, че голяма част от нашите социални възприятия повече зависят от тълкуването на дадена ситуация, отколкото от самата тази ситуация.
 

Девиантно поведение

17 фев 2012
·
448
·
29
·
11,138
·
4

То има твърде разнообразен характер. Към него се отнасят различни явления. Най - крайната форма на девиация са убийствата, но като проява на девиантно поведение могат да се разглеждат пороците, всяко противозаконно и неетично ...
 

Въведение в психологията на управлението

02 окт 2008
·
287
·
5
·
769
·
154

За пръв път разработени в междуличностните отношения в управленската дейности писани в Елтън Мейо стр.13. Две условия ще способстват за развитие на ПУ...
 

Психологическа оценка

04 май 2009
·
271
·
3
·
296
·
392
·
1

Психологическа оценка на емоционалното състояние на дадена личност...
 

Девиантно поведение

12 сеп 2009
·
175
·
5
·
766
·
201

Тук се отнасят убийствата и всички други действия които нарушават законите, но като девиантно поведение може да се разглежда неморалното поведение...
 
Онлайн тестове по Психология
Тест по Хигиена и здравно образование за студенти от 1-ви курс Психология
изпитен тест по Психология за Студенти от 1 курс
Тестът се състои от 11 въпроса, всеки от които има само един верен отговор. Предназначен е за студенти по Психология, изучаващи дисциплината "Хигиена и здравно образование".
(Лесен)
11
13
1
3 мин
17.10.2016
Психология
тематичен тест по Психология за Студенти от 1 курс
Тестът е предназначен за студентите от Великотърновки университет „СВ. СВ. КИРИЛ И МЕТОДИЙ” в специалност "Педагогика на обучението по физическо възпитание". Всички въпроси са затворени и изискват един верен отговор.
(Лесен)
24
103
1
2 мин
13.03.2015
» виж всички онлайн тестове по психология

Лекция по когнитивна психология

Материал № 16294, от 27 яну 2007
Свален: 1,163 пъти
Прегледан: 192 пъти
Качен от:
Предмет: Психология
Тип: Лекция
Брой страници: 5
Брой думи: 1,751
Брой символи: 11,191

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Лекция по когнитивна психология"?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Намери частен учител

Етиен Бенов
преподава по Психология
в град София
с опит от  4 години
26

Павлина Костадинова
преподава по Психология
в град София
с опит от  20 години
365

виж още преподаватели...
Последно видяха материала
Сродни търсения