Силвия Денчева
преподава по Литература
в град София
Големина на текста:
„Тютюн” – Димитър Димов
Творческата съдба на Димитър Димов на пръв поглед е свидетелство за
коренните промени в българската литературна традиция , които настъпват след 1956 г.
В действителност обаче „преработката” на романа „Тютюн” е по-скоро израз не на
социалния конформизъм на автора, а на едно изтънчено, естетизирано отрицание на
новото обществено устройство в страната ни. Затова никак не е чудно, че самият
писател е завещал като артефакт във времето да остане „вторият” „Тютюн”. Той по
същество е много по-мащабен от „първия” и е изграден наистина по класическите
канони на романа-епопея. Неговата основа не е сведена,( както е в първия вариант),
само до пределите на малкия свят „Никотиана”, който, макар и да е визия за
българското общество от първата половина на XX в., няма епическата обобщеност, яно
търсена като основа на повествованието в преработения „Тютюн”. В него, наред с
обективизацията на събитията, влизащи в сюжетната схема, се засилва психологиза-
цията на всички образи. Въвеждат се и по същество нови действащи лица, които не са
само отражение на социалните колизии на времето, но задълбочават и обхвата на
извършения от автора обществен анализ. Неговите параметри стават още по-конкретни,
като същевременно дават основата за изграждането на един прогностичен модел на
типа личности, които ще „обитават” едно ново българско общество. Тези персонажи
(Лукан, Динко и дори Павел) от преработения „Тютюн” създават усещането да по-
степенното изгубване на човешкото в себе си. Причината за наличието на този елемент
в характерологията им не е следствие от разочарованието от света, както е при Ирина
или Костов, а от безсмислието, сляпото отдаване на една единствена идея. След като
вече са я реализирали, техният живот се е обезсмислил, но те не осъзнават този факт.
Това по-късно ще ги дистанцира от другите хора, ще ги озлоби и ще ги подтикне да
възстановят борбата, която ги е карала да се чувстват пълноценни личности. Тази
перспектива е само набелязана в края на „втория” „Тютюн”, но нейните измерения са
ясни, защото са свързани с познати и вече утвърдени по онова време културологични
модели не само в българската, но и в световната модернистична проза. Творбата на
Димов е в рамката на тази традиция и въплъщава всички нейни характерни образни
структури и фолософско-естетически представи, както и похватите, чрез които се
моделират. Това се отнася и до другите романи на писателя – „Поручик Бенц” и
„Осъдени души”. Повествованието е многопластово и полифонично. Събитийността,
макар и да присъства в текста не определя контекста на творбите. Тя създава само
допълнително напрежение, внася известен екзотизъм, но не предава изцяло нито
гледната точка на писателя за поставените пробеми, нито е съсредоточено в
психологическия модел на персонажите, в техните съдби, които до голяма степен са
предопределени от характерологияга им, а не толкова от сюжетните обстоятлества.
Всяко от действащите лица носи някъде дълбоко в себе си предпоставки за своята
лична драма, която в края на краищата най-често преминава в трагедия. Катастрофич-
ното е сюжетно изконно заложено в техните характери. Изключително ясно тази
особеност се наблюдава в романа „Осъдени души”. Образите на Фани и Ередия носят в
себе си елеченти, които ги „осъждат” на страдание, независимо от обстоятелствата, в
които са поставени. Фани е преситена и разочарована от света, тя е „жена без тяло”.
Ередия е толкова заслепен от идеята за служенето на Бога и на Ордена, че престава да
бъде човек, превръща се в живо въплъщение на Сатаната. Чрез колизията между Фани
и Ередия се поставя и намира своя отговор един по същество екзистенциаленс проблем
– за същността на живота, за негота естествена логика. Не случайно е подчертано
изрично, че Фани не осъзнава логиката на битието, но я усеща подсъзнателно ,стреми
се към нея. В момента, в който достига до нея, тя разбира, че е излишен човек, че
животът й няма смисъл, но не предприема следващата, очаквана стъпка – самоубийст-
вото, защото някой трябва да изкупи греховете чрез страдание. Върху нея тежат и
греховете на Ередия, които е поела символично, убивайки го по време на молитвата.
1
Така Фани спасява душата му, а за себе си оставя изкуплението, защото гордостта й е
по-силна от страданието. Само силните духом могат да водят пълноценен живот, но ако
позволят да ги заслепи тяхното собствено усещане за превъзходство, те ще застанат не
само на границата на престъплението, но и на границата на лудостта. Това още по-от-
четливо се изгражда като авторова художествена инвенция ,когато персонажите
превръщат нещо в култ, в изгаряща ги страст. В момента, в който реализират целта си,
животът им става безсмислен и те са обречени на гибел. Типичен пример в това
отношение е образът на Борис Морев от романа „Тютюн”. При Фон Гайер е реализиран
един, още по-висш стадий на разочарованието – обезмислянето на идеала. Димов съз-
нателно поставяперсонажите си в такива ситуации, защото стремежът им към катастро-
фичното , към болката е част от онази сладка отрова на живота, чрез която Фани удъл-
жава своята агония. Морфинът е само средство за наподобяване на реалното битие, без
да се влиза пряко в неговите дебри. Той позволява на персонажа едновременно да
живее и да не живее в действителността. Това състояние на енограничено страдание е
близко до патологичното удоволствие. Самият свят, чието въплъщение са персонажите
от „Осъдени души” и „Тютюн”, е изправен пред своя крах, пред пълната катастрофа на
едно, вече отминаващо в историята виждане за развитието на човешкото общество. Но
той „умира” в разкоша на дългата агония, защото всяко удоволствие, трябва да се
изживее докрай.
Романът на Д.Д. „Тютюн” е продължение на романа „Осъдени души”. На пръв
поглед двете произведения се различават, защото пространството, в което се развива
сюжетното действие не е идентично. По отношение обаче на човешките характери, по
отношение на глобално-битийните процеси, обхващащи смяната на цялата обществено-
политическа система или т.нар. преход от стария към новия свят, двете творби факт-
ически са напълно тъждествени. Така пагубната сила на човешките амбиции, стремежи
и мании, които в романа „Осъдени души” предопределят деградацията на човешките
ценности главно за централните действащи лица – Фани Хорн и най-вече Рикардо
Ередия, в „Тютюн” са разгърнати на по-високо равнище. Процесът обхваща всички
действащи лица, които авторът обособява чрез самостоятелен художествен образ –
светът на „Никотиана”. Той е обречен на логиката на времето, по силата на истори-
ческите и социални обстоятелства; на бавно, постепенно разпадане. Неговото пряко
следствие за човеците е тяхното умъртвяване, превръщането им в тела без души, а
цялата им психика,това, което е останало от тях, дори и последната фибра на телата
им, е просмукана с отровата на „Никотиана” , която ги превръща в сенки. Това е кон-
статацията, която авторът въвежда в края на творбата чрез монолога на Павел Морев
като оценка за съдбата на Ирина и самоубийството й, но функцията на този текст е и да
обобщи оценъчната позиция на повествователя за всички персонажи ,свързани със
„златния мираж нва тютюна”. Най-значимият сред тях е Борис Морев. Чрез него Д. Най-
точно разкрива пагубната сила на амбициите, на абсолютизираните стремежи, които не
само граничат със свръхчовешкото, но се превръщат и в ясно изразени мании,
унищожаващи хуманните ценности, умъртвяващи човешкото у средния от синовете на
Редингота – Борис. Д.Д. не дава цялостна и постоянна характеристика на своя герой от-
веднъж, а в крачка, в действие, в развитие. Пътят му към върха е стръмен и нелек,
свързан с нравствена деградация и падение. Кой е Борис? Един „усоен,неприветлив,са-
можив, ...”, с тъмен, дълбоко поставени очи, които гледат остро.” Тези черти показват,
че героят принадлежи към социално бедните ,води сурова битка с живота, за да оцелее
и съществува. Борис се е превърнал в безскрупулна личност, в машина за печелене на
пари. Изпепелило се е всичко в него, няма благородство и обич, няма човещина към ни-
кого, за да се достигне до този момент, когато след години напрегнат живот „цялата му
фигура е развалина, която заплашваше да рухне.” Лицето е подпухнало от разгулния
живот и пиянство; неговата съвест се е пробудила и призраците на една стара реалност
задушават душата му:”изиграната мъртва съпруга”, „измъчените от туберкулоза лица”
на работниците във фабриката. Ледената душа на Борис Морев, завинаги отровена от
2
тютюна, остава недостъпна за каквито и да е било чувства. Той е „осъдена душа”,
покварена от егоизма, управляващ живота му ,докарал го до положение на вонящ,
разлагащ се труп. Борис се погубва нравствено, духовно и физически, като унищожава
не само себе си, а и останалите, които поддържат определени отношения с него. В този
образ, който носи своя вътрешен трагизъм, се крие и основната идеяя на автора, че
общество и личност, чийто морал е лишен от нравственост, са осъдени на гибел.
Семейната среда, в която Борис израства, е обикновено еснафско семейство на
беден учител по латински език. Той неистово мрази бедността, сред която е израсъл,
отнася се с презрение и към цялото общество, което в неговите представи не е нищо
повече от „гадна тълпа”. Единственото, което той възприема като свой абсолютизиран
стремеж, е на всяка цена да се издигне, да преуспее, да има пари и власт, но не за да
бъде просто един от богатите, от преуспяващите, а за да отмъсти на цялото общество за
собственото си унижение. Димов въвежда още в самото начало на творбата този почти
маниакално-депресивен психологически модел на персонажа, който по-нататък ще бъде
определящ за развитието му в рамките на сюжетните обстоятелства: „Нима не би
продал душата си, за да изплува над тая сган?”;” ... Той отдавна беше решил да я
продаде, но липсваше добър купувач и това го отегчаваше...”
Предложението да бъде „полицейски агент” и платен любовник не удовле-
творяватнеговите амбиции и желания, защото чрез тях не може да се сдобие с нужното
му: власт и господство. Неговият ум, енергия и проницателност му помага да постигне
мечтите и желанията си. Той добре знае своята цена. Изучавайки особеностите и
взаимоотношенията в тютюневия бранш разбира, че там е „златната мина”, която може
да го направи независим. В битката за постигане на тази цел – поста генерален
директор на „Никотиана”, Б.Морев показва качества според възможностите си – из-
ключителна упоритост и трудолюбие при изучаването на технологичните процеси. При
манипулациите с тютюна проличава неговата инициативност и остър ум: „... беше роден
сякаш, за да преуспее в света на тютюна.” Лъвският „удар” на героя не закъснява –
това е предложението на татко Пиер и неговата оценка. В женитбата си с Мария Борис
не влага и чувства и любов, а прав исделка, която му дава сигурност и власт, начин да
притежава на жената, а концерна „Никотиана”; компромис със съвест и вътрешното
коригиращо „Аз”, потискано съзнателно – което ще изпепели удшата му, ще погуби
човешкото у него.
Методите и средствата на въздействие в/у читателя са наситени с психологи-
ческото майсторство на Димов, които разкрива пътя на героя към коридорите на властта
– път, осеян с амбиции, погубващи личността. Залогът на бизнеса, изисква гешефтарски
качества и Борис ги притежава – нагъл, безскрупулен, циничен и продажен. Животът му
е игра на рулетка – състои се от сметки и комбинации, сделки и задкулисни игри, удари
в гърба:уволнява, подкупва, продава; корупцията е неговата движеща сила, превръща
се в основен негов похват, верую. Държи в ръцете си собственици на вестници; има
власт над министри; ограбва селските производители, действа грубо и брутално;
неговата твърда и безкомпромисна ръка „усещат” всички, дръзнали да общуват с него.
Маниакалната му страс се оказва впоследствие пагубна за него, но и за много други
персонажи , зависими от волята и желанията му. В своя път към успеха Борис не щади
нито себе си, нито другите. Той унищожава своите конкуренти в търговията – Барут-
чиев, Коен; става причина за смъртта на по-малкия си брат Стефан, която се случва по
време на потушаването на стачката срещу „тонгата”; обрича на нравствена дуградация
и Ирина, чиято любов използва само като средство за извличане на по-големи печалби
и получаване на по-изгодни договори най-вече с „Немския папиросен концерн”. Когато
се оказва обаче на така желания връх, когато овладява „Никотиана” Борис постепенно
започва да осъзнава, че тази вече задоволена амбиция, че този реализиран стремеж, не
му носят очакваното удовлетворение, защото се оказва, че макар и собственик на „Ни-
котиана”, макар и неин лидер, всъщност тази индустрия се оказва негов палач; нейното
обсебващо действие го е погубила като личност. От този момент нататък стартира
3

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.

Тютюн Димитър Димов

Творческата съдба на Димитър Димов на пръв поглед е свидетелство за коренните промени в българската литературна традиция , които настъпват след 1956 г.
Изпратен от:
proboyska
на 2008-06-10
Добавен в:
Теми
по Литература
Статистика:
524 сваляния
виж още
 
Домашни по темата на материала
съчинение на тема личната отговорност на всеки за света в който живеем
добавена от tanya.yanakieva1971 10.02.2013
0
7
за птиците които отлитат на Юг и огласят простора на Африка
добавена от janeto.marinova 08.03.2015
1
4
образна характеристика
добавена от anina818 21.03.2014
1
11
Подобни материали
 

Проблемът за същността и проявлението на човешката любов в "Индже"

17 мар 2008
·
1,879
·
2
·
267
·
1,307
·
4

„Старопланински легенди“ Йовков създава като сборник от разкази, които са свързани с миналото,, събития съхранени с необичайното и изключителното в народната памет. Авторът пресъздава силни и горди човешки характери...
 

Светът на Никола Йонков Вапцаров

17 апр 2006
·
650
·
7
·
1,379
·
598
·
1

Неговото родно място – град Банско, има пряко отношение към творчеството му. Семейството, от което произхожда е пряко свързано с националноосвободителното движение в Македония. Баща му ЙОНКО ВАПЦАРОВ е член на революционната организация.
 

Критически реализъм във Франция. Балзак

06 юни 2007
·
487
·
16
·
3,436
·
348

За Балзак бъдещият цикъл е епопея на съвременния му свят, разбирана в опозиция на "Божествена комедия" от Данте.
 

Човекът и неговите житейски преображения в "Песен за човека"

15 дек 2007
·
1,236
·
3
·
485
·
1,194
·
2

Никола Вапцаров използва разнообразни изразни средства, с цел да насочи читателя към разбирането на човешката същност.Поетът представя две тези за човека, като го разглежда в два плана.В поемата „Песен за човека” поетът Никола Вапцаров използва средства
 

Образът на Ирина

05 яну 2008
·
1,454
·
2
·
314
·
438
·
8

Много драматичен е образът на Ирина.Тя е най-вълнуващото превъплащение на предишните Димови ероини – Елена Петрашева, Фаби Хорн...
1 2 3 4 5 » 11
 
Онлайн тестове по Литература
Творчеството на Алеко Константинов – обобщение
изпитен тест по Литература за Ученици от 11 клас
Обобщителен тест върху творчеството на Алеко Константинов - 2-ри вариант. Включени са въпроси от затворен тип - имат само един верен отговор.
(Труден)
20
2
1
4 мин
13.08.2020
Творчеството на Алеко Константинов – обобщение
изпитен тест по Литература за Ученици от 11 клас
Вариант 1 на обобщителен тест върху творчеството на Алеко Константинов. Въпросите имат само един верен отговор.
(Лесен)
20
1
2 мин
13.08.2020
» виж всички онлайн тестове по литература

Тютюн Димитър Димов

Материал № 162121, от 10 юни 2008
Свален: 524 пъти
Прегледан: 345 пъти
Качен от:
Предмет: Литература
Автор: Димитър Димов
Тип: Тема
Брой страници: 10
Брой думи: 3,871
Брой символи: 31,278

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Тютюн Димитър Димов"?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Намери частен учител

Ирен Кълвачева
преподава по Литература
в град Пловдив
с опит от  3 години
302 25

Силвия Денчева
преподава по Литература
в град София
с опит от  30 години
159 7

виж още преподаватели...
Последно видяха материала
Сродни търсения