Петър Петров
преподава по Биология
в град Пловдив
Големина на текста:
Произход на живота
Проблемът за произхода на живота на Земята е вълнувал учените от далечни
времена и до днес. В областта на философията спор се е водил между идеалистите
и материалистите. През различните епохи различни теории за произхода на живота
вълнуват човешката мисъл и авторите им по различен начин се обосновават и
защитават твърденията си.
Една от първите теории за произхода на живота е тази за божественото начало.
Според написаното в Библията сътворението на света е дошло от Бог за 6 дни,
всеки с продължителност от 24 часа. Първо Бог създал небето и земята, въздуха и
водата, деня и нощта, растенията и животните и накрая самия човек. В Библията са
взаимствани данни за сътворението на света от древновавилонски и
древноегипетски митове, които разкриват древните представи за възникването на
света – смес от фантастика и мистицизъм. Тази теория завладява умовете на хората,
тъй като според тях сътворението е процес, протекъл еднократно и е бил
недостъпен за наблюдение. Така цялата теория се изнася извън рамките на
научните изследвания.
Друга теория, разпространена в древен Китай. Вавилон и Египет е тази за
произволното самозараждане. Пръв неин последовател е Аристотел. Според
неговата хипотеза определени “частици” вещество, съдържат някакво “активно
начало”, което при подходящи условия може да създаде жив организъм. Според
тази теория животът се е зародил от неживата материя без участието на
свръхестествени сили, а с помощта на слънчевата светлина и влагата. Тази идея
била широко разпространена и толкова убедителна, че за самозараждане се говори
не само в легенди и митове, а се давали рецепти за зараждане на мухи, мишки и
дори за човек – “хомункулус”.
Пръв оспорил тази теория италианският лекар Франческо Реди. Той доказал чрез
прост експеримент, че животните не се самозараждат от гниещи вещества, а
произлизат от себеподобни. Покривайки парче месо със стерилна марля и не
допускайки мухите да снесат яйцата си върху него, той доказал, че червеи в месото
не се самозараждат, а се излюпват от снесените от мухите яйца. По късно и Луи
Пастьор доказал правотата на Реди и окончателно отхвърлил теорията за
спонтанното самозараждане. Тази теория предизвиква въпроса: след като за
възникване на жив организъм е необходим друг жив организъм, кога и къде се е
появил първият? В отговор възниква теорията за стационарното състояние.
Според тази теория Земята никога не е възниквала, а е съществувала вечно, също
както и живота на нея.
Съвременните методи за определяне на възрастта на земните пластове –
датиране, показват все по-високи стойности за възрастта на Земята. Това дава
основание на учените да твърдят, че Земята е съществувала винаги; видовете също
не са възникнали, а винаги са съществували; всеки вид е имал две възможности –
да увеличи числеността си или да загине. Малобройните привърженици на тази
теория използват палеонтологичните данни за потвърждаване на своите възгледи.
Откриването на изкопаеми в земните пластове обясняват или с увеличаване
числеността на вида или с преместването на вида към които се отнасят от едно на
друго място.
Друга теория за произхода на живота на Земята е тази за панспермията. Тя не
предлага механизъм за да обясни възникването на живота, а само измества
явлението извън пределите на Земята. Още през V век пр.н.е. гръцкия учен
Анаксагор изказва идеята за извънземния произход на живота. През 1865г.
Х.Рихтер стига до идеята на Анаксагор сам, подчертавайки, че зародишите на
живота са пренесени на Земята от метеорити или космически прах.
Във видоизменена форма хипотезата за панспермията или “космическата
посявка” е разработена и от шведския биохимик Сванте Арениус през 1884г.
Според него животът на Земята е произлязъл от спори на растения или
микроорганизми, пренесени от друга планета под действието на слънчевата
светлина или чрез метеорити. На тази теория противоречи откритието на
П.Бекерле, че космичните и особено ултравиолетовите лъчи действат убийствено
върху всяка форма на живот, т.е. не е възможно пренасянето на жиснеспособни
зародиши при наличието на космичните лъчи във Вселената.
Идеята за панспермията е жива и днес. Според най-съвременния вариант на тази
теория – т.н. “инфекциозна теория”, животът на Земята е бил пренесен от жители
на други планети, посещавали Земята с космични кораби – НЛО. Засега обаче за
тези твърдения няма никакви доказателства.
Най-широкоразпространената днес, оригинална и потвърдена с експериментални
доказателства е теорията на руския академик Александър Опарин – теорията за
биохимичната еволюция.
Към тази хипотеза учените се насочват след откриването на факта, че живата и
неживата природа се състоят от едни и същи химични елементи. Опарин приема, че
животът се е появил след дълга и сложна еволюция на материята, която условно
може да се раздели на пет етапа:
1.Образуване на планетата Земя с обвивка от газове – атмосфера, които съдържат
необходимите вещества за възникването на живота.
2.Синтез на биологични мономери – аминокиселини, азотни бази, захари.
3.Полимеризация на мономерите в примитивни белтъци и нуклеинови киселини
във водна среда.
4.Образуване на коацервати и оформянето им в пробионти със собствени
химични реакции.
5.Развитие на механизъм за самовъзпроизвеждане, който да осигури на
дъщерните клетки всички метаболитни и химични способности на майчината
клетка.
В обобщен вид петте етапа могат да се представят:
атоми прости съединения прости биоорганични съединения макромолекули
органични системи
През първия етап се е образувала Слънчевата система от облак, състоящ се от
студен газ, прах и други частици.При центробежната сила на въртене този облак се
е сплескал и в центъра се образувало първичното Слънце, а около него на различно
разстояние планетите от Слънчевата система.
Центробежната сила причинила не само агрегацията на студения облак, но и до
нагорещяването му. При високата температура и гравитацията повечето летливи
съставки от първичната атмосфера излетели в космическото пространство. Поради
отделената топлина при уплътняването на Земята се обособили земното ядро,
мантията и земната кора. В началото земната кора била тънка и съдържала главно
съединенията на Si, Al, Ca, Mg, Na, K и други, както и някои органични вещества.
Силната вулканична дейност с газови изригвания довела до образуване на вторична
атмосфера от водород, метан, амоняк, водни пари, редки и благородни газове и др.
елементи, някои от които действали като катализатори на определени химични
процеси. Възникването на живота е немислимо без вода. Тя се отделила от
вътрешността на Земята при вулканичната дейност и започнала да се кондензира.
Завалели проливни дъждове и започнали да се образуват океани и морета.
Амонякът, въглеродният диоксид, циановодородната киселина от атмосферата,
както и солите на другите вещества, измивани от повърхността на Земята се
разтваряли в горещата вода и се натрупвали във водните басейни. Вторичната
атмосфера на Земята не съдържала кислород, което според английският биохимик
Джон Холдейн е необходимо услови за възникването на живота от неживата
органична материя.
Вторият етап от биохимичната еволюция обхваща периода на създаването на
органични вещества в първичния океан.
Натрупаните вещества, разтворени във водите на първичния океан улесняват
протичането на реакциите между веществата – разпадането на едни съединения и
образуването на нови. Академик Опарин предполага, че органичните вещества се
създават в океана от по-прости съединения, като необходимата енергия за това се
осигурява от интензивното слънчево греене, топлинната енергия от земното ядро и
електричните явления в атмосферата. Под действието на ултравиолетовите лъчи
океанската вода се фотолизира /разпада се на хидроксониеви катийони и
хидроксилни анийони/. Водородът и кислородът излитат в космическото
пространство, а въглеводородите във водата се окисляват до алдехиди, кетони,
алкохоли и органични киселини. Свързвайки се с азота се оформят по-сложни
органични съединения – някои аминокиселини (мономери на белтъците), азотни
бази (компоненти от нуклеиновите киселини), захари /рибоза/ и техните фосфати,
както и прости азотсъдържащи молекули като порфирините /компоненти от
ензимите/.
Образуването на мономери е експериментално доказано в лабораторни условия.
През 1953г. Стенли Милър и Харолд Юри от университета в Чикаго получават
четири от общо двадесетте аминокиселини /глицин, аланин, глутаминова и
аспаргинова киселина/.
През третия етап мономерите в първичния океан са претърпели множество
химични превръщания и реакции. Някои мономери се свързват в сложни
макромолекули – от аминокиселините се получават високомолекулни полимери,
близки до белтъците, а мононуклеотидите полимеризират до нуклеинови киселини,
т.е. образуват се най-важните съставки в първичния океан.
Много експерименти доказват този етап:
-1861г. – Александър Бутлеров поставя формалинов разтвор във варна вода на
топло и след време получава сладък разтвор. Емил Фишер доказва, че се е
получила захар при полимеризацията на формалина;
-А. Бах смесва формалин и калиев цианид. При обикновени условия получава
съединения близки до пептоните;

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.
Последно свалили материала:
ДАТА ИНФОРМАЦИЯ ЗА ПОТРЕБИТЕЛЯ
07 юни 2020 в 19:05 потребител от Пловдив
05 май 2020 в 00:15 учител на 47 години от Ямбол - ПГСГ "К. Фичето", випуск 2020
24 апр 2020 в 18:36 учител на 60 години от Луковит
17 апр 2020 в 14:57 потребител на 35 години
05 апр 2020 в 13:43 учител на 26 години от Бургас - ПГСИ "Пеньо Пенев", випуск 2020
26 мар 2020 в 09:21 в момента не учи на 63 години от Бобов дол
26 мар 2020 в 07:03 в момента не учи на 62 години от Варна
22 фев 2020 в 10:30 родител
19 май 2019 в 23:05 потребител
09 апр 2019 в 04:42 ученик на 18 години от София - 030 СОУ "Братя Миладинови", випуск 2021
 
Подобни материали
 

Еволюция на човека

19 дек 2010
·
575
·
21
·
399
·
1,111
·
1
·

Еволюция на човека-Голяма част от учените приемат, че най-ранният предшественик на човека е бил рамапитекът от индийския бог Рама и гр. питекус – майнуна. Останки от него са намерени в Индия и Източна Африка...
 

Сравнителноанатомични, сравнителнофизиологични и сравнителноембрионални доказателства за еволюцията

16 апр 2012
·
382
·
29
·
1,282
·
588
·
1

Сравнителноанатомични, сравнителнофизиологични и сравнителноембрионални доказателства за еволюцията-При сравнителното изучаване анатомията на груповите организми се установява, че те имат общ план на устройство....
 

Палеонтологични доказателства за еволюцията

30 май 2011
·
391
·
16
·
383
·
716

Палеонтологични доказателства за еволюцията. Предмет на палеонтологията - палеонтологията изучава съществувалите и измрели в предишни геологични времена организми, устройството и начина им на живот и времето, когато са живели...
 

Описание на някои билки

05 юли 2007
·
85
·
3
·
309
·
87

Глог, градински чай, здравец..............................
 

Тип Ресничести

21 окт 2008
·
107
·
1
·
334

Това е урок по Биология за 7 клас на тема Тип Ресничести едноклетъчни организми.
1 2 3 4 5 » 11
 
Онлайн тестове по Биология
Входно ниво по "Биология и здравно образование" IX клас
входен тест по Биология за Ученици от 9 клас
Тест за установяване на входно равнище по "Биология и здравно образование" IX клас, структуриран по новата учебна програма. Включени са предимно въпроси само с един верен отговор.
(Лесен)
23
21
1
2 мин
02.10.2019
Надклас Риби. Клас Земноводни. Клас Влечуги
тематичен тест по Биология за Ученици от 8 клас
Тест за проверка на знанията на учениците по раздела. Въпросите могат да имат един или повече верни отговори.
(Много лесен)
11
13
1
1 мин
18.09.2019
» виж всички онлайн тестове по биология

Произход на живота

Материал № 15925, от 23 яну 2007
Свален: 3,539 пъти
Прегледан: 525 пъти
Качен от:
Предмет: Биология
Тип: Урок
Брой страници: 4
Брой думи: 368
Брой символи: 3,142

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Произход на живота"?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Намери частен учител

Живка Сагрева
преподава по Биология
в град Разлог
с опит от  39 години
18

Петър Петров
преподава по Биология
в град Пловдив
с опит от  22 години
29

виж още преподаватели...
Последно видяха материала
Сродни търсения