Големина на текста:
ИВАН ВАЗОВ – ПОЕТИЧЕСКИ ПЪТ
Милена Цанева
/.../
2. „ЕПОПЕЯ НА ЗАБРАВЕНИТЕ"
С дълбочината, с която пресъздават една грандиозна епоха от нашия
исторически живот, и с монументалната внушителност, с която
изграждат българския национален пантеон, 12-те стихотворения от
Вазовата „Епопея на забравените" са изиграли за съхраняването на
българската историческа памет по-голяма роля от хилядите страници
научни изследвания, посветени на Българското възраждане. Не само
защото хронологически ги предхождат, но и защото в известен смисъл -
като възможност за въздействие върху общественото съзнание - ги
превъзхождат. „Поезията е по-сериозна и по-философска от историята",
твърди Аристотел. Дори и когато техният обект с един и същ, поезията
обхваща по-широко света, загребва по-дълбоко в човешката душевност,
улавя не само случилото се, но и вероятността или необходимостта това
да се случи. И тъкмо за това по-пълно и по-проникновено постига
характера на историческите епохи и техните герои. „Както често се
случва в поезията, „Епопея на забравените" ни стъписва с някои
открития, които не можем да отдадем на познанието" — пише
известната историчка Вера Мутафчиева, отбелязвайки някои
„изумително точни констатации" на Вазов, направени още преди
историческата наука да е казала тежката си дума /В. Мутафчиева. За
българската национална митология. – Септември, 1981, № 11, с. 177/.
Впрочем, сравнявайки поезията и историята с цялото различие на
техните същност и задачи, не бива да забравяме и за тяхното изначално
единство в древните епопеи. И не можем да не си спомним за това
единство, когато заговорим за „Епопея на забравените".
Наистина тя е назована от автора си „Епопея" по-скоро във второто
преносно значение на думата - като знак за героичната същност и
историческа мащабност на събитията и героите, които се възпяват (Да
си спомним: „Епопея тъмна, непозната нам"...). Но определенията,
продиктувани от интуицията на художника, често придобиват смисъл
по-богат от този, който самият той е съзнавал. И интуицията не е
подвела Вазов. В известен смисъл „Епопея на забравените"
действително притежава много от същностните черти на древната
епопея, както ги формулира Михаил Бахтин - и насочването към
национално-героичното минало като към "абсолютно минало", свят на
"началата" и „върховете", на „бащите и родоначалниците", на „първите"
и „най-добрите"; и опирането не върху личния опит, а върху
„националното предание"; и чувството за „абсолютна епична
дистанция", която обуславя характерната за епопеята авторска нагласа
на „благоговейност на потомъка", разказващ за един свят, който се
намира на „недосегаемо ценностно-временно равнище" /Михаил Бахтин.
Въпроси на литературата и естетиката, С., 1983, с. 506-507/.
Не веднъж са правени опити да се намери най-точното жанрово
определение на стихотворенията от „Епопея на забравените".
Установявана е тяхната близост с одата, с поемата или с баладата. Но не
бива да се забравя, че това са не само отделни стихотворения, но и една
цялостна творба със своя концепция за миналото и настоящето, за
личността и историята. И тази цялостна творба със своя единна
концепция за света не може да бъде разбрана, без да се отчете нейната
осъзната или неосъзната от автора близост с жанра, който ни подсказва
самото заглавие. Явил се по времето, когато у нас все още е актуална
възрожденската „носталгия по епопея" (Б. Ничев), този уникален
стихотворен цикъл на Вазов, струва ми се, своеобразно компенсира на
българското национално съзнание липсата на родена в недрата на
фолклора героична епопея.
Вазов беше изключително чувствителен към онова, което наричаме
повеля на времето. Той непринудено превръщаше тази повеля във
вътрешна необходимост на своя творчески живот. „Епопея на
забравените" е негова характерна, представителна за поетичния му образ
творба. До нея ни води естественото течение на творческия му път. И
същевременно тя не би могла да бъде обяснена само чрез Вазов.
Heroвата сила и значимост като творец в случая е тъкмо в това, че
органично се е проникнал от тенденциите и нуждите на цялостното ни
духовно и литературно развитие от този период, от тежненията и
копнежите на колективния национален дух.
Онези първи следосвобожденски години, в които е писана „Епопея на
забравените", са белязани от знака на едно горчиво разочарование от
извоюваната с толкова страдания и жертви свобода.
Следосвобожденското общество равнодушно гледа как тънат в мизерия
много от близките на загиналите герои и от оживелите безкористни
борци. Незаглъхналото ехо от патриотичните подвизи и борби вече се
заглушава от всевластния звън на златото. „Днес не е епоха за
патриотизъм, а за гечинмек", гневи се Захари Стоянов. „Нов кумир
замени идеали / и разчетът владей, не духът" - тъгува Вазов. В
литературата се създава типична „епическа ситуация" -[дълбокото
разочарование от настоящето извиква на живот идеализирания спомен
за онова току-що отшумяло бурно минало, което Захари Стоянов ще
нарече „най-българското време". И това поражда в българската
литература една внушителна и по размери, и по художествена мощ
епическа вълна, на чийто връх се извисяват мемоарите на 3. Стоянов
„Записки по българските въстания" и романът на Вазов „Под игото". Но
непосредно преди могъщия прилив на тази вълна в българската
литература се откроява с романтична яркост един поетически цикъл,
скрил в лирическата си тъкан огромен епичен заряд - Вазовата „Епопея
на забравените" (1881, 1884).
Според признанията на самия автор „Епопея на забравените" е
написана под прякото влияние на „Легенда на вековете" на Виктор Юго
- този грандиозен опит за съвременна епопея, в която патетичният
френски романтик си поставя за цел в поредица от малки поеми да
обгърне цялата история на човечеството. Това влияние, което може да се
проследи и в идейно-емоционалното съдържание, и във формалните
особености на Вазовата творба, явно е изиграло голяма роля и за
нейната своеобразна „епопейна" характеристика. Но да не забравяме, че
не влиянията търсят твореца, който ще ги приеме, а творците търсят
влиянията, образците, които са им необходими. Епопейната нагласа на
Вазов по отношение на близкото минало не е случайност, продиктувана
от неговите литературни увлечения, а закономерност на българското
духовно и литературно развитие, резултат на рязката смяна на две
исторически епохи, израз на решаващата за националното съзнание
необходимост да се създаде митологията на „най-българското време".
Наистина „Епопея на забравените" не се отличава с характерните за
епопеята крупни размери, но един грандиозен в размаха си обхват на
историческото време на нацията създава вътрешната епопейна обемност
на творбата. Въплътила в титанични образи и картини основни етапи на
Българското възраждане в неговия динамичен ход, тя не само обхваща
историческото съдържание на тази велика епоха, но и чрез постоянни
аналогии със световно известни имена и събития разширява нейните
граници до пространството на световната история.
Привличането в света на „Епопеята" на образи и събития, стигащи
чак до езическия мит за Прометей, оттласква границите на времето
далеч назад към тъмните глъбини на човешката история, а
манифестираната постоянно увереност в бъзсмъртния смисъл и
значение на изобразяваните исторически събития и личности ги отпраща
далеч напред във вечността. Получава се внушението за един свят, в
който времето се мери с векове. И същевременно - за един свят, в който
вековете могат да се кондензират в мигове. Тук Раковски се опитва „в
един час" да бутне „делото на пет векове", а „в няколко дена, тайно и
полека" народът пораства с „няколко века". Тук ехото от тридневния бой
на опълченците се носи "от урва на урва и от век на век", и няма нищо
чудно, че дори времето, прекарано от братя Миладинови в тъмницата, в
психологически план се приравнява към същата присъща за „Епопеята"
единица мярка за време: „Векове минаха!... От слънце заря, / нито от
надежда за тях не огря!".

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.

Иван Вазов - поетически път ''Епопея на забравените''

Вазовата „Епопея на забравените" са изиграли за съхраняването на българската историческа памет по-голяма роля от хилядите страници научни изследвания, посветени на Българското възраждане.
Изпратен от:
jenny16
на 2006-03-24
Добавен в:
Теми
по Възрожденска литература
Статистика:
1,209 сваляния
виж още
 
Домашни по темата на материала
Произведението, което осмокласниците трябва да прочетат'
добавена от cvetityy106 09.10.2012
0
8
Подобни материали
 

Христо Ботев-Биографични бележки

31 мар 2006
·
2,211
·
3
·
194
·
320
·
22

Христо Ботев е роден на 25 декември 1847 г. (нов стил - 6 януари 1848 г.) в гр. Калофер в семейството на даскал Ботьо Петков и Иванка Ботева.
 

Христо Ботев- "На прощаване"

04 дек 2006
·
4,891
·
2
·
232
·
977
·
26
·

С този свой стих Ботев обобщава посланието си, което е изповед пред майката и завет към идното околение. Лирическият герой тръгва по пътя на борбата, защото знае, че това е борба за свобода, така жадувана и желана.
 

Живот и смърт в стихотворението "На прощаване" от Христо Ботев

08 фев 2007
·
462
·
3
·
841
·
246

В своята творба поетът-революционер Христо Ботев отразява чувствата и душевните терзания на бунтовника, поел по страшния, но славен път на борбата.
 

Творчеството на Ботев

09 дек 2007
·
393
·
3
·
788
·
444
·
3

В човешката история преди всички велики събития е бил правен важен и съдбоносен избор. Пълководци, политици, хора със всевъзможни занимания са заставали на брега на Рубикон. Много от тях са...
 

Светът на родното и чуждото в поемата "На прощаване" от Христо Ботев

08 фев 2007
·
532
·
3
·
664
·
1

В поемата „На прощаване” Христо Ботев изповядва най-съкровените чувства на бунтовника-революционер от времето на националноосвободителните борби.
 
Онлайн тестове по Възрожденска литература
Тест по литература - Иван Вазов
тематичен тест по Възрожденска литература за Ученици от 7 клас
Тест по литература върху творчеството на Иван Вазов и по-специално „Немили-недраги“.
(Лесен)
20
255
1
16.09.2011
» виж всички онлайн тестове по възрожденска литература

Иван Вазов - поетически път ''Епопея на забравените''

Материал № 1590, от 24 мар 2006
Свален: 1,209 пъти
Прегледан: 349 пъти
Предмет: Възрожденска литература, Литература
Тип: Тема
Брой страници: 17
Брой думи: 4,229
Брой символи: 35,742

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Иван Вазов - поетически път ''Епопея на забраве ..."?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Последно видяха материала
Сродни търсения