І.Основни форми на рехабилитацията:
Основните форми на рехабилитацията са медицинска;
психологическа;педогогическа;социално-
икономическа;професионална; битова и трудотерапия
ІІ.Медицинска форма на рехабилитация
Медицинската рехабилитация е система от мероприятия
имащи за цел възможно най-бързо и най-пълно
възстановяване здравето на болните и инвалидите и
възвръщането им към активен живот и обществено
полезен труд. Медицинските рехабилитационни форми
могат да бъдат провеждани самостоятелно или в
съчетания с административни, психологични, социални,
икономически, педагогични, производствени, битови, и
други мероприятия.
В нашата страна право на безплатна медицинска
рехабилитация в държавните заведения имат всички
български граждани. Чужденците, пребиваващи в страната
ползват безплатно тези услуги, ако това е уредено чрез
двустранни споразумения, ако не е – направените
прегледи, консултации и манипулации се заплащат на
съответното здравно заведение по цени, определени от
Министерството на здравеопазването.
На българските граждани, при наличие на показания и
основания е гарантирано правото на социално осигуряване
при временна или трайна загуба на трудоспособност. Това,
от своя страна, оказва благоприятно влияние върху
цялостния рехабилитационен процес, тъй като дава
възможност на продължително и често боледуващите лица
да предотвратят инвалидността, на част от инвалидите –
да се върнат към активен трудов и обществен живот.
Медицинската рехабилитация е начално звено в
системата на общата рехабилитация, защото заболелият
човек преди всичко се нуждае от медицинска помощ.
- 1 -
Много важно е да се спазва правилото, че конкретните
мероприятия трябва да започват в болничното заведение,
едва след преминаването на острите прояви на болестта.
Именно тогава, настъпва най-благоприятния период за
възстановителни процедури и долекуване на
уврежданията. Става възможно разширяването на
спектъра на лечението – хирургично, ортопедично,
балнеолечение и други. При значително стабилизиране и
възстановяване на здравето, медицинската рехабилитация
продължава и след изписването на болния от стационара
на болничното заведение при домашно амбулаторни
условия.
Първият в страната дневен стационар към отделение по
физиотерапия и рехабилитация беше открит през 1986г. в
28-поликлиника Район „Искър” – София от тогавашния
главен лекар д-р Любомир Йонков, д-р Мая Желева –
завеждащ отделение по физиотерапия и рехабилитация,
Емилия Младенова и Тонка Славкова – старши
рехабилитатори и целия персонал при същото отделение.
Дневния стационар е предназначен за задоволяване на
потребностите от рехабилитация. на пациентите
В него пациентите пребивават по четири часа дневно
без да получават храна и медикаменти. Ако има
възможност, те се транспортират от дома до
поликлиниката и обратно с линейка. Продължителността
на курса на рехабилитация в стационара е обикновено 3-4
седмици. Паралелно с престоя на болните в дневния
стационар се провежда комплексна рехабилитационна
програма съдържаща различни компоненти: водолечение,
парафинолечение, електролечение, масаж, лечебна
физкултура, рефлексотерапия, кинезитерапия и други.
За престой в дневния стационар се подбират пациенти
със следните заболявания:
-болести на периферната нервна система –
травматични увреждания и техните усложнения преди и след
оперативно вмешателство, полиневрит, дископатии и други;
- 2 -
-болести на костно-мусколния и ставен апарат –
след счупвания на костите, артрози, ревматоиден артрит,
Болестта на Бехтерев и други;
-болести на сърдечно-съдовата система –
състояния след инфаркт, исхемична болест на сърцето и други;
-болести на централната и периферната нервна
система в детска възраст – състояния след травми, централна
детска парализа и други;
-болести на централната нервна система при
възрастни пациенти – състояния след инсулт, доведени до
възможност за самообслужване;
-други заболявания по преценка и предложение на
лекуващите лекари.
Приетите пациенти се групират по пол, стадий и степен
на тежест на заболяването. За някой болни дневният
стационар е продължение на болничното лечение, а за
други заместител. Специалисти определят
противопоказанията за настаняване в дневния стационар.
По-важни от тях са:
-болни без рехабилитационен потенциал;
-пациенти в остър стадий и тежка форма на
заболяването, изискващи болнично лечение или домашен
режим;
-болни с декомпенсация на сърцето, инфаркт на
миокарда
-болни с други не повлияващи се от физиотерапия
заболявания, като тежка форма на диабет, деменция, епилепсия,
психози и други.
Разкриването на дневен стационар за рехабилитация е
една от съвременните форми за повишаване качеството и
усъвършенстване дейността на поликлиниките. Почти 100%
от пациентите се изписват със значително подобрение.
Убедително се потвърждава тезата, че дневният стационар
към отделението за физиотерапия и рехабилитация е
допълнителен резерв към болничния леглови фонд.
Друга форма за повишаване на качеството на обслужване
в поликлиниките е медицинската рехабилитация на болните
при домашни условия.
- 3 -
