Марио Мънков
преподава по Маркетинг
в град София
Големина на текста:
Основи на маркетинга, същност.
Маркетингов процес, маркетингови
концепции.
Маркетингът е социален и
управленски процес, чрез който отделните
индивиди или групи от тях, чрез сздаване и
размяна на продукти и стойности помежду
си, задоволяват различни свои потребности.
Маркетинговия процес включва:
Потребност, желание, търсене,
продукт, размяна, сделка, пазар
Потребностите са желание за
получаване на нещо което е необходимо на
отделните индивиди или групи от тях.
Желанието е потребност насочена
към задоволяване от нещо. То зависи от
културата и индивидуалността на отделния
човек.
Търсенето е желание за нещо,
което е необходимо в даден момент от време
и на определено място.
Продуктът е всяко нещо което
може да бъде предложено на пазара за
привличане на желание, придобиване,
използване или обща консумация с цел
задоволяване на определена потребност.
Размяната е факт за получаване на
необходимия продукт от някой, чрез
предлагане на нещо или чрез замяна.
Сделката е маркетингова единица
за измерване на размяната. Общо тя е
търговия в резултат на която са задовляват
необходимите потребности. Тя има две
разновидности – монетарна и бартерна.
Пазарът е място или система за
осигуряване на необхдимия контакт между
желаещия и нуждаещия се индивид или
група индивиди. Той затваря цикъла на
маркетинга и се развива в две направления:
Изучаване на потребностите,
желанията и търсенето
Осигуряване на процесите за
създаване и извършване на размяната на
продукти и стойности срещу други такива.
Съществуват няколко
маркетингови концепции:
Производствена, Продуктова,
Търговска, Класическа, Социална
При производсвената са предлага
на купувача продукт който може да се
закупи нажеланата цена. Не винаги дава
желания резултат.
Продуктовата предполага, че
купувачите предппочитат стоки с високо
качество и възможности поради което
организацията организира работата си към
непрекъснато усъвършенстване на обекта на
производство.
Търговската застъпва тезата, че
клиента не желае предлагания продукт и той
трябва да бъде убеден, незвисимо от това, да
го купи.
Класическата предполага, че
пазарът е решаващ фактор за придобиване на
необходимите продукти. Това налага
фирмата непрекъснато да изучава
състоянието на пазара и съответно да
насочва воята дейност.
Социалната търси баланса между
всички други концепциикато обръща
внимание преди всичко на потребностите и
желанията на купувачите, поставените цели
на организацията, дългосрочните интереси
на обществото към това което ще се
предлага.
Основната задача на маркетинга е
съчетаването на всички елементи на
производствената дейност на организацията
с търсенето и предлагането на пазара.
Практиката показва, че класическата се
оказва най- пригодна в дейността на
отделната организация.
При осъществяването на
маркетинга елементите на неговия процес се
оказват от една страна неконтролируеми , а
от друга контролируеми. Първите са тези
върху които организацията не може винаги
да оказва влияние:
множеството на потенциалните потребители,
променливи характеризиращи дейността на
конкуренцията, променливи свързани с
използваната технология, средсва на труда и
общата култура на обществото,
икономическата система в рамките на която
се осъществява дейността на фирмата.
Цените, продуктите, пласмента,
стимулирането.(наричат се маркетинг микс).
Тези елемнти са в заимна връзка помежду си.
Продуктът е стока или услуга,
предназначена за целевия пазар. Цената е
количеството пари, които купувача трябва да
даде за да притежава продукта. Пласмента е
съвкупност от дейност за осигуряване
достигане на поставените цели с
предлагането на продукта. Стимулирането е
съвкупност от дейности за съсредоточаване
вниманието при осъществяване на маркетинговия
процес с оглед постигане на поставената цел.
Маркениг мениджмънта се разглежда в
няколко аспекта:
В зависимост от периода на действие на
съставените предварително програми. Това е
стратегически и оперативен аспект на ММ.
Във връзка с изпълняваните функции
ММ се разглежда и във функционален аспект.
Институционален аспект – с него се
определя спецификата на организационната система
за управление на маркетинга.
Информационен – характеризиращ
системата за обработка и управление на получената
информация по време на осъществявания
маркетингов процес.
Маркетингови проучвания(МП). Същност и
процес на осъществяване
МП се базират на предварително изградена инф.
Система, която представлява организирана система
от хора, технически средства, методи и процедури,
създадена да осигури ръководството на
организацията с необходимата за управлението
информация. МП включва няколко подсистеми:
система за вътрешна инф., система за текуща
външна инф., система за МП, систма за обработка и
анализ на инф. Всички тези подсистеми подават
инф. на ръководството за анализ и контрол.
Структурата на процеса за маркетингови
изследвания включва 8 етапа:
1)определяне на проблема и целите на
изследване
2)предварителен анализ на наличната
инф.
3)Набиране на необходимата инф. за
по- нататъщни изследвания
4)Анализ на възможните източници и
начин за набиране на инф. заедно с
определяне на резултатите и разхода на
финансови средства и труд.
5)Формиране на план за извършване на
МП.
6)Набиране на инф.
7)Анализ на набраната инф.
8)Разработваене на доклад за
ръководството с предложено решение за
достигане на крайните резултати.
МП се класифицират в звисимост от различни
техни характеритики в няколко вида: цел на
проучването, източник на инф., обект и обхват на
проучването. При проучването се разработва два
вида инф: първична, която се набира непосрдствено
от началния източник и вторична, която се получава
чрез обработка на първичната инф. Първичната
инф. се получава главно по три метода: метод на
наблюдение, метод на прочване на мненията, метод
на експеромента. Първият е най- елементарен метод
за набиране на инф. Към втория се причисляват
интервюирането и оценка на мнението с помощта
на технически средства. Третия включва набиране
на инф. чрез изследване на търсените резултати в
предварително определени източници. МП служат
преди всичко за определяне пазара на
произвежданата продукция или извършваната
услуга. Основната характеристика на
маркетинговото разбиране за понятието пазар на
дадена стока е, че той се състои от отделни
потребители със сходни потребности, различни
покупателни възможности и различни
предпочитания. Всички потребители са елементи
които формират пазара – реални и потенциални.
Най- общият принцип при класифицирането на
пазара е начина на употреба. По този признак се
разграничават два общи пазара: пазар на стоки за
лична консумация и пазар на стоки с друго
предназначение. При формирането на пазара се
решават няколко задачи: 1) определяне на
характиристиките на пазара, 2) определяне на
целевите пазари, 3) разработване на маркетинг
микса, 4) разработване на конкурентна
маркетингова стратегия. Процеса на определяне на
целевия пазар се реализира в определна
последователност като се решават няколко задачи:
1) измерване и прогнизираен на търсенето, 2)
сегментиране на пазара, 3) дефиниране на целевия
пазар, 4) позициониране на пазара. Измерването и
прогнозирането на търсенето има за цел са установи
големината на пазара за даден продукт. Частта от
множеството купувачи, която има еднакви или
подобни характеристики се нарича пазарен сегмент.
Процеса на класифициране на пазара по групи,
всяка от които има различни потрбности се нарича
сегментиране на пазара. Непосредствено след
сегментирането се извършва дефиниране на целевия
пазар. Позиционирането на пазара има за цел да
установи мястото на стоката сред конкурентните,
така че да се извлече най- голяма печалба от
продажбите й. За позиционирането на пазара могат
да се използват различни подходи: позициониране
на база определени предимства или характеристики
на стоката; на база специфични потребности;
специално проучване; чрез категорията на
потребностите; чрез точно разграничаване на
представата за извършваните продажби или стоки.
Наред с тези подходи може да се възприемат и
други подходи за позициониране на пазара. Във
всички случаи трябва да се ържи сметка за
действтелното ориентиране към избраните пазарни
сегменти. Позиционирането да е извършено, така че
да ляга в основата на изгражданата рекламна
стратегия.
Пласментна политика
Маркетинговата пласментна политика включва:
1.Анализ на възможностите в отделните
варианти за доставяне на на оптимален пакет от
потребителски стойности и разработване на един
или друг от тях с които се осигурява най- добре
потребителските изисквания и предпочитания, а
чрез това и максимални стопански резултати за
всеки един участник в канала за разпространение.
Във връзка с това е решен въпроса за каналите на
разпределението. От своя страна канала за
разпределение е подредена съвкупност от звената
осъществяващи необходимите функции по
дообработка, транспортиране, складиране и
разпределение на стоките от производителя до
потребителя. Най- късия канал за разпределение
включва само производителя и крайния потребител.
При избор на канал за разпределение ключов
въпрос се явява въпроса за специализацията при
осъществяване на необходимите функции, за да
получи потребителя това което желае. Фактически
пласирането на стоката което в крайна сметка е
търговската дейност се извършва в два случая:
търговия на едро и дребно.
При решаването на въпроса за пласирането на
стоката, важна е политиката за стимулиране на
пазара. Тя обхвща:1)реклама; 2)краткосрочна
инициатива за стимулиране на пазара; 3)връзки с
обществеността; 4)персонални продажби.
В реда на решение на въпросите за пазара стои
въпроса за разработване на конкурентна
маркетингова стратегия, чието разработване
започва със задълбочена проверка и анализ на
конлуренцията. Елементите на маркетинг-микса се
сравняват с тези на главните конкуренти с цел
разкриване на предимствата и недостатъците в
работата на организацията. При това тази политика
може да приеме няколко вида: доминираща; силна
политика; благооприятна; устойчива; слаба
политика;
При разработване на маркетинговата стратегия
се решава въпроса за цената на произвежданата
стока или извършваната услуга. За определянато на
цената се изгражда политика от фирмата. Чрез
ценовата политика фирмата винаги търси
увеличение на печалбата. Това обаче не винаги
може да се получи директно. Маркетинговата
концепция за цената е, че тя не е независим
параметър, а зависи от останалите елементи на
маркетинг-микса. Избора на ценова политика
зависи и от това дали се касае за нов продукт, нова
услуга или изпълнявани вече такива. На практика
почти няма организация която да работи с твърда
цена. В зависимост от клиента, търсенето и
предлагането, текущото състояние или
дългосрочните цели се прилагат едни или други
стратегии за модифициране на цената.
Същност на организацията
Промишлена или непромишлена
организация е предназначена да удовлетворява
различни потребителски изисквания на обществото.
Независимо от предмета на дейност всички
организации имат общи характеристики които се
определят като едни или други такива. А това са:
всяка организация е отворена система обединяваща
усилията на група от хора които са снабдени с
необходимите ресурси за постигането на
определени цели координирани чрез структура
направлявана и контролирана от управление.
Независим от това по какъв начин намират
проявление тези общи характеристики, за всички
организации е валидно обстоятелството, че се
намират в определена външна среда, изграждат
своята структура въз основата на определени
изисквания от съответна вътрешна среда, като
всяка организация приема ресурси от външната
среда, трансформира ги и ги предлага за
удовлетворяване на определени потребности на
обществото.
Всяко предприятие, болница, банка, АД и
т.н. във връзка с казаното представлява
организация. За да има организация първо е
необходим да съществува цел като състояние или
кране резултат, които се приети като общи за целия
колектив. Второ да има група от хора обединени от
една обща цел за постигане. Ако съществуват тези
неща следователно е налице някаква организация.
Деф: група от хора действията на които
съзнателно се координират за достигане на една обща
цел.
В практиката понятието организация се
използва и в други случаи:
1.организацията като система. В този смисъл
организацията пресставлява определена подсистема в
обществото или икономиката.
2.като равнище на определена извършена дейност в
системата. В този случай се говори за добра, лоша орг.
и т.н.
3.организация – дейност по създаване на определен
ред.
Всичко това е за формални организации, но
съществуват и неформални организации.
Неформалната възниква стихийно и неорганизирано в
рамките на формалната. Такава организация
осъществява свои цели като има свои правила на
поведение и преследва специални групови цели и
интереси.
Мениджърът на организацията разполага с определен
предмет който представлява самия обект на
управление. Той се характеризра с с няколко
характеристики: определени граници; определено
предназначение; определени връзки. Управлението има
определени нива или равнища. Резултата от
хоризонталното рапределение на труда води до поява
на отделните професии и специализирани трудови
звена. Броят на нивата в организацията зависи от
обхвата и размера на самата организация. Ако фирмата
е голяма обикновено съществуват повече на брой
дтруктурни нива на които се решават отделните задачи.
Между нивата на управление също има разделение на
труда. Ръководителите на една многостепенна
структура се делят на три категории във връзка с
функциите които реализират: хора на техническо ниво;
хора на управленско ниво; хора на институционално
ниво. Хората от техническото ниво се занимават с
изпълнението на трдиционните задачи. Хората на
упраленско ниво се занимават управлението и
координирането вътре в организацията. Рководителите
на третото ниво се заети с разработването на
дългосрочни планове. Съществува и друго разделение
на ръководителите: на низово ниво; средно ниво;
ръководители на управленско ниво. Всеки един от
ръководителите на тези нива получава свое задължение
и право в зависимост от съответната длъжностна
характеристика.
Вътрешна среда на бизнесорганизацията (фирма…).
Променливи на вътрешната среда.
Бизнесорганизацията като отворена система разполага
със своя вътрешна среда, състояща се от много на брой
взаимно свързани части. Характеризира се с няколко
променливи.
1) Цели
2) Организационна структура
3) Задачи
4) Технология
5) Хора
Може да се определи като желан резлтат, към който се
стреми организацията.Те могат да бъдат разнообразни,
обикновено организацията си поставя като основна цел
повишаване на производителносста и осигуряване
определена рентабилност. Поради различието на
целите в отделните поделения на орг., ръководството е
необходимо да осъществява необходимата
координация между тях. Броя на подчи-нените на един
ръководител представлява т.нар. норма на
управляемост , тя за различни условия може да варира
в различни стойности. 3) Една задача може да се
дефинира като предписана работа, серия от работи или
част от дадена работа, която трябва да бъде изпълнена
в определена последователности и в определен срок.
От тхническа гледна точка задачата се предписва не на
работника, а на заеманата от него длъжност. Задачите
се групират в три групи:
работа с хора;
работа с вещи, машини, съоръжения,
суровини;
работа с информация;
Така се определят три категории персонал за една
организация:
ръководител;
работници;
функционални специалисти.
Най-важен елемент от вътрешната среда са хората, при
това всеки член на работния колектив в една
организация предстаялява ярка индивидуалност. Едва
ли се срещат в практиката двама души от
изпълнителите да имат досущ еднакви характеристики.
Всеки работник се развива и изпълнява успешно или
неуспешно възложените му задачи. Факторите, които
влияят за индивидуалното развитие и успеха на
отделните изпълнители са:
умствени и физически способности;
потребности, които се свързват с
определени очаквания, възприятия и соб- ствена гледна
точка;
ценности и възгледи;
производителност.
Всички тези фактори влияят върху индивидуалното
развитие на отделната личност. При това те са взаимно
свързани. Изменението на кой да е фактор от
тях води до изменение на всички останали
фактори.
Външна среда на бизнес организацията.
Преки и косвени фактори на външната среда.
Външната среда влияе по
различен начин на бизнес организацията. В
накои случаи тя съдейства за изпълнението
на поставените цели, а в други тя ги
възпрепятства. Задачата на ръководството е
да взема съответни мерки за да постигне
поставените цели. В общия случай
факторите на външната среда, влияе-щи
върху бизнес организацията се обхващат от
четири основни групи:
доставчици и технология;
законодатели и политически
въздействия;
социални и културни
въздействия;
икономика и конкуренти;
Тези фактори се делят на косвено и пряко
въздействащи.Факторите, влияещи по косвен
начин обхващат няколко групи:
1) технология
2) състояние на
националната
икономика
3) социални и културни
фактори
4) политически фактори
5) научно-технически
прогрес
6) международни
отношения
Факторите с пряко въздействие обхващат 5
групи:
1) доставчици на :
трудови резерви;
финансови резерви;
материални резерви;
2) потребители;
3) конкуренти;
4) закони и държавни органи;
5) проф. съюзи.
Всички тези фактори въздействат по отделно
или вкупом върху дейността на бизнес
организацията.
Развитие на теорията на менидьмънта.
Класически и съвременни методи.
Смята се че орг. съществува от
много отдавна, но управлението (менидж-
мънт) като научна дисциплина се оформя
значително по-късно. Началото е поставено с
основния труд на Фредерик
Тейлър-“Принцип на научното управле-ние”
(1511г.). Опитът показва, че мениджмънта
като наука се е развил последова-телно в
зависимост от развитието на всички
останали науки като математика, пси-
хология, социология, инженерните науки и
др. В своето развитие той се обуславя от
триосновни школи:
1) Класическа;
2) Школа на човешките
отношения;
3) Школа на системния
подход;
Всички тези школи придобиват различни
направления, които водят съответно до
изграждането на отделни модели за
управлението.
Принципи, методи и функции на
мениджмънта
При рализирането си на практика
мениджмънта се проявява чрез своите
функции, методи и принципи.Практиката е
установила до сега 14 основни принципа за
реализиране и характеризиране на
мениджмънта в практиката.
По-основните от тях са :
1) Специализация на
дейностите;
2) Власт и отговорност;
3) Единство в
разпорежданията;
4) Хармония между
индивидуалните и общите интереси.
5) Ефективност, която се
гарантира от централизиране на властта,
изразена йерархично на отделни нива.
Наред с тези съществуват и
други, спазването на които гарантира
изпълне-нието на поставените цели.
Наред със своите принципи
мениджмънта разполага и с определени
методи за реализиране:
1) Икономически;
2) Организационни;
3) Социално – психологически;
Функциите на мениджмънта се делят на две
основни групи:
1) Специфични – покриващи отделни
сфери от работата на орг.
2) Основни – Касаещи с до работата
на всеки един член от състава на орг.(от
ръководителя до последния работник)
Всички тези тези функции в рамките
на основните седелят на три групи в
зависимост от подготовката,
извършвана в дейността на фирмата:
2.1. Във връзка с предварителната
управленска подготовка –
прогнозиране, планиране,
организиране.
2.2. По съпътстващите управления –
координиране, отчитане,
контролиране, анализ, регулиране.
При реализиране на тези функции ръководителят
може да решава всички възможни или предстоящи
проблеми. За това му помага изграждането на т.нар.
орг. структура на мениджмънта. Тази структура се
състои от отделни единици на звена, които имат
определени органиационни връзки. Тези връзки
биват:
1) Линейни – връзки между отделни
звена на йерархични равнища, които имат
задължителен характер.
2) Функционални връзки между
отдели и звена на различни равнища и не винаги
имат задължителен характер.
3) Връзки на съгласуване и
сътрудничество – връзки между отдели и звена на
едно йерархично ниво.
Първите два вида имат вертикален характер. Те са
свързани с разпореждане и изпълнение. Третия има
хоризонтален характер и са предназначени за
взаимно консултиране.
Мениджнънт на бизнес организации
Мениджмънта на бизнес
организациите може да се определи като
разпределение в структурата на организация на
определена власт и отговорност, така че да се
постигнат нейните оперативни, тактически и
стратегически цели. Във връзка с това трябва да се
им предвид, че:
1) Мениджмънта на бизнес
организациите се реализира в рамките на опре-
делена организационна структура;
2) Мениджмънта организира,
направлява и котролира развитието на всички
процеси в организацията;
3) Мениджмънта на бизнес
организациите използва подходящи системи и
процедури за постигане целите на организацията;
4) Мениджмънта на бизнес
организациите е основно средство за ефектив-
ността от нейната дейност;
5) Мениджмънта е наука и изкуство;
Мениджмънта на бизнес
организациите се характеризира и с някои основни
особености:
1) Той трабва да се разглежда преди
всичко като процес на преобразуване на
информация за и от управляваната подсистема.
2) Той моделира функционирането на
стопанската система, като това моде-лиране има
информационен характер.
3) Мениджмънта на бизнес
организациите се основава на вероятностен подход.
Фирмрна политика и стратегия. Стратегическо
планиране.
Дейността си фирмата осигурява чрез
възприета обща политика, която може да бъде
насочена към осъществяваната иновация,
определената цена на произвеж-даната продукция,
осъщеатвяването на пласмента на произвежданата
продукция, а също така и към осъществяваната
сервизна дейност. Така се оформят стоковата
политика, иновационната политика, пласментната
политика и сервизната политика на фирмата. В
повечето случаи със своята обща политика фирмата
си поставя 4 основни цели:
1) Ниски разходи;
2) Високо качество;
3) Своевременна доставка на готовата
продукция;
4) Определена гъвкавост при
осъществяване на извършваната дейност;
Наред с различните политики осъществявани от
фирмата тя формира и своя стратегия, която има за
задача да помогне на фирмата за постигане на
поставените цели. Стратегията определя и
основното направление при вземане на отделните
решения. Тя се отразява върху производствената
програма. Разработването на фирмената стратегия
се предхожда от оценяването в дейността на
фирмата на слабите и силни страни. Фирмената
стратегия включва 4 елемента:
1) Мисия на фирмата определя
приоритета сред целите на фирмата, като стойност,
доставки, качество и гъвкавост.
2) Конкурентоспособност, която
гарантира мястото на фирмата в пазарното
стопанство.
3) Тактики, които следват развитието
на стратегията и се свързват с реше-ния, касаещи
по-кратки интервали от време в рамките на една
или две години.
4) Резултати, които се използват като
мярка за това как е изпълнена стратегията на
фирмата.
Формулировката на мисията в една фирма трябва да
съдържа:
1) Задачите на фирмата по отношение
на основната дейност;
2) Външната среда, чието въздейстеие
определя работните принципи на фирмата;
3) Култура на фирмата, която
предопределя типа на работния климат и
сътрудниците, които тя привлича за раабота.
За да избере своята мисия,
ръководството на фирмата трябва да дадеотговор на
въпросите:
Кои са нейните клиенти?
Кои потребители могат да бъдат
удовлетворени чрез дейността на фирмата?
Планиране в мениджмънта
Планирането е първа и основна
функция на мениджмънта. То се осъществя-ва чрез
преминаването през няколко етапа:
1) Избор на мисията;
2) Определяне на целите;
3) Анализ на вътрешната среда с
определяне на силните и слаби вътрешни сили;
4) Избор на анализ на стратегията;
5) Реализиране на статегията, която
минава през определяне на тактика, политика,
политика, процедури и правила;
6) Управление на реализацията и
контрол на стратегическия план;
7) Оценка на получените резултати
след реализиране на стратегията;
Основни компоненти на планирането
са:
1) Тактиката – обхваща решания със
по-къс срок;
2) Политиката – минава през
решаване на въпросите за иновацията, цената,
пласмента и сервиза;
3) Процедури – описват действията,
които трябва да се предприемат при определена
конкретна ситуация;
4) Правила – указват какво трябва да
се направи точно в специфична единична ситуация.
Те се отличават от процедурите по това ,че са
различни за решаване на конкретни и ограничени
въпроси.
Организация на мениджмънта.
Организацията като функция ня
менинджмънта обхваща определяне на
връзките между веществено енергитичните и
личностните елементи на стопанската
система(СС). При това се взема в предвид
целите на организацията. Във връзка с това
могат да се направят няколко обобщения
които да се използват като правила за
изграждане и управление на СС:
1.правило на съответстващото
разнообразие, което изисква
управляващата подсистема да
съответства поелементно,
структурно, процесно и
функционално на възможните
управляващи въздействия
2.правило за неочаквана поява
на нещо ново, което винаги
съпътства производствената
дейност на стопанската
организация(СО)
3.правило за вътрешно
допълнение за СС, което
предполага създаване на
такива нейни елементи
наричани компенсатори, чрез
които се локализират,
намаляват и дори отстраняват
смущенията появили се след
вътрешни и външни
въздействия.
4.првило на обратна връзка,
което се свързва с
необходимоста за изграждане
на инф. поток между
управляващата и
управляваната подсистема
5.правило на черната кутия,
което предполага, че
управлявания обект е
относително непознат за
управленския субект
6.правило на вариантноста,
което налага мениджмънта да
се реализира на основа
многовариантност на
вземанията на решения
Управлението на СО налага
организация на процеса на управление,който
се осъществява чрез съответните
координационни механизми. Това са
начините за постигане на съгласуваност и
целенасочване на управленската дейнсот.Те
биват няколко вида:
1.Съгласуване – координирането чрез
съгласуване е координирането на
дейността на едно и също йерархично
ниво
2.Пряко ръководен – решенията се
вземат на по-високо ниво и се
свеждат за изпълнение от по-ниско
ниво.
3.Стандартизиране – осъществява се
чрез предварително разработване на
определени правила или чрез
конкретни преки указания.
Организационни структури,
мотивиране
Организационната структура на СО
дефинира начина на изпълнение на
управленската власт и системата,а
също така съставя и структурата на
отделните нива. Във връзка с това се
различават три елемента:
1.Орган на управлението –
структура на елемент в
системата,който може да взима
решение
2.Управленско звено – структура
на елемент,който не може да
взема решение,а само
осигурява подготовка за
изпълнение на същите.
3.Статут на звеното- съвкупност
от компетенции и
пълномощия,необходими за
тяхното изпълнение.
Управленските структури се реализират чрез
няколко форми:
1.Линейна – най-простата форма
2.Функционална
3.Линейнофункционална
4.Проектова
5.Продуктова
6.Дивизионална
7.Хибридна
Мотивацията е функция на мениджмънта,
свързана с определен процес на подтикване
на отделната личност и останалите около
нея към дейност,която води до достигане на
поставените цели пред организацията.
Доказано е, че в основата на човешкото
поведение стоят много психологически
фактори, които включват преди всичко
социалното взаимодействие и груповото
поведение на хората при осъществяване на
определена дейност. Във връзка с това се
оформя едно направление в мениджмънта
отразяващо консепцията за човешките
отношения, които са свързани
непосредствено с мотивацията за
извършваната дейност.На тази основа се
появяват и развиват няколко
психологически теории за мотивацията. Те
могат да се обосноват в две основни групи:
1.Съдържателни – основават се на
индентифициране на онези вътрешни
подбуди наричани потребности, които
засягат човека да действа по точно
определен начин
2.Процесоални – основават се на това,
че в основата на човешкото поведение
на първо място стоят възприятията и
познанията. Независимо че тези
теории се различават в известен
смисъл те не са взаимоизключващи
се. Тяхното изясняване се свързва с
разглеждането на понятията
потребност и възнаграждение.
Потребностите могат да се разглеждат като:
Физиологически ; Потребност за безопасност и
защитеност; Социални; От уважение;
Самореализация;
Практиката показва, че на хората в общия случай са
присъщи три потребности: власт,успех и
причастност.
Когато се разглеждат процесоалните теории за
мотивация интерес представлява теорията на
очакването и теорията на справедливостта.
Теорията на очакването се базира на твърдението,
че наличието на потребности не е единственото и
необходимо условие за мотивиране на човешката
дейност. В основата на теорията за справедливостта
стои постулата, че хората субективно определят
отношението към получаваните от тях
възнаграждения и изразходваните усилия като ги
съпоставят с възнаграждението на други хора,
изпълняващи аналогични дейности.
Ангажираността определя три области от чувства
и поведение:
1.Вяра в организацията
2.Готовност от страна на индивида да
изразходва своите усилия за
постигане на дадена цел пред
организацията
3.Желание на индивида да запази
принадлежността си към
организацията
Контролиране в мениджмънт,
същност,изисквани, методи, процес на
контролиране, характеристики и правила
Контролът като функция на мениджмънт е процес с
помощта на който ръководителя на организацията
определя дали се постигат поставените цели. Този
процес се състои от:
1.Установяване на стандарти
2.Измерване на фактически достигнати
резултати и взимане на съответно
решение
Самото контролиране бива:
1.Постоянно или периодично
2.Пълно или изборно
3.По изключение
Контролирането в зависимост от целите бива:
1.Предварителен контрол
2.Текущ контрол
3.Заключителен контрол
Самият процес на контролиране преминава през три
етапа:
1.Разработване на стандарти и критерии
2.Сравняване на постигнатите
резултати с предварително
разработените стандарти и критерии
3.Предприемане при необходимост на
коригиращи действия
При контролирането, ако се установят някакви
отклонения от определени стандарти в зависимост
от тяхното влияние върху общия процес на
осъществяваната дейност се прилага принципа на
изключението, който се заключва в това, че
системата на контрол трябва да работи само при
наличие на забелижими отклонения на стандарта.
Характеристики на контрола:
1.Стратегическа насоченост, което
налага отразяването на общите
приоритети на организацията и
тяхното поддържане
2.Ориентираност на контрола към
резултатите,което налага
информацията за резултатите от
контрола да засягат лицата, които
имат право да вземат решение.
3.Съвременност на контрола, което
налага прецизна информация
4.Гъвкавост на контрола, което
предполага надеждно и своевременно
приспособяване към решаваните
задачи и евентуалните отклонения
при тях от стандартите.
5.Простота
6.Икономичност
Вземане на решение в мениджмънта, същност и
видове решения, съдържание на процеса на
вземане на решение, фази, влияещи фактори,
ограничения, реализация, оценка
Вземането на решения е важна функция на
мениджмънта.Решенията трябва да бъдат
обосновани, съгласувани и непротиворечащи се,
взети от упълномощени лица. Решенията могат да
се квалифицират по няколко признака:
1.Степен на неопределеност
2.Функция на управление
3.Мащаб на въздействие
4.Характер на изпълняваната дейност
5.Продължителност на действия
Управлението се х-ра със своите комуникации.Това
са връзките осъществени по време на управление.
Комуникациите биват няколко вида:
1.Комуникация между организацията и
нейната външна среда
2.Комуникация между различни нива и
подразделения в организациите
3.Комуникация между различни стадии
при решаване на задачи на отделите
на организацията
4.Комуникация ръководител-подчинен
Наред с тези комуноикации, които се възприемат
като нормални съществуват и неформални
комуникации, които отразяват недостатъчно
потвърдени и реално съществуващи решения.
Комуникациите се осъществяват чрез съответен
процес, който включва няколко елемента:
1.Отправител – лице,което генерира
идеи или събира информация
2.Съобщение – информацията, която е
кодирана с помощта на символи
3.Канали – средство за предаване на
информация
4.Получател – лице, за което е
предназначена информацията
Самия комуникационен процес включва четири
етапа:
1.Зараждане на идеята
2.Кодиране и избор на канала
3.Предаване
4.Декодиране
Процесът на вземане на решения преминава през
пет етапа:
1.Диагностика на проблема
2.Формулиране на стратегия и
критериите за взимане на решения
3.Определяне на алтернативи
4.Оценка на алтернативите
5.Окончателен избор
Реализацията и оценката на решенията е
продължение на общия процес за вземане на
решение. След като е взето решение ръководителят
може сам да организира неговото изпълнение или
да възложи това на някой подчинен. При поява на
значителни отклонения на процеса на изпълнение
на процесите и решенията ръководителя може да
вземе коригиращи решения. Основни фактори
влияещи за взимане на решение:
1.Личностни оценки на ръководителя
2.Средата, в която се взима решението
При взимане на решението където фактор оказващ
влияние се явяват и някои информационни
ограничения. В това отношение оказват влияние
също така и поведенческите ограничения, които се
свързват с различието на възприемане на
проблемните ситуации от отделните ръководители.
Взаимна зависимост между решенията и
организацията.
Ръководене в мениджмънта, същност,
съдържание, власт, влияние, лидерство, стил на
ръководене
То е ф-я, чрез която на база координация се
наблюдават хората за осъществяване на
постигнатите цели. При осъществяване на ф-ята
ръководене излизат на преден план въпросите за
влиянието и влъстта.
Влиянието е каквото и да е поведение на един индивид,
което води до изменение в поведението и отношенията
с останалите индивиди. У много хора понятието власт
предизвиква отрицателни емоции като се смята, че
властта развръщава. Повечето от хората свързват
властта с насилието, силата и агресията. В случая обаче
практиката показва, че винаги има необходимост от
определена власт. Без власт дейността на
организацията не може да доведе до положителни
резултати. При това обаче трябва да се има впредвид,
че винаги трябва да съществува баланс на властите.
Сега повечето от специалистите в областта на
мениджмънта смятат, че влиянието и властта зависят от
конкретна ситуация и способностите на самия
ръководител. Не съществува реална абсолютна власт
така както никой не може да оказва влияние на всички
хора при всякакви ситиуации. Властта в общия случай
може да се схване по няколко вида:
1.Власт, основаваща се на принудата –
изпълнителят вярва, че лицето което
влияе, има възможност да го наказва по
такъв начин, че той да изпълнява
възложението задачи
2.Власт, основана на възнаграждението –
изпълнителят вярва, че лицето което му
възлага задачата може реално на
удовлетвори неговите потребности
3.Законна власт
4.Еталонна власт – тя се основава на
примера, който дава ръководителя на
своите подчинени
Експертната власт предполага, че лицето което има
влияние притежава специални знания, които му
позволяват да удовлетворява определени потребности.
При разглеждане на въпроса за властта излиза на
преден план и въпроса за т. нар. лидерство, което е
свързано с определен стил в работата по управлението.
Лидерството е способност да се влияе на отделни
индивиди и група хора подтикващи ги да работят за
постигането на определена цел. Ефективното лидерство
не е еднозначно на ефективното управление.

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.

Маркетинг - пищови

Маркетингът е социален и управленски процес, чрез който отделните индивиди или групи от тях, чрез сздаване и размяна на продукти и стойности помежду си, задоволяват различни свои потребности...
Изпратен от:
katmil
на 2008-06-03
Добавен в:
Пищови
по Маркетинг
Статистика:
871 сваляния
виж още
 
Подобни материали
 

Маркетинг на туризма

20 мар 2009
·
652
·
4
·
4,768
·
322

Същност на маркетинга, Основни маркетингови концепции, Маркетинг-микс. Синергия, МИС. Източници и методи за набиране на маркетингова информация.
 

Реклама, маркетинг и връзки с обществеността

21 апр 2007
·
2,889
·
8
·
2,755
·
1,253
·
3

Същност на рекламата. Прилики и разлики между реклама и ВО. Взаимодействие между реклама и ВО...
 

Директен маркетинг

13 фев 2009
·
335
·
4
·
788
·
434
·
1

Директен маркетинг - основен конкурентен инструмент...
 

Продуктова политика

12 апр 2009
·
1,030
·
11
·
1,657
·
971
·
2
·
1

Продуктова политика – разработване на привлекателна продуктова програма (продукти и/или услуги) с цел да се преодолее пазарната съпротива...
 

Разработване на маркетингово проучване

11 май 2011
·
459
·
14
·
2,477
·
838
·
3
·

Разработване на маркетингово проучване за "Мото-Пфое България"...
 
Онлайн тестове по Маркетинг
Тест по маркетинг във финансовите институции за 3-ти курс
междинен тест по Маркетинг за Студенти от 3 курс
Тестът съдържа 20 въпроса, всеки от които има само един верен отговор. Предназначен е за студенти от 3-ти курс, изучаващи Маркетинг.
(Лесен)
20
40
1
3 мин
29.08.2014
Тест по Маркетинг за 2-ри курс. Процеси за разработване на пазара
изпитен тест по Маркетинг за Студенти от 2 курс
Тестът съдържа 10 въпроса от темата "Процеси за разработване на пазара". Всички въпроси имат само един верен отговор. Предназначени са за студенти по Маркетинг от 2-ри курс.
(Труден)
10
129
1
06.10.2016
» виж всички онлайн тестове по маркетинг

Маркетинг - пищови

Материал № 158561, от 03 юни 2008
Свален: 871 пъти
Прегледан: 371 пъти
Качен от:
Предмет: Маркетинг, Икономика
Тип: Пищов
Брой страници: 3
Брой думи: 4,478
Брой символи: 29,363

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Маркетинг - пищови"?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Намери частен учител

Мария Василева
преподава по Маркетинг
в град Айтос
с опит от  4 години
6

Марио Мънков
преподава по Маркетинг
в град София
с опит от  2 години
1 339

виж още преподаватели...
Последно видяха материала
Сродни търсения