Големина на текста:
ИКОНОМИЧЕСКИ УНИВЕРСИТЕТ
ИКОНОМИЧЕСКИ УНИВЕРСИТЕТ
– ВАРНА
– ВАРНА
РЕФЕРАТ
РЕФЕРАТ
НА
НА
ТЕМА
ТЕМА
ИЗГОТВИЛ:
ИЗГОТВИЛ:
ПРОВЕРИЛ:
ПРОВЕРИЛ:
Сирма В. КарагеоргиеваСнежана Любенова
Фак. № 9839
Виктор Д. Мушев
Фак. № 9831
23 гр. ИНС
МЕДИИНА ВЛАСТ
МЕДИИНА ВЛАСТ
Тези,които контролират мнението на един народ,
контролират неговите
действия.”
Ж. Ж. РУСO
Властта, която притежават медиите, е тема на различни
дебати в обществения и научен дискурс. Независимо от гледните
точки, тази власт се разглежда единодушно като изключително
голяма, с чиито особености всяка друга обществена сфера се
съобразява. Тя е метафора за ролята на институционализираните
субекти, които черпят власт от институциите и властта главно
чрез средствата за масова информация и тяхното влияние върху
общественото мнение.
Една от основните функции на медията като четвърта власт е
да наблюдава независимо останалите три власти законодателна,
изпълнителна и съдебна. Като такава тя гарантира както тяхната
независимост една от друга, така и функционалността им.
Медиите имат възможността да кажат или премълчат определен
проблем, т.е. те са тези, които определят параметрите на
познаваемост в ежедневието на хората. Това ги превръща в
източник на един нов тип власт медиината. Тя не задължава,
нито санкционира. Тази власт убеждава и като такава може да
сваля политици и правителства, да разклаща банки, да привлича
или отблъсква чужди инвеститори и институции. Медиите са тези,
които разкриват политическите, социални и икономически
злоупотреби, корупцията и скандалите. Как хората ще разберат
тези проблеми, как ще ги оценят и реагират на тях – всичко
това до голяма степен зависи от начина по които те ще бъде
представени от вестниците, радиото и телевизията. Това прави
медията търсен съюзник в реализирането или поне споделянето на
общата власт в обществото.
Изразът ”четвърта власт” се налага във Франция при аферата
Драйфус. След войната между Франция и Германия (1870 1871),
френският висш офицер Алфред Драйфус е обвинен, че е немски
шпионин и че предавал на германците тайна информация от
генералския щаб, с което допринесъл за загубата на Франция.
Драйфус бил осъден набързо, изхвърлен от армията и заточен в
Гвиана. Само благодарение на журналистическите разследвания и
медийната кампания срещу процеса, организирана и платена от
френски интелектуалци и общественици, се разкрива, че Драйфус
е невинен.
В основата на инсценираната история и процеса стояла
истината, че Драйфус е евреин. Медиите били онези, които
разкрили случая. Във връзка с това френският писател Емил Зола
е казал, че “За щастие има една четвърта власт, която е в
състояние да открива и коригира грешките, допуснати от трите
секуларни власти.”
Това, което са били медиите преди век или два, е твърде
далеч от реалността днес. Сега те създават масовата култура,
създават телевизията, киното, музиката, владеят все повече и
спорта. Потребителите различават понякога интуитивно, друг път
съзнателно кое е култура, реклама или просто обикновена
информация. Но за медиите не винаги това е от значение. Днес
те все повече се целят към увеличение на печалбите и
рентабилността си. В този стремеж те игнорират обществената
задача, която би трябвало да имат като четвъртата власт.
Информацията се превръща в стока, чийто пазар се променя
конюнктурно. Но същевременно този стокооборот й създава и
поддържа конюнктурата.
Само до преди 80 години медиите продаваха информация на
хората. Днес те продават положителни и отрицателни имиджи на
хора и групи. Целта е чрез разщиряване на целевите групи да се
достигне до максимален брои потребители. Колкото повече хора
търсят една медия, толкова повече се качват тиражите и квотите
й. Съответно, толкова по-скъпа става рекламната медийна площ.
За да достигнат по-високи тиражи и квоти, се привличат нови
консуматори посредством разнородни стратегически акции - с
гратис издания, игри, печалби. Друг начин е чрез сензационно
съдържание – дори в строги политически медии тази стратегия
все повече взима превес. Иначе те не биха оцелели.
Статистики от изминалата 2007 сочат, че дневно всеки
отделя средно 30 минути, за да се информира. Имайки предвид с
колко селектирани новини или тривиални информации са заети
тези 30 минути, очевидно не остава място в тях за сериозни и
пълноценни факти. Това води до парадокса, че всъщност
информационното общество живее в (само)наложена
едностранчивост и дори в частично информационно затъмнение.
Социолози наричат този феномен “демократична цензура”.
Демократичната цензура не отнема и не забранява
информация, тя контролира или принуждава към конюнктурно
мнение чрез селекция или нихилизъм. Цензурата, която ни се
налага, е свързана с изкривяване на истината ние сме
изправени пред огромен поток интерпретации и детайли.
Работейки с такива огромни мащаби, ние губим естествен интерес
към задълбочаване в търсене на истината, на цялостния образ.
Медиите създават голямата част от правилата за образуване
на общественото мнение в демократичните процеси. На тези
тенденции в развитите демократични държави се подчиняват
водещи политически и обществени лидери. На правилата на
информационното общество се отдава често повече внимание,
отколкото на онези правила, които създава същото то като
гражданско общество. Това разминаване води до тенденцията все
повече публични личности да инсценират себе си, вместо да се
занимават наистина със съществени политически и социални
въпроси. За да спечелят медийното внимание, и оттук
публичното, обществени лидери и групи търсят начини за
печелене на медийното благоволение или средства, чрез които да
поставят медиите под своето влияние.

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.
КОМЕНТАРИ
(1-10 от 1)
stefff17 написа на 13 мар 2010 ОТГОВОРИ
студент на 20 години
добро е
 
Домашни по темата на материала
основни принципи на изпалнителната власт
добавена от dido_dmx19 23.01.2015
1
6
Подобни материали
 

Либерализъм

01 май 2009
·
140
·
3
·
904
·
142

Този материал дава кратко и ясно описание на това,какво представлява идеологията либерализъм, с цел запознаване с политологичната материя...
 

Теория за разделение на властите

16 окт 2008
·
140
·
13
·
1,582
·
39

Три вида власт строго определени власти А)законодателна Б)съдебна В)изпълнителна ...
 

Макс Вебер

05 окт 2009
·
223
·
3
·
492
·
184

Макс Вебер е един от основателите на модерната немска и европейска социология и политология на XX век. Съвременната политология се обособява паралелно с развитието на новите икономически и социологически анализи....
 

Същност на общественото мнение

13 сеп 2009
·
126
·
6
·
1,063
·
128

Общественото мнение ( ОМ ) е сложен социално-психологически феномен, насочен към решаването на актуален проблем, който вълнува публиката...
 

На какво според вас се дължи невероятната популярност на г.л. Бойко Борисов всред българското общество

18 мар 2009
·
103
·
4
·
455

Появата на ген. л. Бойко Борисов и неговото силно присъствие в медийното и публично пространство станаха нарицателно наименование за ефективно справяне с престъпността...
 
Онлайн тестове по Политология
Тест по политология за 2-ри курс, ВСУ - политически системи и режими
изпитен тест по Политология за Студенти от 2 курс
Тест по Политически системи и режими. Важи за ВСУ. Съдържа 22 въпроса, всеки от които има само един верен отговор.
(Лесен)
22
160
1
1 мин
26.09.2014
» виж всички онлайн тестове по политология

Медийна власт

Материал № 157325, от 30 май 2008
Свален: 327 пъти
Прегледан: 102 пъти
Качен от:
Предмет: Политология
Тип: Доклад
Брой страници: 7
Брой думи: 1,415
Брой символи: 12,499

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Медийна власт"?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Последно видяха материала
Сродни търсения