Големина на текста:
Внимание автора предупреждава за
възможни неточности и несъответствия при
копирането на текста !!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!
Иван Вазов
Българската литература през 80-те и 90-те години на XIX в. е свързана с ключовата
фигура на Иван Вазов, който е стожер на българското и нравствена школа за
национално възпитание, през която преминава всяко поколение българи, придобивайки
основание за национално самочувствие. Съвременник на две исторически епохи, Вазов
противопоставя героичното минало срещу покварата и нравствената деформация на
българина след Освобождението, разкрива бездната, която зее между новите властници
и хората от народните низини. Признат още приживе за класик на родната ни
литература, той е наричан народен поет, патриарх на българската литература, което
свидетелства за духовното му величие и сила. Образът му се свързва с мита за духовния
водач на нацията, придава му свят ореол на писател с активна обществена позиция,
чийто образец е труден за следване и въпреки опитите да бъде повторен, този образец
не е осъществен от никой друг в литературното ни пространство. За половинвековното
си творчество Вазов пише в трите литературни рода, доразвива и обогатява
съществуващите преди него жанрове, но създава и нови. Изгражда образа на нацията в
нейното развитие, показва душевността на героите си в конкретен исторически
контекст, откроява типични черти от националния характер на българина. През 80-те
години на XIX в. интересите на творците са ориентирани към осмисляне на
историческото минало в две посоки: първата е възвеличаване на славните, но и
трагични епизоди от националната съдба на общността, а втората - битовият свят на
предосвобожденския човек. В този период Вазов започва да развива и друга линия в
произведенията си, а именно - критичното си отношение към действителността в
следосвобожденска България, т. нар. критически реализъм в българската литература.
Тази идейна насоченост в текстовете му продължава и през 90-те години на XIX в., но с
по-остра насоченост към социалните недъзи и негативните явления в обществото. В
литературознанието творчеството на Вазов се обвързва с литературното направление
реализъм, макар че в някои от произведенията му можем да открием елементи от
предходното направление в българската литература -романтизъм.
ОСНОВНИ ТЕМИ И ПРОБЛЕМИ
1. България и всичко българско са в центъра на неговата идейно-есте-тическа вселена,
те са съкровищница и извор за несекващото му творческо вдъхновение. Възхвалява
многоаспектно всичко родно - българската земя и душевност (стихотворенията:
„Отечество любезно", „Де е България", „На България" и др.), родния език, историята и
българската природа (стихотворенията: „Българският език", „Родна реч", „При
Рилския манастир", „На Ком", „Мусала", „Към природата"; сборникът „Легенди при
Царевец"; пътеписите „Розовата долина и Тунджа" и „Един кът от Стара планина" и
др.).
2. Чрез произведенията си съхранява националните ценности и идеали. Творчеството
му е своеобразна географска карта на България, създава национална митология чрез
текстовете си. Представя борбите за национална независимост, отразява величавите и
мрачни страни на робството, обез-смъртявайки подвига на героите, на борците за
национално освобождение (стихосбирките: „Пряпорец и гусла" (1876), „Тъгите на
България" (1877), „Избавление" (1878); повестта „Немили-недраги"; разказът „Една
българка" и др.), априлската епопея (романът „Под игото"). Други творби, които от-
разяват предосвобожденската действителност, са: повестите „Немили-недраги" и
„Чичовци", разказът „Една българка" и разказите за Васил Левски.
3. След Освобождението (през 80-те години) Иван Вазов създава панте->на на
безсмъртието - „Епопея на забравените" („Левски", „Паисий
6
, Кочо",
„Опълченците на Шипка" и други оди от този цикъл).
4. Вазов отразява и темата за войните (Балканската, Междусъюзническата и Първата
световна война), поклона пред героите от Сръбско-българ-ската война, отношението на
Европа към народа ни (стихосбирките: „Сливница", „Под гърма на победите", „Нови
екове", „Песни за Македония"; разказът „Иде ли"; стих. „Векът" и др.).
5. Критика на следосвобожденската действителност - политиканство, политическо
безправие, търгашество, забравените и загубени национални идеали, духът на
-меркантилизма и дребнотемието (разказите: „Трави-ата", „Тъмен герой", „Дядо Йоцо
гледа", „Кандидат за хамама", „Пейзаж", „Кардашев на лов"; стихотворенията: „Елате
ни вижте", „Пустота", „Апатия", „Практическият человек", „Линее нашто
поколение"; романът „Нова земя" и др.).
6. През 1905 г. се наблюдава интересът на Вазов към Българското средновековие, което
е отразено в повести, романи, драми и стихосбирки.
7. В сборника „Люлекът ми замириса" (1919 г., последната му лирическа книга) и
стихотворението „Новонагласената гусла" Вазов говори за ролята и мисията на
твореца.
ГЕРОИ
През 80-те години на XIX в. в творбите му откриваме образа на българина, стремящ се
към национално освобождение (романът „Под игото", „Епопея на забравените",
„Немили-недраги"), както и този на чичовците („Чичовци"). Според повечето Вазови
изследователи те са близки до Гого-ловото повествование и изображение на героите.
Повествователят ги осмива, но проявява и снизхождение, защото разбира психологията
на този тип българи, които, борейки се за физическото си оцеляване, често пъти без-
действат и се потапят единствено в битовите си проблеми, а загърбват големите теми
на своето съвремие. Други водещи образи в творбите му от този период са: историята и
нацията, историческата личност и народът като цяло. Позицията на Вазов е да заеме
ролята на „всевиждащ" летописец, който излага своята визия за исторически
значимото. В „Епопея на забравените" той припомня националните герои, които бързо
са забравени след Освобождението. Авторът търси опора в идеалите на миналото,
противопоставяйки ги на своето съвремие. Като откроява величавото и трагичното,
което е част от страдалческия път на българина към неговото освобождение в
предосвобо-жденската действителност, творецът очертава и параметрите на
следосвобожденското време на дребнотемието, на липсата на национални идеали. През
90-те години на XIX в. в произведенията си Вазов насочва вниманието си към
случката, а не към героя, за да изтъкне гражданската си ангажираност и ценностна
скала, да открои духа на времето. Повествовате-лят играе ключова роля при
представяне на събитията, неговите лирически отклонения са чести и обширни, в тях
той прави изводи и заема категорична позиция. Природните картини имат важна роля
за сюжетното действие и преживяванията на героите, а не са само негов фон. Диалозите
имат важна художествена функция, защото „задвижват" сюжетното действие. Героите
имат често пъти прототипи и са изобразени в конкретно историческо време и топос.
Вазов създава въздействащи и пълнокръвни образи само с няколко детайла от техните
портрети. В центъра на художественото изображение са актуални събития и лица, което
придава мащабност на вложените идеи. Писателят представя и образа на „малкия
човек" (разказите: „Тъмен герой", „Дядо Йоцо гледа" и др.), който въпреки своето
ниско социално положение е духовен исполин, съхранил човешкото у себе си. С тези
герои Вазов обогатява линията на социалния критицизъм в творчеството си, насочен
към хората с „дребните характери", „тесните чела" и „широко отворени джобове",
които нехаят за ближния. В разказите и повестите, които създава след
Освобождението, авторът се стреми да представи историческата действителност:
липсата на морал, службогонство, политическо насилие, сметкаджийство, духовна
слепота. Част от неговите герои са носители на тези пороци, които писателят
изобличава остро в своите литературни произведения.
Христо Ботев
Личността на Христо Ботев и неговото творчество се вписват в контекста на
Българското възраждане по един неповторим начин: като последица от „забавеното
ускорено развитие на българската култура" (терминът е на Георги Гачев), създават
легенда около него, символизираща нравствения еталон за поведение в българското
културно пространство. В този смисъл Ботев изиграва ролята на повратна точка в
българската литература. Неговото писмено наследство е мостът между възрожденска и
нова българска литература, макар че поетът и революционерът Ботев трудно могат да
бъдат вместени в каквито и да е парадигми и периодизации. Наричан безспорно геният
в българската литература, той е човекът, осъществяващ както в поезията, така и в
живота си идеята за национална независимост, възможна единствено по пътя на
революцията. Припокриването и сливането на неговото творчество с житейския му път
са една от отличителните особености на автора в литературния процес.
ОСНОВНИ ТЕМИ И ПРОБЛЕМИ
• Идеята за свободата - открива се във всяко негово произведение
• Борбата за национално освобождение
• Отхвърляне на робството във всички аспекти на това понятие
• Постигане на социална, политическа и духовна свобода
• Страданието на народа от потисниците - национални, политически, социални,
духовни
• Борба срещу потисниците
• Пътят към свободата: осъзнаване на свободата като необходимост („Майце си", „Към
брата си", „Делба", „Елегия", „До моето първо либе"); страданието и жертвите, които се
правят, за да се постигне („Делба", „Елегия", „До моето първо либе"); осъществяването
на свободата – подвига („Борба", „До моето първо либе", „На прощаване", „Хаджи
Димитър", „Моята молитва", „Обесването на Васил Левски");
• Героичните и трагични измерения на подвига („До моето първо либе, „На
прощаване", „Хаджи Димитър", „Моята молитва", „Обесването на Васил Левски");

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.

За матурите - Иван Вазов, Христо Ботев, Йордан Йовков

Българската литература през 80-те и 90-те години на XIX в. е свързана с ключовата фигура на Иван Вазов, който е стожер на българското и нравствена школа за национално възпитание...
Изпратен от:
asus1
на 2008-05-28
Добавен в:
Анализи
по Литература
Статистика:
3,287 сваляния
виж още
 
Домашни по темата на материала
нов епизод от живота на грозното патенце
добавена от georgi.georgiev61 преди 22 дни
0
4
моля помогнете спешно е!!!!
добавена от toni664764 05.04.2017
0
10
Поривът за цивилизацията в трагедията
добавена от lili_ilieva01 15.01.2017
0
1
Анализ на стихове от "Българският език" на Иван Вазов
добавена от kalinabranzova 10.03.2019
2
13
Трябва ми разработка-Поемата през Възраждането.
добавена от geri_petrovaa 12.10.2018
1
8
Подобни материали
 

Една невъзможна любов под ударите на войната

23 дек 2007
·
461
·
3
·
700
·
795

Едно от най-големие постижения на съвременната литература- “ Крадецът на праскови” е най- известната творба на Емилиян Станев. Писана в следвоенните години на страдание и смърт, тя разказва за събитията след Първата и Втората световна война...
 

Заточеници

23 юни 2009
·
463
·
2
·
425
·
608
·
1
·
1

Това е анализ на "Заточеници" на Пейо Яворов...
 

Любов и омраза в разказа "Дервишево семе"

03 яну 2008
·
473
·
2
·
275
·
239
·
3

Любовта пронизва като стрела сърцето на главния герой Рамадан и го понася в небето: "Докато се развивахме със Силвина и повивахме... то сърцето се навивало, навивало и когато изведнъж го дръпнаха да се развие, отскубнаха ми го заедно с корена."...
 

Проблемът за същността и проявлението на човешката любов в "Индже"

17 мар 2008
·
1,832
·
2
·
267
·
1,072

„Старопланински легенди“ Йовков създава като сборник от разкази, които са свързани с миналото,, събития съхранени с необичайното и изключителното в народната памет. Авторът пресъздава силни и горди човешки характери...
 

Светът на Никола Йонков Вапцаров

17 апр 2006
·
631
·
7
·
1,379
·
483
·
1

Неговото родно място – град Банско, има пряко отношение към творчеството му. Семейството, от което произхожда е пряко свързано с националноосвободителното движение в Македония. Баща му ЙОНКО ВАПЦАРОВ е член на революционната организация.
 
Онлайн тестове по Литература
Тест за изходно ниво по Български език и литература за 11-ти клас
изходен тест по Литература за Ученици от 11 клас
Проверка на познанията по литература за 11 клас, подготовка за ДЗИ. 10 въпроса, само един верен отговор на въпрос.
(Лесен)
20 минути
10
15
1
1 мин
28.08.2018
Тест по Литература за 11-ти клас върху лириката на Ботев
тематичен тест по Литература за Ученици от 11 клас
Тестът е подходящ за проверка на знанията след изучаване на творчеството на Ботев, както и за подготовка за ДЗИ. Съдържа 16 въпроса, всеки от които има само един верен отговор.
(Лесен)
16
43
1
2 мин
06.08.2018
» виж всички онлайн тестове по литература

За матурите - Иван Вазов, Христо Ботев, Йордан Йовков

Материал № 156474, от 28 май 2008
Свален: 3,287 пъти
Прегледан: 2,810 пъти
Качен от:
Предмет: Литература
Тип: Анализ
Брой страници: 25
Брой думи: 8,273
Брой символи: 69,819

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "За матурите - Иван Вазов, Христо Ботев, Йордан  ..."?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Намери частен учител

Росица Георгиева
преподава по Литература
в град София
с опит от  5 години
18

Зоя Новакова
преподава по Литература
в град София
с опит от  13 години
13

виж още преподаватели...
Последно видяха материала
Сродни търсения