Поемата "Септември" на Гео Милев,изобразява едно от най-значимите
събития в българската история-септемврийското въстание от 1923година.
Поемата излиза през 1924 по повод една година от въстанието.В творбата
авторът,пръв въвежда огрубения литературен стил,и умело съчетава два
основни проблема- за вярата и отечеството.
Мотивът за Бога и божественото е един от най-ярките и последователно
проведени мотиви в поемата "Септември".Този въпрос е познат от
литературната традиция-например в одата на Вазов за Левски от
"Епопея на забравените",но в творбата на Гео Милев получава нова
светлина.Както Левски се отрича от канона,така и единственият идивидуализиран
образ в помата поп Андрей се отрича от Бога и достига до откровено
богоборство.Бог,човеколюбивият,е обещал на хората своя Ханаан-
земя,обетована от правдата.Затова и гласът народен,който се издига,
за да си поиска тази правда,е наистина глас Божи.С тази правда в сърцата
хората вярват,че Бог е с тях-"С нам Бог!"Но за разлика от Вазовия герой,
поп Андрей е прозрял,че всъщност Бог не е със слабите и онеправданите
и затова категорично се отрича от него.У Гео Милев мотивът за вярата
на народа и вярата в църковните институции са разменени и получават
нов морален смисъл.
Тук е моментът да си зададем един риторичн въпрос:Защо Гео Милеев
избира за единствен индивидуализиран образ в поемата поп,свещенник,
служител на Бога? Като представител на народа,той е един от въстанниците,
един от теази които са поискали правдата да възтържествува.Авторът
определя първия жест на своя герой "с легендарния топ стреля снаряд
след снаряд".Той е изразител на народния гняв,дълбоко осъзнал.че Бог
не е със слабите,а те използвани само за манипулация.А точно това не
пише в свещените книги.Изстрелбайки граната след гараната срещу врага,
той извиква "Смърт на Сатаната".Като че ли Бог и Сатаната са разменили
своите места и божият служител пръв реагира на тази размяна.
Друг детаил,с който поетът разкрива проблема за вярата,е христовият
кръс,който е на гърдите му.Това е един детаил от характеристиката на
героя,който напомня истинската божествена самжертва,показваща как
вярно трябва да се служи на Бога.Тук поемата отново ни подсеща за
универсалните символи на човечеството.Христос от Библията е дошъл
на Земята за да служи на хората,а не да се проивопоставя.Така и
поп Андрей стреля срещу не за да се противопостави на Божията воля,
а за да покаже,че в гтези сгради вече го няма божествения дух.И
така в поемата се стига до въпроса,отправен към всички богове-
Защо?Всички обикновени хора искат отговор,защо е излъгана тяхната
вяра,защо Бог мълчи? Обещаният рай в Библията не може ли да се
построи тук,сега,на земята.Не може ли хората сами да изградят
своя земен рай?Гео Милев отново обръща познатоте универсални
ценности-не Бог,а човек е всесилен,той ще построи сам своето
щастие.Разменени са местата не само на Бога и Сатаната,но и на
рая и ада,земята и небето,долу и горе,вярата на народа и вярата в
църквата.Истинският божествен пророк е със земен проиход.
Идеята за саможертвата е също взета от Библията.В цялата поема
авторът внушава как целия народ е готов да даде живота си в името
на правдата.Колективната саможертва в този смисъл не би била
оправдана,ако в девети фрагмент не беше изобразен поп Андрей
с неговата индивидуална саможертва.Гео Милев в този композиционен
момент отново майсторски съчетава два подхода на изображение-
репортажния с негожата конкретност и образно-символния.Разказът
за залавянето,екзекуцията,саможертвата на този герой звучи в поемата
като самостоятелен репортаж,конкретен епизод от битката,вглеждане
в една конкретна съдба.Използвайки този похват щрихирайки отделни
фрагменти и давайки своя коментар,поетът едновременно обобщава
и индивидуализира героя.
Чрез това наблягане на отделни фрагменти,с които поетът акцентира на
определени детайли ме кара да се запитам: Защо в сюблимния,
върховния,кулминационния момент, попа отправя своя поглед
не към небето,а далеч бъдещето,в Балкана.Това е така,защото
героят ясно осъзнал,че Бог не ще му помогне,поп Андрей отдавна
е осъзнал,че Господ не съществува и затова в последния миг
не отправя поглед,с молитва kъм небето,а е отправен далеч към
Балкана,към бъдещето с надеждата,че смъртта му ще допринесе
с нещо за преследваната от народа цел,с наджда да пробуди
българите и техния дух.По този повод ще отговорим на друг
въпрос:Защо смъртта на един нищо не означава?Това не е така
както казахме по-горе чрез своята смърт,героя може да
пробъди българския народ от една страна,защото със своята
постъпка сам да сложи бесилото на врата си,той с готовност
показва че дава всичко,дори живота си в името на правдата.
По този начин,с надежда да тласне и останалите българи бъдат
готови на всичко.Но от друга страна смъртта на един е с кой знае
колко голямо значение,важна постъпката на героя,защо се жертва той
и каква е неговата цел.
Тук можем да разсъждаваме и върху бесилката.Смъртта на бесилката
у Вазов и Ботев дава началото на безсмъртието,защото попа сам
нанизва въжвто,дълбоко осъзнал,че смърта му ще бъде пример
за истински патриотизъм.Това го прави "велик,сюблимен,
непостижим".Смъртта на един човек не е толкова важна,защото
идеята в името,на която се жертваш е важна.
В последната 12та песен не случайно присъстват митологични образи
от гръцката митология и епос.Идеята за вярата по този начин излиза
извън границите на нашата конкретно-историческа действителност,
извън границите на България и приема общофилодофски,общочовешки
смисъл.На фона на митологичните образи от старогръцкия епос Гео
Милев обръща поглед към безбройните мъченици,които в това
въстание се жертват за общото благо.С порива си за свобода и
справедливост те не се надяват на небето или небесното чудо,
а "скачат право в небето:ДОЛУ БОГ!"Сами "без Бог,без господар"
те ще изградят своя човешки живот,своя рай на земята.Бъдещото
време на последната фраза на поемата "ще бъде!",звучи като
последен акорд на разгърнатата в поемата идея за човешката
вяра.
Историята е благосклонна към героите,дали живота си за една
велика цел, и заклеймява злото.Така Гео Милев издига проблема
за вярата до универсалните въпроси за смисъла на човешкия живот.
254
36
