Силвия Денчева
преподава по Литература
в град София
Големина на текста:
Трагическият драматизъм на човека в любовната лирика на
Пейо Яворов
Трагичното е естетическа доминанта на Яворовата поезия.
Водещо в нея е чувството за личностна, социална, национална и
универсална обреченост. То се обуславя от духовната конструкция
на Яворовия лирически човек - хомодуплекс, трагически раздвоен
между два противоположни, но равностойни духовни импулса -
прометеевския устрем към съзидание и сизифовското чувство за
безмислие на социалния копнеж. Духовният драматизъм се
поражда от невъзможността на катастрофичния и съзидателния
импулс, подбрани в една душа, да се победят. Невъзможната
развръзка на този вътрешен двубой мотивира усещането за
трагическо горене (“аз не живея: аз горя”) и прозрението за
собствено душевно двумирие (“…непримирими в мен се борят две
души” - душата на ангел и демон). Ето защо лирическият герой е
винаги раздвоен между вярата и безверието, между платоничния и
порочния порив, между силата и слабостта, любовта и омразата.
Това го прави трагично разединен, нецялостен и определя
различните му самоличности, т.е. множеството другости,
съжителстващи в неговия “аз”. Всъщност голямата му драма е в
невъзможността да провиди себе си, да се самоопредели в един
образ и дефинирайки същността си, да постигне желаната
себехармония.
Основна трагическа посока за себеузнаване в Яворовата поезия
е образът на любимата, т.е. абсолютната другост, различния човек.
По-принцип лирическите обекти извън аз-а носят неговите
индивидуални характеристики. Ето защо и любимата се оказва
скрит автообраз, т.е. еманация на лирическия субект - в един план
носи серафични, а в друг - демонични черти, т.е. в абсолютната
другост Яворовият лирически човек провижда отново раздвоената
си същност и не успява да се себеопредели. Затова и в любовната
лирика на поета понятията за добро и зло, истина и лъжа, грях и
святост са тотално разколебани някои творби дори са се
превърнали в едно и също понятие). Тази интелектуално-духовна
неустойчивост определя различните идентичности на влюбения
мъж. В едни творби се себепредставя в образа на романтичен
похитител, за когото жената се оказва обект на грабливо
пожелаване. В други се превръща от демоничен субект в обект, т.е.
в жертва на гибелно пожелаване от жената-блудница, дарила го
със “саждите на страстта”. В трети заема позата на платоничен
обожател, който се стреми чрез любовта към жената-божество да
очисти от зло душата си и помири дисхармониите в себе си. Така
различна е в своите представяния и любимата. Визирана е като
райско творение (стихотворенията, посветени на Мина), и като
влюбена робиня (“Месалина”), и като коварна изкусителка
(“Клеопатра”), и като похитителка-притежателка (“Сафо”), т.е. и
като “ангел”, “призрак лек”, “дете”, “вълшебница”, и като “знойна
плът”, “дявол”, “лъст”. Ето защо любовта има различни смислови
проявления: любов-платонично възхищение и самообновление,
любов-нравствена автотерапия и омиротворяване, любов-стон,
любов-плътска похитителна страст, т.е. любов-възкресение и
любов-падение.
В първите любовни Яворови стихотворения, повлияни от
фолклора, централен герой е влюбеният мъж, обсебен от жажда за
любовно похищение (“Калиопа”, “Луди-млади”, “Павлета делия и
павлета млада”). В тях осмислянето на любовта надскача
фолклорния морален светоглед. Водещ е мотивът за естетическата
любовна страст, рушаща норми и традиции. В “Калиопа” Яворов
полага една от основните тематични линии на любовната си лирика
- темата за демоничната сила на страстта. В образа на мъжа-
пленник на прекомерна по сила изпепеляваща любовна жажда е
проектиран мотивът за грабливото любовно пожелаване. Тази
страст обаче не е заклеймена, а защитена и в този смисъл творбата
е ода за огнената сила на любовния копнеж.
Страстта към грабливото пожелаване Яворов естетизира най-
пряко в стихотворението “Демон”, в което се чувстват вече не
фолклорни, а символистично-декадентски влияния. То разгръща
една от основните идеи на поета, непозната в българската лирика -
идеята за демонизма в човешкото битие (нейни проекции са
действителността-ад, немилостивите природа и държава, мъжа-
похитител, жената-блудница и т.н.). В “Демон” лирическият герой
се себепредставя като демоничен самотник, погубващ жените в
своите страсти. Тази образна схема има алегоричен израз -
влюбените са представени в образната двойка “орел-гълъбица”:
той “владее царство без предел”, има крила и “нокти на орел”; тя е
“плаха гълъбица”. И в стихотворението “Да славим пролетта” (химн
на витално-плътското начало) грабливият мъж е ситуиран в часа на
сладострастен пир, в който “кимналата мощ” и трепета на “жадната
утроба” изразяват мащаба на еротичния импулс. Демоничната му
страст изразява и порива към отмъщение на жената, неспособна да
достигне неговия дух.
Тенденцията към еротизация на любовното чувство се
задълбочава в стихотворенията, повлияни от европейския
модернизъм. Например в “Чудовище” лирическият герой присъства
вече не като демоничен субект на гибелно пожелаване. Негавият
чист дух се опитва да се извиси над жената-сладострастница,
видяна като чудовищно дете на престъплението и позора, но се
оказва безпомощен пред нейната дяволска мощ (“колко бих желал
при тебе да проникна в тъмнината”). Литературната критика обаче
смята, че в “Чудовище” лирическият човек диалогизира не с
жената, а със собствената си самота. Така е и в “Песен на песента
ми”, в което диалогът се осъществява между твореца и неговото
творчество (песента). В двете творби духовните същности на аз-а
(самотата и творчеството) са опредметени, представени като
откъснали се от него и описани с женски характеристики. Оказва
се, че диалогът се води между частите на едно разполовено
духовно цяло, т.е. лирическият човек общува с един от възможните
под-азове на своя “аз”. Способността му да се дистанцира от себе
си показва, от една страна, порива към самопрозрение, а от друга -
духовната нецялостност на неговата личност. Ето защо женските
образи в поезията на Яворов са средство за изграждане на
генералната и трагическа идея - за невъзможното сливане на
човека със себе си, т.е. за неосъществимата себехармония. Това
обуславя трагическите характеристики на женската същност в
много негови творби. Такъв опит за дефиниране на женската
идентичност представя стихотворението “месалина”. Героинята е
разкрита в момент на духовно любовно страдание (тази визия
преобръща древния мит за Месалина като символ на плътското
блудство). Нейният отчаян зов към мъжа подсказва, че
съществуването й е изцяло зависимо от присъствието му - от
неговата отзивчивост или неотзивчивост. Тя вече не е субект, а
обект на пожелаване - готова е да се остави на мъжа си изцяло,
признава самотата си за духовна смърт и се изживява като
“влюбена робиня”, т.е. мъжът владее изцяло духа й.
Стихотворението “Клеопатра” разкрива позора на отхвърлената от
мъжа изкусителка, чийто земен живот също се определя от
нуждите на мъжа.
В имтимната лирика на Яворов обаче най-голям дял заемат
онези изповедни творби, в които любовното чувство е освободено
от еротичен заряд, а гибелните страсти са трансформирани в
безтелесен молитвен копнеж към любимата-божество. Става дума
за посветените на Мина Тодорова стихотворения, които оформят
цял лирически дневник. В тях лирическата представа е освободена
от външни (фолклорни и романтико-декадентски) влияния и е
максимално интимизирана. Творби като “Благовещение”, “Пръстен
с опал”, “Не бой се и ела”, “Ела”, “Ще бъдеш в бяло”, “Две хубави
очи” утвърждават серафичния образ на жената-любима. Неговата
идеализация прераства в пълно обожествяване. Основните й
назовавания “о, ангел”, “о, дете”, “о, песен” я превръщат в символ
на надземна чистота и красота. Ето защо образът й губи
пластически очертания, дематериализира се и създава усещане за

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.
mariosv89 написа на 16 май 2007 ОТГОВОРИ
студент от Свищов , Стопанска академия "Д. А.Ценов"
xa tuka mai ne mu e mqstoto da go obsujdame a xaxax
gh0stfac3 написа на 16 май 2007 ОТГОВОРИ
учител на 21 години от София
якскюзе муа ! екскюзми ! извинявам се !
gh0stfac3 написа на 16 май 2007 ОТГОВОРИ
учител на 21 години от София
якскюзе муа ! екскюзми ! извинявам се !
gh0stfac3 написа на 16 май 2007 ОТГОВОРИ
учител на 21 години от София
якскюзе муа ! екскюзми ! извинявам се !
gh0stfac3 написа на 16 май 2007 ОТГОВОРИ
учител на 21 години от София
якскюзе муа ! екскюзми ! извинявам се !
gh0stfac3 написа на 16 май 2007 ОТГОВОРИ
учител на 21 години от София
якскюзе муа ! екскюзми ! извинявам се !
gh0stfac3 написа на 16 май 2007 ОТГОВОРИ
учител на 21 години от София
tebe o6te po golqm hui da ta podui 4e da sa prusnesh 4ak
gh0stfac3 написа на 16 май 2007 ОТГОВОРИ
учител на 21 години от София
tebe o6te po golqm hui da ta podui 4e da sa prusnesh 4ak
mariosv89 написа на 16 май 2007 ОТГОВОРИ
студент от Свищов , Стопанска академия "Д. А.Ценов"
xa tuka mai ne mu e mqstoto da go obsujdame a xaxax
mariosv89 написа на 16 май 2007 ОТГОВОРИ
студент от Свищов , Стопанска академия "Д. А.Ценов"
xa tuka mai ne mu e mqstoto da go obsujdame a xaxax
1 2 3 4 5 » 11
 
Подобни материали
 

Заточеници

23 юни 2009
·
488
·
2
·
425
·
665
·
1

Това е анализ на "Заточеници" на Пейо Яворов...
 

Светът на Никола Йонков Вапцаров

17 апр 2006
·
644
·
7
·
1,379
·
549
·
1

Неговото родно място – град Банско, има пряко отношение към творчеството му. Семейството, от което произхожда е пряко свързано с националноосвободителното движение в Македония. Баща му ЙОНКО ВАПЦАРОВ е член на революционната организация.
 

Човекът и неговите житейски преображения в "Песен за човека"

15 дек 2007
·
1,224
·
3
·
485
·
1,128

Никола Вапцаров използва разнообразни изразни средства, с цел да насочи читателя към разбирането на човешката същност.Поетът представя две тези за човека, като го разглежда в два плана.В поемата „Песен за човека” поетът Никола Вапцаров използва средства
 

Чикагското изложение, Алеко Константинов и новия свят

29 ное 2007
·
197
·
2
·
492
·
427
·
1

Алеко Константинов осъществява в Америка огромното си желание да се срещне с различни народи и култури.
 

Проблемът за същността и проявлението на човешката любов в "Индже"

17 мар 2008
·
1,854
·
2
·
267
·
1,186

„Старопланински легенди“ Йовков създава като сборник от разкази, които са свързани с миналото,, събития съхранени с необичайното и изключителното в народната памет. Авторът пресъздава силни и горди човешки характери...
1 2 3 4 5 » 11
 
Онлайн тестове по Литература
Литература, изходно ниво за 9-ти клас
изходен тест по Литература за Ученици от 9 клас
Тест за проверка на изходно ниво на 9. клас, възможно е да се ползва и като входно ниво в 10. клас. Всички въпроси имат само един верен отговор.
(Труден)
38
6
1
11 мин
13.09.2019
Тест по български език и литература, подготовка за матура
изпитен тест по Литература за Ученици от 11 клас
Тестът може да послужи за подготовка за изпити - класно, матура и т.н. Въпросите са само с един верен отговор.
(Труден)
11
11
1
3 мин
20.08.2019
» виж всички онлайн тестове по литература

Трагическият драматизъм на човека в любовната лирика на Пейо Яворов

Материал № 1557, от 23 мар 2006
Свален: 1,582 пъти
Прегледан: 111 пъти
Предмет: Литература
Тип: Тема
Брой страници: 6
Брой думи: 1
Брой символи: 540

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Трагическият драматизъм на човека в любовната л ..."?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Намери частен учител

Ирен Кълвачева
преподава по Литература
в град Пловдив
с опит от  2 години
65 5

Силвия Денчева
преподава по Литература
в град София
с опит от  30 години
39 5

виж още преподаватели...
Последно видяха материала
Сродни търсения