I. Въведение. Източници на инфлация. Изследване на инфлацията с
помощта на модела с надбавка за печалба
Паричният съвет в България беше въведен с новия Закон за БНБ от 10 юни 1997
г. Преминаването към паричен съвет беше наложено от няколко неуспешни опита за
стабилизиране на икономиката през 1991 – 1996 г. и разразилата се дълбока финансова
криза, която през декември 1996 - февруари 1997г. прерасна за кратко в
хиперинфлация. Една от характеристиките на паричния съвет е, че левът беше
фиксиран към германската марка.
Неотменимото фиксиране на валутния курс изключва възможността за
провеждане на независима парична политика и води до формиране на асиметричен
монетарен съюз между страната с паричен съвет и страната, чиято валута се използва
като резервна. Асиметричността на този монетарен съюз се изразява във факта, че двете
страни имат обща парична политика, но решенията за нея се вземат само от страната,
чиято валута се използва като резервна. Асиметричността се изразява и в това, че
търговските банки в страната с паричен съвет не могат да бъдат рефинансирани от
централната банка, провеждаща общата парична политика. Тази особеност се отразява
на трансмисионния механизъм на общата парична политика, като силата на ефекта в
голяма степен се определя от структурата на банковата система в страната с паричен
съвет. Колкото по-интегрирана е националната банкова система на страната с паричен
съвет във финансовата система на монетарния съюз, толкова този ефект е по-малък.
Обикновено банковите системи на страните с паричен съвет са доминирани от
чуждестранни банки, които имат достъп до рефинансиране от централната банка,
провеждаща общата парична политика. Тъй като в средносрочен и дългосрочен план
темповете на инфлация се определят най-вече от паричната политика, съществуването
на обща парична политика предполага и относително еднакви темпове на инфлация.
Паричните съвети, въведени през деветдесетте години, запазват някои
инструменти на парична политика, характерни за класическите централни банки. В
случая на българския паричен съвет централната банка запазва правото си да определя
нивото на задължителните минимални резерви, както и да изпълнява ролята на
кредитор от последна инстанция при настъпване на криза в банковата система. Тези
особености на българския паричен съвет дават възможност за кратки периоди
монетарните условия в страната (нивото на номиналните лихвени проценти и
темповете на нарастване на паричното предлагане) да се отклоняват от тези в
еврозоната въпреки общата парична политика. Като пример може да се посочи
решението на БНБ да намали задължителните минимални резерви през м.юли 2000 г. от
11% на 8 % в период, когато Европейската централна банка водеше последователна
политика на увеличаване на лихвените проценти (за периода от ноември 1999 г. до
октомври 2000 г. ЕЦБ увеличи лихвените проценти с 225 базисни пункта). Периодите
на отклонение на монетарните условия в страната от тези в еврозоната обаче не биха
могли да бъдат продължителни, поради вградения механизъм на автоматизъм в
действието на паричния съвет. Скоростта на неутрализиране на тези различия се
определя от степента на интегрираност на националната финансова система във
финансовата система на страната, чиято валута се използва за резервна. Българските
банки, чрез преструктуриране на портфейлите си (увеличаване на външните активи), в
рамките на месец неутрализираха различията между монетарните условия в България и
еврозоната. При сегашния монетарен режим в България не съществуват условия за
дългосрочно отклонение на монетарните условия в икономиката от тези в еврозоната. В
краткосрочен план са възможни диспропорции между търсенето и предлагане на пари,
например поради шок върху търсенето на пари. В този случай икономическите агенти
настройват своите реални парични запаси към желаните от тях нива след определен
1
лаг. Следователно в средносрочен и дългосрочен план темповете на инфлация се
определят в много голяма степен от готовността за поддържане на съществуващия
режим на паричен съвет и от провежданата от ЕЦБ парична политика. Това обаче не
изключва вероятността да възникне инфлационен диференциал в рамките на този съюз.
Паричният съвет предотвратява възможността за големи различия в темповете, с които
нараства паричното предлагане, но това би гарантирало един и същ темп на инфлация,
само ако се допусне, че инфлацията е чисто монетарен феномен. Въпреки наличието на
обща монетарна политика се запазват редица микроикономически и структурни
различия. Сред тях са различията в степента на стопанско развитие, икономическата и
отрасловата структура, темповете на растеж, структурата на управление и
собствеността на фирмите, правителствената политика по отношение на данъците,
митата и разходите, особеностите и гъвкавостта на стоковия и трудовия пазар.
Различията в степента на развитие между отделните страни и региони формират
различни структури на разходите, основно на разходите за производство на нетъргуеми
стоки и услуги (транспортни разходи на местно ниво, предлагане на офис
пространство, складови бази). Политиката на правителството по отношение на
тарифите и косвените данъци също може да бъде причина за различия в цените на
идентични стоки в отделните страни и региони. Наред с това правителствената
политика на контрол върху цените и защита на национални отрасли, произвеждащи
търгуеми стоки, води до нарушаване на закона за единната цена и формиране на ценови
диференциали. Според този закон, еднаквите стоки би трябвало да имат една и съща
цена в различните страни при наличието на конкурентен пазар и при отсъствието на
транспортни разходи и други пречки за търговията. Микроикономическата структура в
отделните страни и региони определя степента на монополизация в отделните отрасли,
сегментацията на различните пазари и нивото на конкурентност в тях, които от своя
страна определят различни норми на надбавка в отделните страни. Тези фактори
оказват влияние върху относителните цени в страните в асиметричен монетарен съюз и
могат да генерират продължителни инфлационни диференциали.
2
Динамиката ясно показва, че степента на реакция на инфлацията в България по
отношение на общи външни шокове е много по-различна от тази в еврозоната.
Обезценяването на еврото (лева) спрямо щатския долар и повишението на цените на
петрола в периода 1999 г. – 2000 г. водят до различна степен на нарастване на
потребителските цени в България и еврозоната.
Паричната политика влияе на икономиката с определено закъснение. Ето защо
текущият темп на инфлация и нивото на икономическа активност в много голяма
степен се определят от решенията на домакинствата и фирмите, взети в предходните
периоди. Текущите действия на паричните власти влияят на бъдещите темпове на
инфлация и на отклонението на реалния доход от потенциалното им равнище. Това
влияние се осъществява със значителни лагове, като общият ефект се разпределя в
рамките на няколко тримесечия. Централните банки с парична политика, основана на
фиксиран валутен курс, не влияят върху лихвените проценти и темпа на инфлация в
икономиката. Централната банка не се ангажира да постигне определен темп на
инфлация, тъй като няма контрол върху тази променлива. В този случай генерираната
прогноза за темпа на инфлация в средносрочен план не изпълнява ролята на междинна
цел на паричната политика. Прогнозираният темп на инфлация отразява единствено
виждането на централната банка за структурата на икономиката и за основните
инфлационни фактори.
Изхождайки от факта, че България е малка, силно отворена икономка без
самостоятелна парична политика, изследването на инфлацията може да се извърши с
помощта на т.нар. модел с надбавка за печалба. В него ценовото равнище се представя
като сума на разходите за производство и доставка на стоките и прибавената от
производителите надбавка за печалба в цената. Поради силната отвореност на
българската икономика външните фактори съществено въздействат върху динамиката
на ценовото равнище и затова те заемат ключово място в модела. Влиянието на
външните фактори се свързва главно с динамиката на цените на вносните
потребителски стоки и на цените на енергоносителите, измененията в които бързо се
отразяват в нивото на потребителските цени в страната. Моделът отчита влиянието и на
вътрешните фактори за инфлацията чрез включването на променлива за разходите за
труд за единица продукция. В най-общия вид на модела равнището на потребителските
цени се представя като функция на общите разходи за единица продукция, цените на
вносните потребителски стоки и цената на петрола.
При анализа на влиянието на външните фактори върху инфлацията се отделя
особено внимание на начина, по който движенията във валутния курс се отразяват
върху ценовото равнище в страната. Един от начините, посредством който външните
фактори въздействат върху инфлационния процес, е свързан с вноса на потребителски
стоки. Това влияние протича в два етапа. Част от реакцията се формира при доставката
на вносните потребителски стоки в страната. На този етап реакцията към измененията
във валутния курс се измерва с еластичността на импортните цени по отношение на
валутния курс. Тази реакция е толкова по-силна, колкото по-малка е еластичността на
търсенето на вносни стоки или колкото по-голяма е еластичността на предлагането. В
случая на малка отворена икономика, която не може да влияе върху цените на
световните пазари, чуждестранните доставчици не отчитат ефекта на валутния курс
върху търсенето и не извършват промяна в цената на изнасяните от тях стоки. По този
начин колебанията във валутния курс се пренасят изцяло върху цените на вноса. В
общия случай обаче съществува възможност реакцията на импортните цени към
външните фактори да не бъде пълна. При условие, че търсенето е чувствително към
цената, възможно е чуждестранните доставчици да не пренесат изцяло ефекта от
евентуалното валутно обезценяване върху цената на изнасяните от тях стоки. Ако те
свият своите печалби, за да задържат постоянна цената, изразена във валутата на
3
