Големина на текста:
Библиографията по своята същност е знание за самото описание,
за идейните и художествените качества на творбата. А също и за
значението й между другите книги в историческото развитие на
науката и културата, които винаги в една или друга степен отразяват
борбата на идеите и класите. Смята се , че пръвият библиограф е
древногръцкият учен и поет Калимах ( около 310-240г.пр.н.е. ),
съставил първия библиографски указател на гръцката литература,
изработен въз основа на богатия фонд на Александрийската
библиотека. От Калимах до днес библиографията се е превърнала в
идеологическа наука за познаване и разкриване на същността на
книгата – на съдържанието й от идейно, научно, практическо, а в
художествената литература и от художествено гледище.
Световната и националната / на дадена страна печатна книжна
продукция вече е толкова голяма, че без библиографски компас човек
трудно би могъл да се ориентира.
В Европа националната библиография като явление се проявява
в рамките на два културни модела. Първият е по-ранен, свързан с
епохата на Хуманизма и Ренесанса, когато се появяват библиографии
на говоримите народни езици като израз на новото самочувствие на
европееца. Най-видните предтавители на интелектуалния елит в
Германия, Англия, Италия и Франция започват да съставят списъци,
отчитащи печатните и ръкописните книги, написани на съответните
езици независимо от мястото на издаването им. По този начин се
бележи началото на библиографията в Западна Европа. В началото се
описват стари печатни издания останали в културното наследство на
страните, това е ретроспективна библиография. Едва триста години
по-късно, в началото на XIXв. се заражда текущата библиография. Тя
възниква във Франция, предизвикана от Наполеон Бонапарт за
цензуриране на френското книгоиздаване, както и от
информационните потребности на буржоазното общество от
оперативна информация за новоизлизащите печатни документи.
След Великата френска революция настъпва нов етап от
развитието на библиографския процес. В резултат на настъпилия
стопански и културен подем рязко се увеличава обемът на печатната
продукция, което изисква по–ускорено библиографиране на вече
издадените документи и текущо библиографиране на новоизлизащите.
Въз основа на тази потребност в новосъдадените буржоазни държави
през 19в. и първата четвърт на 20в. ретроспективната библиография
достига своя апогей в развитието си, обусловен от националните
културни интереси на младите нации.
Бързорастящата печатна книжнина се нуждае от нов тип
библиографска информация, помагаща за нейната идентификация и
пазарната й реализация. Вторият, по-късен модел се развива в страни,
които преживяват тежки исторически драми-загуба на държавен
суверенитет, опити за насилствено асимилиране на етноса чрез
политически и културен натиск.
Българската национална библиография се реализира в рамките
на втория модел, при това с голямо историческо закъснение – едва в
средата на 19в. Понятието НБ се използва в края на 18 – 19в. за
първи път от класиците на френската библиография, но те само
използват термина, не се опитват да го дефинират.
В България терминът НБ е използван за първи път 1910г. от
плевенския библиограф Ячо Хлебаров, в рецензията му за Балан
“Български книгопис на 100г.”
До 1944г. българските библиографи в това число и Балан
назовават този вид библиография със словосъчетанието “Български
книгопис”. Може да се твърди, че терминът НБ официално се въвежда
от проф. Тодор Боров през 1941г. в книгата му “Пътят към книгите”,
която е първият у нас цялостен теоретичен труд в областта на
библиографията. Този факт е от съществено значение за да се
разберат функциите, които библиографията трябва да изпълни в
българското общество. Библиографията се схваща и оценява като
феномен, присъщ на модерната европейска култура. Тези идеи се
раждат на българска почва още през Възраждането, когато
книжнината редом с езика и църквата , се осъзнава като символ на
националното. Но истинско развитие те получават след
Освобождението на България, когато става възможно създаването и на
официални институции, в чиито задължения са включени описването,
съхранението на информацията за националното културно наследство.
Националната библиография на България се създава официално
през 1857г. въз основа на специален закон, който регламентира
задължителното получаване в Народната библиотека в София на два
безплатни екземпляра от всички книги и периодични издания, и
тримесечното издаване на библиографски бюлетин за постъпленията
на депозита.
След Освобождението изследователят на българската литература
и библиографът са едно и също лице. Библиографската работа се
осъзнава като необходима на всеки тип изследователска дейност. Това
прави самата библиография културно-активна, макар все още да не се
е появила фигурата на професионалния библиограф. Както уточнихме
по-горе има два вида библиография текуща и ретроспектива. Първо е
възникнала ретроспективната. Тя има няколко основни функции:
културно – историческа, документираща, моделираща и статистическа.
А някои от основните й проявления/форми/ са био-библиографски
речник, печатен своден каталог, библиографски указател, електронни
бази данни и др.
Например методологията на следосвобожденската литературна
персоналия е изградена на основата на диалектична връзка между
библиография, текстология и литературна история. Тази връзка
определя изцяло строежа на указателите. Тя моделира изискванията
за библиографското описание на текста и към съдържанието на
аннотациите, които предлагат главно оценъчна и богата текстологична
информация. Оформят се два основни раздела на персоналните
указатели – литература от и за писателя. Понякога тези раздели се
появяват отделно, но постепенно все по-настойчиво се свързват в
цялата структура. В повечето случаи липсва помощен апарат, което
подсказва, че те се създават не толкова като справочни издания, а
като своеобразна форма на литературно-историографско изследване.
Отсъствието на стабилен модел на този вид дейност и на
стандартни предписания позволява на учените да прекрачват често от
областта на библиографията в областта на архивистиката и
текстологията, за да се върнат обратно в сферата на научното
изследване и да преценят в каква степен то се основава на целия
известен изворов материал.
Следосвобожденската персонална библиография за българските
писатели събира, определя и тълкува текстовете на българските
писатели, и участва в създаването на „семантичните и ценностни
структури на една национална идентичност”. Тя работи за
националната идея, за формиране и съхраняване на културната
идентичност на българите, изразена в текстовете.
Въпросът за националната идентичност и библиографията може
да се разглежда на няколко нива. Естествено е да свързваме тази тема
със самото понятие национална библиография. За рождена дата на
отечествената библиография се приема 6.09.1852г., когато в бр.99 на
„ Цариградски вестник” е отпечатан първият значим библиографски
труд – „ Список на нововозраждаемата Българска писменост през 19в.”
– дело на младия книжовник Иван Шопов. Тази дата има повече
емблематичен характер, тъй като библиографията е социално явление
и се заражда по еволюционен път. Подобно на други социални
процеси” Списъкът” на Шопов е жалонът, по който се отмерва битието
на българската библиография.
Библиографията в България възниква с огромно закъснение
спрямо европейската и по тази причина преповтаря редица нейни
закономерности. В същото време проявява и немалко национални
особености. Още самият й генензис е своеобразен. Първите
библиографски съобщения възвестяват, че българите отново се
превръщат в книжовен народ. Библиографията в България започва да
се активизира с появата на печатната книга, а не изобщо с
българската книга. Малкото манастирски библиотеки се стремят да
спасят най-вече оцелелите през вековете на османското робство
ръкописи от златното време на българската книжовност. Потребност от
библиографиране в тях не се предизвиква поради факта, че до
началото на 19в. книгата се възприема преди всичко като сакрална
вещ. В началния си етап библиографията е лично дело на най-видните
представители на възрожденската интелигенция, образовали се в
чужбина. По време на следването си те придобиват и известна
библиографска култура. Във връзка с учебния процес ползвали
библиотечни каталози, четели научни и учебни книги, придружени с

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.

Библиографията в България

Въз основа на тази потребност в новосъдадените буржоазни държави през 19в. и първата четвърт на 20в. ретроспективната библиография достига своя апогей в развитието си, обусловен от националните културни интереси на младите нации....
Изпратен от:
Ади
на 2008-05-23
Добавен в:
Курсови работи
по Културология
Статистика:
224 сваляния
виж още
 
Подобни материали
 

Комуникацията и културата

14 дек 2006
·
927
·
8
·
1,434
·
239
·
1

Комуникацията и културата са две неразривно свързани страни, както на всеобщия исторически процес, така и на всяко едно социално културно действие.
 

Секти и култове

15 дек 2006
·
466
·
8
·
1,767
·
91
·
5

Как да разпознаем, че имаме работа със секта, методи на сектите и травми, нанасяни от тях, социална почва на сектите.
 

Има ли модерно свещено?

02 май 2007
·
654
·
143
·
27,516
·
468

Но историята би била ужасяващо скучна, ако не поднасяше непрестанно своите “изненади”. Двадесет години по-късно религиозната “картина” изглежда учудващо променена.
 

Управление на издателство

04 яну 2008
·
303
·
9
·
664

Безспорен е приносът на родното печатарство в полза на българската книга. Възрожденската епоха, дала началото на българското книгопечатане, дава блестящи примери за добросъвестна работа при полагане основите на национална книгоиздателска традиция...
 

Библиотеката в 21 век

30 яну 2008
·
298
·
10
·
1,585
·
1

Революцията на технологиите през края на 80те и началото на 90те години до голяма степен “заплашва” да погребе дейността на библиотеките. Защо хората да носят книги, когато могат да получат цялата им необходимата информация от домашния си комютър?...
1 2 »
 

Библиографията в България

Материал № 153547, от 23 май 2008
Свален: 224 пъти
Прегледан: 140 пъти
Качен от:
Предмет: Културология
Тип: Курсова работа
Брой страници: 7
Брой думи: 1,593
Брой символи: 14,165

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Библиографията в България"?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Последно видяха материала
Сродни търсения