Големина на текста:
РАСИЗЪМ
Расизмът е психология, идеология и социална практика,основаваща се на антинаучни
човеконенавистни представи и идеи за физическата и психическата неравностойност на
човешките раси, за допустимостта и необходимостта от господство на "висшите" раси
над "нисшите". Расизмът и национализмът са взаимно свързани. Абсолютизирайки
второстепенните външни наследствени особености на една или друга раса(цвета на
кожата, косата, контурите на главата и т.н.), расистите същевременно игнорират
основните черти на биологичния и физиологичния строеж на човека (функциите на
мозъка, на нервната система, на психическата структура и др.), които са еднакви у
всички хора. Именно поради тези главни черти всички раси са еднакво способни за
интелектуално и духовно развитие, чийто темпове са производни на конкретните
социални условия за съществуването на една или друга раса.
Представата за природното не-равенство на расите е породена от нуждата на
господствъващите класи да утвърдят експлоатиацията на трудещите се и потискането
на покорените народи. Такава е социалната функция на расизма.
Идеолозите на расизма, които обявяват расовите и националните различия за вечни,
обосновават антинаучните концепции и за тяхното решаващо влияние върху развитието
на обществото и културата му, за правомерността на националното и расовото
потисничество, на империалистическата експанция, на колонизирането на цели страни
дори с цената на изтреблени (геноцид) на техните народи. В хитлерска Германия
расизмът е официална едиология на фашизма, негова политическа практика. Като се
опира на теорията за висшата германска раса и се опитва да установи световно
господство по време на започнатата от него Втора световна война, фашизмът прибягва
широко до ликвидиране на непълноценните народи. Хитлериските расисти престъпно
унищожават милиони руси, украинци, белоруси, поляци, евреи, сърби, чехи и хора от
други националности.
След войната, за да оправдаят неоколониалната експлоатация на освободилите се
страни, реакционните идеолози издигат концепцията на психорасизма, доказваща
психическата неподготвеност на изостаналите народи за смостоятелно развитие. Както
и преди расизма се използва в капиталитическите страни за подронване на
международната солидарност на трудещите се, за обосновяване на расовата
дискриминация, сегрегацията или геноцида на цели народи. Расизмът е
господствуващата идеология в ЮАР, където се прилага полотиката на апартейд - най-
жестоко потискане на многомилионното местно население на страната от малцинството
бели колонизатори. В САЩ теорията и практиката на расизма са насочение срещу
негърското население на страната, индианците и пришълците от Латинска Америка.
Във връзка с големия приток на имигранти от афроазиатските страни в Западна Европа
през последните години там също има прояви на расизъм.
Една от крайните прояви на расизъм е ционизмът, основаващ се на твърденията за
съществуването на световна еврейска нация, на нация от избраници. Той е основата на
държавния строй и политическия курс на Израел, който води политика на геноцид
спрямо арабското население на своята територия и на земите, завзети от съседните
арабски народи - палестинци, сирийци и ливанци.
Убедително и нагледно опровержение на измислиците на расъзма е решаването на
националния въпрос в СССР. Нациите и народностите от бившите изостанали
колониални покрайнини на царска Русия за кратък исторически срок постигнаха
огромни успехи в икономическия, обществения и културния живот. Конституцията на
СССР утвържадава истинското равноправие на всички раси и нации, осъществено в
Съветския съюз.
Сега е моментът да покажа гледната точка на един от големите автори Имануил
Уолърстейн за миналото и настоящето на европейския расизъм цитирайки от книгата
ФАКЕЛ:
Преди повече от година ме поканиха във Виена да изнеса доклад на тема
“Обществените науки в преходната епоха”. С радост се съгласих. За създаването на
съвременните обществени науки Виена изиграва забележителна роля, особено в
епохата “мечти и действителност” (1870 – 1930). В този град е живял Фройд, тук
работят през по-голямата част от живота си Шумптерер и Полани – според мен най-
големите политикономисти на XX век. Именно в тяхната Виена се канед да отида.
Но тъкмо тогава в Австрия се проведоха поредните избори, чийто резултат беше
трудно да се предвиди: австрийската Партия на свободата за пръв път взе участие във
фор-мирането на правителство. Държавите от Европейския съюз прекратиха
двустранните си отношения с Австрия. Неволно се замислих – струя ли си при тия
условия да ходя във Виена. Все пак реших да замина. По две причини: прърво, исках да
потвърдя солидарността си с “другата Австрия”, която недвусмислено изрази
отношението си към новото правителство след идването му на власт. Второ, на
решението им повлия съзнанието за отговорност на учения-социолог. Теко-бреме на
плещите ни са високоме-рието, нашият расизъм, които сме наследили. И ние сме
длъжни да направим всичко възможно, за да изкупим своята вина, да възстановим
нормалните отношения между хората, да построим принципно различна историческа
система.
На пръв поглед развитието на събитията в Австрия е лесно обяснимо. В страната
няколко избори поред довеждаха на власт национална коалиция, създадена от двете
основни най-влиятелни партии: Социалдемократическата партия на Австрия и
Австрийската народна партия. Първата представя левия център, втората – десния и
християндемократите. До неотдавна гласуващите избиратели за тия партии
преобладаваха, но през 1990-а Партията на свободата за пръв път излезе на второ
място, като изпревари Народната партия с неколкостотин гласа. Разговорите между
двете водещи партии за създаване на нова национална коалиция не постигнаха успех и
Народната партия реши да потърси за партнйор Партията на свободата. Макар че тази
крачка предизвика дълбоко съжаление у много австрийци, включително у президента
Клестил, съюзът се осъществи и новосъздадената коалиция успя да сформира ново
правителство.
Решението на Народната партия огорчи и напълно изненада и политическите лидери в
страните от Европейския съюз. Макар някои от тях да се съмняваха, че решението за
прекратяване на дъвстранните отношения с Австрия е достатъчно обмислено и
претеглено, Европейският съюз зае твърда позиция, а тя на свой ред хвърли в униние
австрийците, и то не само ония, сметнали реакцията на ЕС прекомерно остра. “Хайдер
все пак не е Хитлер” – казваха те, а други сочеха, че фигури, подобни на Хайдер, могат
да се намерят в правителствата на всяка държава от ЕС, и на това основание обвиняваха
ЕС в лицемерие. Най-сетне някои австрийци (както и част от гражданите на
европейските страни) смятаха, че ЕС е трябвало да изчака и да види как ще се развият
събитията: ако новото австрийско правителство извърши нещо предосъдително,
ответните мерки биха изглеждали напълно уместни. По същото време в самата Австрия
възникна и продължава да съществува и досега съпротива (Widerstand) на новото
правителство.
Нито реакцията на ЕС към събитията в Австрия, нито ответната реакция на
австрийците срещу действията на ЕС могат да бъдат разбрани извън общия контекст на
свтовната политико-икономическа система и възгледите за тая система, разпространени
сред специалистите на обществени науки. Предлагам да разгледаме тоя контекст
съобразно четири ориентировъчни пункта: 1989, 1945, 1492 и 2000 година.
След 1989-а вниманието на учените се съсредоточи върху бившите комунистически
страни. Проблемът за “прехода” (transition) от една система към друга се обсъждаше на
безброй научни конференции и днес дори говорим за специална наука “транзитология”.
В републиките от бившата Федеративна република Югославия и в Кавказкия регион на
Съветския съюз започнаха граждански войни, в които активно участваха и външни
сили. Изучаващите тия войни употребяваха термина “етническа чистка” – феномен, в
който виждаха последствие на стари, продължителни етнически вражди. Дори в страни,
които успяха да избегнат насилието – като Чешката република, Унгария и
прибалтийските държави, се забелязаха признаци на нарастващо междуетническо
напрежение. В същото време подобни пълномащабни или тлеещи граждански войни се
водеха в различни региони на Африка, а също и в Индонезия.
Аналитиците от пеневропейския свят (който според мен включва Сападна Европа,
Северна Амерка и Австралазия, но не вкючва Източна и Централна Европа) обсъждаха
причините за тия войни и сочеха преди всичко слабостта на гражданските общества в
държавите, където избухнаха конфликтите, и дълбоко вкорененото в тяхната история
пренебрежително отношение към правата на чоека. Вски, който е следил по това време
европейската преца, без съмнение е забелязал, че при осветляване на тогавашните
събития се подчертаваше най-вече липсата в посткомунистическия свят на основни
признаци за високоразвита съвременна цивилизация, каквато се е създала в
паневропейския свят.
Биеше също в очи, че жърналисти, политици и особено специалистите по обществени
науки почти напълно не обръщаха внимание на промените след 1989-а в самия
паневропейски свят. Политическите режими, които изграждаха политиката си върху
представи, характерни за епохата на Студената война, внезапно откриха, че
поддържаните в продължение на четиридесет години организации и учреждения сега
изглеждат напълно ненужни и в очите на избирателиет, и в очите на самите политици.
Щом Студената война е отишла необратимо в миналото, защо например в Италия да се
запазва системата от коалиции, чиято ос е едно постоянно християндемократическо
мнозинство? Какво днес задържа разпадането на голистката партия във Франция или на
германския Християндемократически съюз? Защо в американската външна политика
Републиканската партия да се придържа към предишните ограничения, които й
налагаше концепцията за “двъстранност”? Всички тия съмнения доведоха до криза
водещите консервативни партии в паневропейския свят, раздирани от противоречия
между икономическия либерализъм и социалния консерватизъм с главните му
разновидности – или консерватизъм, който цели държавно противодействие срещу
упадъка на обществената нравственост, или консерватизъм, който се стреми да запази
патерналистичната система от социални гаранции.
Левоцентралистките партии, които обикновено се самоназовават
“социалдемократически”, също преживяват не най-добрите времена. Крушението на
комунизма предизвиква кулминация в разочарованието от три традиционни леви идеи –
комунизма, социалдемокрацията и националноосвободителното движение.
Разочарованието бе предшествано от триумф на тия идеи (което само по себе си не е
толкова парадоксално), довели на власт съответните сили в различни страни по света.
Взели властта, те демонстрираха пълна неспособност да изпълнят обещанията си.
В Западна Европа под традиционно леви партии обикновено се подразбира
социалдемокрацията. Разбира се, и в наши дни, и по-рано избирателите могат и можеха
поради “липса на по-добро” да дадат гласа си за тия партии, но след 1968-а, да не

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.
КОМЕНТАРИ
(1-10 от 1)
erin_everly написа на 09 яну 2009 ОТГОВОРИ
студент от София , Академия на МВР
Е какво е това сега!!! Аз тегля доклад за расизма, а ми излиза "Изборат на личността в стихотворението "На прощаване"!? Затова ли плащам??? >
 
Подобни материали
 

Проект за бездомните кучета (курсова работа)

02 мар 2007
·
2,438
·
10
·
1,282
·
674
·
2

Този проект е създаден по инициативата на Павел Чанов, Петър Лозанов, Николай Ноев, Димитър Митев, Найден Боримечков и Стефан Кръстев, ученици в 12г клас на Национална тъговско-банкова гимназия, гр. София.
 

Употребата на наркотици сред младите хора - ЕСИ

10 юни 2008
·
846
·
7
·
391
·
502

Проект за Емпирично социологическо изследване.
 

Неправителствени организации

03 дек 2010
·
187
·
37
·
6,988

Видове неправителствени организации за образование...
 

Ерих Фром и бягството от свободата

23 дек 2007
·
352
·
5
·
1,131
·
83

Ерих Фром (1900 – 1980) е немско-американски философ, социолог, психолог, един от най-известните мислители на XX век и представител на неофройдизма. Доктор по философия от Хайделбергския университет (1922), Фром завършва курс в Психоаналитичния институт..
 

Емпирично социологическо изследване (ЕСИ)

15 мар 2008
·
694
·
7
·
1,169
·
470
·
1

Първа част на социологическо изследване относно седем обществено значими събития, случили се в периода от 1 до 7 октомври 2007 година...
 
Онлайн тестове по Социология
Тест по обща и медицинска социология
изпитен тест по Социология за Студенти от 2 курс
Използван в МУ Варна при доц. Стоянова, през 2012 година. Има въпроси с повече от един верен отговор.
(Труден)
13
73
1
1 мин
06.02.2013
Тест за изпит по социология на политиката
тематичен тест по Социология за Студенти от 3 курс
Тест за изпит на студенти в ІІІ курс, специалност "Социология"...
(Труден)
25
82
1
1 мин
13.12.2011
» виж всички онлайн тестове по социология

Расизъм в световен мащаб

Материал № 152781, от 21 май 2008
Свален: 390 пъти
Прегледан: 164 пъти
Качен от:
Предмет: Социология
Тип: Доклад
Брой страници: 12
Брой думи: 3,916
Брой символи: 34,126

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Расизъм в световен мащаб"?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Последно видяха материала
Сродни търсения