Зоя Новакова
преподава по Литература
в град София
Големина на текста:
6
ФАТАЛИСТИЧНОТО ВЪЗПРИЕМАНЕ НА СВЕТА В
ЯВОРОВИТЕ „ГРАДУШКА” И „НА НИВАТА”
Роден в Чирпан, живял през трудните за българското село години, трудил се на
полето и съпреживявал радостите и мъките на обикновените хора, Яворов казва за своето
отношение към тях: „То е една тъпа болка... Аз съм чувствал тая болка и аз съм търсил
да дам израз на тоя своеобразен род състрадание - да остане у читателя тъкмо това
чувство, което има и у мен. Аз съм следял, всеки стих вади ли частица от това чувство
из мен и прилепява ли се към по-горния.” Социалната тема е не само модерна, но и
психологически необходима за епохата - епоха на първичното развитие на капитализма у
нас, епоха на забогатяване и обедняване, епоха, в която нов морал и нравственост
изместват остарелите патриархални взаимоотношения. Темата за промяната в живота и
духа на човека, най-вече на човека от селото, вълнува българските творци именно чрез
тези двадесетина години около началото на новия век. Тогава се появяват онези творби
на Вазов, Елин Пелин, Страшимиров, П. П. Славейков, Ц. Гинчев, П. Ю. Тодоров, които
отразяват преломните години, духовния разлом, нравствения упадък, настъпващото
безразличие, властващия фатализъм. Изостанал и материално, и морално от епохата,
българският селянин все още живее в миналото. Той вярва и разчита на двете си ръце,
страхува се от и се надява на природата, на бога. Този фатализъм е част от света на Елин-
Пелиновия селянин. Той властва и в света на трудовия човек от двете малки поеми на
Яворов - „Градушка” и „На нивата”.
„На нивата” е написано по конкретен повод. Както си спомня сестрата на поета -
Екатерина Найденова, през пролетта на 1896 г. той придружава баща си до чирпанското
село Рупките. Два дни Яворов обикаля полето, среща се и разговаря със селяните,
изслушва техните болки и копнения, вижда и помага в непосилната полска работа. След
известно време поетът дава на сестра си списание „Ден”, където за пръв път е отпечатано
стихотворението, и казва: „Рупките е родното му място.” Тази публикация е от юли-
август 1896 г. - тоест, няколко месеца само делят непосредствените впечатления и
изразната им форма. Заглавието е „Пролетната жалба на орача”. В него се чувства
влиянието на Каравелов („Ори, ори”) и селския поет Цанко Церковски („Сей, сеячо,
сей”). То е доста описателно, с емоционален, на места диалектен, архаичен език. Стихът е
доста грапав -личи си първичната чувственост, силното желание за съпричастност и
въздействие върху читателя. Няколко години по-късно стихотворението (по-скоро една
малка поема - и по форма, и по изразност) става част от стихосбирката му
„Стихотворения” - 1901 г., при това с ново заглавие - „На нивата”. Заглавието е
обобщително, откъсва се от личната трагедия, от жалостивото оплакване, води към
обективен, но и силно субективен разказ за живота на селяка. Това сплитане на обектив-
ното и субективното (вижте прекрасната природна картина и пречупването й през душата
на заробилия се човек!) превръща личното отношение в реалистична и трагична,
правдоподобна и художествено извисена история, силно въздействаща, колоритна и
типично българска. Не напразно много други произведения от български творци носят
подобни трудови заглавия, насочващи към съдържанието им и към богатството на
идейния им свят - („На браздата” от Елин Пелин, „На нивата” - картината на Д. Б.
Митов, орачът на Ан. Николов, овчарите на Зл. Бояджиев, разкази на Иван Вазов и
Йовков). Светът на селянина остава ограничен без вникването в неговия ден, без анализа
на изживяванията му по време на безкрайната робска работа. В стихотворението на
Яворов присъстват типичните патриархални нотки и картини, наситено е с доста
сантиментализъм и мелодраматизъм, личната болка надделява над внушението. Затова и
във втория вариант - малката поема, поетът отстранява някои моменти, обогатява го с
6
нови виждания, изчиства стила и езика, с което избягва наподобявания на Каравелов и
Церковски. Така „На нивата” става част от нашата класика (дори такива европейски по
дух творци като Иван Шишманов, Протич, П. П. Славейков, Н. Райнов са изненадани от
появата на поемата и изразяват възхищението си от сливането на типично националното
и модерното европейско емоционално., възприемане и тълкуване на света). Денят на
селянина започва на нивата, с вечния, повтарящ се в произведението рефрен:
Недей дочаква и зори,
върви, ори, ори, ори...
Началната картина е сурово-реалистична - ранната утрин, сблъсъка между
немощното човешко тяло и необходимостта; страданията на изтощената физика и
желанието да се свърши работата; разбирането, че зависиш от времето, от природата;
виждането, че не си сам, че е възможно да те изпреварят, да изостанеш, да „паднеш” в
очите на хората. Затова е и постоянното сравнение с извършеното от съседа, затова и
мярката за труд е необходимостта, а нуждата е стимулът. С прекрасни и силно
въздействащи стихове поетът анализира ярко, стегнато, колоритно състоянието на физи-
чески рухващия, но духом крепящ се селянин:
Главата тегне, а сън очите
залепя сякаш.
Целият трудов процес се възприема чрез усещането за вторичност, задкадровост,
подтекстово разбиране:
Излезеш, идеш, в земя корава
напънеш рало, халосаш вола...
Стремителното многоточие съдържа в себе си и непосилния труд, и постоянните
усилия на мишците, и смазването на разума, принуден да отстъпи пред физическите
усилия:
... а свяст се вий-
и пак поглеж:
Дий...
Дий, воле, дий!
Непосилният труд, вековното, затъпяващо повтаряне на действията, водят
селянина до сливане с добитъка, до смазване на човешкото у човека (пряка връзка с
унищожаването на личността в „Елате ни вижте!” - „Човека словесни паднал е до
скота”).
Това принизяване, това превръщане в автомат, прави селяка фаталист. Той повтаря
вечно познатото действие, защото не намира, а и не търси друг път за реализация. За него
всичко е предопределено, предначертано от съдбата (орисията) и е безсмислено да се
съпротивява. Дори прекрасната природа не може да го промени. Героят е развълнуван,
той има естетически развити сетива и възприема красотата, но нейното въздействие само
раздразва лютите рани на съдбата, подсеща го колко ниско е паднал духовно. В
невъзможността да се пребори с това усещане, той го отхвърля като несъществуващо,
избягва от реалността и красотата, връща се в своя затворен и мрачен свят. Велико-
лепната природна картина е в своеобразен контраст с Ботевата нощ („Хаджи Димитър”):
Настане вечер, месец изгрее,
звезди обсипят свода небесен;
гора зашуми, вятър повее -
Балканът пее хайдушка песен!
6
А ето я картината на утрото в Тракийското поле:
Настане утро, гори небето,
цветя миришат, ехти полето;
овчар засвирил, стада заблели,
по всички храсти пилци запели.
Близостта - духовна, национална, поетична -личи и в началните стихове
(„Настане...”), и във великолепната алитерация, и в гениалното изграждане на
описателната картина чрез глаголи, и в силното естетическо въздействие. Но поставената
задача в „На нивата” е далеч от ботевското търсене на романтиката, от борбеното
начало в човешката душа. Защото героят на Яворов бързо се отърсва от лиричното
настроение. В него се сблъскват жаждата за красота и разбирането, че няма възможност
да я преживее, че естетиката отстъпва пред реалността и необходимостта. С горчивина
той се оставя на фаталистичното възприемане на света, без да може да преодолее
битовото и делничното:
И гледаш, слушаш, не знам досадно
защо ти стане: их опустяло!
Следват натуралистично-реалистичните картини на труда, на бедния обяд („И
лучец еж, водица пий...”), на смазването на човешката душа:
До гроба слънце те гори,
и все ори, ори, ори...
Фатализмът на селянина го води и успокоява, но върнал се в село, той научава
страшната за ония години вест - дошъл е бирник. Подобна е ситуацията и в Елин-
Пелиновия „Андрешко”, но героят на Яворов не се бори, дори не прави опит за бягство
или отлагане. Той просто се скрива в алкохола, в забравата, защото това е единственият
изход за фатализма му:
Там колко щеш
на вяра пий, че то поглеж!
Дий...
Дий, воле, дий...
Тук именно се завършва преображението на човека в добиче, затваря се кръгът на
духовното му падение. Повикът: „Дий, воле... „вече се отнася до него самия. Подчинил се
на вярата в неизбежността, неможещ, а и нежелаещ да търси изход, човекът може само да
изрече проклятие срещу съдбата, срещу света, срещу природата:
Като няма прокопсия,
плюл съм в тая орисия!
Затова е и песимистичната поанта, съдържаща в себе си и въздишката по
погубения в робски труд живот, и усещането, че все пак не бива така да се подчинява
духа на реалността:
Така си мреш,
така сме ний,
така - поглеж!
И тихата, примирена въздишка на болка и горчивина:
Дий...
Дий, краста, дий!

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.

Градушка и На нивата - Фаталистичното възприемане на света

„На нивата” е написано по конкретен повод. Както си спомня сестрата на поета - Екатерина Найденова, през пролетта на 1896 г. той придру¬жава баща си до чирпанското село Рупките. Два дни Яворов обикаля полето, среща се и разговаря със селяните, изслушва...
Изпратен от:
LuciferVIP
на 2008-05-19
Добавен в:
ЛИС
по Литература
Статистика:
186 сваляния
виж още
 
Домашни по темата на материала
да се направи синтактичен и морфологичен разбор на следната строфа настана утро,гори небето,цветя миришат ехти полето и кой го е написал
добавена от ere 21.12.2016
0
14
Подобни материали
 

Човекът и неговите житейски преображения в "Песен за човека"

15 дек 2007
·
1,217
·
3
·
485
·
1,058

Никола Вапцаров използва разнообразни изразни средства, с цел да насочи читателя към разбирането на човешката същност.Поетът представя две тези за човека, като го разглежда в два плана.В поемата „Песен за човека” поетът Никола Вапцаров използва средства
 

Пенчо Славейков и народното творчество

02 май 2006
·
1,491
·
4
·
1,523
·
791

В творбите с фолклорни мотиви Пенчо Славейков влага универсални теми и идеи като по този начин овечностява националните образи.
 

Пенчо Славейков - „CIS MOLL”

02 апр 2008
·
1,026
·
2
·
732
·
793
·
1

В това трагично произведение мощно се налага жизнеутвърждаващата тема. Поетът, който със спо¬койно примирение възприема смъртта - естест¬вен неизбежен заник на живота, тук решително въстава срещу нея като съзнателно търсен изход...
 

Пенчо Славейков - биография и творчество

28 фев 2006
·
1,193
·
3
·
1,327
·
817
·
1

Пенчо Славейков - жизнен път и творческо дело.
 

История за любовта

23 окт 2006
·
684
·
2
·
287
·
797
·
1

История за любовта Разказват, че веднъж в едно ъгълче на земята се събрали заедно всички човещки чувства и качества. Когато СКУКАТА се прозяла за трети път, ЛУДОСТТА предложила...
1 2 3 4 5 » 11
 
Онлайн тестове по Литература
Антична литература, митология, Омир, Софокъл
изпитен тест по Литература за Ученици от 8 клас
Това е тест по литература за античната култура, митология, старогръцка лирика и драма, епос. Въпросите имат само един верен отговор.
(Лесен)
24
3
1
9 мин
24.09.2019
Човекът и другите
тематичен тест по Литература за Ученици от 6 клас
Тематичен тест, свързан с произведенията от раздела "Човекът и другите" от учебника за 6 клас по литература. Всички въпроси имат само един верен отговор.
(Труден)
22
1
1
12 мин
19.09.2019
» виж всички онлайн тестове по литература

Градушка и На нивата - Фаталистичното възприемане на света

Материал № 151771, от 19 май 2008
Свален: 186 пъти
Прегледан: 74 пъти
Качен от:
Предмет: Литература
Тип: ЛИС
Брой страници: 6
Брой думи: 1,632
Брой символи: 13,292

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Градушка и На нивата - Фаталистичното възприем ..."?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Намери частен учител

Росица Георгиева
преподава по Литература
в град София
с опит от  5 години
61

Зоя Новакова
преподава по Литература
в град София
с опит от  13 години
35

виж още преподаватели...
Последно видяха материала
Сродни търсения