Големина на текста:
ХРИСТО БОТЕВ
1.Биография - Христо Ботев е роден на 25 декември 1847 г. (нов стил - 6
януари 1848 г.) в гр. Калофер в семейството на даскал Ботьо Петков и Иванка
Ботева.
Учи в Карлово и Калофер, а през 1863 г. заминава за Одеса, където постъпва в
Одеската гимназия, но през 1865 г. е изключен за свободолюбивите си идеи.
Учителства в с. Задунаевка, Бесарабия, а в началото на 1867 г. се завръща в
Калофер, още същата година е принуден да емигрира в Румъния. Работи в
печатницата на Д. Паничков (1868), прави първите си литературни опити,
превежда, участва в театрални представления, сътрудничи на в. "Гайда" и
"Дунавска зора". По-късно е учител в Александрия и Исмаил (1869) , редактор
на в. "Дума на българските емигранти" (Браила, 1871). През 1872 г. се
установява в Букурещ, където заедно с Любен Каравелов е редактор на в.
"Свобода" и "Независимост". Издава сатиричния вестник "Будилник" (1873).
След смъртта на Левски (1873) отношенията му с Каравелов, който се
отдръпва от революционните идеи, секват, а Ботев оглавява революционната
емиграция и списва нейния орган - в. "Знаме" (1874-1875). След обявяването
на Априлското въстание издава в. "Нова България" (1876) и организира чета в
помощ на въстаниците, с която превзема австрийския кораб "Радецки" и слиза
на Козлодуй. Четата не среща подкрепата на българите, води тежки сражения
в Балкана, в едно от които Ботев е убит - 02. 06. 1876 г. Поет, публицист,
журналист, преводач, литературен критик, революционер и мислител, Христо
Ботев се превръща в икона за българите, в национален символ. Автор само на
20 стихотворения, поезията му дава облика на българската литература и до
днес, а цялото му творческо наследство предлага една радикална версия на
българското национално мислене и философия.
„ХАЙДУТИ”
1.Сюжет
Замисленият сюжет на „Хайдути” е осъществен само
частично.Написано е въведението и една основна част, която включва пряко
представяне на героя, както и епизод, съдържащ разговор между Чавдар и
майка му.
Поемата започва с лирическо обръщение на поета във формата на
народен запев, в което поетът герой се кани да възпее борците за народна
свобода.
Основната част започва с прослава на Чавдар войвода, след което е
описана срещата между майка и син.От диалога между тях се разбира, че
малкият Чавдар иска да отиде в дружината на баща си, известния
хайдутин Петко Страшника.Разговорът между двамата е задушевен,
предаден е с топлота.Въпреки, че вижданията и чувствата на сина и на
майката са различни, межд, тях цари пълно доверие.Накрая майката
обещава, че ще пусне сина си при баща му в гората.Докато Чавдар бурно се
радва, че ще отиде на хайдушкото сборище, тя е скръбна и ридае.Текстът
прекъсва с думите за плача на майката.
2.Жанр
„Хайдути” е лиро-епическа поема.Поемата е стихотворно произведение
със сравнително голям обем.Тя може да бъде епическа, когато съдържа
повествование за някакви събития, или лирическа, когато представя размисли,
чувства и настроение.Специално „Хайдути” е лиро-епическа поема, защото
запевът и въведението към основната част, която съдържа възхвалата на
Чавдар войвода, са лирически, а в останалата част присъства разказ за съдбата
на момчето и описание на разговора между Чавдар и майка му.
3.Композиция
Поемата „Хайдути” има интересна композиция.Във въведението поетът
герой говори за вдъхновението си и желанието си да изпее песен за „Чавдар
войвода”, след което започва самата песен.Въведението има характер на
запев, на подготовка за пеене.Така цялата поема всъщност представлява
песен за песента, а основната и част е песен в песента.
4.Героите
Главен герой на поемата е Чавдар.Той е разкрит по два различни начина –
чрез пряка възхвала и в основната част.Във въведението е направена обща
характеристика на героя като хайдутин – страшен борец срещу турци и
чорбаджии и закрилник на „клети сюрмаси”.Освен пряката характеристика,
направена от поета, Чавдар е представен и чрез песента, която е на поета –
герой, но и на народа, тъй като в нея е изразена народната
признателност.Възхвалата на хайдунита е всеобща /”да чуят моми и момци/
по сборове и по седенки / юнаци по планините, / и мъже в хладни
механи”/.Чавдар войвода е показан като национален герой.
Чавдар е представен и в диалога с майка си.В думите, с които се обръща
към нея, се проявява характерът му – неговата нетърпимост към личното
унижение и към страданието на народа, както и решимостта му да бъде борец
за справедливост.
Равностоен по значение е поетът герой / или лирическият
говорител/.Неговият характер е много подобен на този на Чавдар.Той също
не понася робското унижение и копнее за свобода, той също е изпълнен с
любов към онеправданите и омраза към насилниците.
Важна роля в поемата има и майката на Чавдар.Нейните вълнения,
тревогата за съдбата на чедото и, силата на майчината любов служат като
контрастен фон на решимостта на Чавдар да поеме пътя на борбата.Драмата
на майката е в това, че - от една страна – тя го е възпитала да не се
примирява, а същевременно иска от него да се примири, за да не стане
хайдутин.Ролята и е важна и с това, че именно тя е връзката между Баща и
Син, тя е тази, която прави възможна приемствеността между двете
поколения.
5.Темите
Основна в поемата е темата за свободата.Свободата се мисли както
като лична, така и като обща – социална и национална.Личната свобода е
представена чрез поета герой и Чавдар.И за двамата свободата означава
незачитане на потискащата чужда воля и противопоставяне на
унижението и на бездействието.Общата свобода се мисли като отхвърляне
на социялния гнет и на чуждото потисничество.
Тясно свързана с идеята за свободата е и темата за нравствения
избор.За Чавдар постигането на свободата е резултат на трудно
решение.При него се борят свободолюбивият порив, който го тегли към
гората, при дружината на героичния баща, и жалостта към майката,
чиято тревога отеква в неговото сърце.
Изключително важна в „Хайдути” е и темата за песента.В поезията на
Ботев тази тема се явява като основна.В много негови стихотворения се
говори за песен и за пеене.
В тази поема песента играе огромна роля.Тя е възможност за възхвала на
достойните и е средство да се запази памет за националните герои, за най-
значителното в националната история.
Песента обединява територията на поробената родина / „Затуй му пее
песента / на Странджа – баир гората, на Ирин – Пирин тревата; / меден им
кавал приглаша / от Цариграда до Сръбско, / и с ясен ми глас жътварка / от
Бяло море до Дунав - / по румелийски полета ... Да чуят моми и момци / по
сборове и по седенки / юнаци по планините / и мъже в хладни
механи ...”/.Песента за известността на Чавдар обхваща цялото родно
пространство – както вертикално / високо и ниско: планини / полета/, така
и хоризонтално: / север – юг: Дунав – Бяло море; и изток – запад: Цариград
– Сърбия/.Към природното, териториално определено пространство се
прибавя и човешкото – сборовете и седенките с моми и момци; механите,
където се събират мъжете; планините, където бродят
юнаците.Националното пространство се предствавя като единство на
територия и народно присъствие.
Песента е израз на свободолюбие и лична сила – поетът – герой бяга от
тъгата на робския живот в пеенето / „- пък ще си викна
песента!”/.Песента е и лечителка на душевните страдания / „Тъжно ми й,
дядо, жално ми й, / ала засвири – не бой се - / аз нося сърце юнашко ... и
тъгата ми ще мине / тъгата, дядо, от сърце”/.
Песента за подвига на Чавдар войвода е предпочетена от поета герой
пред други видове песни – любовни или страдалчески.На същата тема е
изградено стихотворението „До моето първо либе”, което започва с
думите „Остави таз песен любовна”.

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.
Последно свалили материала:
ДАТА ИНФОРМАЦИЯ ЗА ПОТРЕБИТЕЛЯ
08 ное 2019 в 03:05 потребител
05 сеп 2019 в 01:05 в момента не учи на 41 години от София
02 авг 2019 в 11:48 студент на 38 години от Габрово - ТУ Габрово, факулетет - СУ, специалност - СУ, випуск 2016
12 юли 2019 в 19:51 в момента не учи на 37 години
02 юли 2019 в 15:16 студент на 43 години от Смолян - Филиал на ПУ "Паисий Хилендарски", факулетет - Педагогически факултет, специалност - Български език, випуск 2015
 
Подобни материали
 

Христо Ботев-Биографични бележки

31 мар 2006
·
2,215
·
3
·
194
·
327
·
22

Христо Ботев е роден на 25 декември 1847 г. (нов стил - 6 януари 1848 г.) в гр. Калофер в семейството на даскал Ботьо Петков и Иванка Ботева.
 

Христо Ботев- "На прощаване"

04 дек 2006
·
4,892
·
2
·
232
·
26
·

С този свой стих Ботев обобщава посланието си, което е изповед пред майката и завет към идното околение. Лирическият герой тръгва по пътя на борбата, защото знае, че това е борба за свобода, така жадувана и желана.
 

Подвигът на бореца за народна свобода в поезията на Христо Ботев

06 май 2006
·
2,188
·
3
·
1,138
·
683
·
4

България има в своята история и в своята география много върхове. И Христо Ботев не е просто един от тях, той е най-високият. Тя имаше нужда от него и го роди. Той беше потребен за революцията и тя го създаде.
 

Моята молитва- анализ

22 фев 2006
·
4,483
·
4
·
611
·
422
·
3

Ако все пак различните цели, които си поставят поетите в първите четиристишия, не са достатъчно убедителни, на помощ на защищаваната теза идва избраното от Ботев мото: "Благословен бог наш..."
 

Живот и смърт в стихотворението "На прощаване" от Христо Ботев

08 фев 2007
·
463
·
3
·
841
·
251

В своята творба поетът-революционер Христо Ботев отразява чувствата и душевните терзания на бунтовника, поел по страшния, но славен път на борбата.
1 2 3 4 5 » 11
 
Онлайн тестове по Възрожденска литература
Тест по литература - Иван Вазов
тематичен тест по Възрожденска литература за Ученици от 7 клас
Тест по литература върху творчеството на Иван Вазов и по-специално „Немили-недраги“.
(Лесен)
20
256
1
16.09.2011
» виж всички онлайн тестове по възрожденска литература

"Хайдути" - анализ

Материал № 150061, от 17 май 2008
Свален: 921 пъти
Прегледан: 1,195 пъти
Качен от:
Предмет: Възрожденска литература, Литература
Тип: Анализ
Брой страници: 4
Брой думи: 918
Брой символи: 7,228

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за ""Хайдути" - анализ"?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Последно видяха материала
Сродни търсения