Големина на текста:
Сигурността в държавата е пряко зависима от обществените
отношения в нея , а също така и връзките й с останалите субекти на
международната дейност. Сигурността може да бъде разглеждана в
глобален, така и в регионален мащаб. Поради непрекъснатото
развитие на структурата на международния живот и увеличаването
броя на регионите, в последните две десетилетия се формира
научно направление “политическа регионалистика”. Успоредно с
това се променя и разбирането на термините “регион” и
“регионализъм”. Изучаването на регионите дава възможност за
задълбочен анализ както по проблемите на сигурността, така и на
тенденциите и направленията в развитието политическите,
икономическите, социалните и културните процеси в тях., за
конкретните измерения на регионалната политика и регионалното
управление.
Бързите темпове на развитие на регионализацията се дължи
преди всичко на процеса на глобализация. По ъщество
регионализацията предтавлява антипод на този процес, защото се
проявява предимно в локализма, свързва се с разширяването на
границите между териториално – социалните комплекси,
съхраняването на културните различия на отделните етноси ,
засилване чувството за изключителност и др.
От една страна регионализацията в съвременния свят е опит за
бягство от унификацията и стандартизацията и е присъща за всяко
общество, независимо от неговата степен на развитие. От друга
страна, регионализацията е начин за намаляване на съществуващите
неравенства между отделните елементи на региона и предимно
между центъра и съответните периферии.
Вникването в същността на термина "регион" показва едно
твърде широко тълкуване. Преди всичко регионът предполага
пространствена, физикогеографска среда. Наред с това той има и
конкретна куптурно-цивилизационна, етническа, историческа,
икономическа, екологичеrка и дори политикоадминистративна и
правна общност. Регионите могат да съществуват в рамките на една
държава или да обхващат групи от държави или отделни техни
територии. В по-тесен смисъл, регион се определя като стопанско –
икономическа общност или като културно – историческа област. В
международния смисъл, понятието се използва, за да се определи
група от близко разположени държави, които предствляват
самостоятелна икономическа или географска общност. Те са близки
по своя национален съствав и култура или по своето сходно
обществено – политическо управление. В науката се смята, че това
определение е характерно за времето Студената война и
двуполюсния модел. В този смисъл то е напълно ва-лидно за
1
множество региони по света, защото макар и не особено прецизно,
то отразява главното – географската близост на страните.
Обикновенно регионалното деление на света се прави въз
основа на принадлежността на страните към различни континенти.
Този метод не е особено прецизен, поради съществуването на
множество държави, които се простират на върху два континента.
Дори и в границите на един континент, държави имат разнороден
етнически състав, разнообразен стопански и военнополитически
потенциал, специфична материална и духовна култура.
Друг подход за регионално деление е свързването на
регионите с определени океански или моркси акватории, с имена на
полуострови и планински вериги (Черноморски, Балкански,
3акавказки, Индокитай и др) Често и този подход не е подходящ, тъй
като в тези региони съществуват различия на природни, етнически,
културни и политически граници.
Цивилизационните региони са най – големите пространствени
обединения в световен мащаб, изградени на базата на сходни
културни и исторически характеристики. Видни примери за такива
обединения са Западноевропейският регион, включващ 24
високоразвити държави; Източноевропейският регион, съставен от
15 бибши социалистически страни; Северноамериканският регион –
САЩ и Канада. Други самостоятелни региони са Латинска Америка,
Югоизточна Азия и др.
Понятието “регион” се свързва и с външноикономическите
връзки, които са важна подсистема на международните
икономически отношения. Най – често срещаната пространствена
форма на регионализация е възникването на икономическо
обединение между съседни държави. Създават се условия за
формиране на единен вътрешен пазар. Вътрешните икономически
граници се разтварят, разделителните икономически функции се
запазват само за общите външни граници на организацията.
Интензивното развитие на вътрешните и външните икономически
връзки предизвиква нуждата от създаване на общи междудържавни
и наддържавни органи на управление. Това позволява провеждането
на обща икономическа, научно – техническа, валутно – финансова и
отбранителна политика.
Разпадането на двуполюсната структура през Студента война
става причина за ускоряване и задълбочаване на процеса на
регионализация. Все по активна става всестранната интеграция
между западните страни. Този феномен е характерен с намаляващата
роля на националните държави и разрастване на междудържавното
сътрудничество до степен, при която наднационалните, регио-
налните обединения все повече разширяват своите пълномощия,
2
поемайки голямата част от управленческите функции на отделните
страни.
В началото на ХХI век структурата на международните
отношения става все по – многопластова и броят на различните
региони непрекъснато нараства. Практически всяка държава до
някаква степен е част от даден международен регион, заедно с това
участва в дейността на други регионални и субрегионални системи.
По този начин се създават две нива на регионализация, от една
страна, като обединение на държавите в различни международни
региони и от друга – формиране на отделни региони между съседни
държави.
Регионализмът като феномен в международните отношения
отразява процесите на преразделение на властта. От една страна
наднационалните органи разщиряват свойте пълномощия, а от друга
– регионите, а не държавите са високо ефективни при решаването на
редица проблеми.
С понятието “регионализция” тясно се свързва и друга важна
категория – регонално развитие. Това е процес на формирането на
териториални различия в рамките на страните и регионите във
всички сфери на човешката дейност и успоредно с това промяна в
значението на отделните териотории за сметка на нарастването на
тяхната социална и икономическа роля. Пример за това страните –
членки на ЕС – от една страна договорът от Маастрихт увеличава
влиянието на общите европейски институции, но от друга страна в
последното десетилетие непрекъснато расте ролята на по –
малкитев, вътрешни региони в политическия и социално –
икономическия живот на държавите от ЕС.
В началото на XXI век контекстът за региона и регионализма
придобива други очертания, характерни главно за Европа и ЕС.
Интеграцията в неговите рамки е примет за класически
регионализъм. Наблюдава се съвпадение между обединение и
фрагментация, тяхното взаимно проникване, допълване и
модификация ф процеса на изгражаднето на новия международен
ред. Ако в миналото учстниците в регионалната интеграция в света
са били националните държави, то в момента в ЕС субекти на
регионалното сътрудничество са регионите на държавите членки. В
съвременния европейския контекст регионът е територия,
разполагаща с административен статут и заемаща междинна позиция
между централното и местното правителство. Европейският
регионализъм има своя специфика и в много отношения е уникален,
той обединява редица характеристики, които не са присъщи на нито
едно друго международно обединение.
3

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.

Регионализъм и регионална сигурност

Сигурността в държавата е пряко зависима от обществените отношения в нея, а също така и връзките й с останалите субекти на международната дейност. Сигурността може да бъде разглеждана в глобален, така и в регионален мащаб...
Изпратен от:
leonella
на 2008-05-13
Добавен в:
Реферати
по Политология
Статистика:
326 сваляния
виж още
 
Подобни материали
 

Бежанския въпрос - политика на ЕС, СЕ и България

27 окт 2007
·
523
·
39
·
9,095
·
277

Едно изследване на политиката на държавите от Европа по проблема за бежанския въпрос-исторически преглед, конвенции, споразомения, решения; позиция на България по проблема...
 

Гражданското общество - проблеми и развитие

08 ное 2007
·
878
·
6
·
1,622
·
282

Гражданско общество е понятие, отнасящо се до съвкупността от всички доброволни граждански и социални организации и институции, формиращи базата на едно общество, функциониращо в противовес на силовите структури на държавата....
 

България и европейската система за сигурност и отбрана

04 дек 2007
·
700
·
7
·
2,243
·
189

Главните проблеми на сигурността на отделните държави през 21 век ще бъдат обусловени от регионална нестабилност и неустойчиво развитие, появата и изострянетона конфликти с етнически и религиозен генезис и свързаните с това форми на тероризъм...
 

Водене на преговори при критични произшествия

19 дек 2007
·
146
·
2
·
185

В ежедневието често възникват ситуации, които застрашават по някакъв начин живота и здравето на гражданите. Обикновено ситуации, при които има взети заложници или опитите за самоубийства или терористичните актове се определят като критични...
 

Сравнителен анализ на идеите на Тукидид, Макиавели и Хобс

09 апр 2008
·
269
·
4
·
598
·
172

Тримата представители на школата на реализма - Тукидид, Макиавели и Хобс максимално точно и критично анализират и представят основните събития и фактори за изграждането на съвременната им действителност. Преосмисляйки реалността през призмата на своето...
1 2 3 4 5 » 11
 
Онлайн тестове по Политология
Тест по политология за 2-ри курс, ВСУ - политически системи и режими
изпитен тест по Политология за Студенти от 2 курс
Тест по Политически системи и режими. Важи за ВСУ. Съдържа 22 въпроса, всеки от които има само един верен отговор.
(Лесен)
22
187
2
26.09.2014
» виж всички онлайн тестове по политология

Регионализъм и регионална сигурност

Материал № 147421, от 13 май 2008
Свален: 326 пъти
Прегледан: 200 пъти
Качен от:
Предмет: Политология
Тип: Реферат
Брой страници: 7
Брой думи: 1,246
Брой символи: 11,265

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Регионализъм и регионална сигурност"?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Последно видяха материала
Сродни търсения