Избори и избирателни ситеми
Изборите поначално са процедурно действие, което се използва
за заемане на длажностсни позиции от определени хора.Приема
се, че това в най-справедливият начин, особено като става дума за
заемането на ръководни длъжности. Затова изборите се прилагат
в политическата практика още от древни времена. В този случай
те се използват и като средство за узаконяване на дадена
ръководна позиция. Легитимното им естество се обеснява със
сагласието, което се получава от страна на мнозинството-от
участващите в гласуването.Въвеждането на изборите в
политическия модерен живот се дължи на две основни причини:
формирането на гражданския статус на идивида и преминаването
кам представително гражданско управление.
В политиката гражданинът е активен субект на управлението.
Ето защо, когато през XIXвек в Европа поданиците получават
конституционен статус на граждани.От този статус логично
произтича изискването те да притежават и определени
политически права.Едно от най-съществените между тях е
изборното право.Въз основа на него всеки гражданин може да
избере, хората които да го управляват и самият той да бъде
избиран.Следователно избирателното право е много важно,
защото то едновременно изразява и политическата свобода на
индивида и политеческото равенство между хората.Тази
политическа функция на изборното право се задълбочава и чрез
възприемането на всеобщото изборно право.Този принцип се
гради върху правилото”Един човек, един глас”.По този начин се
подчертава че този вид право трябва винаги да се упражнява
индивидуално,т.е. да не се престъпва.Което е най-същественото,
чрез акта на гласуването в съответствие с този принцип всеки
човек да може да изразява собствената си политическа воля.От
тук прозитича и известно изискване – изборите да бъдат честни и
справедливи, т.е. те да се организират по начин, който позволява
на всеки човек без външна принуда и каквато и да е форма на
контрол да осъществи личния си избор.Всеобщото избирателно
право исторически се оказва най-тясно сварзано с
демократизацията на представителното градско управление.
Показателно е обаче че отначало това право не може да се
практикува от всички граждани. Така например до първата
световна война действащите закони изключват от него
представителите на женския пол.Освен това се въвеждат и редица
други ограничителни условия, като изискване за определен
доход, за постоянно местопребиваване, за образователен ценц и
т.н. При това положение демократизацията се изразява в
премахването на различните бариери при практикуването на
избирателното право. Жените започват да получават права след
първата световна война, а другите ограничения окончателно
падат след втората световна война. В момента изибирателните
права се делят на активни и пасивни.Активните се отнасят до
правото на участие в избора.Възприета е и универсална
въздастова граница за този вид права, а именно навършени 18
години.Пасивните са свързани с възможността на всеки
гражданин да издигне собствената си кандидатура. Тук се
допускат възрастови ограничения, които са предмет на
съответните национални конституции.
Избирателните системи от своя страна са явления на
съвременни демократичен живот.Тяхното възникване и
утвърждаване се държи първо на необходимостта чрез
провеждането на избори да се задоволява изискването на
демокрацията управлението да се възлага на представителите на
мнозинството.Най-подходящо за тази цел се оказва
мнозинството, което се формира чрез провеждане на избори, т.е.
с прякото участие на самите граждани.И тъй като броя на
гласоподавателите през последните 2 века непрекъснато се
увеличава от тук възниква необходимостта от разработване на
подходящи системи за провеждането на самите избори.Втората
причина е свързана с появата на партиите и с начинът по който те
участват в демократичното управление. Това участие несъмнено
може да се легитимира, т.е. да не се оспорва от определена група
гражданиот съответното общество при положение, че
избирателните системи отчитат и участието на партиите в
тях.Съществуват 2 основни вида избирателни системи:
мажоритарна и пропорционална.Те се разглеждат като
алтернативни , затова всяка една от тези системи има свой
парламент и на местни избори се използва мажоитарната
система.Самото и наименование показва че тя се гради на
принципа на множеството, следователно чрез нея може да се
определи някакво мнозинство, формирано от гласоподаватели.И
тъй като тази система се въвежда първо в Англия, тя
традиционно се игражда върху принципа на относителното
мнозинство.Според този принцип за победител в избори се
обявява кандидатът получил най-много гласове.При тези избори
не се взема под внимание броя на участниците,затова
мажоритарната система е адаптирана по-късно във Франция, но
под формата на абсолютно мнозинство.В този случай победител
се обвява само тогава, когато в изборите вземат участие най-
малко 50% + 1 от гласоподавателите по списък.Когато това
условие е спазено, победител е този кандидат, който получи 50%
+ 1 глас от подадените гласове.Ако това условие не е на лице се
провежда втори тур. В него участват само първия и втория от
предния тур. В този случай отпада условието относно процента
на имащите право да гласуват.
Другата избирателна система-пропорционалната се формира въз
основа на практиката на участието на партиите в
управлението.Най-съществената причина е участието на много
партии(повече от 2) в изборите, защото тогава стават съвсем
очевидни някои от слабостите на относителната мажоритарна
система.Тази система е разработена и за пръв път се прилага в
Швейцария в края на XIXвек. Системата се изгражда върху
принципа на пропорциите, т.е. на съотношението на частите, от
които се образува някакво цяло. Затова и системата е построена
по начин, позволяващ да се определи количествено делът на
всяка част.Тук тази функция се поема от политическите
партии.Затова гласоподаването се организира и провежда но
начон, който позволява да се изрази процентно изборното
постижение на всяка партия. При това положение за
провеждането на избори за колективни демократични ограни
всяка от партиите получава брой мандати, който съответства на
нейния дял в подадените гласове. Факт е, че системата е
съобразена с участието на много партии, което води до
налагането на известни ограничения.Те се дължът на
обстоятелството, че за ефективността на дадена система, особено
при парламентарни избори, се съди от възможността за създаване
