Предметна област на педагогическата психология.
Първоначалното диференциране на педагогическата психология като
самостоятелна научна област започва в края на 18-ти век и продължава до
средата на 19-ти век. Появява се тенденцията педагогическите проблеми да се
анализират на основата на психологическото познание. Трудовете на Жан Жак
Русо и Песталоци илюстрират този интерес.
През втората половина на 19-ти век и първата четвърт на 20-ти век се
наблюдава все по-отчетливо диференциране на педагогическата психология
като самостоятелна научна област. Тази тенденция ясно личи в трудовете на
немския педагог Йосиф Хербарт, а американският психолог Уилям Джеймс
публикува психология, предназначена специално за учителя. През този период
американският психолог Едуард Торндайк издва авторския си труд
„Педагогическа психология” в три тома. В томовете са представени три основни
проблема: „Оригиналната природа на човека” (първи том), „Психология на
ученето” (втори том), „Труд, умора и индивидуални различия” (трети том).
Френският психолог Алфред Бине, създател на съвременното движение в
психометрията също има отношение към изграждането на педагогическата
психология, в тясна връзка с детската и експерименталната психология.
След този период педагогическата психология все по-категорично
започва да се утвърждава като самостоятелна наука. Фокусът на
изследванията е върху изучаването на закономерностите на обучението и
възпитанието на учениците, чрез приложение на общопсихологически научни
принципи и методи на познание. Принос в тази посока имат световно
известните учени Жан Пиаже, Лев Виготски, Ерик Ериксън, Дж. Стенли Хол,
Арнолд Гезел и редица други.
Съвременната педагогическа психология е наука, която прилага
общопсихологическото познание за изследване, анализ и оптимизиране
на процесите на обучение и възпитание в съвременната образователна
среда.
Учебното съдържание по дисциплината педагогическа психология е
фокусирано в следните тематични области: взаимовръзки между обучението и
психичното развитие на учещите; мотивационни аспекти на ученето;
емоционалната регулация на поведението в образователната среда; техники за
осъществяване на ефективни взаимодействия в образователната среда;
преодоляване на проблемното поведение на учениците; специфика на
взаимодействията между семейството и училището; професионализъм и
творчество в учителската професия. Представянето на съдържанието е
ориентирано към актуалните проблеми на общуването, обучението и
възпитанието на децата на ХХІ век.
Литература:
1.Славин, Р. Педагогическа психология. София, Наука и изкуство, 2004г.
2.Стърнбърг, Р., У. Уилямс. Педагогическа психология. София, Изток-
Запад, 2014г.
3.Янкулова, Й. Педагогическа психология, София, Парадигма, 2016г.
4.Изард, К. Психология на емоциите. София, Издателска къща „Здраве и
щастие”, 2017г.
5.Славчева, Г. Психологически познания за съвременните учещи в
професионалните училища на ХХІ век. Сп. „Професионално
образование”, бр. 4, 2016г. Vocational Education, Volume 17, Number 2,
2016. с. 471-480. ISSN 1314 – 555X. ISSN 1314 – 555X. стр. 395-402.
6.Славчева-Андонова, Г. Идеи за ефективни взаимодействия между
родители и юноши. В: Иновации и компетентности в образованието. УИ
„Паисий Хилендарски”, Пловдив, 2016г. ISBN 978-619-202-178-8 стр.537-
546.
7.Славчева-Андонова, Г.” Психологически техники, оптимизиращи
вземането на екипни решения в образователната среда”. Сп. Психология
на развитието, УИ „Паисий Хилендарски”, Пловдив, 2016г. с.99-113.
ISSN 1313-759X.
8.Славчева-Андонова, Г. „Ефективните взаимодействия между родители и
учители като фактор за позитивното личностно развитие на
съвременното дете”. Списание Педагогика, бр. 2, 2017г. с. 151-159. ISSN
0861-3982 (Print) ISSN 1314-8540 (Online).
9.Славчева, Г., Ефективни междуличностни взаимодействия между
учители и ученици. В сборник: „Обучението като път към образованието.
Пловдив, ПУ, 2011г.
10.Славчева-Андонова, Г. Влияния на училищната среда върху проявите на
тревожност при ученици от общообразователни и професионални
училища. В: Професионално образование, Бр. 2, 2019г.
