ДОКЛАД
ДОКЛАД
на тема:
на тема:
„Големия взрив”
„Големия взрив”
Изготвил: Айдън Юсуфов – 9
а
клас,
СОУ „Васил Левски” гр. Ардино
Наблюденията на Вселената показват, че тя не е неподвижна, а еволюира с
течение на времето. Идеята, че Вселената и самото време произлизат от първична
експлозия – Големия взрив е не само научна теория, но и ключова част от
модерната култура. Терминът „Големият взрив” се използва както в тесен смисъл
за момента, в който започва разширението на Вселената, така и по-общо за
преобладаващата днес космологична концепция, обясняваща произхода и
евлюцията на Вселената. Моделът на Големия взрив се основава на две ключови
идеи, които датират от началото на 20-ти век: общата теория на относителността
и космологичния принцип. В основата си това е теория, създадена да даде отговор
на два факта, които със сигурност знаем – Вселената постепенно се разширява и
охлажда. През 20
те
години на миналия век Едуин Хъбъл открил, че галактиките,
далеч от Млечния път, се отдалечават от нас. Всъщност, колкото по-далеч са от
нас, толкова по-бързо се отдръпват. И така той заключил, че цялата Вселена
сигурно се разширява. Ако проследим нещата назад излиза, че в някакъв етап от
миналото тя е била съсредоточена в една точка. Освен това знаем, че Вселената
сега е по-студена отколкото е била в миналото.
През 60
те
години на миналия век Арно Пенсиас и Робърт Уилсън засекли
сиянието, останало от Големия взрив, известно като космическо микровълново
фоново лъчение. Това показва, че някога Вселената е била много горещо място.
Големият взрив обяснява как тази огнена топка се е разширила е от нея са
произлезли всички звезди и планети около нас.
Не знаем какво е съществувало преди Големия взрив. На този въпрос науката не
може да отговори. Големият взрив не е просто експлозия станала в определен миг
на определено място в пространството. Никой не знае възрастта на Вселената.
Възможно е да се оценят размерите и, като се засече разстоянието до най-
отдалечените глактики, но въпреки използването на най-мощните телескопи
границите на неопределеност са значителни. Според болшинството от
астрономите възрастта на Вселената е около 12-15 милиарда години(13,7 млрд.
години) . Според учените, Вселената се е разширила изключително бързо през
първите микросекунди от съществуването и. В началото във Вселената
съществувала само една сила, която при разширяването и охлаждането и се
разделила на силите, които познаваме днес: гравитация, електромагнетизъм,
силната ядрена енергия (такава енергия подхранва нашето слънце) и слабата
ядрена енергия (енергията, която се получава при радиоактивен разпад). Една
секунда след Големия взрив се формирали първите протони. През следващите
минути, комбинация от неутрони и протони формирали деутерия, както и няколко
други леки елементи, предимно хелий (He), а също и литий(Li), берилий(Be) и
бор(B). Разпространението на хелий в цялата Вселена подкрепя теорията за
Големия взрив. Концентрацията на хелий се използва при определяне на
плътността на Вселената. Между 300 000 и 1 000 000 години след създаването и,
Вселената се охлажда до температура 3000°C и протоните и електроните се
комбинират за да образуват атоми водород(H). Вселената става прозрачна за
лъченията, които преди това са се поглъщали от заредените частици. Тези газове
като мъгла изпълват Вселената. Атомите в по-гъстите части на мъглата биват
притегляни от гравитацията в отделни по-малки облаци, от които се образуват
първите звезди и галактики. Водородните атоми могат да абсорбират и предават
само цветовете със специфична дължина на вълната. При образуването на тези
атоми се отделя радиация, която все още засичаме. Изследванията показват, че
космическия радиационен фон не е еднакъв. Смята се, че на местата, където този
фон е бил различен от константата са се образували галактиките. Фоновата
космическа радиация излъчена в първичната Вселена, притежаваща гигантско
количество енергия, е много по-слаба днес, когато температурата на Вселената е
паднала до -270°C. Тя практически е ехото от Големия взрив, достигнало до наши
дни.
Различни факти свидетелстват, че материята, която учените могат да наблюдават,
е само малка част от цялата материя, която съществува. Днес, космолозите
смятат, че по-голямата част от Вселената, може би 99, е съставена от т.нар.
„тъмна материя:, т.е. материя, която притежава гравитация, но не може да бъде
видяна или засечена по някакъв начин. Частиците на тъмната материя са
регистрирани само чрез гравитационния им ефект и досега не са наблюдавани в
лабораторни условия. Тази невидима материя осигурява гравитационните сили
