Есе на тема :
„Какви качества, трябва да притежава добрият начален учител и защо аз мисля, че ще
бъда добър учител?“
В моят живот личният пример за добър учител са моите майка и баба, и моята класна от
Началното училище. Моята майка е логопед, но тази професия си взаимодейства с
педагогиката, тъй като човек, трябва да намери правилен подход към детето и да открие
път към него, за да може то да усвои материала и да изпитва удовлетворение, от това, че
с положен труд всичко е възможно. Била съм свидетел немалко пъти на работата на
майка ми, впечатлена съм от нейната отдаденост, от търпението, с което разполага и
разбирането, което проявява към нейните ученици, дори в някои случаи на детето да му
е трудно с изпълнението на дадена задача, тя чете отново внимателно условието, като
набляга на най – важното, никога не се отказва, защото знае, че човечето отсреща има
потенциал, и когато ти му предоставиш възможност и му помогнеш, то ще се справи и
ще научи ценен урок – никога да не отказва, дори, когато среща трудности. От нея мога
да извлека ценни знания за работата ми на учител, за в бъдеще – добрият учител, трябва
да се научи да се вслушва в своите ученици, да обяснява важните за тях уроци, от които
да имат полза, да поощрява самостоятелното мислене и да включва децата в практически
дейности, защото освен на теория, знанията, трябва да се прилагат и в практиката, за да
могат да ги използват след това и в техният живот. Ценен учител в живота ми е й моята
баба – вече пенсиониран детски учител. Може да се каже, че съм израснала в детската
градина, в която преподаваше баба. След като пораснах малко, ходих с удоволствие на
работа с нея, защото обичах да и помагам с малките малчугани – държах ги за ръчичка,
докато слизат по стълбите, за да излязат на двора, помагах им да се облекат след сън и
да хапнат. Това са част от спомените ми, така от малко момиче се зароди обичта ми към
децата, тези сладки човечета. С гордост мога да кажа, че моята баба е страхотен педагог,
обръщаше внимание на всяко едно дете поравно, учеше ги на стихотворения и песни,
организираше тържества за всеки един празник и децата се радваха. За нея е важно едно
дете да е запомнило проведените занятия в детската градина и да е извлякло знания, за
да може да продължи след това в училище, подготвено, без да се срамува. Мога да кажа,
че в училище аз попаднах на един страхотен начален учител, човек, който ме подготви с
най – важните уроци, така че, да ги знам, помня и надграждам. Учителят на когото, аз
попаднах , преподаваше уроците по интересен за нас начин – чрез игри, така ние не само
учихме, но и се забавлявахме. Тя вкарваше новите технологии в крак , с обучението, като
ни помагаше да работим с информация, следователно усвояваме и практикуваме. За мен
този начин на обучение, беше изключително полезен, смея да твърдя и до днес. Този
педагог дава всичко от себе си за учениците си, подготвя отделни материали за всеки
един от тях, впечатлена съм от - старанието, всеотдайността, търпението, което винаги
се отблагодарява с отлични успехи. За мен това е един истински учител с главно – У. На
тази жена аз дължа знанията си от първи до четвърти клас. От нея съм научена да не
бързам, да проявявам търпение, защото усилията ми не са напразни, урок, който ще
запомня завинаги.
Да си учител е призвание, не професия. Успешния учител е призван от вътрешни
ценности и притежава личностни, и професионални качества да предаде знания, да
ръководи учебния процес, да вдъхновява и мотивира, да съпътства и подкрепя
подрастващите в един от най важния период от тяхното развитие – в процеса на
оформянето им в зряла личност. Има още нещо, според мен много важно, успешния
учител съчетава в профила си уменията на един добър коуч - треньор, който води ученика
към разгръщане на вътрешния потенциал, създавайки среда на доверие, уважение,
изслушване, подкрепа, безусловно приемане и емпатия. От тази позиция, бих нарекла
успешния учител „учител – коуч“. Личността на успешния учител е на първо място
психологически здрава личност, с проактивно поведение и съзнателна мотивация,
притежаваща професионални качества да преподава знанието на детето.
За мен добрият учител обича децата и това се чете по ласкавия поглед, който гали, по
меката грижовност, с която изслушва и напътства. Той гледа на децата не като обект на
обучението, а като личности – с положителни и отрицателни страни, с радости и
проблеми, с успехи и разочарования. Добрият учител научава своите ученици да си
задават въпроси: „Какво?“, „Как?“, „Къде?“, „Защо?“…, и да търсят отговори. Учи ги да
се съмняват, да откриват своите истини за живота, да имат собствена позиция и
ревностно да я отстояват, т.е. да бъдат мислещи личности.
Добрият учител има живо нравствено чувство – излъчва доброта и справедливост.
Особено справедливост. Той няма любимци – за него всички ученици са равноценни
индивидуалности. Той няма двойствени критерии при оценяването. Да, той мъмри,
когато си без домашна работа или си извършил някоя простъпка, пише двойки, когато не
си подготвен, но и поощрява, стимулира, показва ти, че си специален, че можеш, стига
да положиш повече усилия. Той открива силните ти страни и ти помага да ги развиеш.
Ефективно обучава този учител, който е способен да мотивира ученика да учи. В една
древна мъдрост се казва: „можем да заведем коня до реката, но не можем насила да го
накараме да пие”. Задачата за учителя е да предизвика жажда. Нравствените качества на
учителя са важно средство за влияние върху учениците. Учителят учи чрез реч и слово,
но само личният пример увлича, предизвиква желание за подражание у ученика. Ключът
за възпитателното въздействие върху формиращите се личности на младите индивиди е
авторитетът на учителя, формиран въз основа на неговия човешки и личен авторитет.
Учителят трябва да умее да се утвърди сред учениците като образец на постоянство и
последователност. Необходими качества за постигане на тази цел са взискателността и
справедливостта към самия себе си и към учениците, обективността в отношенията с тях.
Преди всичко учителят трябва да бъде личност – защото само личност може да създава
личности. Да притежава висока лична култура. Да бъде човек с присъствие на духа,
уравновесен и мъдър. Да излъчва смирение и радост от живота, да е искрен на думи и
дела, да умее да се владее във всяка ситуация, да е сериозен и отговорен. Добрият учител
оставя личните си проблеми зад вратата на класната стая. Той не позволява моментни
настроения да влияят на общуването му с учениците. Добрият учител владее всяка
ситуация. Той не повишава тон, за да го чуят, разрешава конфликтите между деца, без
да накърнява достойнството им, без да изразява пристрастия.
Добрият учител е уважаван и обичан от децата и учениците. Това се постига най-трудно,
но той го постига. От една страна, той е техен приятел – изслушва ги, съветва ги, пази
поверените му тайни, празнува с тях, споделя… От друга страна, той е техен наставник
– насочва, изисква, наставлява, коригира, пише неизвинени отсъствия, налага наказания,
когато правилникът го изисква. Въпреки всичко децата го уважават и обичат, защото той
е намерил златната среда в отношенията си с тях.
Добрият педагог включва учениците като активни участници, ефективният учител е
активен, подкрепящ, креативен, иновативен, повече разбиращ, по-малко санкциониращ.
Ако в миналото учениците са възприемани като пасивни приемници на знания и
въздействие, то в днешно време се акцентира на активната роля на ученика в процеса на
взаимодействие и комуникация. След като се променя ролята на ученика, то респективно
се променят и образът и ролята на учителя. За да бъдеш добър учител, трябва да
отговаряш на изискванията на учениците. И не на последно място, добрият учител знае,
че ако изгражда с любов и истина – онова, което изгради, ще трае вечно.
Изкуство е да преподаваш и учиш…, а педагогическото майсторство се овладява от
малцина избрали професията учител. В този контекст, бихме могли да сравним
ефективния учител с писател, художник, диригент или скулптор. Но да бъдеш ефективен
учител означава преди всичко да бъдеш добър градинар! Да се грижиш засетите цветни
семена да получат достатъчно топлина, светлина и вода, за да поникнат, да развият своя
корен, да напъпят и в края на училищната епоха да разлистят своя цвят. Да допринесеш
за израстването на цвете – красиво по свое му със своята индивидуалност и даряващо
красотата си на света е „дълбока отговорност”. Ако не се състои срещата на детето с
ефективния учител, то няма от кого да се учи – няма шанса да развие потенциала си,
възможностите си и те остават в зародиш, който никога не се пробужда за живот в себе
си и чрез себе си за всички хора. Защото отглеждането на здрави и жизнеспособни
потомци е основен ангажимент на цялото общество.
Смятам, че аз притежавам способностите на един ефективен учител и ще дам всичко от
себе си, за да създам поколение от добри хора.
188
1
20
