Големина на текста:
МОРФОЛОГИЯ
Морфема – най-малката значеща част в структурата на думата.
Словоформа – форма на думата, която се получава чрез замяна или/и
прибавяне на граматични морфеми.
Дума – нова дума образуваме чрез замяна или/и прибавяне на лексикални
морфеми.
Граматично значение – вид осъзнато и изразено чрез структурата на езика
отношение.
Граматична категория /ГК/ – система от противопоставени помежду си
редове форми с еднородно съдържание.
Лексикално-граматична категория /ЛГК/ – дадено граматично значение се
изразява от морфеми на равнището на лексемата, т.е. граматичната
характеристика е присъща на цялата дума в различните и
#
форми (ЛГК е
категорията род при съществителните имена).
Лексикално-граматичен разред /ЛГР/ – групиране на думите в рамките на
дадена част на речта, които имат обща семантична характеристика и се
обособяват именно на тази основа (например лични~нелични съществителни
имена).
Морфологична категория /МК/ система от противопоставени един на друг
редове словоформи с еднородно съдържание (МК е категорията род при
прилагателните имена).
Грамема член е на морфологична категория, един от противопоставените
помежду си редове словоформи с еднородно съдържание. Грамемата е
двупланово явление – тя е неразривно единство между плана на изразяване и
плана на съдържание. В плана на съдържание грамемата е инвариант на
системата от диференциални характеристики. В плана на изразяване се
характеризира с определен формален показател, проявяващ се в словоформите.
Формални класове – група лексеми са обединени и противопоставени на други
групи лексеми по ясно изразени формални белези. Пример за формални класове
са I, II, III спрежение на глаголите.
Части на речта основните групи, на които се дели речникът на езика, обединени от
лексикално значение, общи граматични категории, синтактични функции и
словообразувателни типове.
Според морфологичните си признаци частите на речта биват изменяеми (имат
словоформи за присъщите им морфологични категории – съществително име,
прилагателно име, числително име, местоимение и глагол) и неизменяеми (нямат
словоформи наречие, предлог, съюз, частица и междуметие). Според синтактичните
си особености биват самостойни (могат да бъдат членове на изречението
съществително име, прилагателно име, числително име, местоимение, глагол, наречие,
в някои случаи и междуметието) и служебни (не са части на изречението, а изпълняват
морфологични и синтактични функции – изразяват различни отношения, съединяват
или подчиняват части на изречението – предлог, частица и съюз).
Видове
Части на
речта
ЗначениеПримери
Съществител
но
Назовава явленията, които ни
заобикалят.
майка, бор, куче, къщи,
височина, летене
Прилагателно
Означава признак (качество или
свойство) на явленията.
хубав, богат, умен, дървен,
стъклен
Числително
Назовава числата или означава
поредността на явленията.
три, четири, първи, втори
Местоимение
Замества съществителните,
прилагателните или числителните
имена.
аз, ти, мой, твой, този, онзи
Глагол
Означава действие или състояние
на явленията като техен признак.
чета, играе, слушаш, пее
Наречие Означава признак на друг признак. бързо, бавно, хубаво
Предлог
Изразява отношения между
явленията, изразени с думи, които
са самостойни части на речта.
пред, зад, с, в, към, сред, по, за
на, до, към
Съюз
Свързва еднородни думи в
простото изречение и простите
изречения в сложното изречение.
и, или, а, ала, ама, но, че, да, ако,
като
Частица
Модифицира значението на
отделните думи или на цялото
изречение.
ли, се, си, ще, ей, брей, ха
Междуметие
Изразява чувства или емоции или
наподобява шумовете от
природата.
ох, ах, бум-бум, гъл-гъл, и-и-ху
Видове
СЪЩЕСТВИТЕЛНО ИМЕ
Съществителното име е част на речта, с която се назовават явления от сферата на
човешкото познание. С тях се назовават всички явления, които ни заобикалят, а те
могат да са: понятия за материални обекти – лица, животни, естествени и изкуствени
предмети; качества и свойства (ширина, дебелина, красота); понятия за абстрактни
явления, понятия за качества и признаци, понятия за действия и състояния (тичане,
скачане, рисуване) и т.н.
Притежава морфологичните категории число и положение (членуване), остатъци
от падеж (звателни форми) и лексикално-граматичната категория род.
Граматическата категория род при съществителните имена е постоянна и независима
от формоизменението. Всяко съществително има едно от трите граматически
значения мъжки род, женски род или среден род което е независимо от
формоизменението и е постоянно. Граматическата категория число при
съществителните е променлива и е свързана с формоизменението. Граматическата
категория определеност е свързана с формата на съществителните имена и се носи
от специални морфеми определителни членове.
Лексико-граматичните разреди при съществителните могат да се представят чрез
противопоставяния: лични~нелични, нарицателни~собствени, броими~неброими.
Делят се на: лични (те посочват лица, одушевени явления) и нелични
(назоваванията на животни, неодушевени обекти и предмети).
Делят се още на съществителни нарицателни (посочват група еднородни явления;
те са названията на понятията) и собствени (назовават отделни лица, животни,
обекти).
Делят се на броими (имат число и могат да имат форми за мн.ч.) и неброими (нямат
форми за число). Неброимите се делят се на същ. събирателни (назовават множество
еднородни явления, възприемани като цялост); съществителни имена за двуединни
предмети; съществителни имена, означаващи маси; съществителни имена,
назоваващи химични eлементи; съществителни собствени имена за географски
обекти; съществителни собствени за прозвища. Неброимите съществителни имена се
делят на две формални групи: singularia tantum – имащи форми само за ед. ч.
(студентство, любов, водород, захар, Бургас, Странджата); pluralia tantum
имащи форми само за мн. ч. (очила, макарони, Родопите, Драгалевци).
Според това и съществителните имена, с които се назовават различните обекти
(същини), се делят на две групи: съществителни с веществен характер и
съществителни с абстрактен характер.
Съ-
ществи-
телни
имена
Броим
и
Абстрактни
Кон
к-
рет-
ни
Од
у-
ше-
ве-
ни
Лица
Нелица
Неодушевени
Небро-
ими
Абстрактни
Конкретни (неодушевени)
тревога, вятър, секунда
приятел, майка, лекар
котка, мравка, акула
книга, дърво, поляна
смелост, здраве, здрач
оцет, грис, очила
ФормиМъжки родЖенски родСреден род
ед. ч., нечленувана
форма
стол, ученикженадете
ед. ч., членувана форма
стола, ученика, столът,
ученикът
женатадетето
мн. ч., нечленувана
форма
столове, ученици женидеца
мн. ч., нечленувана
форма
столовете, учениците жените децата
бройна форма (два) стола
звателна форма ученико жено
ПРИЛАГАТЕЛНО ИМЕ

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.

Морфология

Подробно описание на морфологията в българския език...
Изпратен от:
Vania Atanasova
на 2023-01-15
Добавен в:
Теми
по Български език
Статистика:
0 сваляния
виж още
Материалът се намира в следните категории:
Теми по Български език за Студенти несваляни с 20 - 1 страници Други
 
Подобни материали
 

Второстепенни части на изречението (5 клас)

18 яну 2009
·
899
·
6
·
374
·
2

Това е урок (с кратки правила)върху Второстепенни части на изречението.
 

Части на изречението и части на речта

17 окт 2011
·
372
·
21
·
358

Презентация за частите на изречението и частите на речта...
 

Части на речта и части на изречението

17 сеп 2010
·
157
·
2
·
1,097
·
409

Съществително име - назовава предмет Прилагателно име - означава признак на предмет Местоимение - замества име или именно словосъчетание Числително име - назовава число, брой или поредност Глагол - означава действие или състояние, свързано с лице...
 

Oбособените части на изречението

28 апр 2010
·
96
·
9
·
1,639
·
336

Същност на обособените части на изречението. Видове обособени части на изречението. Стилистична роля на обособените части на изречението...
 

Части на речта. Имена

28 яну 2012
·
204
·
10
·
210
·
418

Самостойни и несамостойни части на речта. Изменяеми и неизменяеми части. Упражнения...
1 2 3 4 5 » 10
 
Онлайн тестове по Български език
Текстът в общуването
изпитен тест по Български език за Ученици от 7 клас
Тест по български език за проверка на знанията на учениците по раздела. Въпросите имат само един верен отговор.
(Лесен)
9
5
1
1 мин
12.08.2020
Правописен тест
входен тест по Български език за Ученици от 3 клас
Тестът е предназначен за установяване нивото на компетентности на учениците по БЕЛ в началото на трети клас. Съдържа въпроси само с един верен отговор.
(Много лесен)
16
1
4 мин
28.09.2021
» виж всички онлайн тестове по български език

Морфология

Материал № 1458127, от 15 яну 2023
Свален: 0 пъти
Предмет: Български език
Тип: Тема
Брой страници: 36
Брой думи: 9,639
Брой символи: 58,004

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Морфология"?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Намери частен учител

Емануел Григоров
преподава по Български език
в град Перник
с опит от  1 години
14

Галина Иванова
преподава по Български език
в град София
с опит от  35 години
85

виж още преподаватели...
Последно видяха материала