Големина на текста:
СОФИЙСКИ УНИВЕРСИТЕТ „СВ.КЛИМЕНТ ОХРИДСКИ“
ЗАДОЧНО ОБУЧЕНИЕ
Бакалавърска програма
Социална педагогика
,,Философия“
Тема
„Адът - това са другите
ЕСЕ
Разработил: Преподавател:
фак. №
София
ноември, 2020 г.
Адът в религията, фолклора и митологията се представя в
задгробен свят, противоположност на рая и място, където човек
изтърпява своето наказание.
Според митологията, Адът представлява подземно царство, в
което владетел е Дяволът (или наричан също Сатаната), където
огънят е вечен и демони изтезават грешните души. Вярата в
подземното царство е характерен за много култури. Според
разбирането за ад в съвремието, е вечното наказание на грешните
хора.
Възникването на представа за ада в християнството е
разглеждано в текстовете на Новия завет. Там Адът е представен
като усещане. Живота там не се възприема като вечен живот, болка
и страдание, а като мъка на вечната смърт. Огнените изпитания се
свързват с адските мъки. На тези мъки са подложени грешниците.
Адът също е представен като божествен затвор, от който не можем
да излезем и където грешните души изтърпяват своето наказание.
В Библията е казано: „ Чрез един човек греха влезе в света и
чрез греха смъртта, и по тоя начин смъртта мина във всичките
човеци, понеже всички сгрешиха“. Други писания казват: „ Заплатата
на греха е смърт.“ По това време грешниците са ги съдели на смърт.
А какво е адът днес? Както е казал Жан Пол Сартр – „Адът- това
са другите“. Човек е най-истински, човек е себе си, когато е сам. В
обществото се преструва, играе постановка, изнася различни роли,
за да се приспособи към ситуацията. Поради това в очите на
другите, човек е различен- за едни е стриктен работодател, за други
е забавният приятел, но твърде рядко е себе си. Именно това е
Адът – човекът в очите на другите. Опитвайки се да задоволи
очакванията на обществото, опитвайки се да се впише – човек губи
себе си. В края на деня, когато се запита: „А всъщност, кой съм аз?“,
не може да намери отговор.
Да изгубиш себе си сред другите- това е адското мъчение, на
което сме подложени през XXI в. В тези времена на фалш,
манипулация, изграждане на нереалистични образи за „модерния
човек“ ние всички сме принудени да се приспособяваме към общата
картина, да сме еднакви, да се внедрим в обществото. Да бъдеш
себе си, да бъдеш различен – това е недопустимо. Всеки опит за
излизане от рамката, за разчупване на границите на общественото
мнение бива жестоко наказан. Обществото е яростен хищник, който
не прощава. То е вълкът, водач на глутницата, и всеки, който се
осмели да му се противопостави – бива отлъчен. А самотен,
изоставен – не може да живее. Човекът е социално същество – има
нужда от общуване, от контакти с други хора, от връзка със света.
Това го прави зависим от другите. А другите – те го нараняват,
променят, обезличават. Това е нашият омагьосан кръг, нашият Ад
на Земята. Не можем да живеем сами, но не можем да сме себе си с
другите.
Не един психолог е казал: „Ние се изграждаме през другите“. Тук
те искат да обяснят, че нашата история е продукт от срещи,
влияния, общи спомени и споделени преживявания. Например: ако
едно малко дете не се среща с други хора от малко, то няма да
проговори.
Другите са загадка, терзания, съпротиви и т.н. Какъв ли би бил
животът, ако ги нямаше?! Дори не можем да си го представим, за да
отговорим на този въпрос. Нашето „Аз“ се изгражда, чрез тях – чрез
думите, чрез мислите, които обменяме, чрез споделените
реалности.
Всяко нещо в нас – облекло, жестове, думи, емоции – са послания
към тези около нас, чрез което им казваме кои сме, откъде идваме,
как се чувстваме или какво искаме.
В родовите общности „хората“ са закон, регулатор, критерий, но
най-вече подкрепа. Те са тези, които ни помагат да се приобщим, да
преминем през най-важните и трудни етапи в живота ни. Когато
човек не знае как да постъпи, той се допитва до другиго и се
вглежда в опира му. Казват, че човек се ражда сам и умира сам. И
сякаш тази думичка „сам“ ни се струва една от най-страшните и ни
ужасява.
Отново се замисляме върху думите на Сартр „Адът – това са
другите“, но дали не е обратното, дали адът не е в самите нас, а
другите са тези, които ни помагат? В навалицата човек е с другите,
но не е с никого. Неговото качество е количество. Той е единица в
множеството и песъчинка в тълпата. Това е така, защото в днешно
време няма приятелство, а само предателство, завист, лъжа и т.н.
Човек, за да се спаси от тълпата отива в света на размишление, а
това размишление води до усамотяване и вглъбяване.
Самотата има различни екзистенциални форми. Самотният човек
е този, който е изостанал от темпото на времето, в което живее. Но
все пак човек никога не е сам, той стои пред погледа на другия.
Сартр се изказва по този начин, защото всеки се опитва да плени
свободата на другия. Любовта и омразата са опити за пленяването
на чуждата свобода.
„ Адът- това са другите“ води до противоположното „Адът – това
съм Аз“. Адът е в това, което ние създаваме сами за себе си и
хората около нас. Дори адът да са другите или ние самите, това
няма значение, защото можем да го променим. И това как променяш
ситуацията зависи изцяло от психиката ти и от собствената ти

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.

Адът - това са другите

Адът в религията, фолклора и митологията се представя в задгробен свят, противоположност на рая и място, където човек изтърпява своето наказание...
Изпратен от:
petrozaraal
на 2022-11-22
Добавен в:
Есета
по Философия
Статистика:
0 сваляния
виж още
 
Подобни материали
 

Душата и смъртта

28 авг 2007
·
298
·
1
·
247
·
217
·
1

Най-големият страх на хората е неизвестността. Единственото сигурно нещо в живота е смъртта и точно тя представлява най-голямата неизвестност.
 

Философска дефиниция за човека

03 дек 2006
·
937
·
1
·
262
·
524

Същност на човека, телесност, разумност. Свойства на разума.
 

Човек и добре да живее умира...

07 мар 2006
·
1,485
·
1
·
502
·
84

Всеки има свой собствен свят- свят на мечти, който е непокътнат и недосегаем. Понякога самите ние го изграждаме и заживяваме в него.
 

Свободният човек

13 май 2007
·
2,306
·
1
·
132
·
302
·
6

Свободният човек е като кораб в открито море. Той трябва да избере посока и да поправи усилие да достигне до бряг.
 

Всеки човек е една истина

24 май 2007
·
707
·
1
·
205
·
142

Едно е сигурно ,че няма нито един живот ,който да е напълно еднакъв с живота на друг човек
1 2 3 4 5 » 11
 
Онлайн тестове по Философия
Ценности и блага. Норми и традиции
тематичен тест по Философия за Ученици от 9 клас
Тестът е тематичен върху изучаваното от учениците по философия в 9. клас. Всеки въпрос има само един верен отговор.
(Труден)
15
5
1
1 мин
29.07.2020
Тест по философия за 2-ри курс
междинен тест по Философия за Студенти от 2 курс
Тестът съдържа 30 въпроса по философия за студенти, изучаващи дисциплината във 2-ри курс. Всеки въпрос има само един верен отговор.
(Труден)
30
25
1
4 мин
19.08.2014
» виж всички онлайн тестове по философия

Адът - това са другите

Материал № 1453722, от 22 ное 2022
Свален: 0 пъти
Предмет: Философия
Тип: Есе
Брой страници: 5
Брой думи: 1,030
Брой символи: 5,366

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Адът - това са другите"?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Намери частен учител

Мирослав Бачев
преподава по Философия
в град София
с опит от  13 години
233 48

Христо Йорданов
преподава по Философия
в град Сандански
с опит от  12 години
207 48

виж още преподаватели...
Последно видяха материала