Последици след ВСВ.
Последиците след ВСВ можем да разграничим в различни аспекти:
икономически, стопански, социални и също така не са концентрирани
на едно място, а в целият свят, като продължават десетилетия след
нейният край. Победата над фашизма, нацизма е победа на
надеждата и оптимизма за един по-добър живот в бъдеще. От хората
преживели тази война, започват да се изповядват общопризнати
морални ценности като мир, хуманност, справедливост, както и
уважението на човешките права и свободи. В тази връзка в
създадената през 1945г., Организация на обединените нации,
накратко ООН, малко по-късно през 1948г. се подписва Декларация
за правата на човека. Като тази декларация признава
неприкосновеността и правата на всички хора по целият свят. Също
така изисква зачитане на националните и личните ценностни
традиции. Въпреки създаването на тази организация, отношенията
между страните или по-точно Западните държави и СССР се
влошават.
Друго нещо, което се случва след войната е Третата индустриална
революция. Веднага след войната се укорява превъоръжаването на
всички държави, което съответно изисква и по-големи разходи.
Започват да се създават все по-мощни оръжия за унищожение. Това
превъоръжаване се налага, защото всички държави виждат
последиците от Атомните бомби, които САЩ пускат над Япония.
Освен при въоръженията се създават и нови технологии, като от
фабрично производство се преминава към автоматизирано, а по-
късно и към роботизирано производство.
Въпреки че Япония е изгубила страна във войната след
бомбардировките в Хирошима и Нагазаки животът на жителите и е
почернен и до ден днешен жертвите от тях се почитат на 6 август.
Япония и Германия като загубили страни биват лишени от това да
използват своят икономически потенциал. САЩ започват да
контролират бившите японски острови в Тихият океан, а СССР
анексира Курилските острови и Сахалин. Корея до преди ВСВ се
контролира от Япония, но след нея е разделена на две окупационни
зони, което по-късно ще доведе и до Корейската война / 1950/. 1946
година в Китай започва пък гражданска война, като комунистите
печелят в нея и се създава Китайската народна република, а
националистите от своя страна отиват на остров Тайван. В Близкият
изток, арабско-израелският конфликт за разделянето на Палестина
се задълбочава. Докато Европейските сили се опитват да запазят
своите колонии там, но има голяма загуба на престиж и ресурси и
започва процес, наречен деколонизация.
В Европа при Германия нещата стоят различно. Съюзниците
първоначално следват политика за обезсилване на Германия –
Нюрнбергския процес 1945/6. В резултат на ВСВ германия губи
голяма част от територията си. Също така Германия е разделена на
две независими държави – Федерална република Германия и
Германска демократична република. Във ВСВ, Италия губи
сравнително малко, защото променя политическата си посока преди
края на войната и напуска Тристранния пакт. Като тя губи малки по
територия области в полза на Югославия, Гърция, Франция и
притежанията си в Африка. Голяма страна – победителка във
войната е Великобритания. Но все пак тя губи голяма част от своето
национално богатство. Също така разрушенията са по-малко,
отколкото тези във Франция. Самият мирен преход се извършва
бавно там. Заводите произвеждат продукция имат висока
себестойност, защото производството се извършва със стара
техника. Има недостиг на хранителни стоки и гориво. САЩ
прекратяват своите помощи към тях и британците губят
военновременните доставки и корабите. Другото, което правят
американците е, че искат ускорение на дължаната им сума. Във
Великобритания по това време има и висока безработица. 1946г.
правителството установява контрол над английската банка, над
каменовъглената промишленост, телеграфите и телефоните,
гражданската авиация. Парламентът приема закони за социални
осигуровки, които предизвикват цяла революция. Те предвиждат
безплатно здравеопазване, социални осигуровки за безработни и за
поддържане жизнения минимум на гражданите. Тези закони
отговарят на промените в структурата на британското общество –
съкращаване на работническата класа, увеличаване на работещите в
обслужването и на т.нар. средна класа, т.е. тази, която поддържа
дребните и средните предприятия и производства. Икономическото
изоставане на държавата и разпадането на Британската колониална
империя намаляват икономическите възможности и политическата
роля на Великобритания в света.
Юли, 1944г. се свиква конференция на 44 държави по предложение
на Рузвелт и се взема решение за създаването на Международен
валутен фонд и Международна банка за развитие и реконструкция.
Конференцията решава: американският долар, който се обменя за
злато, да бъде приет за стандарт в световната търговия. По силата
на тези решения всяка национална валута се оценява по
съотношението с американския долар. Разплащанията в
международната търговия и световната валутна и финансова
система се приравняват към долара. През 1947 г. 28 държави от
Западна Европа и Северна Америка подписват Генерално
споразумение за търговия и мита (ГАТТ), което систематизира
законите и правилата за външна търговия и утвърждава програма за
либерализация на търговските връзки. Тези нови по съдържание
задължения, решения и институции утвърждават водещата роля на
САЩ в световните финансови и търговски операции.
Страната, която излиза най-добре от ВСВ е САЩ. Те използват
ефективно научните и технически открития, както и откриват нови
стратегически отрасли в националната икономика като например
електронноизчислителната техника. Икономическият потенциал
нараства. Създават се нови работни места за висококвалифицирани
работници, както и нови професии, увеличава се броя на инженерно-
техническите кадри , на административния апарат, в образованието
и т.н.. Към тези неща се прибавя и намаляването на броя хора за
тежък физически труд и заетите в селското стопанство. Тази
обновена икономика съдейства за повишаване на брутния
национален продукт. 1947г., Хари Труман печели изборите. А в
началото на 50-те години навлиза ново течение в САЩ, което е
консервативно – маккартизъм. Като на 9 февруари Маккарти
представя списък според който служители на държавния
департамент са членове на комунистическа партия, но по-късно е
обвинен в лъжа и осъден. Президентската администрация успява да
запази престижа си, както и правата на човека.
СССР е страната, която дава най-много жертви във втората световна
война – около 35 милиона души. Икономическите загуби също са
катастрофални. След ВСВ СССР търпи огромна икономическа криза.
Още по време на ВСВ в съюзниците има разногласия за следвоенното
устройство в Европа. Западните държави се стремят към система за
сигурност, при която всички страни трябва да се стремят към
демокрация, докато СССР призовавайки се на разрушенията, които
има иска да подобри своята сигурност, като установи контрол върху
съседните държави, т.е. ги направи държави – сателити. През 1945г
се провежда Ялтенската конференция, като на нея не се успява да се
постигне съгласие за следвоенно устройство на Европа. 1945 Чърчил
и Труман се противопоставят на Сталин. И става така, че след ВСВ,
СССР окупират Източна Европа, а западните съюзници – западната и
южната част на континента. Двете страни разделят Германия и
Австрия на окупационни зони и установяват правила. Тогава се
създава и ООН/1945/, като става пасивен наблюдател. Чърчил на 5
март 1946г., държи реч в американски университет, като призовава
запада за обединение срещу съветската заплаха. След тази реч над
Европа се спуска желязна завеса и започва периода на студената
война.
2
