Андрешко днес – типичен, възможен или невъзможен?
Андрешко е един от главните герои на Елин-Пелиновия разказ,
който носи и неговото име. Днес неговото поведение е нетипично,
но – възможно. Той е съпричастен, но в същото време и хитър,
защото знае как да се измъкне от ситуацията незабелязано.
Разказът е актуален в днешно време, защото хората никога не
са само добри или само лоши. Така е било преди и по този начин
ще бъде и за в бъдеще. Винаги ще има хора, които ще кажат, че
даден човек е добър, но и такива, които ще твърдят обратното.
Същото важи и за Андрешко – някои ще кажат, че постъпката е
благородна, но други ще го осъдят.
Според мен, той постъпва правилно, защото, когато от теб
зависи дали твой познат ще може да си изкарва хляба цяла година
или ще го оставиш на произвола на съдбата да умре от глад, няма
как да постъпиш по друг начин. Ако го предадеш, ще се обвиняваш
цял живот, тъй като това не е нещо, което може просто ей така да
бъде забравено. Андрешко е постъпил по този начин, защото няма
да може да понесе последствията от това да предаде приятел. Той
си представя какво ще стане, когато съдия-изпълнителят вземе
цялото жито на Станоя и знае, че няма да може да понесе
страданието му. Момъкът не е готов да съпреживее това, което ще
причини на своя приятел, ако закара държавния изпълнител до
селото.
Образът на Андрешко демонстрира човечност, която е
продиктувана от чувствата на жалост, съпричастност и приятелство
спрямо Станоя. Каруцарят използва лъжата като средство за
постигане на целта си, но изцяло добронамерено. Макар че
постъпката му може да бъде изтълкувана и като на човек, който
надхитрява и лъже държавата, той не се притеснява, защото мисли
единствено за това как да предупреди приятеля си.
Няма човек, който да не е лъгал нито веднъж. Въпросът е с
каква цел. Малко хора са способни да използват лъжата с
благородна цел. Тази способност на Андрешко го прави точно
нетипичен човек за днешното време. Всеки може да те излъже, за
да постигне целите си, но малцина са способни да рискуват да
излъжат в името на друг. Лично аз също съм лъгала и съм била
лъгана, но когато подобно нещо се прави, защото е единствения
вариант за спасение, е вече съвсем различно. Такъв тип
„благородна“ лъжа може да бъде простена, макар в случая на
момъкът да не е съвсем правилна, тъй като лъжейки съдия-
изпълнителя, каруцарят лъже държавата.
Решението на Андрешко е продиктувано от дълбоката
вътрешна потребност да помогне на съселянин. Героят следва
своите принципи, защото е на мнение, че само те могат да
гарантират справедливост. Всеки има право да следва своите
неписани закони, стига да не прекалява, принуждавайки останалите
да прекрачат своите. Малко хора изграждат принципите си по такъв
начин, че да гледат да помогнат на останалите преди всичко.
В днешно време всеки търси изгода от всичко. В опита си да
има пари е способен на всичко, дори ако това означава да предаде
приятел. Андрешко е отличен пример за човек, който следвайки
своите принципи, които са изградени около това да помага на
останалите. Той може да вземе парите за превоза и да не се
интересува от факта, че Станоя ще остане без нищо, но не го прави.
Каруцарят изпитва жалост и състрадание. Той знае какви ще са
последствията и предпочита да следва принципите, отколкото да
причини нещастие. Момъкът знае какво е да нямаш и е готов на
всичко, за да не го преживее неговият съселянин. Това го отличава
от останалия свят и го прави толкова нетипичен и почти невъзможен
за днешния реален свят.
Андрешко е много различен от днешното разбиране за това
как трябва да се държи един човек. Той е почти невъзможен, защото
светът е станал много егоистичен. Момъкът е нетипичен, понеже
рядко човек, следвайки принципите си, е готов да рискува в името
на друг.
1
88
5
