Калин Ангелов
преподава по Религия
в град София
Големина на текста:
КУРСОВА РАБОТА
Дисциплина: Религиознание
тема 1: Основни истини на вярата в християнството
– Символът на вярата
тема 2: Видове празници в християнството –
Господски, Богородични и светийски
студент: преподавател:...........................
доц. д-р Магдалена Легкоступ
- Филиал Враца
тема 1: Основни истини на вярата в християнството
– Символът на вярата
Християнството е монотеистична религия, свързана с Исус Христос - неговия
основател и център на религиозно почитание. Възникнала в Палестина около 30 г., религията
се разпространява бързо и в европейските земи на Римската империя, там главно чрез
апостол Павел. Християните са преследвани от римляните до налагането на християнството
като официална религия с Миланския едикт от 313 г. на император Константин.
От самото начало християнството се разклонява в различни направления, църкви и секти.
Трите главни направления са православие, католицизъм и протестантство с общо над два
милиарда последователи. През 1054 г. (Голямата схизма) християните в древната църква в
Европа се разделят на православни и католици. През 16 в. от католицизма се отделя
Англиканската църква, а по-късно протестантите, които имат най-много разклонения
Християнизацията е широкообхватен обществен феномен в световната история. Изразява се в
подмяната на традиционните религии на определени общества или народи от различни
форми на християнството.
Християнството разполага с огромен запас от ресурси за тълкование и осмисляне на
живота, и на смъртта. Както повечето религии, така и то е по-гъвкаво и възприемчиво от
фолософските системи и теории, защото борави не само с абстрактни категории и концепции,
а и с живи, реални истории, случки и символи с невероятно плътен резонанс и с
животоформиращи ритуали. То въздейства не само на слух и осезанието, но и на ума, и
предлага огромен набор от възможности и предизвикателства за начина, по който ще се
ръководи и формира животът както на отделния индивид, така и на конкретното общество.
При все това, съществуват и граници, до които християнинът може да се простира, защото
разкриването на едни възможности на живот и на мисловност автоматически изключват
някои други възможности.
Християнството е възникнало около конкретна личност – а, именно Исус Христос.
Картината, която се разкрива при изследване на религията в нейните корени, е като експлозия
на духовна енергия. Тази енергия – обуздана, впрегната, фокусирана и канализирана от Исус
Христос - дава на неговите последователи правото и силата да мислят, да чувстват и да
желаят изцяло по нови начини. През първия век от християнската история това дава тласък
на възникването на множество различни духовни групи, идеи и практики – на много
различни „християнства”. Те се разпадат като спектрална дъга, която определя диапазона на
по-нататъшните християнски възможности.
От една страна на този спектър се базират такива форми на християнството, които се
основават на преклонението пред висшата сила. Те се фокусират върху Бог, който
инфинитивно превъзхожда света и човешките същества и властва над тях. Този вид
християнство приема живота – светия живот – като естествена саможертва. Да се пожертват
мисли, чувства и желания от страна на индивида означава той да остане верен на божията
повеля за висш живот. От друга страна на спектъра обаче има нещо съвсем различно. Там
има и такива форми на християнството, в които по-слабо се набляга на божията власт над
човешките създания и се акцентира на божественото вътре в човека. Вместо да боготворят
Бог, който остава високо горе над човешкия живот, те се фокусират повече върху
възможността божествеността, божествената искра да идва отвътре, да е присъща вътрешно
на човека и на човешкия живот. Така се поставя акцента не върху силата отгоре, а върху
силата отдолу; не върху силата отстрани и отвън, а върху силата отвътре. В съответствие с
това се наблюдават и различия в интерпретациите, отнасящи се до Исус.
Исус учи, че бог съвсем не желае да изоставя своя народ, но просто Божието царство вече
наближава, идва надвиснало е. Готовността да се живее според Божията воля и закон вече се
забелязва с отдаването на все по-голямо значение духовното, а не на буквалното в закона, на
същественото, а не на детайлите в него. А дълбоката същност на Божия закон, според Исус,
е в безграничната любов. Бог е наредил на своите хора да се обичат така, както Той обича:
съвършено и безусловно. Този, който го прави, се присъединява към Божието семейство,
чиито връзки и лоялност са по-важни от тези в която и да е обикновена форма на човешка
близост, включително и от взаимоотношенията в биологическото семейство.
Макар и да са насочени към индивидуалността и да призовават към личностна промяна на
сърцето, основните истини на християнската вяра всъщност визират създаване на
универсално общество, заредено с Божията любов. Надскачането на тесните и ограничени
човешки връзки, на взаимоотношенията на привързаност, основаващи се на роднинството, на
етничната самоидентификация, на себичността и на личния интерес и заместването им с
безграничната Божия любов – това е егалитарно царство на любовта без граници. Когато
Божието царство дойде на земята, тези, които са били бедни и оскърбени, нищи и унижени,
кротки и гладни, жадни и скромни, ще срещнат Божията любов и всеопрощение, докато
гордите, самодоволните, фарисеите, лицемерите, неправедните и несправедливите ще бъдат
разобличени и наказани. Така първите ще станат последни, а последните ще бъдат първи.
Думата символ е гръцка и означава „знак". На български „символ на вярата" ще рече
„знак на нашата вяра" или кратко изложение на нашата вяра. На въпроса как или в какво
вярваме, ние отговаряме със Символа на вярата. Символът на вярата е древен текст, с който
християните изповядват своята вяра по време на своите съвместни и лични молитви. В
дванадесетте члена на Символа са изложени накратко и точно основните истини на вярата.
Символът се използва до днес от всички източни Православни църкви. При общото
богослужение Символът на вярата се произнася от богомолците преди осветяването на Св.
Дарове (Евхаристията), по време на т.н. Литургия на верните (т.е. тези които вече са приели
Св. Кръщение). В някои Протестантски църкви Символът се произнася при тържествени
служби, с вдигната глава към олтарния кръст, преди или след проповедта, ако няма
кръщение.
Верую или Символът на вярата (на църковнославянски вярвам, на латински Credo) е
древен текст, с който християните изповядват своята вяра по време на своите съвместни и
лични молитви.
В дванадесетте члена на Символа са изложени накратко и точно основните истини на вярата.
Първите седем члена - относно Бог Отец и Господ Иисус Христос - са съставени от светите
Отци на Първия вселенски събор в Никея (325 г.). Последните пет члена - относно Бог Дух
Свети, Църквата, Кръщението, Възкресението на мъртвите и вечния живот - са добавени на
Втория вселенски събор в Цариград (381 г.). Поради това Символът на вярата се нарича също
Никео-Цариградско Верую (на латински Niceno /Nicene /-Konstantinopolitanum). Тази съборно
установена вероизповед се използва до днес от всички източни Православни църкви.
Единствено Римската църква е направила промяна в осмия член на Символа, само два века
след утвърждаването му. Така повреден, Символът е преминал и в произлезлите от нея
лутерански и други протестантски църкви. В резултат на повишения контакт и богословски
диалог през последното десетилетие, някои протестантски пастори се отказват от добавката и
се връщат към първоначалния Символ верую.
При общото богослужение Символът на вярата се произнася от богомолците преди
осветяването на Св. Дарове (Евхаристията), по време на т.н. Литургия на верните (т.е. тези
които вече са приели Св. Кръщение). В някои Протестантски църкви Символът се произнася
при тържествени служби, с вдигната глава към олтарния кръст, преди или след проповедта,
ако няма кръщение.
Още от дълбоки времена, та и до днес човека има нужда от вярата в нещо, някого, по-силно и
по-велико от самия него. Идеята на вярата е в духовната „подкрепа” за начинания и
„вътрешна сила” за преодоляване на възникнали проблеми в житейския ни път. Хубаво е
човек винаги да я носи в себе си, защото когато загубим вярата си, ние загубваме пътя към
самите нас и обратно.
Възникване и история - Никео-цариградски символ на вярата или кратко Символ на вярата е
сътворен на Втория вселенски събор през 381 г., като разширение на приетия символ на

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.
Последно свалили материала:
ДАТА ИНФОРМАЦИЯ ЗА ПОТРЕБИТЕЛЯ
22 ное 2022 в 10:22 студент на 37 години от Велико Търново - Великотърновски университет "Св.Св.Кирил и Методий", факулетет - Педагогически факултет, специалност - Предучилищна и начална училищна педагогика, випуск 2023
 
Подобни материали
 

Християнството

28 фев 2006
·
3,057
·
1
·
337
·
321
·
1
·
8

Доклад, в който накратко са представени същността и по-важните дати от създаването на религията до сега.
 

Личността на Исус Христос

07 окт 2008
·
126
·
1
·
313
·
111

Личността на Исус Христос е една от най-дискутираните през последните 2000 години. Мненията за Него варират от: Добър човек, Митична фигура, до: Пратеника от Бога - Спасител. Едно подреждане на 100те най-влиятелни личности в историята на човечеството...
 

Исус – история и легенда

27 дек 2007
·
337
·
2
·
254
·
217

Исус Христос се приема за основоположник на християнската религия. За него споменават бегло някои римски или юдейски писатели, но животът му, проповедите, смъртта, възкресението му са описани в Новия завет.
 

История на религиите

26 ное 2007
·
846
·
45
·
17,371
·
650
·
1

Древните религии, видове, култ и морал, ханаанските народи, финикийци, ислям и други.
 

Проблемът за бога в християнската философия на Средновековието

28 мар 2006
·
951
·
34
·
8,869
·
345

Проблемът за бога в християнската философия на Средновековието - обширен реферат, засягащ всички аспекти. Големина - 35стр.
1 2 3 4 5 » 11
 
Онлайн тестове по Религия
Тест по религия за 9-ти клас
междинен тест по Религия за Ученици от 9 клас
Тест върху изучените библейски текстове в училище, предвидени в ЗП. Въпросите са само с един верен отговор.
(Лесен)
23
59
1
08.08.2012
Тест по религия за 9-ти клас на тема:Библия (Нов и Стар завет)
тематичен тест по Религия за Ученици от 9 клас
Изходен тест по религия за ученици от 9-клас на тема - Библия (Стар и Нов завет). Въпросите са с един верен отговор.
(Лесен)
12
737
1
26.07.2012
» виж всички онлайн тестове по религия

Религиознание

Материал № 1435647, от 08 фев 2022
Свален: 16 пъти
Прегледан: 17 пъти
Предмет: Религия
Тип: Курсова работа
Брой страници: 9
Брой думи: 3,011
Брой символи: 18,567

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Религиознание"?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Намери частен учител

Калин Ангелов
преподава по Религия
в град София
с опит от  21 години
1 326

Ангел Петков
преподава по Религия
в град Ямбол
с опит от  1 години
1 466 57

виж още преподаватели...
Последно видяха материала