ФАКУЛТЕТ ПО ОБЩЕСТВЕНИ НАУКИ
РЕШАВАНЕ НА СОЦИАЛНО-ПЕДАГОГИЧЕСКИ
КАЗУС
ПО
ПЕДАГОГИКА НА ДЕВИАНТНОТО ПОВЕДЕНИЕ
Изготвил: Проверил:
Марин Димитров Доц. д-р М. Дишкова
ПНУПз184 3 курс
Гр. Бургас 2021г.
1.Увод – актуалност на тема.
Във всяко училище в страната има такъв проблем. Ученик, който губи интерес към
обучението, започва да краде лични вещи от съучениците. След разобличаване,
атакува с вербална агресия и физическа атака.
2.Изложение на казуса
Дете в трети клас, което губи интерес към учебния процес, постоянно дебне
съучениците си и им отмъква по нещо от чина, раниците и якетата. След установената
кражба и намирането на дадения предмет в него, детето използва вербална агресия, а по
някога и физическа атака в своя защита.
Детето живее с двамата си родители в собствено жилище и добри материални условия.
Отношенията между родителите са обтегнати. През цялото време за детето полага
грижи майката, която е много строга и взискателна към него. Бащата постоянно
пътува, когато се прибира у дома не отделя внимание за детето и не полага грижи за
битовите нужди. Предпочита да пие с приятели в дома си, и да ругае жена си и
приятелите пред детето.
МОМЧЕ НА 9 ГОДИНИ
3.Педагогическо взаимодействие – ролята на педагога
Първата стъпка, която предприемам е разговор с момчето, с цел установяване на
причините и мотивите, които са го подтикнали към извършеното деяние. Важно е
спокойно да обсъдя с детето причините за това поведение, без да уреждам разпит и да
не намеквам за наказание. Много е важно учителят да насочи неговото внимание към
последствията на извършената от него проява. Използването на последствията, като
регулатор на поведението може да бъде толкова важно, колкото и въвеждането на
правила. Учителят трябва да проведе, урок пред целия клас за агресията и кражбата
при първа възможност.
След като се уточнят подбудите, важно е да се проведе разговор с родителите на
детето. В който да се изясни дали те имат сериозни семейни проблеми, проблеми в
личните им взаимоотношения, какъв е социалният им статус - работещи или
безработни, отношенията вътре в семействата, дали те са причината да рефлектират
върху поведението на детето им. Децата почти безсмислено копират поведението на
възрастните, като не отделят лошото от доброто.
Като учител бих посъветвал родителите, да увеличат свободното време с детето
особено бащата, колкото и да е зает. Да използва времето за обмен на истории, да
попита какви са дейностите му в училище, какви са целите и желанията на детето в
бъдеще или как са приятелите му, имали такива, да излязат на разходка и тримата.
Планът за работа на учителя на деца с девиантно поведение в училище, не може да се
представи без използването на такъв инструмент, като диагностицирането на
домашната среда. Изучаването и разбирането на причините за проявата на девиантно
поведение на детето в училище е напълно възможно само, ако учителят си сътрудничи
тясно с родителите на ученика.
След разговор (посещение) с родителите, трябва да си направя план за разрешаване на
девиантното поведение на детето, като в началното училище осигури извънкласни
форми на работа – които са най-приемливи при формирането на толерантност за
учениците, съвместни пътувания, екскурзии и развлечения. Включване на детето в
класа посредством учебните занятия (игри, спорт, танци и състезания) с цел
привличане на интереса на детето към учебният процес. Поставянето на групови задачи
в работа в клас, предполага разделение класа на малки групи, като всеки път на детето
да се задават конкретни задачи, които да изпълни.
Ефективна образователна работа с девиантно поведение на ученик в училището е
комплекс от дейности, изпълнявани от целия педагогически екип, който е свързан с
него. И преди всичко тук е необходимо да се говори с училищния психолог.
Първоначалната диагноза на учениците в училището се извършва от него.
4.Резултати
След извършване на всички действия, е постигнат напредък. Детето се включва в
колективните занимания на класа, агресията почти изчезна, създаване на приятелски
отношения с другите деца, не посяга на чужди вещи.
5.Заключение.
Когато в развитието на едно дете се натрупат дефицити- например от общуването с
връстниците си, от лоша семейна или социална среда и т. н.- те неминуемо създават
проблеми в следващите етапи на индивидуално развитие. Забраните, наказанията и
всякакъв друг вид санкции обикновено не водят до решаване на проблема, а напротив.
Пътят за решаване на проблема е откритият разговор с всички заинтересовани страни-
ученикът, родителите и многостранно въздействие върху подрастващия. В
тези разговори трябва да проличава загрижеността, вниманието, но в същото
време и принципната позиция на учителя за недопускане на лоши прояви в училище.
