ХИМИКО-ТЕХНОЛОГИЧЕН И МЕТАЛУРГИЧЕН
УНИВЕРСИТЕТ
Деканат за продължаващо и дистанционно обучение
Дипломна работа
на тема:
Екологично възпитание и екологична култура
Дипломант:………….Научен ръководител:……………..
/……………………./
Юли. 2020 г.
СЪДЪРЖАНИЕ
УВОД………………………………………………………………………………..3
ГЛАВА ПЪРВА……………………………………………………………………5
1.За екологичната култура на българина…………………………………5
1.1.Що е култура?.................................................................................................5
1.2. „Екологичната култура“ като основна категория на Теорията на
екологичното възпитание………………………………………………….7
1.3. Научен подход към въпросите на екологичната култура……………...9
1.4.Педагогически подход към формирането на екологична култура…11
1.5.Основни понятия в теорията на екологичното възпитание…………15
ГЛАВА ВТОРА…………………………………………………………………..22
2.Екологично възпитание и екологична култура………………………22
2.1.Екологичното възпитание – иновация в педагогиката или
преоткриване на непреходната връзка “човек-природа”…………………22
2.2.Екологично възпитание в предучилищна възраст……………………26
2.3. Екологично възпитание в трети и четвърти клас чрез проектен
метод……………………………………………………………………………….33
2.4. Екологично възпитание в гимназиалния курс на обучение………….37
2.4.1. Изграждане на екологична култура в обучението по химия…………….37
2.4.2. Изграждане на екологична култура в лабораторните упражнения…...39
Заключение………………………………………………………………………..43
Използвана литература………………………………………………………….46
2
УВОД
Глобалните и регионални екологични проблеми са неотменна част от
дневния ред на човешката цивилизация през последните десетилетия.
Значимостта и многомерността на сегашните и бъдещите им последици са
причина те да бъдат включени в полето на изследователските търсения в почти
всички области на научното познание и да им бъде отредено ключово място при
формиране на политиките на развитие, включително.и в полето на екологичното
възпитание.
В началото на ХХІ в. човешката цивилизация премина рисковия 10 %-тов
праг на потребление на продукцията на биотата на Земята. При тази ситуация
потреблението на природни ресурси превишава критичните равнища на
естествените възпроизводствени възможности на природната система на
планетата. Рязко се повишава разходът на ресурси, увеличава се социалната и
икономическа ентропия, която генерира рискови, неопределени и непредвидими
перспективи за бъдещето на човека. Заедно с това се нарушава устойчивостта на
биосферата, настъпват необратими промени във функциите на природните и
природно-социалните системи – климатична, хидроложка, почвена, стопанска,
демографска. Ефектът от тази динамика е навлизане на обществото в траектория,
която е изключително рискова. На регионално и локално равнище тези рискови
прагови състояния имат различни измерения, а нарастващите териториални
различия и контрастност при взаимодействието „природа-общество” се
очертават като особено важна специфика в началото на ХХI в.
Създалата се в последно време ситуация изисква нова eкологична
политика и нова екологична култура, носители на друг тип мислене, отношение
и поведение на човека в средата, в която и от която живее. Главните координати
на тази политика са заложени в решенията на поредица международни форуми
за опазване на околната среда и в директивите и регламентите на Европейския
съюз, формиращи съдържанието на програмата „НАТУРА 2000”.
Всъщност през последните десетилетия се извършва глобална
трансформация в развитието на човешката цивилизация. Тя е свързана с
утвърждаването на нов модел, дефиниран като устойчиво и балансирано
развитие. Целта е да се промени отношението и действията на човека и на
обществото към средата, в която живее. От такива позиции може да се приеме,
че устойчивото развитие е научно обоснован и международно (глобално)
регламентиран начин на усвояване на природните ресурси на глобално,
регионално и локално равнище, който цели да удовлетвори потребностите на
човешката цивилизация като същевременно се запазва естественият баланс в
3
