Големина на текста:
ТРАДИЦИОННИ ЗАНАЯТИ, ДОМАШНИ ДЕЙНОСТИ И
ПОМИНЪЦИ
Мила Сантова, Миглена Иванова, Ваня Матеева
*
Традиционните занаяти и домашни дейности използват най-често местни
суровини и материали за направата на предмети, свързани основно с дома,
храната, облеклото, селищното устройство. Продуктът, който създават
традиционните занаяти и домашни дейности е с относително дълъг живот във
времето. В по-честия случай отделния предмет, направен от занаятчията или в
условията на домашното производство, се използва от няколко поколения
наред. Така сътвореното по своеобразен начин, макар и косвено, “пренася” във
времето познанията на предците, свързани със създаването му, но – което е по-
важно, директно и активно участва в живота (на семейството, на рода, на
отделната група) чрез естетико-художествените специфики на формата и
украсата си. По този начин определени естетически и художествени възгледи и
концепции, заложени в отделния предмет, “живеят” дълго във времето,
участвайки същевременно в изграждането на възгледа за красиво на поколения
наред. Не на последно място, попаднали в дома, предметите, създадени от
традиционните занаяти и домашни занятия дълговременно участват в
изграждането на познания и умения за мястото и ролята на естетическото в
живота, чрез конструирането на един цялостен “микрокосмос”, какъвто е
материалния свят на предците.
Създавани първоначално от почти всички жители на селото или
отделната общност, във връзка с насъщната необходимост от задоволяване на
ежедневни човешки потребности, продуктите на домашните занятия постепенно
се заменят от тези, родени изпод ръцете на занаятчиите. Времето на
Възраждането (18-19 век) е силно белязано от значимия разцвет на занаятите.
Именно от това време и днес разполагаме с особено интересни и важни, от
гледна точка на традицията, за нас образци. Свързан без съмнение с
формирането на все-по-разширяващи обхвата си пазари, но не по-малко и на
традиционните за възрожденската епоха панаири, където продукцията на
занаятите намира широка реализация, разцвета им и забележителната им
продукция в този период са белязани и от поне още една немаловажна
специфика. Именно във времето на Възраждането в българските условия се
изграждат силните за времето си структури на занаятчийските еснафи, които все
повече и повече се специализират в отделното производство. Не случайно
Възраждането е и времето, белязано от появата и развитието на възрожденските
художествени школи, на възрожденските занаятчийски центрове (Бусинци или
Троян в областта на грънчарството, Чипровци или Котел в областта на
килимарството и т. н. т.). В този процес на специализация на умението в
областта на виртуозното боравене с природната материя, на извайване, чрез
възможностите, които тя предоставя на все по-съвършена и съвършена форма,
често подлежаща допълнително на специална украса, се “раждат” и поредица от
открития, възприемани от съвременниците като “тайни” на занаята и предавани
на следовниците – от баща на син, от майстор на калфа. За разлика от
продуктите-предмети, които занаятите най-често произвеждат, и които, бидейки
материални, живеят дълго във времето, тези “тайни” умения, в най-честия
случай граничещи с виртуозност, са много крехки. Като правило те съществуват
*
*
Разделът за традиционни занаяти и домашни дейности е разработен от М. Сантова и М.
Иванова, а за поминъци - от В. Матеева
чрез директното им предаване от човек на човек, а свързаните с тях технични и
технологични правила, също като правило, не се записват. С отмирането на
занаятите днес, както и с постепенната загуба на хората, които ги практикуват,
сме изправени пред риска да изгубим и знанието за познанията,
характеризиращи тези умения. Програмата “Живи човешки съкровища”
предполага специален интерес към тях, специална грижа за съхранението им,
както и необходимостта да се осигурят условия за предаването им на
следващите поколения.
Разцветът и последвалото постепенно замиране на занаятите в България
през 20-тия век, като следствие на историческите промени и все по-широкото
навлизане на механизираното производство, е съпътстван от постоянното
присъствие в живота на българските граждани на практикуването на знания и
умения в сферата на домашните занятия. Независимо от установяването на
новите технологии в областта на тъкането например, независимо от широкото
разпространение на промишленото производство на тъкани, домашният стан и
произвежданите на него предимно от жените в семейна среда черги, гладки
килими или фини кенари, продължава да бъде актуална практика дори и в наши
дни. Разбира се, трябва да се има предвид, че това е валидно по-скоро за
селската среда – в условията на града, макар и да има изключения, по-рано се
“забравят” традиционните умения. Трябва да се има предвид също и факта, че
макар и много консервативни и много бавно подлежащи на промяна,
традиционните умения все пак не са напълно подминати от нея. Пример в това
отношение може да бъде плетенето на дантела главно от жените в семейството,
съхранено и съществуващо като домашно занятие и в съвременността. Макар и
да не придобива занаятчийски форми, както това се случва в условията на някои
западноевропейски културни традиции – например при т.нар. Брюкселска
дантела и др., навлязлото и разпространило се широко във времето на
Възраждането умение за плетене на дантела, трайно усяда по българските земи
и продължава и днес да бъде жизнена практика. Плетенето на дантела като,
домашно занятие, днес е едно от най-жизнените умения с традиционни корени.
Освен традиционните схващания за красота, продуктите на
традиционните занаяти и домашни занятия въплъщават и представата на
предците за полза. Според традиционните представи красиво е това, което е и
най-полезно, както и обратното – полезното е и красиво. Създадени с помощта
на стари, предимно ръчни технологии тези материални творби често са и
допълнително “разкрасявани” чрез оцветяване (багрене) или орнамент.
Всъщност самия начин на изграждане на отделната форма, както и начина на
нейната украса именно се предават от поколение на поколение и се схващат
като традиционно българско културно наследство от най-широки среди.
*
По българските земи са разпространени много и разнообразни занаяти и
домашни дейности, свързани с начина на живот на хората през вековете. Всяко
от тях има своята специфика. Разнообразни са и начините, по които те се
назовават. Съществуват и случаи, при които един и същ занаят или домашно
занятие имат различни наименования в различните райони.
За улеснение, в разпространената по места анкетна карта бяха изброени
във вид на таблица над тридесет от най-често срещаните занаяти и домашни
дейности, основно групирани според характера на материала, с който боравят. В
случаите на повече от едно известно наименование, бяха предпочетени най-
често употребяваните. Беше предвидена също възможност към примерния
2
2
списък да се добавят други, не посочени предварително занаяти и домашни
занятия.
За всяко отделно домашно занятие или занаят, практикувани в
съответното село или град, се предвиждаше събирането и на допълнителни
данни, свързани с времето на появата в населеното място, а също и с броя, пола,
етническата и религиозната принадлежност на хората, които владеят и/или го
практикуват. Група въпроси целят да се разкрие къде умението е усвоено, защо
се практикува, какви предмети се произвеждат. От особено интерес беше дали
знанията и опита се предават на по-младите.
Събирането и систематизацията на получените данни предостави
възможност да се очертае почти пълна картина за състоянието на
традиционните занаяти и домашни занятия на територията на България в наши
дни. Специално внимание естествено, бе обърнато на домашните дейности и
занаятите, чиито продукти имат художествен характер, както и на онези,
притежаващи обредни функции. Акцент бе поставен и върху образци,
изработени чрез използването на редки стари технологии, макар и в някои
случаи с по-съвременни инструменти, на възпроизвеждането на традиционни
образци, характеризиращи се със специфична регионална или локална форма,
декорация и т. н.
Обобщаването на данните от анкетните карти показа, че в по-голямата
част от административните области на страната, а и като цяло на територията на
Република България са съхранени традиционни знания и умения за обработка на
глина, метал, камък, дърво, кожа, както и други растителни и животински
суровини. Изработват се също така изделия с комбиниране на суровини и
материали: дърво, метал, рог, кожа, стъкло, текстил и др. Окончателното
оформяне и подреждане на националната листа, както и тези по региони, следва
предимно принципа на групиране и изреждане на занаятите и занятията, според
материала, който се подлага на обработка.
Анализът показа, че най-устойчиви и трудно податливи на промени и до
днес са домашните занятия. Както в националната, така и в регионалните листи
за тях е отделено подобаващото им се място.
Възникнали още в най-древни времена, характерна черта на домашните
дейности е регионалната и локалната им самобитност. По традиция някои от тях
като тъкането, везането, плетенето на дантела, направата на повечето обредни
предмети (мартеници, хлябове, подници, шарени яйца, обредни кукли, фигури и
китки) са дело на жените, а други като овчарската дърворезба - на мъжете. Това
разделение е запазено в голяма степен и до днес. Относително строго се
съблюдават и някои местни специфики при изработването на предметите,
запазени са някои регионални наименования, а също и някои от традиционните
предписания и вярвания, свързани с направата на обредните предмети. И днес,
както и в миналото, голяма част от домашните дейности са повсеместно
разпространени и уменията за изпълнението им не са рядкост. Те са социално
значима възможност за реализация на човешките творчески заложби.
Като цяло мъжките занятия са запазени в много по-малка степен от
женските. От друга страна значително по-рядко се срещат онези женски
домашни занятия, чиито произведения в миналото са намирали място на пазара
- например изработването на калоферска (брюкселска) дантела и др. Макар и
сравнително рядко се откриват данни и за отделни домашни занятия, които са
характерни само за определена етническа група. Примери в това отношение са
рязаната, “влашка” дантела, специфичната за някои групи мюсюлманско
3
3

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.
КОМЕНТАРИ
(1-10 от 1)
elena1813 написа на 14 окт 2009 ОТГОВОРИ
родител на 36 години от София
 
Домашни по темата на материала
анализ на тема българските земи през погледа на чуждите пътешественици.
добавена от NIKITA6 01.11.2016
1
17
Подобни материали
 

Свети Георги Победоносец и Гергьовден

16 фев 2008
·
143
·
11
·
4,707
·
205

Подготовката за празника започва още от предния ден. Момите берат цветя и вият венци за агнето, което ще се коли за курбан. Месят се обредните хлябове, като най-големият се нарича на св. Георги...
 

Български фолклор

27 окт 2009
·
316
·
4
·
315
·
479
·
1

Български фолклор – същностна характеристика 1.Фолклорът на всеки народ неизбежно е свързан със съответния поминък на хората...
 

Русалска неделя

07 дек 2006
·
143
·
6
·
1,667

Русаля - седмицата след петдесетница (50-ия ден след Великден), в някои райони дните от Спасовден до Петдесетница.
 

Обредна и словесна култура на циганите

14 дек 2006
·
263
·
3
·
1,017
·
57

Обредното и словесното винаги са в неразривна връзка заради неминуемото участие на различни словесни форми в обредността.
 

Месни и Сирни заговезни

15 дек 2006
·
240
·
3
·
450
·
122
·
1

Празнува се за здраве и берекет. Седмицата между тези две недели се нарича Сирница.
 

Традиционни занаяти, домашни дейности и поминъци

Материал № 14328, от 07 яну 2007
Свален: 519 пъти
Прегледан: 311 пъти
Качен от:
Предмет: Етнология
Тип: Тема
Брой страници: 8
Брой думи: 2,501
Брой символи: 22,111

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Традиционни занаяти, домашни дейности и поминъци"?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Последно видяха материала
Сродни търсения