Големина на текста:
ТРАДИЦИОННИ ЗАНАЯТИ, ДОМАШНИ ДЕЙНОСТИ И
ПОМИНЪЦИ
Мила Сантова, Миглена Иванова, Ваня Матеева
*
Традиционните занаяти и домашни дейности използват най-често местни
суровини и материали за направата на предмети, свързани основно с дома,
храната, облеклото, селищното устройство. Продуктът, който създават
традиционните занаяти и домашни дейности е с относително дълъг живот във
времето. В по-честия случай отделния предмет, направен от занаятчията или в
условията на домашното производство, се използва от няколко поколения
наред. Така сътвореното по своеобразен начин, макар и косвено, “пренася” във
времето познанията на предците, свързани със създаването му, но – което е по-
важно, директно и активно участва в живота (на семейството, на рода, на
отделната група) чрез естетико-художествените специфики на формата и
украсата си. По този начин определени естетически и художествени възгледи и
концепции, заложени в отделния предмет, “живеят” дълго във времето,
участвайки същевременно в изграждането на възгледа за красиво на поколения
наред. Не на последно място, попаднали в дома, предметите, създадени от
традиционните занаяти и домашни занятия дълговременно участват в
изграждането на познания и умения за мястото и ролята на естетическото в
живота, чрез конструирането на един цялостен “микрокосмос”, какъвто е
материалния свят на предците.
Създавани първоначално от почти всички жители на селото или
отделната общност, във връзка с насъщната необходимост от задоволяване на
ежедневни човешки потребности, продуктите на домашните занятия постепенно
се заменят от тези, родени изпод ръцете на занаятчиите. Времето на
Възраждането (18-19 век) е силно белязано от значимия разцвет на занаятите.
Именно от това време и днес разполагаме с особено интересни и важни, от
гледна точка на традицията, за нас образци. Свързан без съмнение с
формирането на все-по-разширяващи обхвата си пазари, но не по-малко и на
традиционните за възрожденската епоха панаири, където продукцията на
занаятите намира широка реализация, разцвета им и забележителната им
продукция в този период са белязани и от поне още една немаловажна
специфика. Именно във времето на Възраждането в българските условия се
изграждат силните за времето си структури на занаятчийските еснафи, които все
повече и повече се специализират в отделното производство. Не случайно
Възраждането е и времето, белязано от появата и развитието на възрожденските
художествени школи, на възрожденските занаятчийски центрове (Бусинци или
Троян в областта на грънчарството, Чипровци или Котел в областта на
килимарството и т. н. т.). В този процес на специализация на умението в
областта на виртуозното боравене с природната материя, на извайване, чрез
възможностите, които тя предоставя на все по-съвършена и съвършена форма,
често подлежаща допълнително на специална украса, се “раждат” и поредица от
открития, възприемани от съвременниците като “тайни” на занаята и предавани
на следовниците – от баща на син, от майстор на калфа. За разлика от
продуктите-предмети, които занаятите най-често произвеждат, и които, бидейки
материални, живеят дълго във времето, тези “тайни” умения, в най-честия
случай граничещи с виртуозност, са много крехки. Като правило те съществуват
*
*
Разделът за традиционни занаяти и домашни дейности е разработен от М. Сантова и М.
Иванова, а за поминъци - от В. Матеева
чрез директното им предаване от човек на човек, а свързаните с тях технични и
технологични правила, също като правило, не се записват. С отмирането на
занаятите днес, както и с постепенната загуба на хората, които ги практикуват,
сме изправени пред риска да изгубим и знанието за познанията,
характеризиращи тези умения. Програмата “Живи човешки съкровища”
предполага специален интерес към тях, специална грижа за съхранението им,
както и необходимостта да се осигурят условия за предаването им на
следващите поколения.
Разцветът и последвалото постепенно замиране на занаятите в България
през 20-тия век, като следствие на историческите промени и все по-широкото
навлизане на механизираното производство, е съпътстван от постоянното
присъствие в живота на българските граждани на практикуването на знания и
умения в сферата на домашните занятия. Независимо от установяването на
новите технологии в областта на тъкането например, независимо от широкото
разпространение на промишленото производство на тъкани, домашният стан и
произвежданите на него предимно от жените в семейна среда черги, гладки
килими или фини кенари, продължава да бъде актуална практика дори и в наши
дни. Разбира се, трябва да се има предвид, че това е валидно по-скоро за
селската среда – в условията на града, макар и да има изключения, по-рано се
“забравят” традиционните умения. Трябва да се има предвид също и факта, че
макар и много консервативни и много бавно подлежащи на промяна,
традиционните умения все пак не са напълно подминати от нея. Пример в това
отношение може да бъде плетенето на дантела главно от жените в семейството,
съхранено и съществуващо като домашно занятие и в съвременността. Макар и
да не придобива занаятчийски форми, както това се случва в условията на някои
западноевропейски културни традиции – например при т.нар. Брюкселска
дантела и др., навлязлото и разпространило се широко във времето на
Възраждането умение за плетене на дантела, трайно усяда по българските земи
и продължава и днес да бъде жизнена практика. Плетенето на дантела като,
домашно занятие, днес е едно от най-жизнените умения с традиционни корени.
Освен традиционните схващания за красота, продуктите на
традиционните занаяти и домашни занятия въплъщават и представата на
предците за полза. Според традиционните представи красиво е това, което е и
най-полезно, както и обратното – полезното е и красиво. Създадени с помощта
на стари, предимно ръчни технологии тези материални творби често са и
допълнително “разкрасявани” чрез оцветяване (багрене) или орнамент.
Всъщност самия начин на изграждане на отделната форма, както и начина на
нейната украса именно се предават от поколение на поколение и се схващат
като традиционно българско културно наследство от най-широки среди.
*
По българските земи са разпространени много и разнообразни занаяти и
домашни дейности, свързани с начина на живот на хората през вековете. Всяко
от тях има своята специфика. Разнообразни са и начините, по които те се
назовават. Съществуват и случаи, при които един и същ занаят или домашно
занятие имат различни наименования в различните райони.
За улеснение, в разпространената по места анкетна карта бяха изброени
във вид на таблица над тридесет от най-често срещаните занаяти и домашни
дейности, основно групирани според характера на материала, с който боравят. В
случаите на повече от едно известно наименование, бяха предпочетени най-
често употребяваните. Беше предвидена също възможност към примерния
2
2
списък да се добавят други, не посочени предварително занаяти и домашни
занятия.
За всяко отделно домашно занятие или занаят, практикувани в
съответното село или град, се предвиждаше събирането и на допълнителни
данни, свързани с времето на появата в населеното място, а също и с броя, пола,
етническата и религиозната принадлежност на хората, които владеят и/или го
практикуват. Група въпроси целят да се разкрие къде умението е усвоено, защо
се практикува, какви предмети се произвеждат. От особено интерес беше дали
знанията и опита се предават на по-младите.
Събирането и систематизацията на получените данни предостави
възможност да се очертае почти пълна картина за състоянието на
традиционните занаяти и домашни занятия на територията на България в наши
дни. Специално внимание естествено, бе обърнато на домашните дейности и
занаятите, чиито продукти имат художествен характер, както и на онези,
притежаващи обредни функции. Акцент бе поставен и върху образци,
изработени чрез използването на редки стари технологии, макар и в някои
случаи с по-съвременни инструменти, на възпроизвеждането на традиционни
образци, характеризиращи се със специфична регионална или локална форма,
декорация и т. н.
Обобщаването на данните от анкетните карти показа, че в по-голямата
част от административните области на страната, а и като цяло на територията на
Република България са съхранени традиционни знания и умения за обработка на
глина, метал, камък, дърво, кожа, както и други растителни и животински
суровини. Изработват се също така изделия с комбиниране на суровини и
материали: дърво, метал, рог, кожа, стъкло, текстил и др. Окончателното
оформяне и подреждане на националната листа, както и тези по региони, следва
предимно принципа на групиране и изреждане на занаятите и занятията, според
материала, който се подлага на обработка.
Анализът показа, че най-устойчиви и трудно податливи на промени и до
днес са домашните занятия. Както в националната, така и в регионалните листи
за тях е отделено подобаващото им се място.
Възникнали още в най-древни времена, характерна черта на домашните
дейности е регионалната и локалната им самобитност. По традиция някои от тях
като тъкането, везането, плетенето на дантела, направата на повечето обредни
предмети (мартеници, хлябове, подници, шарени яйца, обредни кукли, фигури и
китки) са дело на жените, а други като овчарската дърворезба - на мъжете. Това
разделение е запазено в голяма степен и до днес. Относително строго се
съблюдават и някои местни специфики при изработването на предметите,
запазени са някои регионални наименования, а също и някои от традиционните
предписания и вярвания, свързани с направата на обредните предмети. И днес,
както и в миналото, голяма част от домашните дейности са повсеместно
разпространени и уменията за изпълнението им не са рядкост. Те са социално
значима възможност за реализация на човешките творчески заложби.
Като цяло мъжките занятия са запазени в много по-малка степен от
женските. От друга страна значително по-рядко се срещат онези женски
домашни занятия, чиито произведения в миналото са намирали място на пазара
- например изработването на калоферска (брюкселска) дантела и др. Макар и
сравнително рядко се откриват данни и за отделни домашни занятия, които са
характерни само за определена етническа група. Примери в това отношение са
рязаната, “влашка” дантела, специфичната за някои групи мюсюлманско
3
3

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.

Традиционни занаяти, домашни дейности и поминъци

Традиционните занаяти и домашни дейности използват най-често местни суровини и материали за направата на предмети, свързани основно с дома, храната, облеклото, селищното устройство.
Изпратен от:
nedyalko2732
на 2007-01-07
Добавен в:
Теми
по Етнология
Статистика:
519 сваляния
виж още
 
Домашни по темата на материала
анализ на тема българските земи през погледа на чуждите пътешественици.
добавена от NIKITA6 01.11.2016
1
16
Подобни материали
 

Свети Георги Победоносец и Гергьовден

16 фев 2008
·
143
·
11
·
4,707
·
205

Подготовката за празника започва още от предния ден. Момите берат цветя и вият венци за агнето, което ще се коли за курбан. Месят се обредните хлябове, като най-големият се нарича на св. Георги...
 

Български фолклор

27 окт 2009
·
315
·
4
·
315
·
479

Български фолклор – същностна характеристика 1.Фолклорът на всеки народ неизбежно е свързан със съответния поминък на хората...
 

Русалска неделя

07 дек 2006
·
143
·
6
·
1,667
·
86

Русаля - седмицата след петдесетница (50-ия ден след Великден), в някои райони дните от Спасовден до Петдесетница.
 

Обредна и словесна култура на циганите

14 дек 2006
·
263
·
3
·
1,017
·
56

Обредното и словесното винаги са в неразривна връзка заради неминуемото участие на различни словесни форми в обредността.
 

Месни и Сирни заговезни

15 дек 2006
·
240
·
3
·
450
·
122
·
1

Празнува се за здраве и берекет. Седмицата между тези две недели се нарича Сирница.
1 2 3 4 5 » 11
 

Традиционни занаяти, домашни дейности и поминъци

Материал № 14328, от 07 яну 2007
Свален: 519 пъти
Прегледан: 310 пъти
Качен от:
Предмет: Етнология
Тип: Тема
Брой страници: 8
Брой думи: 2,501
Брой символи: 22,111

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Традиционни занаяти, домашни дейности и поминъци"?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Последно видяха материала
Сродни търсения