Реферат на тема:
„Взаимодействие, семейство и училище.
Стратегии за сътрудничество“
Дисциплина:
Педагогическа психология
1
Съдържание
Увод………………………………………………………………………………..стр.3
Изложение…………………………………………………………………………стр.3
Родителски подход……………………………………………………………стр.3
Информационна функция……………………………………………………стр.6
Конструктивна функция……………………………………………………...стр.6
Социална функция……………………………………………………………стр.6
Бариери………………………………………………………………………...стр.7
Ползи…………………………………………………………………………..стр.7
Стратегии за партньорство между семейство и училище………………….стр.7
Заключение…………………………………………………………………………стр.8
Използвани източници…………………………………………………………….стр.9
2
Увод
Сътрудничеството между родителите и училището е от изключителна важност
за правилното функциониране на учебния процес, за балансираното развитие на децата.
Работата, в синхрон със семейството, прави процеса на обучение и възпитание
значително по-плавен и по-лесен. Процесът може да се сравни като процеса, необходим
за развитието на едно цвете. За да се развие, да пусне цвят и да бъде свежо, растението
има нужда от вода и светлина. Отнемането дори и на една от двете необходимости, ще
предизвика загубата на жизнеността и ще предизвика процеса на увяхване.
Състоянието на ученика е подобно. При липса на подкрепата, дори и само на едната
страна, развитието става значително по-трудно и ефектът от работата е значително по-
сложен.
Изложение
Психологическата и педагогическата литература е обърнала доста внимание за
намирането на обяснения за произхода на проблемите в детското поведение.
Обикновено, се предполага, че отношенията в семейството са свързани и с развитието
на детската психика и държание.
Според Петзолд (1998), концепцията за отношенията в семейството са много важен
фактор в изучаването на детското поведение, защото именно семейството е отговорно
за подпомагането, пазенето и насочването на децата си.
Лабад (1998) смята, че има силни и влиятелни връзки между семейните отношения и
индивидуалния характер. Подчертано е, че лошите случаи на неприето поведение, в
повечето случаи е с деца, израснали в дисфункционални семейства.
Взаимоотношенията в семейната среда могат да се обяснят от много различни гледни
точки, затова и доста учени фокусират вниманието си на различните стилове на
родителски подход (Cusinato, 1998); връзките между различните поколения (Cicirelli,
1998); семейната композиция и структура (Petzold, 1998) и семейните модели на
взаимодействие (Brunner, 1998).
- Родителски подход
Относно отглеждането, вниманието е фокусирано върху две измерения – подпомагане
и контрол. Подпомагането се проявява в това, че родителят има поведение, което
провокира детето да се чувства прието и комфортно в семейната среда. Като резултат,
се открояват форми на сърдечност и отзивчивост у индивида. Тези индивидуални
качества са от полза за развитието и нормалната работа в класната стая и за добрата
социализация.
Сърдечността е свързана с родителския подход на емоционално изразяване на чувства
като любов, съпричастие и атмосфера на приемственост.
Отзивчивостта може да се класифицира като резултат от чувствителността на родителя
към нуждите на детето и адекватното им реагиране.
Rollins and Thomas (1979, р. 321) дефинират родителския контрол като „родителско
поведение към детето, което е насочено към промяната на държанието му и към начин,
изискван от семейството. “
Във връзка с контрола, могат да се разграничат две качествено различни величини, и те
са – контрол, приложен със сила и настоятелство и изискващ контрол.
Първият начин се изразява в това, че родителите използват външен натиск върху детето
си, с цел да действа според техните желания. Свързва се с използването на физически
3
