Големина на текста:
Деница Цветанова Каменова
Фак.No2400,II курс, II група.
Специалност :
Медицинска сестра.
Т1.Епидемичен процес- определяне,движещи сили,форми.
Епидемичния процес се орепделя като редица от свързани заразявания и проистичащи едно
след друго инфекциозни състояния на хората(Болни и заразоносители).Също може да се
определи като процес на възникване и разпространение на инфекциозните заболявания сред
хората.
Инфекциозната болест е патологичен процес,предизвикан от жив причинител.По-общото
понятие инфекциозен процес се определя обикновено като процес на
взаимодеиствиевзаимодействие на причинителя (Паразит) с макроорганизма (организма на
човека,животното,растението) в условията на външната среда.
Най-характерната черта на епидемичния процес,определяща неговата същност, е
непрекъснатостта на веригата (процеса).Количествените изменения, отделните звена на
епидемичния процес и броя на разклоненията му определят интензитета на неговото
протичане.
Движещи сили на епидемичния процес - за развитието на епидемичния процес оказват
влияние както трите условия за възникването му , така и социалният и природният
фактор.Трите условия за развитие на епидемичния процес- източник на инфекция, механизъм
на предаване и възприемчивост на населението,необходими за възникване на процеса, се
оказват и абсолютно неохбходими условия за неговото по-нататъшно развитие. Нееднаквата
сила на действие на трите звена води до промени в интензитета и характера на епидемичния
процес.Той протича винаги във времето и пространството в определени условия-природни и
социални.Те също са фактори, влияещи върху трите звена на епидемичния процес.Под
понянието природен фактор се обобщава редица елементи като
температура,влажност,слънчева радиация,атмосферни влияния,метеорологични
условия,географски особености на дадената територия. Голямата роля на социалния фактор в
развитието на епидемичния процес се определя от това, че той се развива в човешкото
общество,в което отношенията между хората имат социален характер,определят се от
социални закономерности.
Форми на епидемичния процес - според интенсивността основните форми на епидемичния
процес са спорадемия,епидемичен взрив,епидемия,ендемия и пандемия.Най-често
разграничаването на отделните форми се извършва на базата на критерий брой заболели или
интензивност на епидемичния процес.Често се срещат трудности при определяне на
формата,затова е необходимо да се използват комплекс от критерии- нозологична
единица,място на развитие на епидемичния процес,исторически проход и пр.
-Спорадемията е форма на епидемичния процес с инфекциозна заболяемост, която не
надвишава обичайното ниво и между епидемичните огнища няма видима епидемична
връзка по време,място и път на разпространение.
-Епидемичният взрив е редица от свързани по-между си инфекциозни заболявания с
еднаква етиология в ограничен организиран колектив - децки ясли, децка градина,
училище и др.
-Епидемията е форма на епидемичния процес с инфекциозна заболяемост, която
надвишава неколкократно обичайното ниво и съществува епидемична връзка между
отделните огнища по време ,място и път на разпространението.
-Ендемията е форма на епидемичния процес със заболяемост, която надвишава
обичайното ниво в продължителен срок от време върху определената територия с
епидемиологична връзка по време,място,път на заразяване и специфичен за тази
територия природни условия.
Т2.Видове епидемии- водни,хранителни,битови,капкови.
Най-често се използват четири признака: време,територия,интензивност и механизъм на
развитие на епидемичния процес. По признака време епидемиите се делят на остри и хронични
епидемии. По териториалния признак се различават локални и разпространени. По показателя
интензивност на развитие се различават експлозивни и вяло протичащи.
-Водни епидемии: Най-характерни за чревните инфекции с бактериални и вирусни
причинители-холера,коремен тиф,шигеоза,флекснер,вирусен хепатит Е,А и др.
Характеризират се с експлозивност ( внезапно начало,стръмно покачване,кривата на
заболяемостта и широко разпространение). Също така характерно е териториално
разпространение на епидемичните огнища в зависимост от системата на
водоснабдяване.
-Хранителни епидемии : Най-чести причинители на тези инфекции са
салмонелите,стафилококите,стрептококите,колибактериите,клостридиите,холерните
вибриони и др. Фактори за предаване са месото и месните продукти,яйца и др.
Характеризират се с експлозивност,гнездо-териториално разпределение.
-Млечни епидемии : Обособени в отделен вид поради характеристиките им:
екслозивност,типично териториално разпределение на заболелите в зависимост от
организацията на снабдяването с мляко.
-Въздушно капкови епидемии : Те са инфекции на дихателните пътища,най-честите и
най-многобройните до днес. Характеризират се с необходимо натрупване на много
източници на инфекция,за да може да стигне до епидемията. Експлозивният характер
се определя от инкобационния период,гъстотата на населението, колективния
имунитет, миграцията на населението,наличието или липсата на средства за
специфична профилактика.
-Трансмисивни инфекции : Те се наблюдават при кръвните инфекции в зависимост от
биологията на животните резервоари или бита на хората,и преди всичко от биологията
на преносителите на зараза-членестоноги. В зависимост от преносителя се делят на
трансмисивни епидемии, предадени от летящи или нелетящи кръвосмучещи живи
преносители, характеризират се с по-широка ендемичност,по-висока интензивност.
-Контактно-битови епидемии : Това са различни предмети,съдове,замърсение с
причинителите на заразни заболяваня ръце.По този начин се разпространяват редица
групи инфекции-покривни,на дих-пътища,рядко кръвни и най-често чревни.
Характеризират се с протрахирано протичане на епидемичния процес; хнездо-
териториално разпространение във връзка с тесен битов контакт м/у хората с ниска
здравна култура при ниско санитарно-хигиенно състояние на условията на живот.
T3. Вирусен хепатит D (Hepatitis Viralis D)
Етиология- открит през 1977 година,той е вклячен като единствен вирус в временния род
Deltavirus. Неговата големина е 35nm, който изисква за своето разпространение задължително
присъствие на хепатит B инфекция под формата на заболяване или заразоносителства.
Патогенеза и клинични симптоми: Нуждае се от помоща на HBV, който му предоставя своя
HBsAg за осигуряване на външна обвивка на HDV. Затова BXD може да се развие само като
смесена инфекция при различни варианти на участие на HBV: Едновременно, симултантно
заразяване с двата вируса, т. нар. Ко-инфекция. Заразяването с HVD води до увеличаване
тежеста на хронично протичане на HDV инфекция. Тя се открива в чернодробните
клетки,където се размножава в вид на зърно и частици с големина 20-30 nm. И в кръвта на
болния с частички с размери 35-37 nm. Инкобационният период е от 2-3 седмици до 2 месеца.
Източник на инфекцията е атропоноза (болните и хроничните заразоносители).
Механизъм на предаване на инфекцията : Предава се по кръвен път,подобно на VXV, най-
често при венозни наркомани и мултитрансфузирани болни, болни на хемодиализа и
хомосексуалисти. Перинатално предаване на инфекцията е възможно само когато майката е
инфектирана едновременно с HDV и HBV.
Възприемчивост и имунитет: Възприемчивоста е всеобща, но изисква задължително
присъствие на HBV инфекция, Имунитетът е системен хормонален и моноспецифичен.
Противоепидемични и профилактични мерки: Мерките в епидемичното огнище са ранна
диагноза, задължително съобщение и изолирането на болния в инфекциозно отделение.
Контактите се наблюдават 30 дни. След изписване преболедувалите се диспансеризират за
една година. Спрямо вуншната среда се провежда текуща и крайна дезинфекция.
Т.4 Вирусен хепатит C ( Hepatitis viralis C)
Етиология: Той е малък сферичен вирус, с размери до 30-60 nm, различен от хепатит В и D , с
липидна обвивка, инактивиращ се от хлороформ, чувствителен към етер, съдържащ
едноверижна РНК и отнасящ се към род Hepacivirus на семейство Flaviviridae.
Птогенеза и клинични симптоми: Данните за патогенезата на хепатит С липсват, може да се
предполага близост в патогенезата на хепатит В и С. Инкобационният период е от 2 до 20
седмици.
Хронифициране на инфекциозния процес: След началната си остра фаза хепатит С вирусната
инфекция преминава в хронична форма с значително засягане на чернодробната структора и
фукция, водещи до тежки усложнения ( развитие на цироза и хепатоцелуларен карционом на
черния дроб ).
Източник на инфекцията: Болните и най-често прекарващите безжълтенично,а също
многобройните хронични носители на HCV.
Механизъм на предаване на инфецията: механизъмат за предаване е кръвен и се осъществява
с помоща на кръв и кръвни продукти.Рисковият контингент за инфекция са
наркоманите,мултихемотрансфузираните болни,хемофилиците,болните на хемодиализа,
контактите с болни от ВХС.

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.

Епидемичен процес

Епидемичният процес се определя като редица от свързани заразявания и произтичащи едно след друго инфекциозни състояния на хората...
Изпратен от:
sweetelmolar
на 2021-10-11
Добавен в:
Доклади
по Инфекциозни болести
Статистика:
1 сваляния
виж още
 
 
Онлайн тестове по Инфекциозни болести
Тест по инфекциозни болести - обривни единици
входен тест по Инфекциозни болести за Студенти от 5 курс
Тест по инфекциозни болести върху обривни единици. Всеки въпрос има само един верен отговор.
(Лесен)
12
48
1
12.04.2013
» виж всички онлайн тестове по инфекциозни болести

Епидемичен процес

Материал № 1422398, от 11 окт 2021
Свален: 1 пъти
Предмет: Инфекциозни болести, Медицина
Тип: Доклад
Брой страници: 5
Брой думи: 1,122
Брой символи: 7,586

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Епидемичен процес"?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Последно видяха материала