Големина на текста:
ВИДОВЕ ПОДЗЕМНИ ВОДИ. КАРСТИФИКАЦИЯ
Според условията на залягане и местонахождението им подземните води най-общо могат да
се поделят на две големи групи:
- води в д ъ л б о к и т е с л о е в е на литосферата
- води в п о в ъ р х н о с т н и т е с л о е в е на литосферата
Според генезиса си подземните води се делят на следните групи:
1. Ю в е н и л н и в о д и - образувани чрез кондензация на водни пари отделящи се
над магмените огнища, т. е. води с магматичен и метаморфен произход.
2. В а д о з н и в о д и - води с атмосферен произход, които се подразделят на
следните подгрупи:
- кондензационни води - води, образувани при кондензацията на водни пари в почвите и
скалите.
- инфилтрационни води - води образувани, чрез просмукване на повърхностни води през
водопропускливите пластове.
- инфлюационни води - води образувани от втичането на повърхностни речни води по
пукнатини до по-дълбоки литосферни слоеве.
3. С е д и м е н т а ц и о н н и в о д и - води образувани в стари геоложки времена в
морски и езерни седименти.
На микроравнище подземните води могат да се опишат като води разполагащи се в
порите на скалите или почвената покривка. Подземните води според разположението и
придвижването им се поделят още на п л а с т о в и, т. е води наситили определен
водопроницаем слой, и п у к н а т и н н и, т. е води придвижващи се по пукнатини в скалите,
пресичащи различни пластове или движещи се в каверни и подземни процепи. Пластовите
води от своя страна, в зависимост от геоложките и хидравличните условия се поделят на два
основни вида - н а п о р н и (артезиански) и н е н а п о р н и (грунтови).
Геоложки условия за формиране на подземните води. Освен физическата структура на
почвата и скалите, съществено значение за формирането на подземните води имат геоложките
структури - най-вече със заложението на пластовете и интрузивните тела.
Водопропускливостта на скалите и заложението на геоложките структури са главните
фактори, които определят формирането и динамиката на подземните води. Тези въпроси са
обект на геоложките науки, от които се е формирала дъщерната наука - хидрогеология.
На фона на голямото разнообразие от геоложки структури са установени редица
общи закономерности във формирането и динамиката на подземните води, които най-общо се
заключават в три основни вида геоложки условия:
1. Условия за образуване на първи водоносен хоризонт, залягащ над първия
водонепропусклив пласт. В хидроложката литература е прието водите от този първи
водоносен хоризонт да се наричат г р у н т о в и (ненапорни).
2. Хидрогеоложки условия при редуване на два или повече водонепропускливи с
водоносни пластове. Водите разположени между два водонепропускливи пласта е прието да
се наричат а р т е з и а н с к и (напорни).
3. Хидрогеоложки условия за образуване на подпочвени води в процепи в скалите.
Водите в процепна структура се наричат п р о ц е п н и (жилни).
В зависимост от характерните особености в геоложко и геоморфоложко отношение
г р у н т о в и т е в о д и образуват следните форми на залягане: грунтов басейн, грунтов
поток и съчетание между грунтов басейн и грунтов поток.
Водите от повърхността попиват в неспоените и слабо споени кватер-нерни
алувиални и флувиоглациални чакъли, пясъци, глинестипясъци и глини, докато достигнат до
водонепропусклив пласт, върху който се акумулират. Нивото на грунтовите води е наклонено
по посоката в която е наклонен водонепропускливия пласт, и те се придвижват във вид на
подземни реки наречени грунтови потоци. На някои места водонепропускливият пласт е без
наклон или има леко огъване към вътрешността на литосферата. Към тези места по естествен
път (свободно без напор) под действие на гравитацията се насочват много грунтови потоци и
образуват грунтов басейн. Водите в грунтовите басейни не са неподвижни, а най-често се
дренират от някоя речна долина, или от най-ниската част на грунтовия басейн изтича грунтов
поток. Макар, че грунтовите води са ненапорни в някои случаи е възможно да се образува
слаб локален хидравличен напор, но той обикновенно е нетраен. Такъв е случая с
образуването на временни грунтови води (верховодка), на малка дълбочина притиснати от
водонепропускливи глини. Такива води се образуват в района на Добруджа, но те са нетрайни
и през сушавите месеци се изпаряват много бързо.
Още през 1892 г. с помоща на специално конструиран самопишещ уред Кинг доказва, че
повърхността на подземния океан се намира в непрекъснато движение също както
повърхността на Световния океан. Дълбочината (нивото) на грунтовите води се установява,
чрез непосредствени измервания (нивелиране) на обикновенни или сондажни кладенци.
Водопропускливите и водонепропускливите пластове при редуването им създават възможност
за затварянето на водоносни хоризонти между два или по-вече водонепропускливи пласта, т. е
образуването на артезиански (напорни) води. В зависимост от хидрогеоложките особености
тези води могат да се разполагат на различна дълбочина - от 10-20 метра до 13-15 километра.
А р т е з и а н с к и т е в о д и се акумулират в два вида структури -
моноклинална и синклинална.
По-разпространена е моноклиналната структура при която водопропускливите и
водонепропускливите скалните пластове имат един наклон. Моноклинал-ната структура с
водите в нея се нарича артезиански склон.
Синклиналната структура най-често обхваща низинни и котловини подложени на потъвания,
но може да се намира и в позитивни релефни форми. Синкли-налната структура заедно с
водите в нея се нарича артезиански басейн.
От хидроложка гледна точка по-благоприятна за формирането на артезианс-ките води са
негативните релефни форми. В тях най-често има по няколко во-доносни хоризонта. Тези
които се разполагат в близост до земната повърх-ност на дълбочина до 900-1200 m., най-често
съдържат пресни води и служат за водоснабдяване на селищата.
Най-обширни площи артезианските басейни заемат в платформените облас-ти - до няколко
стотин хиляди кm
2
, а в междупланинските понижения те зае-мат обикновено до 100 000 кm
2
с
обща мощност на водоносните пластове от 50 до 500 метра.
Всеки артезиански басейн има четири основни части: област на подхранване, напорна област,
област на оттичане и област на разпространение на напора.
Областта на подхранване е онази площ от артезианския басейн, обикновено най-
високата му част, която излиза на земната повърхност и в която се втичат валежните и
повърхностно течащите води. Тази област се нарича външна област на подхранване. Освен
нея артезианският басейн може да има и вътрешна област на подхранване разположена в
самия басейн.
В напорната област, която заема най-голяма площ от артезианския басейн, водните
частици се стремят да достигнат най-високо ниво, което винаги се намира над водоносният
пласт. Това ниво се нарича напорно (пиезометрично), а линиите, които съединяват точките с
еднакви абсолютни височини на пиезометричното ниво се наричат хидроизопиези. Напорът
най-често е резултат от хидростатичното налягане, но може да възникне и при тектонски
нарушения.
Областта на оттичане е мястото, където артезианските води излизат във вид на възходящи
извори или подхранват други видове подпочвени води.
Областта на разпространение на напора се очертава по границата на артезианския басейн до
най-ниските части на водоносния хоризонт.
Стойността на хидравличния напор в артезианския басейн се определя от разликата във
височините, между областта на подхранване и областта на напора. Ако напорното ниво е
под земната повърхност, напорът се определя като отрицателен, а когато е над земната
повърхност, като положителен. При втория случай при сондаж, водите фонтанират над
земната повърхност и някои учени предлагат само тези води да се определят като
артезиански.
При наличие на пукнатини (процепи) в скалите валежните и речните води могат да
се задържат в тях, като образуват т. н. п р о ц е п н и (пукнатинни, жилни) п о д з е м н и в о
д и . Според произхода им скалните процепи (пукнатини) се поделят на екзогенни и
тектонски.
Към екзогенните процепи отнасяме тези, които са образувани при процесите на
изветряне, разтваряне, излужване и др. Тези процепи достигат до неповече от 40-50 метра.
Широчината на процепите обикновено е от няколко милиметра до няколко сантиметра и само
в отделни случаи при открити пукнатини до няколко метра.
Тектонките процепи (пукнатини, диаклази) са разпространени в блоково разломени и
силно нагънати области. Те достигат до по-голяма дълбочина и са значително по-широки,
което благоприятства придвижването на подземните води. Водите движещи се в процепите
могат да бъдат както напорни така и ненапорни. Напорът може да е резултат от
хидростатичното налягане или от налягането на водните пари и други газове, издигащи се към
повърхността на литосферата.
Подхранването на процепните води става главно от валежни води, филтра-цията на речни и
езерни води и по-рядко от прекъснати водоносни хоризонти. Ако процепите се запълнят с
глина от лежащата над тях делувиална покрив-ка, те могат да намалят и дори да загубят
хидрогеоложката си роля. Процепните води, разположени в зоната на активния водообмен (от
няколко до няколко десетки метра), са пресни, а тези на по-голяма дълбочина (няколко стотин
метра) са силно минерализирани.
Геоморфоложки условия за формиране на плитките подземни води. Релефът оказва
съществено влияние върху залягането на грунтовите води, а освен това определя и начинът на

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.
Последно свалили материала:
ДАТА ИНФОРМАЦИЯ ЗА ПОТРЕБИТЕЛЯ
09 яну 2022 в 10:50 в момента не учи на 46 години
 
 

Видове подземни води. Геоложки условия за формиране на подземните води

Материал № 1421623, от 28 сеп 2021
Свален: 5 пъти
Прегледан: 3 пъти
Предмет: Хидрогеология, Геология
Тип: Лекция
Брой страници: 7
Брой думи: 2,212
Брой символи: 11,347

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Видове подземни води. Геоложки условия за форми ..."?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Последно видяха материала