Големина на текста:
СУ „Св. Климент Охридски“
Исторически факултет
Катедра „Етнология“
Балканска етнология
Пограничните събори на Балканите.
Изготвил – Радина Михайлова Маринова
Пограничните събори или съборите, които се практикуват край границата, са много
интересни и специфични, тъй като се провеждат в региони, които в различен период от
време са били част от различни държави. Често те се провеждат с цел да се поддържат
добрите отношения между двете страни или пък са вид бунт срещу разделянето на два
региона, доскоро образували един общ такъв. Разгледаните от мен изследвания са тези на
Антон Венев, Виолета Периклиева и Маргарита Карамихова разглеждат различните
аспекти по темата, а като допълнение съм включила и една интересна статия на Петко
Христов. Регионите, които разглеждат Антон Венев и Виолета Периклиева са Петричко,
Струмишко и Кюстендилско, като се проследява времето и начина на извършване на
пограничните събори, докато Петко Христов разглежда региона Трънско-Пиротско-
Царибродско. В статията на Маргарита Карамихова се говори по-специфично за термина
„граница“ и за присъствието на „другия“.
Ще започна тази курсова именно с разглеждането на това какво е граница и значението,
което носи тя за населението. Традиционно самият термин „граница“ се приема като
устойчива линия, позволяваща или възпрепятстваща преминаването на хора, вещи, идеи и
т.н. Сара Грийн въвежда метафорите следа, която въвежда концепцията за времето в
линейно възприятие, както и метафората предел (tidemark), която обобщава динамиката и
вариациите във времето и пространството на границата. Преминаването на границите
може да се възприеме като преодоляване на социално конструираната идея за
принадлежност към дадено пространство или група. По време на преминаването на една
граница, участниците, извършващи това действие, си дават сметка какво извършват и по
този начин се затвърждава съществуването на тези граници. Границите имат потенциала
да разделят хората, но в същото време имат и силата да ги обединяват
1
. Те изолират,
предпазват и разделят държавите една от друга, като може да е под формата на висока
ограда, цветна линия или естествено разделение от ландшафт (планина, река, езеро и др.)
2
.
Разбирането на границата като такива, води със себе си и специфично възприемане на
самите тях и на процеса на преминаването им у хората.
Ежегодните събори са едно от най-значимите събития в живота на селското население в
началото на 20в., като те често са на големите религиозни празници, а именно Голяма и
Малка Богородица, Свети Панталей, Спасовден и други. Идването на хора и от околните
села на отделните събори, спомага за превръщането им в общоселски такива
3
. Според
Виолета Периклиева, например, всеобщото участие и груповата насоченост на тези
общоселски празници обуславят тяхната комуникативна и интегративна функция,
превръщат се в условие за затвърждаване на колективното съзнание за принадлежност
към общността. Чрез тези събори, участниците поставят символичните граници на своята
общност, утвърждават себе си като такава и демонстрират колективната си идентичност.
В Петричкия регион съществуват два типа общоселски празници – храмови празници на
селските църкви и празници на териториалната общност, а именно събори, като важно е да
се отбележи, че двата типа много често се смесват в един общ. Това води до обединяване
1
Карамихова, М., Споделяне на пространството и светостта, 2013г., стр.159-163
2
Венев, А., Пограничните събори в Кюстендилски регион 1944-1989г., 2018г., стр. 1
3
Венев, А., Пограничните събори в Кюстендилски регион 1944-1989г., 2018г., стр. 1-2
на организацията на тези типове празници, включват се и църковното настоятелство, и
кметството
4
. В Струмишкия регион, селския събор е по-известен като панагир“ или
селска слава“, като той се характеризира с общоселсло кръвно жертвоприношение. На
празника се събира цялата селска общност, както и много преселници и родственици от
други села. Нужно е да се спомене, че общоселските празници в самите градове Петрич и
Струмица протичат различно от тези, провеждани в селата. Докато в повечето селища има
наличието само на един храм, в който всички селяни се събират в избрания за храма
празник, то в град Петрич, например, функционират пет храма, като всеки от тях има свой
собствен ежегоден курбан
5
.
За да се разбере по-добре същността на пограничните събори, бих искала да разгледам
по-подробно тези, провеждани в регионите, разглеждани от авторите, на които си
позволявам да се позова. По-горе вече споменах някои особености за регионите на
Петричко и Струмишко, но това е само повърхността на съборите, провеждани там. Важно
е да се отбележи, че от 19в. православните църкви, които се простират на територията на
област Македония, се опитват да заменят общоселските кръвни жертвоприношения с друг
вид причастие, тъй като целят да изкоренят всички белези, несъответстващи на
православната вяра. Курбанът успява да се запази въпреки усилията на Църквата.
Промяната започва при владиката Наум през 1995г., като той се опитва да изкорени
несъвместимите с православната вяра обичаи в областта на Струмишко. Вярващите
започват да се делят на истински или „вистински верници“, и на традиционни или
„традиционални верници“. Вниманието на Струмишка епархия е съвсем умишлено
насочено към вторите и към това те да се „превъзпитат“ според православните канони, за
да се предотврати преминаването им към униатство или протестанстство. Въпреки
забраните в повечето села курбаните продължават да се провеждат, тази традиционна
практика трудно може да се изкорени от местното население, та дори и от селските
свещеници
6
. Характерно за храмовите празници в Струмишко е липсата на общоселски
курбан, какъвто присъства например в Петричко. Обредните хлябове се освещават в
селската църква, раздават се за здраве на присъстващите и след това всяко семейство
организира празничен обяд (още известен като „ручок“) с курбан в собствения си дом,
където се посрещат роднини и приятели от други села. В днешно време, усилията на
Струмишка епархия са успешни, тъй като в голяма част от домакинствата курбанът е
отпаднал, като задължителната част на празника е станал ручока, празничният обяд. В
региона се забелязва и вероятно сръбско влияние под формата на празника за светеца-
патрон на къщата, който се определя от именния ден на главата на домакинството. Това
много наподобява сръбската слава, която също отбелязва светеца-покровител на главата
на семейството. А пък названието „кукна слава“ се употребява в региона на Струмишко
относно деня на патронния светец на селската църква. Празникът започва с празнична
4
Переклиева, В., Общоселските празници с курбани в пограничния регион на Петрич, Р. България и
Струмица, Р. Македония, 2013г., стр. 306-308
5
Переклиева, В., Общоселските празници с курбани в пограничния регион на Петрич, Р. България и
Струмица, Р. Македония, 2013г., стр. 310
6
Переклиева, В., Общоселските празници с курбани в пограничния регион на Петрич, Р. България и
Струмица, Р. Македония, 2013г., стр. 306-307

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.

Пограничните събори на Балканите

Значението и историята на пограничните събори. Главен фокус са съборите в региона Петричко, Струмишко и Кюстендилско, както и в региона Трънско-Пиротско-Царибродско...
Изпратен от:
choco_jewel0712
на 2021-05-31
Добавен в:
Курсови работи
по Етнология
Статистика:
1 сваляния
виж още
Материалът се намира в следните категории:
Курсови работи по Етнология от София за Студенти в СУ "Св. Климент Охридски" от специалност Етнология несваляни с 7 - 10 страници Други
 
Подобни материали
 

Обичаите в България

21 юни 2007
·
648
·
7
·
2,031
·
248
·
1

Доклад по етнология за жениотбените обичаи и други- пролетни, летни, есенни, зимни...
 

Вярвания и суеверия във врачанско свързани със Коледните празници

16 дек 2007
·
56
·
1
·
244

В народните практики големи празници като коледните са свързани с много поверия, обичай и благопожелания, целящи да отблъснат злите сили и да осигурят здраве и благоденствие за хората.Нужни са усилия,за да се доведе доброто и красотата в бита ни...
 

Традиционни пролетни календарни празници в пловдивския край

03 ное 2011
·
70
·
22
·
2,806
·
153

Особенно място в годишния кръг от църковни и народни обичаи заема честването на празниците,вкючени във Великите пости. Месни и Сирни заговезни са подвижни празници, защото честването им се мени в зависимост от датата на Великден...
 

Пролетно-летни календарни празници в България

22 мар 2009
·
187
·
6
·
846

Календарните празници и обичаи са свързани с отделните празници от календара и със стопанската дейност на българина като земеделец и скотовъд...
 

Основни празници на ромите в България

07 авг 2008
·
263
·
12
·
1,784
·
1

Рефератът съдържа информация за най-почитаните празници на ромите у нас. Описани са ритуалите и символите на отбелязването им.
1 2 3 4 5 »
 

Пограничните събори на Балканите

Материал № 1416985, от 31 май 2021
Свален: 1 пъти
Прегледан: 2 пъти
Предмет: Етнология
Тип: Курсова работа
Брой страници: 10
Брой думи: 3,181
Брой символи: 19,608

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Пограничните събори на Балканите"?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Последно видяха материала