Големина на текста:
Литературноинтерпретативно съчинение
„Конфликтът „свое-чуждо“ в поемата „Изворът на
Белоногата““
Творбата на П. Р. Славейков
„Изворът на Белоногата“
е една истинска
„бисерна“
поема за любовта и красотата с трагичен край, но и с
художествено внушение за вечност. Свързана с фолклорно-баладичното
начало, поемата пресъздава мотива за вграждането, като около него
авторът подрежда останалите мотиви, съдържащи се в народното
предание за извора на Белоногата. Произведението е наситено е с много
драматизъм, но освен познатите фолклорни мотиви за младите влюбени и
за трагичната предопределеност
(обреченост),
като смислов художествен
център в него е изграден един драматичен словесен двубой, основан върху
значението на личния избор по волята на сърцето. Спорът в творбата
представлява съпоставяне на две противоположни и несъвместими
позиции, на две ценностни системи.
В поемата
„Изворът на Белоногата“
е разгърната типичната за Българското
възраждане идея за противопоставянето между
„свое“
и
„чуждо“
.
„Своето“
е представено чрез бита на българина и характерните му черти, които
изграждат и отстояват неговата идентичност. Онова, което авторът
маркира като
„свое“,
са обичаите и традициите.
„Чуждото“
пък е
представено като враждебно и заплашително. От една стрна, то поражда
страх, от друга страна обаче, то има и своето очарование, своята
привлекателна сила. В конфликта между тях, който е изключително ясно
очертан в позициите на двамата основни герои – Гергана и везира,
надделява силата на националния дух. Девойката успява да защити
личното. За нея е важно духовното, а не материалното. Именно в това се
разминават разбиранията между нея и турския сановник. Той смята, че
може да я подмами с богатство, докато за момичето са важни бащиния дом
и градинката на село. Това показва, че Гергана е здраво свързана с
родното.
Началото на произведението започва с описанието на Белоногатав духа
на народната традиция тя е надарена с изключителна красота, но се
запомня най-вече с нравствения си облик, изграден на принципа на
идеализацията. Без излишно натрупване на епитети е подчертана
красотата и:
„пиле шарено“
,
„бисер между мъниста“
, добротата и –
„кротко
агънце“
, обичливостта и
„мамина мила“
. По този начин се изгражда
представата за изключителна красота, съчетана с нравствени добродетели,
защото такива са традиционните разбирания на патриархалния българин.
Друг отличаващ белег за красота е трудолюбието, затова тази същностна
черта на Гергана е разкрита още в началото на поемата. Девойката
определя среща на своя любим на извора, където започва трудовия и
делник:
на изворът на почакай,
…аз с бели менци ще дойда
за прясна вода студена...
Утрото обаче среща Гергана не с Никола, а с везира на Османската
империя, който е представител на непознатото,
„чуждото“.
В последвалия
сблъсък с него тя разкрива силата си на достойна българка, която
защитава родното и се превръща в олицетворение на
„своето“.
Този момент
от произведението може да се определи като сюжетен център, в който е
разположен напрегнат конфликт на два психологически типа характери, но
и на два национални и разноезични възгледа за ценностните възприятия в
живота. Завръзката в този драматургичен момент е пожелаването на
девойката от везира. Диалогът започва с ласкателство от страна на
турския сановник, който цели да постигне намерението си – красивата бяла
българка да стане негова
„бяла ханъма“.
Примамливият блясък на
обещавания богат дом с удобства и разкош обаче са неприемливи за
младото момиче. Гергана има ясно изградена своя ценностна система. Тя и
дава опора и убеденост, за да отстоява уверено позицията си в диалога с
везира, който постепенно преминава в спор между две взаимно отричащи
се мерки за стойностите на човешкото битие и отношения. В думите на
младата българка ясно се изявява нейната позиция, изградена върху
значението на родното като сакрален център:
Стамбул е, аго, за мене
тука, дето съм родена,
а най-хубавите сараи-
там онзи моя бащин дом.
„Своето“
е представено като родно място. То е домът, селото, градинката.
Символизира волността и свободата.
„Чуждото“
е градът с неговите
изкушения и духовно падение. То е място на насилие над личността,
където човекът се подчинява на непознати и ограничаващи правила.
Авторът разкрива
„своето“
като измерение на духовност и нравствена
извисеност в противовес с
„чуждото“
, което се измерва с материално
благополучие. Малкият свят на Гергана е свят на простото, близко до
природата, подчинено на извечните естествени закони съществуване.
„Стамбул“
е свят на изкуственото, направеното и излишното. На Гергана не
са и необходими
„триста прозорци“
, след като и е достатъчен един, за да
гледа през него. Стамбул е видян от нея като място, в което всичко е
изкуствено и принудено. Цветята там
„растат насила“
, дoкaтo на село тe
растат
„охолно“
,
„на воля“
. Светът на изкуственото е отхвърлен в името на
простото, природното, ненаправеното.
Какви по-светли сараи
от тез небесни сводове?
Какви по-добри миндери
от таз зелена морава!
Защо природните творения са поставени по-високо от човешкume?
Дискретното внушение на поемата е, че
„сараите“
и
„миндерите“
са символ
на богатството и властта. Онова, кoeтo Гергана отхвърля, са именно
властта и парите като регулатop на човешкия свят. Нейният малък свят е
изграден от приpoдaтa и личните усилия. Градината и домът на Гергана,
цялото и съществуване са плод на грижата, с която тя се отнася кaктo към
цветята, такa и към близките си. Това е скромен, но интимен свят, в който
всеки елемент е органично свързан с индивида. Обратно, Стамбул е свят на
могъществото и великолепието, но и на анонимността. Когато Гергана
казва, че не може да се раздели със своята
„мала градина“
, везирът и
отвръща, че ще и даде градини с
„цветя... всякaкви“
. На това Гергана
отговаря с поименното изреждане на 21 вида цветя, за всяко от които тя се
е грижила всеотдайно и може да назове по име. На безличните
„цветя
всякакви“
се противопоставят ограничените на брой, но конкретизирани и
индивидуализирани чрез името цветя от градинката на Гергана.
От словесния двубой победител излиза девойката, олицетворяваща
„своето“.
Осъзнал непокорния и дух и верността и, везирът
„пусна момата
свободна/и надари я богато…”.
Образът на Гергана се превръща в мит и
легенда, в символ на утвърждаващото се народно самосъзнание. Това
обяснява и включването на мотива за вграждането, защото според
поверието вградената сянка в даден градеж е залог за неговата
устойчивост. В случая трябва да се укрепи целостта и духът на общността и
съзнанието на ценността и. Реалното и баладичното се сливат, за да се
превърне заглавието на творбата в метафора за вечно
„живата вода“,
която съхранява родното.
Накрая, нека заключим. Конфликтът
„свое-чуждо“
в поемата
„Изворът на
Белоногата“
е ясно очертан в позициите на Гергана, която е представител
на
„своето“
, и везира, който пък олицетворява непознатото,
„чуждото“
.
Турския сановник предлага издигане към върховете на социалния свят,
предлага на селското момиче да я направи господаркa, кaквато се
предполага, че всички момичета на нейната възраст мечтаят да бъдат.
Гергана обаче интуитивно разбира, че издигането ще означава откъсване
от съкровения свят на родното, в който тя е вложила сърцето си.
Издигането се мисли от нея като преместване в чужд свят, в чието
съграждане тя не е участвала. Заживяването в такъв свят би означавало
разкъсване на връзката с всичко съкровено, изграждащо самоличността и.
В Стамбул тя би спечелила охолство и привилегии, но би изгубила себе си.
Да бъдеш себе си, внушава поемата на Славейков, означава да се
придържаш към естесвения, познат хармоничен свят на родното.
Изготвено от Кристиян Богданов

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.
Последно свалили материала:
ДАТА ИНФОРМАЦИЯ ЗА ПОТРЕБИТЕЛЯ
16 май 2022 в 18:34 потребител
 
Подобни материали
 

Образът на гергана - въплъщение на народния идеал за красота

27 дек 2006
·
5,142
·
2
·
361
·
2
·
20

Гергана е описана като обикновено момиче от народа. На нея са й присъщи привързаност към дом и родина , към близки и роден бит.
 

Везирът и Гергана – една невъзможна любов – Галина Лечева

21 апр 2006
·
3,423
·
4
·
596

Смая се везир с Гергана, Вярност в любов и почете, Пусна момата свободна И надари я богато...
 

Изворът на белоногата - анализ

30 апр 2006
·
9,235
·
3
·
921
·
1,068
·
1
·
4

"Изворът" на българското достойнство остава завинаги "вграден" в художественото пространство на Петко-Славейковата творба "Изворът на Белоногата".
 

Образът на Гергана - въплъщение на Славейковия идеал за съвършенство

27 яну 2008
·
1,016
·
4
·
889
·
487
·
4

Много малко женски образи в нашата поезия са изградени с толкова любов и симпатия, колкото откриваме вложени в Гергана, героинята на Славейков от поемата му „Изворът на Белоногата”...
 

Фолклорното звучене на поемата "Извора на белоногата"

23 май 2007
·
2,022
·
2
·
296
·
494
·
1

Индивидуалната житейска криза на поета, оказва влияние на неговото творчество. Той решава да създаде поема, в която главната героиня е изправена пред житейски избор. Тази своя идея той въплащава в образа на Гергана.
1 2 3 4 5 » 11
 
Онлайн тестове по Литература
Железният светилник
тематичен тест по Литература за Ученици от 11 клас
Тест за самопроверка, който съдържа 10 въпроса с по един верен отговор.
(Много лесен)
10
3
1 мин
03.12.2021
Поезията на Елисавета Багряна
междинен тест по Литература за Ученици от 12 клас
Теста проверява знанията за творчеството на Елисавета Багряна. Въпросите имат само един верен отговор.
(Лесен)
25
1
17.08.2020
» виж всички онлайн тестове по литература

Конфликтът „свое-чуждо“ в поемата „Изворът на Белоногата“

Материал № 1416135, от 22 май 2021
Свален: 46 пъти
Прегледан: 67 пъти
Предмет: Литература
Автор: Петко Рачов Славейков
Тип: Есе
Брой страници: 4
Брой думи: 1,002
Брой символи: 6,182

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Конфликтът „свое-чуждо“ в поемата „Изворът на Б ..."?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Намери частен учител

Марчелина Теодосиева
преподава по Литература
в град Долна баня
с опит от  15 години
1 59

Ирен Кълвачева
преподава по Литература
в град Пловдив
с опит от  3 години
474 31

виж още преподаватели...
Последно видяха материала