Как да се справим с агресивните прояви на някои
ученици в клас?
Агресия е всяко умишлено психическо или физическо нараняване на
другите с цел причиняване на вреда, физическа болка, душевно страдание,
унижение и злепоставяне. Тя не е генетично предопределена, а се
придобива и е типична форма на социално поведение. Човек става
агресивен, когато общува с другите.
Проблемът за насилието при децата и юношите е изключително
актуален днес, поради зачестилите случаи на агресивните вербални и
физически прояви върху и от страна на децата. Това, от своя страна,
въздейства върху тяхното развитие, мислене, поведение и изграждането им
като личности.
Наблюдава се тенденция към увеличаване броя на подрастващите с
агресивни прояви към своите връстници (понякога и възрастни) -
физическа саморазправа, вербална агресия, негативизъм, отказ от
приемане и подчиняване на правила.
Добрата и позитивна атмосфера в класната стая е необходимо
условие за гладкото протичане на учебния процес. За да работят
максимално ползотворно, с желание и удоволствие, учениците на първо
място трябва да се чувстват уверени и защитени. Ето защо е важно
поддържането на спокойна обстановка в училище да бъде приоритет на
учителя и училищната администрация.
Едно от най-големите и сериозни предизвикателства, пред които са
изправени специалистите в училищата в България и по света е търсенето
на начини за справяне с нарастващите нива на насилие и агресия сред
учениците. Тревожна е статистиката на СЗО, която поставя България сред
първите 10 от 43 страни с най-висок процент на тормоз в училище. Налице
са редица доказателства, че преживяването на насилие от тези деца оставя
дълготрайни следи, нанася вреди върху физическото и психическото
здраве и развитие, както и намалява способността им за академични
постижения и изграждане на пълноценни отношения със съучениците.
Освен това, училищният тормоз е основен фактор за ранното отпадане от
образователната система, намалена мотивация за учене и посещаване на
училище и ниска училищна успеваемост. Какво да направим? За да бъде
прекъснат порочният кръгът на насилие, се изисква екипна работа от
страна на училищния психолог и тази на педагозите, както и да е налице
съдействие от страна на родителите. Необходимо е често проучване и
анализиране на причините и проявите на агресия чрез диагностики,
разговори, консултации, анкети и др. Трябва да се възпита у учениците
мотивация да споделят проблемите и чувствата си, да владеят гнева си, да
мислят преди да действат и да търсят алтернативни решения на своите
проблеми - без конфликти и агресия. Добра практика в подобни случаи е
установяване на причините (защо и как), които водят до превръщането на
конкретното дете в насилник, мишена или и двете. Практиката показва, че
най-честите трудности в поведението, пред които са изправени ежедневно,
както учителите, така и родителите, са нарушаване на правилата на
поведение и ценности в училище и у дома от ученици. Разрешаването на
ситуацията започва с провеждане на индивидуални разговори между
класния ръководител, останалите учители и ученика и информиране на
родителите. Обикновено в подобни ситуации родителите са готови да
съдействат, но много често самите те се чувстват безпомощни, тъй като
провеждат множество разговори у дома, но не успяват да повлияят върху
поведението на детето. Необходимо е тясно сътрудничество между
семейството и учителите, за да може да бъде преодоляно проблемното
поведение. В случай, че взетите мерки не доведат до положителна промяна
в поведението, класният ръководител може да включи училищният
психолог в работата с ученика. Необходимо е да се събере първоначална
информация от класния ръководител и родителите относно историята на
поведението на проблемното дете (кога е започнало, как и къде се
проявява, скорошни травматични събития или важни промени, интереси и
др.). Вторият важен етап е индивидуална психологическа работа с детето,
която започва от разпознаването и назоваване от негова страна на
емоцията, която стои зад поведението й. Търсене и изследване на коренът
на гневът и обсъждане на последствията от него. Работи се по
придобиването на нови умения за трансформиране на силния гняв и
справянето с него. Практикуване на различни методи за релаксация и
успокояване (напр. чрез дихателни упражнения) и техники за самоконтрол
и саморегулация. Заедно с класния ръководител и родителите се търсят
силните страни на детето, за да го ангажират и въвлекат в дейности,
съобразени с индивидуалните му интереси. Обединяване около идеята да
се подкрепи детето в развитието на уменията за лидерство, работа в екип,
креативност, ентусиазъм и упоритост като се включи активно в срещите и
организирането и провеждането на тържества, празници и инициативи.
