Играта, която е един от основните видове човешка дейност, е предмет на проучване на
няколко науки. Антропология, История на културата, Археология и Етнография разглеждат
развитието на различни форми и видове игри през историческото развитие на човека. В
педагогиката въпросът за ръководството на детските игри се поставя с оглед на целите на обучение
и възпитание.
Може би тук е мястото да разгледаме играта след предметната игра на ранното детство, а
именно първата предучилищна игра – сюжетно – ролевата игра.
След предметната игра на ранното детство, генетически първата предучилищна игра е
сюжетно – ролевата. Тя възниква през периода 2,5 – 3 години, достига своя разцвет към 5,5 – 6
години и постепенно намалява присъствието си в живота на подрастващите.
Сюжетно – ролевата игра /СРИ/ възниква на основата на кооперацията на дейността – чрез
самостоятелно, доброволно и равноправно обединяване на децата. В хода на нейното развитие
значителни промени претърпяват сюжетът, съдържанието, ролите и скритите в тях правила. Обект
за претворяване в разгърнатата сюжетно – ролева игра са обществените взаимоотношения между
възрастните, възникващи в процеса на съвместната им дейност. Те служат за развитие - в
динамично единство – на трите основни вида отношения на детето:
?към предметите;
?към другите хора;
?към себе си;
Това се осъществява на две нива: в самия процес и по повод играта. Обективното предназначение
на сюжетно - ролевата игра е ориентировка в смисъла, задачите и организационно –
функционалните норми на взаимоотношенията между възрастните с оглед на тяхното пренасяне в
сферата на собственото детско общуване. Спецификата на сюжетно - ролевата игра е, че в игровото
претворяване възрастният е представен откъм своята социална функция, професия и длъжност.
Тази функционална, професионално – длъжностна страна от социалната роля на възрастния е
пресъздадена в различни ситуации на съвместна дейност, чрез изграждането на многовариантни
структури на кооперативно – координационни и йерархични взаимоотношения.
След като се спряхме на генезиса на сюжетно - ролевата игра, сега ще разгледаме нейните
компоненти, но за това са необходими уточнения в няколко насоки:
1)сюжетно - ролевата игра традиционно се смята за най – типичен и разгърнат вид
игра с решаващи въздействия за формирането на специфичните за предучилищната възраст
психични новообразувания. В нея в най – голяма степен се признават свободата и
самоорганизацията. Специфичните развиващи въздействия на сюжетно - ролевата игра са в три
насоки:
? тя изисква /и подпомага/ формирането на плана на представите, на действията
в умствен план, т.е. развитието на символната функция на детското мислене;
? изисква ориентировка в смисъла, задачите и нормите на обществените
взаимоотношения на възрастните;
? изисква реално съгласуване на реалните детски взаимоотношения;
2)сюжетно - ролевата игра, нейното развитие и влияние, нейните компоненти,
овладяваната в нея игрова компетентност действително са с решаващо значение за дефинирането
на специфичното за игровата система, тя е само основен компонент, изходен фундамент, от който
през, от който през Играта драматизация /ИД/ и Строително - конструктивната игра /СКИ/ се върви
към най – зрялата и сложна разновидност – Автодидактичната игра/АДИ/. В строително
конструктивната игра се овладява едната универсална форма на организация на съвместната
дейност – кооперацията, докато в автодидактичната игра се прибавя - конфликтната дейност.
3)в процеса на разгръщането на СРИ – като свободна, доброволна, самостоятелна и
самоорганизирана детска дейност, и заедно с овладяването на обобщени способи за игрово –
претворяване, от особено значение е нейната развиваща се организационно – делова страна –
проблемите във взаимоотношенията между децата по повод на играта за тяхното преодоляване.
Зрялата сюжетно - ролева игра е винаги съвместна, групова, със сложни йерархично –
субординационни и координационни структури на взаимоотношенията, като най – често
оптималният брой на участниците е 7 – 15 годишни деца. До колективна игра децата достигат след
преминаването през три стадия:
• индивидуална игра;
• на индивидуално – паралелно действие;
• на коактивната група, когато започва обмен на дейност, но на ниво
взаимодействие;
4)с развитието на сюжетно - ролевата игра настъпват редица изменения в нейните
сюжети и нейното съдържание. Общото в тях се разкрива, като спецификата на СРИ: това е, че
възрастните са представени откъм своята функционална, професионално – длъжностна страна на
обществената си дейност. Измененията в съдържанието на сюжетно - ролевата игра са в рамките на
единството на трите основни вида отношения на детето: към предметите; към другите хора и към
себе си. Същевременно във всяка социална сфера на дейност могат да се отделят два аспекта: на
човешките предмети и на човешките действия с тях; на обществените взаимоотношения,
възникващи в съвместната дейност и управлявани от съответните правила и норми на разделението
на труда и нравствеността. Детето последователно прониква първо в света на предметите и
действията с тях, след това – в света на техния извършител: човека и неговите отношения към
другите хора. По – важно е да се разбере, че това пълно схващане на двата аспекта от трите начина
на проява на възрастния не са крайната цел на детето. Постигането на свръх задачата на сюжетно -
ролевата игра е средство за развитие на неговите собствени взаимоотношения, за разгръщането на
собствената му социална същност, за самоопознаването и самоусъвършенстването му.
След всичко казано дотук е редно да се спрем и на основните характеристики на
компонентите на СРИ, самите те са градивните елементи, които трябва да бъдат времево и
процедурно организирани.
Игрова роля – тази роля възниква в резултат от два фактора: овладяването на предролевите
игрови действия и развитието на самосъзнанието на детето. Същността на игровите действия става
по – ясна, когато се съпоставят с предметните действия. Те могат да бъдат: обща и операционно –
техническа схема.
Общата схема съдържа действието със значението на предмета: с молива се пише; с ютията се
глади; и това се изразява във външния рисунък на действието. Точно тази страна, откъсната от
предмета, обобщена и съкратена, предаваща най – типичното, но реализирана в други предметни
условия е игровото действие. Неговата цел не е да преобразува даден предмет.
Когато детето обособи себе си, като субект, източник на действия – под влияние на
възрастните - чрез задаваните от тях образци на опериране с предметите, чрез сравненията на
неговите и чужди действия установява сходството на тези действия.
Операционно – техническата схема отразява особеностите на условията и свойствата на предмета.
114
