Каква представа добиваме за баба Илийца от разказа
„Една Българка”
В разказа „Една българа” Иван Вазов описва премеждията и мъките на една стара
българска жена. През целия разказ ние добиваме представа за баба Илийца, като една
смела и храбра жена.
Авторът ни запознава с главната героиня в началото на разказа когато едниствено тя
дръзва да покаже смелост пред турската власт. След това авторът ни връща назад,
където ни показва срещата й с бунтовника. Първата й мисъл, когато вижда младежа е,
че той е от „ония дето ги гонят сега”, и тъй като знае, че в Челопек няма къде да се
скрие, решава да му помогне.
В манастира баба Илийца се среща с човек, чийто характер е контрастен на нейния.
Този човек е отец Евтимий. Той служи на бога в Черепишкия манастир. С постъпките
си той показва, че не иска да остане съпричастен на Илийчиния проблем. Тя взима
тайно някаква дреха и тръгва обратно към Челопешката гора.
Кулминационният момент в разказа настъпва, когато баба Илийца се бори с кола на
брега на река Искар. Тук ние разбираме, че тя е упорита и държи на думата си. Тя
придобива изключителна сила, която не е присъща за една шейсетгодишна жена,
защото две същества в този момент са зависими от нея. Умело подбраните епитети и
наречия “гръмовно”, “страховита половинчасова борба” и глаголите “напънаха”,
“изпращяха” разкрива върховното напрежение на старческите сили, необикновената й
сила и воля. Повторенията “нови сили”, “нова ярост” и глаголите “удвои” и “утрои”
разкриват мотивацията й да направи добро, да спаси един човешки живот, както
повелява християнския й дълг.
След като се срещат с бунтовника, тръгват към Челопек. Баба Илийца вижда, че
внучето й е полумъртво, тя пада на колене от това свое лично нещастие. В това време
бунтовникът вече не очаква по – нататъчна помощ от старата жена.Въпреки това тя
отново е готова да му помогне. Тази постъпка ни показва нейното великодушие. Но
защо продължава да му помага? Защото е българин и е „тръгнало за християнска вяра
курбан да става” за своя народ.
В разказа си „Една българка” Иван Вазов описва премеждията, проблемите и
смелостта на една стара жена по време на османското иго. Именно заради тези
постъпки авторът е сложил мотото „Аферим, бабо, машалах!” Така той определя тази
жена като една от най – смелите жени в историята на България.
