Големина на текста:
Българската конституционна реформа
в контекста на присъединяването на
Република България към Европейския
съюз
(2003 – 2005)
Европейският съюз има специфичен правен ред, който се различава както от
останалите форми на международно сътрудничество, така и от класическия федерален
модел, като изисква от държавите членки да упражняват суверенитета си съвместно с
другите страни членки или чрез европейските институции. Европейското право има
приоритет пред вътрешното право на страните членки, затова членството в
Европейския съюз изисква от страните-членки промени във вътрешната им правна
уредба, сред които първостепенно място заемат конституционните промени. Тези
промени засягат:
- прехвърляне на национален суверенитет към Европейския съюз с цел
съвместното упражняване от страните членки на държавните правомощия;
- уреждане на директния ефект на правните актове, приети от европейските
институции, във вътрешния правен ред;
- регламентиране на изборите за Европейски парламент и участието на
европейските граждани в местните избори;
- възлагане на държавни органи да упражняват представителни функции в
органите на Европейския съюз и мястото на парламента в изготвянето на
националните позиции на съответната държава по актовете, приемани от
органите на Европейския съюз;
- придобиване на недвижима собственост от граждани на Европейския съюз;
- промени, свързани с вътрешната сигурност и съдебното сътрудничество
между страните членки, като например възможността за предаването на
граждани на страна членка, издирвани от съдебните или равностойни на тях
органи на друга страна членка без намесата на изпълнителната власт,
процедура, предвидена от Европейската заповед за арест (вж. по-подробно
Приложение 1).
Изграждането на Европейския съюз е процес в развитие, чието начало е
поставено с Договора за Европейската общност за въглища и стомана (в сила от 23
юли 1952 г.) и Договорите за Европейската икономическа общност и за Европейската
общност за атомна енергия (в сила от 1 януари 1958 г.). Сред по-важните актове, които
бележат развитието му, са: Единният Европейски Акт (в сила от 1 юли 1987 г.),
Договорът за Европейския съюз (Договорът от Маастрихт, в сила от 1 ноември 1993 г.),
Договорът от Амстердам (в сила от 1 май 1999 г. ) и Договорът от Ница (в сила от 1
февруари 2001 г.), както и подписаната на 29 октомври 2004 г. Европейска
конституция, чието ратифициране предстои.
Еволюцията на правния ред на Европейския съюз налага на държавите членки да
ревизират конституциите си, за да отразят промените, като особено значителни
изменения се осъществяват във връзка с Договора от Маастрихт, който създава ЕС като
структура, изградена от три основни “стълба” (Европейските общности, общата външна
политика и политика в областта на сигурността, сътрудничество в областта на
правосъдието и вътрешните работи).През 1992 г. Франция и Германия променят
конституциите си като резултат отподписването на Договора от Маастрихт и въвеждат
нови текстове (чл. 88-1, 88-2, 88-3и 88-4 във Франция, чл. 23 в Германия) с цел
ратификацията му. Конституционнитепромени засягат валутния съюз, правото на глас на
гражданите на ЕС в местнитеизбори, визовата политика и др. През 1999 г. Франция отново
променя конституциятаси, за да стане възможна ратификацията на Договора от
Амстердам. Промяната засягачл. 88-2 и закрепва свободното придвижване на хора в
Европейския съюз.Испания и Португалия също променят конституциите си през 1992 г.
катоследствие от подписването на Договора от Маастрихт. Конституционната реформа в
Испания от 27 август 1992 г. добавя нов чл. 13 (2), който дава правото на гражданите
на ЕС да бъдат избирани на местни избори. Новият чл. 7.6 от португалската
конституция урежда частичния трансфер на държавен суверенитет към европейските
институции.Непосредствено преди влизането си в Европейския съюз през 1995 г., Австрия
провежда референдум за членството в съюза и за промяна на конституцията. С
промените се урежда трансферът на държавен суверенитет към европейските
институции. Швеция променя два пъти конституцията си – през 1994 г. преди
приемането си в Европейския съюз и през ноември 2002 г.
Конституционните промени и хармонизирането на законодателството на
бъдещите страни членки са в различен стадий на прогрес и засягат по-широк или по-
тесен кръг въпроси.В България процесът по адаптиране на Конституцията към
изискванията зачленство в ЕС започна първоначално с промени в сферата на съдебната
власт.Осъществените през септември 2003 г. изменения и допълнения се отнасят до
имунитета на магистратите, статута им на несменяемост и въвеждане на мандатност на
административните ръководители в органите на съдебната власт. Впоследствие, през
февруари 2005 г. беше приет втори законопроект за изменение и допълнение на
Конституцията, който урежда непосредствено произтичащите от членството промени.
Румъния, чието присъединяване към Европейския съюз също предстои, вече е
променила конституцията си – на референдум, проведен през ноември 2003 г., е
одобрен Закон за изменение на Конституцията на Румъния от 1991 г. (вж. за
измененията по-подробно Приложение 2).
Конституциите на новите страни членки на Европейския съюз трябва да отразят
изискванията на европейския правен ред, а самите страни членки – да бъдат готови да
приемат acquis communautaire като интегрална част от вътрешния си правен ред.
ОБЩЕСТВЕНИ И ПОЛИТИЧЕСКИ ФАКТОРИ НА КОНСТИТУЦИОННАТА
РЕФОРМА В БЪЛГАРИЯ
1. Обществено-политически фактори, довели до ревизия на Конституцията
Обществено-политическите фактори, провокирали общественото мнение за
конституционна реформа и в крайна сметка довели до нейното осъществяване, са две
групи:
. Вътрешни фактори
Изчерпването на обществената толерантност към нивото на очевидна
престъпност и обществената неудовлетвореност от способността на правозащитната
система резултатно да противодейства са фактори с пряко и конкретно влияние върху
първата фаза на конституционната реформа, засегнала конституционната основа на
съдебната власт.
Към категорията на вътрешните фактори спада и тълкувателната и отменителна
юриспруденция на Конституционния съд. Влиянието й е в две посоки. От една страна,
съществуват конституционни текстове, по чието съдържание становищата на
Конституционния съд и политическата класа се разминават, което налага окончателно
разрешаване на противоречията с конституционна поправка. От друга страна,
практиката на Конституционния съд подпомага идентифицирането на обективна
необходимост от конституционни изменения и подсказва тяхната посока и съдържание.
Този фактор бе изведен като значим при дебатите по първото гласуване на
Законопроект № 345-01-76 за изменение и допълнение на Конституцията.
? Външни фактори
Потребността на България да се приспособи към условията на интеграция с ЕС,
за да може да функционира пълноценно и конкурентноспособно, е фактор с
доминиращо влияние върху втората фаза на реформата. Интеграционният фактор се
проявява по три начина.
- Първият е свързан с поемане в процеса на преговори на конкретни
политически ангажименти за изменение на конституционни текстове в
определен смисъл като условие за присъединяване (напр. освобождаването на
пазара на земя).
- Вторият е свързан с обективна необходимост от конституционна поправка с
оглед постигане на определена обществено-политическа цел (например,
ефективно правораздаване, безспорно необходимо в процеса на
присъединяване). Постигането на целта е условие за присъединяване, но не е
налице политическо задължение за ревизия на конкретен текст или усвояване
на определен конституционен институт.
- Третата проявна форма на интеграционния фактор е изменение на
Конституцията, което не се диктува от присъединяването, но би
усъвършенствало функционирането на обществото в постинтеграционни
условия (например, конституционно институционализиране на омбудсмана
или придаване на конституционен ранг на извънсъдебните способи за
решаване на спорове) .
От трите проявни форми на интеграционния фактор първите две са с най-
интензивно и определящо рамките на реформата действие, а третата остана без
съществено значение.
През периода на демократичния преход действието на двете групи фактори е с
различна интензивност. С напредване на преговорния процес с ЕС и присъединяването
към НАТО външните фактори проявяват ясна тенденция да стават все по-значими в
конкуренцията си с вътрешните фактори. Може да се твърди, че за началото на
конституционната реформа през 2003 г., групата на външните фактори има определящо
значение.
2. Предходни опити за изменение на Конституцията
Първият и единствен реален опит за промяна на Конституцията до 2003 г.
бе направен със Законопроекта на управляващото мнозинство в XXXVIII-то Народно
събрание, който бе обсъден на 15 февруари 2001 г. в пленарна зала. Той предвиждаше:
- ограничаване имунитета на народните представители и на магистратите,
като се даде възможност те да бъдат съдени за всички видове умишлени

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.
Последно свалили материала:
ДАТА ИНФОРМАЦИЯ ЗА ПОТРЕБИТЕЛЯ
20 юни 2022 в 22:17 ученик на 19 години от Монтана - ПГСАГ " Проф. арn. Стефан Стефанов", випуск 2021
 
Подобни материали
 

Монтескьо — най-погрешно разбираният теоретик

27 ное 2007
·
172
·
4
·
1,278

Дискусията за разделението на властта не започва с Монтескьо. Нейното начало е в гръцката Античност и то не се прекъсва през Средновековието. Монтескьо значително изпреварва...
 

Теория за разделение на властите

16 окт 2008
·
143
·
13
·
1,582
·
50
·
1

Три вида власт строго определени власти А)законодателна Б)съдебна В)изпълнителна ...
 

Основни идеи на теорията на разделението на властите

25 окт 2008
·
92
·
11
·
1,042
·
44

Още в древността хората или по – точно древните мислители стигат до заключението, че за да бъде управлявано обществото добре, за да получи всичко от което се нуждае, за да могат да се контролират всички обществени процеси без да се дава превес...
 

Теоретични виждания за духа на капиталистическото общество и икономическата култура

01 мар 2006
·
429
·
9
·
3,720
·
118

В общество, в което интересът към политиката е бил по-голям, отколкото към икономиката, е напълно естествено повече да се обсъждат проблемите на политическата, а не толкова на икономическата култура. ...
 

Бъдещето на България след присъединяването

21 мар 2006
·
1,490
·
7
·
1,334
·
56

Есе на тема бъдещи проблеми на ЕС и отражението им в Българското политическо пространство.
1 2 3 4 5 » 11
 
Онлайн тестове по Политология
Тест по политология за 2-ри курс, ВСУ - политически системи и режими
изпитен тест по Политология за Студенти от 2 курс
Тест по Политически системи и режими. Важи за ВСУ. Съдържа 22 въпроса, всеки от които има само един верен отговор.
(Лесен)
22
187
1
26.09.2014
» виж всички онлайн тестове по политология

Българската конституционна реформа

Материал № 141072, от 06 май 2008
Свален: 57 пъти
Прегледан: 15 пъти
Качен от:
Предмет: Политология
Тип: Реферат
Брой страници: 4
Брой думи: 791
Брой символи: 7,545

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Българската конституционна реформа"?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Последно видяха материала
Сродни търсения