За буквите – „чудото на езика и четенето“
Есе
С появата на езика и азбуката се появяват нови
постижения , нови ръкописи и книги . Началото на всичко
това е поставено от светите братя Кирил и Методий . В
днешни дни голяма част от хората са забравили и не
оценяват тяхното дело . Все пак познаването на родния
език ни дава увереност чрез речта , а с писането се
подчертава богатството на думите и ни позволява по-точно
да изразим своята мисъл.
Писателят Георги Господинов казва „ „Всеки ден, докато
говорим, ние сме в невидимата работилница на езика и
извършваме една невидима работа по него.“ Чрез тези
думи той ни показва , че всеки ден ние променяме своя
език , добавяме чуждици и заемки и го украсяваме по
начин , по който на нас ни харесва . В днешно време е
много важно да не рушим нашия език , защото все повече
хора започват да предпочитат да ползват чуждици в
говора и да забравят , че езикът е един от устоите на
нацията ни . „Ние сме направени от това, което изричаме“ –
са думи на писателят , който ни казва , че чрез това , което
казваме ние правим образ за нас , с който се показваме
пред другите и чрез него те могат да разберат много за нас
. Като общност ние трябва да знаем как да общуваме
правилно и добре един с друг.
Всички хора са различни при общуването си с други .
Езикът, литературата, културата , определят нашата
идентичност , учат ни , че човек не трябва да забравя
корените си и нашата принадлежност към една общност с
уникална история и общи ценности ; онова „ невидимо
лепило „ , което ни държи заедно , независимо от
историческите и политическите промени. Книгите ни
правят по-добри , дават мъдрост , поучават . Четящият
човек е красив . Докато четем и пишем , упражняваме
чудото на езика , на този език и на тези букви.
Добре е да познаваме различни култури и да разбираме
обичаите и историята им. Хубаво е да научим възможно
най-много, като никога не трябва да забравяме нашия
роден език и от къде сме дошли . Има много българи, които
живеят в чужбина, но винаги се чувстваш радостен да
чуеш родния си език в друга държава .Това е едно много
хубаво чувство, което наистина показва че езикът и
писмеността са невидимото лепило, което ни държи
заедно.
Чудото на езика и четенето , къде да го потърсим още?
Ако не четем този текст , той не съществува – първото чудо
на четенето . Всяка книга , която е затворена , е един
отсъстващ свят , заспало царство на приказките . Когато я
отворим , царството оживява .Чудото да препускаме през
времето и годините , в подводния свят , на луната . И
тайната , че не просто прекосяваме различни светове , а
самите ние сме различни и се променяме според ,
книгите , които четем . И ако човек е чел и чел , би станал
по -добър , защото езикът , литературата , четенето , имат
значение за начина , по който се оформяме като личности и
по който откриваме себе си ; за присъствието на духовните
ценности в нашия материален свят .