Големина на текста:
"Който напредва в знанието, но изостава в нравствеността, той се
придвижва по - скоро назад, отколкото напред" – Аристотел
Моралът, или нравствеността, според определението им представляват способността
на човека да се учи от грешките си и да различава пороците от добродетелите. Така
поне то се определя още от древността, от времето на атинския философ Сократ, който
пръв разсъждава върху тази част от човешкото поведение и съзнание и я анализира. От
годините на Сократ до този момент в развитието на човечеството никой не е успял да
създаде и изложи абсолютно точно и ясно законите на морала. Но за едно нещо всички
хора са съгласни: без ясна представа за нравствеността, своята и чуждата, човекът
просто съществува, а не живее.
Човек вижда толкова, колкото знае. Неговият кръгозор се определя от дълбочината и
качеството на познанията му. Колкото повече стават те, толкова повече човек опознава
света и го променя. Българите винаги са издигали знанието в култ. Те са давали мило и
драго да изучат децата си, съзнавайки, че това е мъдрост, до която се достига дълго и
трудно, но се отплаща многократно. Ние сме единственият народ, който има Празник
на просвещението и Празник на просветителите. Стремежът към усвояване на нови
знания продължава да вълнува всяко поколение.
В днешно време ученето през целия живот е основна ценност. Колкото повече знаеш
и прилагаш знанията си на практика, толкова по-успешен и уважаван ще бъдеш.
Знанието е могъща сила. Мъдреците от древността до наши дни определят стремежа
към знания за естествено качество на човека, което му помага да развива способностите
си, да върви напред и да постига целите си.
Знанието само по себе си, обаче, е безсмислено, ако не се реализира на практика.
Теорията не води до промяна, ако не намери своето приложение. Съчетаването на
знанието, мотивацията и действието е двигател на прогреса.
Цялото знание на човечеството се е изградило благодарение на практиката.
Дрeвните гърци са вярвали, че знанието не бива да съществува само на теория. То
трябва да се използва за живота. Затова и древните мъдреци говорят за "изкуството на
живота". Знанието ни е нужно, за да можем да оцеляваме и да живеем добре. "Знанието
е сила", казва Бейкън. Знанието е човешката мощ- чрез него човек променя света,
подрежда го и го прави такъв, какъвто иска да бъде.
Нравствеността – е породено чувство в хората, с което изразяват отношението си
към останалите хора. Спомага да разбира и да съчувства на хората около себе си да се
поставят на тяхно място и т.н. Нравствеността въздейства чрез ценностите си.
Нравствеността – Нравите изразяват ценностно-психическата атмосфера на едно
общество, главното отношение на мнозинството от обществото към социалните блага,
каквито са: собствеността,труда,здравето,богатството,успехът и т.н. Тъкмо на тази
основа във всекидневното съзнание моралът се отъждествява с нравите. Онова, което се
приема за ценно от нравите, се окачествява като морал, а като видяхме по – горе,
нравите са немислими без обичайте и традициите. Традициите ни учат на отговорност.
Те развиват нашата духовна личност. Освен това те са като вид спомени, които ни
топлят. Традициите могат да бъдат различни, защото всяка една традиция показва
културата на един народ, град или семейство. Те са различни и по смисъл, защото всяка
една показва към какво се стремим. Традициите запазват по някакъв начин човешкото в
нас. Като например, че трябва да уважаваме по-възрастните от нас или че не трябва да
си играем с храната, защото тя е дадена, за да се храним, а не за забавление.
Нравствените качества се изграждат върху интелектуалната база на личността,
знанията, които тя притежава и сами те служат за основа, върху която се разширява
умствената възпитаност.
Нравствените качества са израз на убедеността на човека, на неговите чувства,
станали двигател на поведението му. Те са трайни психически състояния и устойчиви
форми на поведение. Затова те са свойства на човешкото съзнание и поведение. Важна
особеност на нравствените качества е тяхната действеност. Нравствената постъпка е
действие, което се проявява като страна на всеки друг вид дейност на човека. Всяка
постъпка съдържа нравствен аспект, който се проявява в целта, в избора на средства, в
организацията на дейността, в нейните резултати и последствия.
Знанието, подобно на морала, винаги е било нещо относително. Но то поне е
съотносимо – винаги можеш да разбереш дали в даден момент знаеш повече, отколкото
в миналия. Освен това то може да бъде основа за сравнение между хората. Но тук се
намесва един много важен критерий – управлението или използването на знанието.
Защото чистото познание е безполезно, прилагането му в ежедневието е това, което е от
значение. А моралът е този, който определя законите и правилата, според които трябва
да се прилага знанието. От тази гледна точка спокойно можем да заключим, че без ясна
представа поне за собствения морал дори един много начетен и много интелигентен
човек може да изглежда като пълен глупак. Защото не да опознаеш света технически е
важно, а да умееш да оцениш света, да го анализираш, да го разбереш.
Нравственото развитие на личността се изразява чрез степените на нейната
нравствена възпитаност. Тя има своя реален израз в съвкупността от нравствени
отношения, в които участва индивидът. В процеса на утвърждаване на нравствените
ценности, личността формира лично значими и социално полезни качества.
Могат да бъдат дадени безброй примери за учени и изследователи, благодарение на
които хората са достигнали нови нива в познанието си за света. Но със същия успех
може да се каже, че много от тези учени не са достатъчно наясно с истински важното в
живота – същността на човека и знанието за отношенията между хората. Именно това е
предмет на изучаване на етиката и смисъла за съществуването на морала (според мен) –
да се разкрият стойностите и характеристиките на отношението на хората към другите
и към самите тях. В тази насока етиката е достигнала далеч отвъд няколко определения
или експерименти като останалите науки. Тя е тази, която продължава и в наши дни да
дава на хората техен собствен път, по който да достигнат познанието – техния собствен
морал.
Ако наистина приемем, че моралът е пътят, по който може да се достигне
постепенно до знанието, тогава то самото е безсмислено без нравствеността. След като
моралът е това, което дава на човека възможност да оценява, да преценява за себе си и
да отделя доброто от злото, то той стои в основата на човешкия живот като цяло и
животът, не само търсенето на знание, е безполезен без него. Без морал човекът не би
могъл да оцени кое знание е по-важно, кое ще послужи повече, кое е добро и кое – не
толкова. Така, тръгвайки по един път, човекът може да се загуби и да се окаже, че това,
към което се стреми, всъщност не притежава нито стойност, нито истински смисъл.
Може да се окаже, че цялото събрано знание е безполезно, след като човекът не може
да го оцени или да разбере как да го използва. Може да се окаже, че в търсенето на по-
висше знание човекът е стигнал доникъде, че е загубил времето си, че се връща назад,
защото всъщност не знае най-важното – как да приложи и оцени тези знания и как да ги
използва в отношенията си с другите хора.
Независимо дали хората са съгласни с мнението на останалите за морала или не, той
си остава една от най-значителните житейски и философски категории. Защото той е
този, според който оценяваме света. През него се пречупва всичко, което виждаме или
научаваме. Без него не бихме могли да кажем дали нещо е „добро” или „лошо”, нито
пък да кажем дали наистина си струва. Всеки един човек има различен поглед, гледа по
различен начин на живота си. Все сам за себе си преценя и решава как иска да постъпи
в дадена ситуация и какви решения да направи за живота си. Но въпреки това има
неща, общоприети норми и правила и всички ние хората, трябва да се съобразяваме с
тях и да ги спазваме.

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.
Последно свалили материала:
ДАТА ИНФОРМАЦИЯ ЗА ПОТРЕБИТЕЛЯ
21 яну 2022 в 10:39 потребител
 
Подобни материали
 

Аристотел за началата на знанието

12 мар 2006
·
1,311
·
2
·
384
·
109
·
1
·
1

Аристотел за началата на знанието - доклад по философия.
 

Това е животът

22 мар 2007
·
488
·
1
·
209
·
49

Въздух... Нещо което трябва на човека... Ами ако не беше така. Ако ние бяхме просто роботи...
 

Животът ... една игра!!!

08 дек 2007
·
566
·
1
·
136
·
367
·
1
·

Животът е една игра.Бъди играч , а не играчка!Изживей животът си пълноценно, защото един път се живее.
 

Какво е морал

10 фев 2008
·
545
·
2
·
235
·
588
·
2

Човекът и моралът са неразривно свързани, тъй като във всяко общество действията на отделните хора трябва да бъдат съгласувани в обща дейност.
 

Човек – общество

22 юли 2007
·
456
·
2
·
234
·
260

Проблемът човек – общество има различни измерения, които дават възможност да погледнем човек от друг ъгъл. Американският философ Болен разглежда взаимовръзката чрез категорията власт.
1 2 3 4 5 » 11
 
Онлайн тестове по Философия
Тест по философия за 12-ти клас
изпитен тест по Философия за Ученици от 12 клас
Тест по философия за ученици от 12-ти клас. Съдържа 30 въпроса, всеки от които има само един верен отговор.
(Лесен)
30
59
1
3 мин
05.07.2013
Тест по философия
изходен тест по Философия за Ученици от 9 клас
Тестът е за девети клас и може да се ползва за изходно ниво, всеки въпрос съдържа три отговора, като на някой въпроси е възможен повече от един верен отговор.
(Лесен)
10
6
1
30.09.2020
» виж всички онлайн тестове по философия

"Който напредва в знанието, но изостава в нравствеността, той се придвижва по-скоро назад, отколкото напред" – Аристотел

Материал № 1409006, от 22 мар 2021
Свален: 21 пъти
Прегледан: 21 пъти
Предмет: Философия
Тип: Есе
Брой страници: 4
Брой думи: 1,148
Брой символи: 6,367

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за ""Който напредва в знанието, но изостава в нравс ..."?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Намери частен учител

Наташа Басарова
преподава по Философия
в град Плевен
с опит от  19 години
112 10

Янко Иванов
преподава по Философия
в град Търговище
с опит от  5 години
37 10

виж още преподаватели...
Последно видяха материала